За двете азбуки - глаголицата и кирилицата

За глаголицата

Глаголицата е първата славянска азбука. Названието й идва от думата глаголъ 'дума', като това название е възникнало късно в Хърватско. Има основания да се предполага, че старото название на глаголицата е било кирилица по името на нейния създател Константин-Кирил Философ. С глаголица са били написани първите славянски преводи на богослужебни книги, с които Кирил и Методий и техните ученици са разпространявали християнството в Моравското княжество и Панония през IX век.

Доказателствата, че глаголицата е била създадена от Константин-Кирил са следните: 1. Глаголицата е оригинална азбука. Начертанията на буквите, техният състав и тяхната подредба показват, че създателят на тази азбука е бил запознат с различни буквени системи и е бил отличен познавач на византийската писменост. Същевременно той е бил отлично подготвен филолог, който е съумял да създаде нова оригинална азбука, вътрешно организирана върху определени лингвистични принципи; 2. Глаголицата отразява звукови особености, някои от които днес срещат в т. нар. рупски български говори - тракийски, родопски, източномакедонски. Такива говори са по тип и запазените славянски говори от Солунско. 3. В ранните глаголически ръкописи се срещат думи и форми, които са явни следи от дейността на Кирил и Методий в западнославянски говорни области; 4. "Сказание за буквите" на Черноризец Храбър свидетелствува, че първата славянска азбука е била създадена от Константин-Кирил Философ. Списъкът на буквите в "Сказанието", който се възстановява по най-древни по текст преписи, съвпада по състав с най-ранните запазени абецедари (азбуки) - Преславския, Мюнхенския, Парижкия Abecenarium Bulgaricum, както и със запазените старобългарски творби с акростих.

Техниката на писане на глаголичексите букви е уникална - линиите се състоят от слети една в друга чертици, всяка от които има посока от ляво на дясно или от горе на долу.

Буквите в глаголицата имат свои имена, повечето от които биват приети и за кирилските букви: азъ, боукы, вeди, глаголъ, добро, естъ и пр. Буквите имат и числена стойност - първите десет за единиците, вторите - за десетиците, третите - за стотиците. Има разлика в означаването на числа в глаголицата от една страна и в гръцката азбука и кирилицата - от друга. Численият ред в глаголицата е оригинален и не следва гръцкия буквен ред.

Глаголицата е имала широко разпространение в България след идването на Кирило-Методиевите ученици. С глаголица се е пишело във всички старобългарски книжовни средища. С глаголица или с глаголица и кирилица са пишели старобългарските книжовници от IX, X и XI в. В Североизточна България са открити и многобройни надписи, писани с глаголица. В продължение на няколко века глаголицата и кирилицата се употребяват заедно, като постепенно кирилицата измества глаголицата. Отделни откъси или думи, писани с глаголица се откриват в кирилски ръкописи до XIV в.

Библиография

Ягич, В. Глаголическое письмо. В: Энциклопедия славянской филологии. 3. СПб., 1911, 51-262 + 36 табл.;
Илчев, П. Глаголица. В: Кирило-Методиевска енцикопедия. Т. 1. София: Изд. на БАН, 1985, 491-509;
Велчева, Б. Късната българска глаголица. Кирило-Методиевски студии, кн. 12, София, 1999, 87-152;
Сравнителна таблица на ранните глаголически букви



Кинематика на глаголическите букви



Из изданието на проф. Иван Добрев "Глаголическият текст на Боянския палимпсест. Старобългарски паметник от края на XI в век".

Обща характеристика

Принципите за палеографско характеризиране на глаголическите начертания от Боянския палимпсест произтичат от твърдото ми убеждение, че описанието на буквата като пространствено-временен обект, който включва и определена наредба от мускулни актове, трябва да държи сметка не само за окончателния образ на знака, но и за последователността на движенията на ръката, която пише. Т. е. бъдещето на палеографската наука е в умелото съчетаване и във взаимното допълване на разсъжденията и за ейдетичните (образните), и за кинетичните (двигателните) съставки на буквата, но при непременното условие, че и двата вида разсъждения са строго разграничени помежду си.

