„НИКОЛА” / избрани моменти от повестта на Любов Руднева за Никола Вапцаров, София 1956г./ - част ІІ

[стиховете като средство за казване на истината]: ...Никола не можеше да говори открито, той можеше да говори само със стихове и влагаше в тях целия жар на своята ненавист към насилието и лъжата...

...Те [другарите му] слушат внимателно Никола. Като него и те са убедени: изкуството на народа служи на бореца за свобода вярно и правдиво. Кой може да спре звуците на Ведовата цигулка? Във вярното българско сърце никога не е заспивало словото на истината; фабричният машинист знаеше може би по-добре от прочути артисти и прославени знаменитости как дълбоко попадат стиховете в такова сърце...
...Който обича стихове, знае – с тях можеш изведнъж да обхванеш много, даже това, за което поетът не е и подозирал, като ги е създавал...
...Никола завърши „Писмо”-то, това бяха стихове на прозрение. Той разбираше: истината не може просто да се изкряска, тогава тя губи в стиха своята жива сила, престава да расте. Трябва всяка дума и образ да бъдат сгрети от нея, за да я почувства читателят в движението на думата, тогава той ще бъде овладян от нейния смисъл...
...Та истината може да се разкаже скучно и блудкаво или да я накараш камъни да стопи... Когато охотно печатат лъжата, истината трябва да бъде особено убедителна, майсторска, готова за отпор. Тайната на поетическата истина познава Маяковски, у него всяка дума е заредена с искрици, запалени от най-голямото сърце...
...Лесно е да пишеш за небето над Пирин, трудно е да пишеш за каменното, черно небе над завода, но нали през това небе, покрито със сажди, проникваше горкиевското слънце... Там, където не могат да проникнат слънчеви лъчи, там могат да пробият горящите лъчи, изтръгнати от човешкото сърце...
...Маяковски казваше, че стиховете са нужни не на ситите, а на сражаващите се, че в неговия дом в Русия обичат хубавата поезия и стиховете трябва да стоят не под възглавницата, а да вълнуват сърцето...

***

[приказка за Големия Българин Георги Димитров]: ...„В едната си ръка дръж книга, в другата – меч!” – бе казал бащата на сина си...

...А помежду си хората от полето нарекли юнака Големия Българин.
Тогава всички чудовища тръгнали да го уловят. Пчели-куршуми, оси-куршуми целят да го ужилят, но истинският човек и от желязото е по-твърд...
...Трябвало да отстъпят, за да запазят остатъците от юнашката сила за нова битка...
...А земята шепнела на своя син: „Там, където изгоряха домовете на юнаците, ще израснат градове на свободата”...
...На тръгване Големият Българин казал на хората и планините по български: „Горе главите! Още ще се бием за Правдата и за Свободата. Горе главите! Спомняйте си за нас по делата ни, а ние в чужбина не ще скръстим ръце, ще си пробиваме път към вас. А за това, че сме ранени, не жалете – юнак без рана не може. Белегът от нея е верен спомен за обидата”...

***

[за Лайпцигския процес срещу Г.Димитров]: ...Той показа на света какво представлява пролетарската съвест...

...Смъртта стои пред него и до него, и на зелената маса, и в залата, а той заставил паяка Гьоринг да се оправдава, довел го със своята прямота до това, че фашистът крещял в съда като говедар, заплашвал, ругаел, замахвал да удари – опозори се пред целия свят. Да дадеш на бандит власт, е страшно, а той? Как е казал: „Аз много съм доволен от отговорите на господин министър-президента!”...

***

[любознателност]: ...Надзирателите обичат да поспят нощем; използвайки това, ту един, ту друг работник прибягват при Никола „да се запасят с новини”. Никола знае, това е верен белег: те са се научили да слушат не само от близко, но и от по-далечно разстояние; те станаха ненаситни.


***

[среща с фашистки агент]: ...Страхът и отвращението пречеха на Бойка да заговори. Пред нея стоеше враг и за първи път в живота си тя разбра, че срещи с врага стават не само в героични сражения, а ето и така, неочаквано и унизително, когато единият е беззащитен, а другият се ползва с преимуществото на грубата сила.


***

[силата на идеята]: ...Кой би повярвал, че тая крехка девойка може да измине десетки километри, да потъва в студеното снежно поле и да се топли от стихове! Тя умело се учеше да разпознава онова, което беше още далече не само от нея, но и от всичките й съотечественици – крилатото, ослепителното утре.


***

[активна обществена позиция]: ...Искаше й се по-скоро да отиде заедно с него в дома на стария учител от Рила и да покани на гости едрия Васил, да узнае за какво разговарят вечер старците и жените, фабричните работници, които дружеха с Никола. И всичко това беше важно, не защото Никола така интересно разказваше за него, а защото това беше истинският живот, в който пълнокръвно, с тъги и радости, живееше Никола. Той никога не биваше зрител – той винаги участваше в живота на другите хора, като ги обичаше или ненавиждаше с цялото си сърце.


