Разговор за Вапцаров. Пет разказа за един разстрел със сценаристката Ивайла Александрова и режисьора-продуцент Костадин Бонев
- Казвате, че всичко е започнало преди четири години, когато Ивайла е открила един забравен разказ?
Ивайла Александрова: Да. Съвсем случайно попаднах на него. Потресаващ разказ на Елена Вапцарова от 1959, в който тя говори за разстрела на сина си. Тоест, от времето преди изместването и подмяната. През 1960, само година след това, излиза книгата й „Спомени за моя син”, в която тя вече говори/пише напълно по зададения партиен шаблон.
- Какво се разказва в онзи забравен текст?
Ивайла Александрова: Цялата смърт на Вапцаров. Почти по минути. За разлика от официалната версия, според която Елена Вапцарова непрекъснато е в София, тича и обикаля двореца, там казва: „Аз бях една закъсняла майка“. Може би чак на третия-четвъртия ден от процеса е получила телеграма от Венера Вапцарова и е дошла в София, за да види какво става със сина й. Истината е, че изобщо не е била на ясно какво се случва...
- Ти разказваш това на Костадин Бонев и как се развиват нещата?
Костадин Бонев: Аз, разбира се, имах доста клиширана представа за Вапцаров. Харесвах го и продължавам да го харесвам като поет, но не знаех никакви подробности от живота му или поне извън това, което бях чел. Ивайла ми даде текста. Стори ми се много интересен. И дори в първия момент си мислехме, че ще се опитаме върху него да натрупаме изображения, така че да стане филм.
Ивайла Александрова: Нещо повече, сценарият, приет от комисията на НФЦ, бе базиран върху него.
Костадин Бонев: В Държавния архив ни връчиха десет огромни тома от процеса на Вапцаров и ние почнахме да четем.
Ивайла Александрова: Плюс това, поисках да дадат и делото на парашутистите и подводничарите, защото си дадох сметка, че щом човекът, ръководил Вапцаров, е Цвятко Радойнов, значи има връзка между двата процеса. И ни дадоха още една огромна камара за делото на парашутистите и подводничарите – два изкуствено разделени процеса, за да може след това, когато се издадат смъртните присъди, да не личи, че толкова много хора се убиват накуп.
Костадин Бонев: И се получи нещо като верижна реакция – щом прегледаш един куп документи, неминуемо ти се иска да почнеш да ровиш следващите. Тоест, в мига, когато свършихме с парашутистите и подводничарите, се прехвърлихме върху Народния съд, Трайчо Костов... Вече не ни достигаше информацията в Държавния архив, започнахме да търсим другаде... Разбира се, консултантите ни Цвета Трифонова и Катя Зографова искаха да ни помогнат и започнаха да ни подават допълнителна информация... Оказа се, че в двата музея на Вапцаров също има огромни количества информация...
- Те са вече изследвани.
Костадин Бонев: Да, публикувани са, но в документалното кино има една особеност – ние, за разлика от историците, можем да си позволим да се вгледаме в личната съдба на героя и да извадим малък детайл, който за науката не значи нищо, но за нашата история е много важен. И когато извадихме тези малки подробности, вече имахме някакви догадки, започнахме да ги проверяваме, успяхме да влезем в масивите на Коминтерна, които се съхраняват в Държавния архив, част от тях са публикувани в интернет...
Ивайла Александрова: Търсихме във военния архив, в царския архив...
- И как се оправяхте в цялата тази многотия?
Ивайла Александрова: С четене.
Костадин Бонев: Ивайла написа сценария, когато познавахме основната част, но не всичко. Той беше концептуален, с ясна конструкция какво ще представлява филмът, но ние продължихме да четем. В един момент някои неща станаха много значими, други – маловажни. И започнаха да отпадат. Тоест, строежът на филма продължи да се доизгражда, докато не заснехме всичко. Истината е, че заснехме разговори с десет души, за да се откажа от тях в един момент по време на монтажа.
- Значи, както обикновено, сценарият е съвсем различен от приетия проект в НФЦ?
Костадин Бонев: Това е неизбежно. А пък осемте истории, които Ивайла беше скицирала, изискваха филм с дължина над 2 часа. Решихме, че трябва да си сложим спирачки. И оформихме тези пет истории, които по някакъв начин се римуват една с друга и съумяват да изградят пъзел... А отпаднаха всички заснети разговори главно с хора, изследвали Вапцаров, защото други живи няма...
Ивайла Александрова: Имаше жив един от подводничарите, на 98 години.
- Защо всъщност отпаднаха?
Костадин Бонев: Поразителното беше, че когато с монтажиста Тома Вашаров започнахме да подреждаме материала, се оказа, че колкото и важни неща да говорят тези хора - например Георги Господинов, Костадин Лагадинов, Цвятко Остоич, емоционално са много по-отстранени от най-обикновената снимка или документ... А откакто се занимавам с исторически период, моята основна битка е не да го възстановявам, а да предам емоцията му. Това беше главната ни цел. И тя ни водеше, за да построим филма по този начин.
Ивайла Александрова: И истината! Да извадим още една възможна версия на истината, без да се съобразявахме с всичко написано. Защото, като почнеш да отсяваш, много неща започват да отпадат, да отпадат...