Непубликуван метод за точно описание на планиметричните вариации н мастилената повърхност, която заема буквата, е разработен от М. Янакиев. Този метод се гради върху представянето на планиметричното палеографско пространство като квадратно-зърнеста разбивка, хомеоморфна със структурата на телевизионния екран. Разбивката на М. Янакиев допуска всякаква желана промяна в мащаба - посредством увеличаване размера на изходната клетка - и всякаква желана точност на измерението - посредством раздробяването на клетката. Кинетичната информация се съдържа в ориентирането на всяка клетка, което съвпада с посоката, в която се е движело перото. Последователността на писарските движения е отразена в подходящо въведената номерация на квадратчетата.

Без да губя от очи предимствата, които методът на М. Янакиев би дал, ако целта ми бе да изуча планиметричната проекция на пространствено-временния обект буква, насочих усилията си към кинетичната страна на проблема за глаголическите знаци от Боянския палимпсест. За това решение имаше обективна подкладка. Фрагментарните указания на снимките често ме принуждаваха да отгатвам цялостния облик на рисунката по видимата част от нея и не създаваха ясно впечатление за планиметричната проекция на глаголическия чертеж. Но под измития най-горен мастилен слой понякога добре се виждаха местата, където писарят е вдигал или поставял перото си. А тъкмо точките, в които пишещият уред е докосвал или напускал пергамента, са най-сигурна опора за възстановяването на глаголическата кинематика, без установяването на която глаголическият проблем, включващ и предположенията за изворите на самата азбука, и за хроноложките отношения между нейните паметници, струва ми се, не може да бъде решен. Палеографските ми дирения бяха улеснени от предварителната представа за навиците на глаголическия писар, която имах от наблюденията си над рисунките на буквите в оригинала на Зографското и Мариинското евангелие и в някои други, по-малки глаголически паметници в съветските книгохранилища (Рилските листове, Киевските листове, Охридските листове, отломъците от Синайския молитвеник). Принуден съм да оспоря палеографските твърдения на Ив, Гошев (Рилски глаголически листове, с. 39 и сл.), който направи пръв, но за съжаление неуспешен опит да вникне в кинетиката на глаголическите начертания. Предположението му, че глаголическият писар е рисувал колелца, примки и дори цели букви с единствено непрекъснато движение, не отговаря на истината. Може да се помисли, че палеографските обяснения на В. Я ги ч (Знциклопедия славянской филологии, т. III) са идентични с тезата на Ив. Гошев. Но Ягичевите твърдения като че ли се отнасят само до планиметричната проекция на глаголическия знак и са верни само за нея. Ив. Гошев ги е заимствунал и предал в кинетичен смисъл.

Кинематичните особености на глаголическото писмо ще се видят по-добре, ако го съпоставим с кирилското.

Първа отлика на глаголическата буква от кирилската е по-малката дължина на линията, която описва върхът на перото при отделното движение. Освен това глаголическата линия е по-тънка в сравнение с широките мастилени ивици при вертикалните и полегатите тегления не само в кирилицата, но и в нейния прототип - византийския устав.

Втора отлика на глаголическата буква от кирилската е големият брой независими движения. За самостойно движение се брои ходът на перото между две последователни вдигания от пергаментната плоскост. От кинематично гледище глаголическите знаци са по-сложни от кирилските. Установяването на тези две особености е повод за допълнителни бележки и разяснения.