***

[борба със сектантството]: ...За Никола си бяха съставили мнение, че в безизходно положение той пръв ще види откъде идва светлина. Ако пред него кажат „Ох, беда!”, той ще се пошегува, ще прогони тъгата от човека, а след това ще попита: „Бедата винаги си има име. Кой те обиди?” Той дори и на болестите намира виновниците: „Кой е виновен, жено, че ти и дечицата не сте си дояли, кой те е окрал?” Никола само пита. Но когато Мирко отговаря, на самия него му става ясно кой е виновник за неговите беди...

...Лазар и Сашо бяха събрали около себе си в Рила любознателни и смели селски момчета измежду най-бедните. Но понякога те се затваряха в тясна група. Точно затова и сега спореха.
- Кой ви пречи да се опрете на по-силните? Но повикайте при вас всички, които се отзовават, когато ги каните: „Хайде в планината или елате на вечеринка! Ние наистина не пием, но да се веселим, умеем”. Ако ти, Сашо, побегнеш сам напред, няма да има смисъл. Ти си майстор да се катериш по планината, но нима ако другарят ти изостане, ще го изоставиш?...
...Той знае, когато човек разговаря с възрастен селянин, не трябва да се прибързва, нито да се горещи. Изкажеш ли набързо съображенията си, ще се покажат на събеседника нездрави, необмислени...
...Никола се вслушваше в хората, стараеше се да разбере какво им е най-нужно и само за това написа пиесата „Вълната, която бучи”. Затова упорито и в отхвърлените, и в преписаните стихове той говореше за радостта на прозрението за борбата с човешката слепота. За да се върви напред, трябва ясно да се вижда...
...А ти разбираш ли какво правиш със стиха? Ти си се научил сам да мечтаеш и да привличаш в тая мечта Жегов, Цоню, Агнешков...

***

[народната песен]: ...Всичко е просто в песента, а всяка дума прониква в душата, пада на сърцето, събужда мисълта и всичко в нея сякаш с тебе се е случило. Да можеше така и ние...


***

[дисциплина]: ...Дисциплина. Тя е задължителна в моя живот, в оня, който е под забрана и за който ти се досещаш, Боя.


***

[хоро]: ...Всеки народ е отразил в игрите си своята смелост, наклонности, уплаха и усмивка, страст и мечта. У българина хорото е преди всичко дружба, която свързва голям колектив. В отмерения ритъм на хорото намира израз голямата и добрата сила на народа...


***

[спортът в СССР]: ...Там се държи за честта на тима, на колектива, а не за кариерата, за лесната печалба на отделния професионален играч, който продава своето спортно майсторство ту на едни, ту на други господари – обясняваше Антон Попов на Бойка...


***

[22 юни 1941]: ...Никола вече много пъти поред изслушваше първото съобщение за войната на Хитлеристка Германия против Съветския съюз и не можеше да си отиде. Той напрегнато разшифроваше за себе си географията на събитията, които трябваше да определят бъдещето на неговата България, бъдещето на всички, което стояха тук до него на автобусната спирка, бъдещето на неговата Бойка, на Антон и Роман, бъдещето на Варна и Пирин... Бомбардираха неговите мечти. Това на езика на диваците значеше: „Бомбардираха важни обекти”.


***

[Цвятко Радойнов]: ...За него много добре казваше по-късно Бойка: „Цвятко има лице на съветски човек”.

Под това се разбираше всичко: открит поглед, мъжественост, сила, правдивост и жив ум.
Щом Цвятко заговори, Никола изведнъж почувства: Радойнов очевидно никога не потискаше хората – напротив, помагаше ми да се чувстват по-силни; тази черта Никола особено ценеше и я смяташе задължителна за истинския комунист.

***

[предателство]: ...Предателството е дълга позиционна война на мъртъвците на фашизма с всички живи, с нас...


***

[безсмъртие на стиховете]: ...Твоите стихове също може да живеят, както живеят стиховете на Гарсия Лорка. Убиха го. Но нима могат да убият всички, които помнят наизуст стиховете на Лорка!


***

[световна слава]: ...През лятото на
1953 г. в Банско пристигнаха гости – поети от СССР, за който толкова лирически строфи написа Вапцаров, гости от Китай, от остров Куба... Срещнаха ги близките на Вапцаров и неговите земляци. Прославеният поет на остров Куба – Николас Гилен, разказа на събралите се за любовта на народите към поета, чиято преданост на делото на мира покори сърцата на хората:

„Приемете симпатиите на Всемирния съвет на мира, за който вашият поет е личност със световно значение, гигантско дърво, корените на което са в земята на България, а стъблото и клоните му дават отдих и сила на всички, които се борят за свобода във всички краища на света...”

Няма коментари:

Публикуване на коментар