Учително евангелие

Учителното евангелие е най-значимото произведение на Константин Преславски и едно от връхните постижения от Златния век на българската литература. Написано е през 893-894 г. Състои се от няколко части: "Азбучна молитва", "Църковно сказание", "Историкии" и др.
След кратката «Азбучна молитва» главно място заемат беседите за църковните празници, подредени по календара. Съгласно с църковната традиция на всеки ден съответсва определен текст от Евангелието. Беседите са съчинени в общодостъпна форма. Състоят от три части. Встъплението и заключението са оригинални произведения на Константин Преславски, докато средната част, изложението, се явява превод от проповеди на Йоан Златоуст и Кирил Александрийски. Изключение прави оригиналната 42-ра беседа. Третата част - "Църковно сказание" - се явява ръководство за извършване на литургията и е превод от гръцки на произведението на патриарх Герман. «Историкиите» са последната част, която съдържа общи исторически сведения, подредени хронологично от сътворението на света до 894 г. Съставени са по византийски образец, но Константин Преславски своеобразно предава съдържанието на ползваните от него различни извори.