Сътворение

Етап Първи:

В Началото Бог създаде Словото.

То там си и остана, а Краят му се не виждаше.

Затова Бог създаде Човека.

Направи го да говори, но нищо да не казва.

Оттогава всяко чудо е за три дни.

Видя Бог, че Добро е сторил: сътворил си беше Помощник, който може да създава за два пъти по-кратко време от него.

Отдъхна си Бог и издъхна.

Оттогава Бог го няма.

Прочу се тогава Съботният ден като саботажен за всяка божа работа, а Неделята прочу се като „почивен” ден.

А в По-Не-Делник Доброто вече се скиташе по света и никой го не познаваше.

Затова Сътворението трябваше да се върне в Началото - сега беше ред на Доброто да се направи на Господ.



Етап Втори:

В Началото Доброто поправи Човека.

Той там си и остана, а Краят му се не виждаше.

Затова Доброто създаде и Егото.

От добри намерения го направи, но без резултат.

Оттогава всяко сътворяване е за нула време.

Видя Доброто, че Чудо е направило: сътворило беше Помощник на Човека, защото от свой собствен то нямаше нужда.

Зарадва се Доброто и възкликна: „Всяко Зло – за Добро!”.

Оттогава всяко добро се наказва, а Егоизмът шества по света и обзема всеки Човек за нула време.

Така Доброто заспа вечния си сън и ако някой рече, че е видял добро, казват му, че е сънувал.

Понеже това стана на третия ден – в По-НеДелник – всяка добра работа в този ден е блъфиране.

А Сътворението за трети път беше върнато в Началото, защото беше ред на Чудото да поправи нещата.



Етап Трети:

В Началото Чудото поправи Егото.

То там си и остана, а Краят му се не виждаше, защото вече съвпадаше с Началото.

От това съвокупление се нароиха толкова краища, че вече никой не му хващаше края.

Затова Чудото създаде Вътрешния глас.

Направи го да говори и истината да казва, и за нула време го направи, та се зарадва и възкликна: „Мене Вижте!”.

Понеже това стана в Нулевия ден, всички вкупом се провикнаха: „Чудо-Вище! Идва Края на света!”.

Оттогава се прочу Нулевият ден като Края на света.

Понеже всичко това стана за отрицателно време, никой не разбра какво стана с Чудото.

Затова оттогава всички чакат да настъпи Краят на света, но това чудо все не идва.

А работата по Сътворението беше вече толкова пробита, че никой нищо не рискуваше в опитите си да я оправи.

Затова никой не знае как ще излезем от това положение, но всеки се надява: на Бог, на Доброто и на Чудото.



Епилог:

Някъде там, отвъд Нулевия ден и в Отрицателното време Трима богоугодни добри чудаци играят на „блато”.

Когато Вътрешният глас раздава картите, Човекът се колебае, а Егото се съмнява.

Когато

Човекът побеждава, Егото настоява играта да продължи, а Вътрешният глас си трае.

Когато Егото е на ход, Вътешният глас внимава, а Човекът го обвинява в нечестна игра.

Е, затова! Едва ли скоро ще дойде Краят на света!