Тъй като глаголическата буква е комбинация от множество бързо прекъсващи актове на ръката, тя се отличава рязко от опростеното начертание на гръцките минускулни букви и лигатури, почиващо върху принципа за по-голяма непрекъснатост на графичните движения. Хипотезата на И. Тейлър, В. Ягич и А. Лескин, че прототип на глаголическото писмо е гръцкият минускул, се основава изключително върху стремежа да се намери на всяка цена планиметрично сходство между глаголическите букви, от една страна, и византийските минускулни букви и лигатури от други. Но от кинематично гледище разликата между глаголическото и минускулното писмо е поразителна. В глаголицата траекторията на отделния мах е или права линия, или дъга с много голям радиус. Отвесните и полегатите черти са теглени само отгоре надолу. За да се смени посоката на движение, върхът на перото се е вдигал от пергамента. Не съществува взаимно пресичане. Обратно - начупената непрекъсната линия, рязката смяна на посоката, в която се е движело перото, вертикалните махове отдолу нагоре и взаимното пресичане са важна съставка в кинематичната картина на византийското минускулно писмо.

Фактът, че от кинематично гледище глаголическият знак представлява множество къси чертици, налага специфична методика за палеографско издирване. Глаголическата буква, за разлика от кирилската, ще трябва да се разглежда не като геометричен чертеж, представен във всичките си реализации от точно определен брой равновидни компоненти, а по-скоро като рисунка, при която желаната прилика с предварително зададения образец допуска неизменяща окончателната топография вариабилност в броя и последователността на независимите движения на ръката, Това е така, защото и сложността на чертежа, и честите прекъсвания, и незначителната дължина на линията при отделния мах са влияели разколебаващо не само върху дозировката на мускулните усилия, но и върху окомера при избора на мястото и пропорциите на планиметричните съставки. Естествено е най-вариабилни и по посока, и по дължина да бъдат линиите, с които начертанието е завършвало. Не бива да се изключва и възможността за пермутиране на писарските движения при една и съща буква. Предложените по-долу кинематични схеми дават представа само за основните съставки в рисунката на глаголическите знаци от Боянския палимпсест. Голямо е разнообразието, на което ще се натъкнем, ако вземем пред вид допълващите чертици и точкуванията в областите, където главните компоненти контактуват.

Късният ход на перото във във вертикално направление зависи от дву- или триетажния строеж на глаголическата рисунка (вж. кинематичните схеми). Този строеж е обусловен от наличието на трите или четирите хоризонтални оси (долна, горна и една или две междинни, които е имал пред вид глаголическият писар при начертаването на знаците. Ролята на упоменатите оси в глаголическата писменост е следната :

От тях са започвали всички насочени към по-долната ос вертикални драсвания.
Върху тях са прекъсвали всички започнати от по-горната ос вертикални драсвания, т. е. с достигането на по-долната ос перото се е вдигало или за да се смени вертикалното движение с хоризонтално, или за да се започне ново вертикално движение от друго място.
По тях са се извършвали всички хоризонтални движения.
Късият ход на перото в хоризонтално направление е следствие от допълващото значение на хоризонталните чертици. В глаголическото писмо те са свързвали горните или долните краища на предварително нанесените вертикални пръчици. Тъй като не съществува взаимно пресичане, няма и хоризонтални махове, които да съединяват наведнъж краищата на повече от две вертикални пръчици.

Обща характеристика

Предстои да покажа как изглеждат глаголическите букви от Боянското евангелие и по какъв начин са били писани те. Отначало ще опиша най-честата ейдо-кинетична фигура. Тя съответствува на кръгчето във въведения от П. Шафарик типографски глаголически шрифт. Докато в облата глаголица (Мариинското евангелие) на печатарското кръгче съответствува четиритактов чертеж с овални странични съставки и с право изтеглени хоризонтални линии (вж. фиг. 1.), в Боянския палимпсест се натъкваме на една по-ъглеста и по-асиметрична фигура (вж. фиг. 2 и 3)Разчертаването й е започвало с двете вертикални съставки в горния етаж. Изглежда, че хоризонталната чертица, която затваря фигурата отгоре, се е появявала след маховете в долния етаж.