Задава се цензура в Интернет


Глобалната мрежа Интернет е най-голямата база данни от човешки познания, която е създавана от световната цивилизация досега. Голяма част от информацията, която е събрана по дисковете на милиони компютри из целия свят, е достъпна за потребителите независимо от техните националност, местоположение или възраст. По своя замисъл Интернет е система без каквито и да е ограничения. Точно затова глобалната мрежа се превръща в идеалната среда за разпространение на информация, която може да бъде определена като неподходяща за обществото. Неща като екс-тремен секс, детска порнография, рецепти за домашно производство на дроги, призиви към насилие, страници на неонацистки и терористични организации лесно могат да бъдат открити от всеки що-годе просветен потребител.
Засега възможностите за налагане на контрол върху съдържанието на мрежовите сайтове са твърде ограничени. Това не значи, че не се правят опити за въвеждане на цензура в Интернет. Дори напротив, правителствените структури на все повече държави искат да поставят под контрол информацията, която се обменя между компютрите по света. Най-важни в това отношение са може би законовите ограничения на територията на САЩ, тъй като там се намират по-голямата част от най-използваните сървъри в мрежата. Нормативният акт, който въвежда частична цензура върху съдържанието на американските сайтове, се нарича Закон за благоприличие на комуникациите (Communications Decency Act ). Той е приет от щатския Сенат през юли 1995 г. и според него доставчиците на Интернет-услуги могат да бъдат подведени под отговорност заради агресивна информация по техните сървъри, която е изпратена от потребители. Предвидените наказания са до две години затвор и до 100 000 долара глоба. Впоследствие сенаторът демократ Джим Ексън успява да прокара поправка в закона, която направо забранява разпространението на определени категории информация чрез Интернет от лица под 18 години. През 1998 пък сенатската търговска комисия одобрява допълнителен данък за сайтовете, чиято информация попада в категорията “вредна за малолетни”.
С въвеждането на Закона за благоприличие на комуникациите в глобалната мрежа започват да се появяват и сайтове, които подкрепят цензурата. Те обаче се намират твърде трудно, тъй като мнозинството от потребителите на мрежата защитават позицията за пълна свобода в разпространението на информация. Организации с живописни имена като CyberPatrol, SurfWatch, The Internet Filter, CyberSitter и NetNanny започнаха да произвеждат и разпространяват програмни продукти, които позволяват забрана на достъпа до определена информация. Софтуерната индустрия бързо стига до извода, че има достатъчно реален пазар за продукти, които служат за цензуриране на Интернет. Този тип програми филтрират определени части от мрежата, например сайтове, които имат сексуално съдържание. За целта се използва списък от специално подбрани ключови думи. В такива случаи обаче често се стига до куриози като забрана на сайтове, които дискутират проблемите с рака на гърдата, венерическите болести и дори на хумористичните страници. Често се използват още два метода за цензуриране. Според първия филтриращата програма прави справка в специални забранителни списъци с известни “скандални” сайтове, които са класифицирани в зависимост от критериите на потребителя. Най-драстичният метод е забрана на цели части от Интернет като например FTP (file transfer protocol). Въпросните ftp-сайтове обикновено са неизчерпаем източник на пиратски софтуер и порно-материали.
Желанието за контрол над информацията в Интернет доведе до създаването на така наречената система PICS (Platform fot Internet Content Selection). Това е нещо като система за категоризация на сайтовете и тяхното съдържание, която се кодира под формата на малка поредица от символи в заглавието на съответната страница. По този начин собственикът на сайта сам информира филтриращата програма каква информация предлага. Според плана на Клинтъновата администрация в периода след въвеждането на Закона за благоприличие на комуникациите всички собственици на страници трябва да бъдат помолени доброволно(?!) да добавят PICS-код към своите сайтове. В момента този код се поддържа от уеб-браузъра на “Майкрософт” Internet Explorer и по-голямата част от щатските доставчици на достъп до мрежата.