Илюстрован ръкопис

Илюстрован (илюстриран) ръкопис е ръкописна книга, украсена с живописни миниатюри и орнаменти, създадена и използвана преди всичко от църковните институции през Средните векове.
При изработването на книгите се използвали бои от естествени пигменти и в резултат се получавали удивително наситени и дълбоки червени, сини, зелени, жълти и други цветове. В англоезичната литература илюстрованите ръкописи се наричат „illuminated manuscripts“, като това определение се отнася най-точно до ръкописите, при чиято украса е използвано тънко сребърно и златно фолио (варак). В по-широк план обаче днес така се нарича всеки религиозен ръкопис, независимо дали свързан с европейската или ислямската религиозна традиция, който е украсен с декорации, инициали, рамки и миниатюри.
Първите илюстрирани ръкописи били създадени от келтски монаси през Средновековието. Книгите, създадени в края на първото хилядолетие от нашата ера на британските острови се считат за един от най-ярките паметници в общото културно наследство на келтите и представляват значителен принос в световната художествена култура. Трите най-ярки примера са Евангелия — Келска книга, Линдисфарнско Евангелие и Евангелие от Дароу.
В българската история има множество оригинални илюстровани ръкописи. Макар и да не са запазени оригинални старобългарски ръкописи от преди 8-10 век, за тях се съди по копия, правени в Киевска Рус. Например в руския препис на „Учително евангелие“ от Константин Преславски, направен през 12 век, е съхранено изображение на княз Борис I.


Сражения при Троя, превземане и унищожаване на града, миниатюра 20 в Манасиевата летопис от 14 век
Един от най-ранните ръкописи на старобългарски език е Зографското четвероевангелие. Един от най-богато украсените ръкописи е Четвероевангелието на цар Иван Александър, а един от последните — Видрица на поп Минчо Кънчев.
Ванското четвероевангелие е илюстрован ръкопис от 12-13 век, написан на грузински.

Няма коментари:

Публикуване на коментар