- С филма си изваждате трагична визия за Вапцаров – объркан, самотен, ненавременен и непризнат поет.
Ивайла Александрова: Това е в архива. Това е Вапцаров.
Костадин Бонев: Нищо, че става дума за документално кино, но това е нашата версия, нашият прочит на Вапцаров. Друг човек с по-рационална нагласа би направил свой си филм по същите документи. Има все още много неказани неща за Вапцаров.
- Например?
Костадин Бонев: Най-голямата ни болка е, че ги няма материалите от вътрешното следствие на Комунистическата партия в затвора - принуждавали са всеки да признава кого е предал, какво е казал и след това са му нареждали какво да говори. До 1966 г. е последният документ, който видях, и подсказва, че са съществували и са били някъде на разположение. И след това ги няма.
Ивайла Александрова: От тези анкети съществува един-единствен текст, който не сме виждали в оригинал – на Атанас Романов. Там се твърди, това може да се засече и с разпитите, че той през цялото време е мълчал – до момента, когато му правят очна ставка с Цвятко Радойнов и разбира, че неговият идол веднага е започнал да пише показания, при това обилни. И Романов моментално е проговорил. Освен това, от тези анкети се разбира, според написаното от Иван Масларов и Никола Павлов-Комара, че Антон Иванов бил казал, че той също се е държал мъжки и Трайчо Костов го е изобличил; и се оказва, че е пропял почти веднага и че първия човек, когото е издал, е Трайчо Костов. Явно, признанията били кукичката на Гешев – бил им обещал, че щом разкажеш, оставаш жив. Очевидно много хора са повярвали...
- Вапцаров дали е повярвал?
Костадин Бонев: Цялата работа е, че това са наши догадки. По тази причина и не намериха място във филма. Използвахме само документите, които казват едно или друго. Можем да се усъмним в достоверността на даден документ, но не сме си позволили да вмъкнем във филма догадките си, базирани на логически съждения, защото това е съвсем волунтаристично и бихме могли да бъдем атакувани отвсякъде.
Ивайла Александрова: Във всеки случай, някои от нещата се засичат. Например, може да се разбере от обиските, които се правят, че на втория ден след арестуването си Вапцаров е започнал да говори. Много е интересно, че има различен подход – например, при Георги Минчев, който страшно много говори и всъщност цялото разплитане на мрежата като че ли тръгва от него, има текст – или писан от следовател, или направо пише „Георги Минчев говори“... При Вапцаров няма текст, който да показва, че е говорил. Тоест, устните му показания ги няма официално като документ. Обаче се засичат с последвалите действия...
Костадин Бонев: Ако трябва да обобщим, при първия разпит той им казва едно, но натискът продължава, докато се стигне до 15 април, когато подписва пълните показания.
Ивайла Александрова: 114 страници ръкопис.
- А защо няма свидетелства за защитата?
Ивайла Александрова: Не знам защо в десетте тома от делото на Вапцаров липсват пледоариите на адвокатите. Има показанията на свидетелите на обвинението, но не и на тези на защитата. Искахме да видим черно на бяло какво е записала машинописката за кимването на Багряна. Няма!
- Давахте ли си сметка по време на работата върху филма какво правите всъщност?
Костадин Бонев: Ние настоявахме да кажем истината, защото виждахме, че дори хората, които задълбочено са се занимавали с Вапцаров, може би защото не са имали достъп до всички материали, не са я казали докрай. Ние искахме да намерим новите, неказаните неща. И основното беше в цялата тази конструкция да извадим мащабите на Вапцаровия поетичен талант. Заради това толкова скрупульозно и внимателно търсехме точно определени стихове. Разбира се, тук е и основната заслуга на Цветана Манева.
- Как я избрахте? Въпреки че много обичам гласа й с тази типично нейна модулация, не съм допускала, че може да допринесе толкова мощно за енергетиката на филма.
Костадин Бонев: Рискувах с Цветана Манева, защото търсех именно нейната чувствителност. Освен това, през последните години поведението й е на човек, който гледа отстрани с тъжна ирония всичко, което се случва в България. И съм щастлив, че прие, въпреки огромната си ангажираност. И че се справи перфектно.
- Как се роди поетиката на филма? Целият този микс от документи и фикция е заснет в единен ключ.
Костадин Бонев: За всеки документалист, който тръгва да прави филм за история, при това толкова сложна като тази, основното е да бъде интересен и за тези, които не знаят за какво става дума. И най-вече за младите хора. Например, позволявах си на моите студенти да им пускам някакви изречения, за да разбера реакциите им. И с почуда разбрах, че за тях понятие като Коминтерн не съществува. Тоест, стремяхме се езикът да бъде супер прост, но да не го изсушим, да не го профанираме. Другото е, че тази подреденост в 5 разказа носи прегледност – позволява ти да запаметиш историите.
- Мистичното лице Борис Майлер е най-фрапиращата новост от информацията.
Костадин Бонев: Големият принос е на консултантката ни Цветана Трифонова.
Ивайла Александрова: Тя живее в района на Банско. И е написала една от най-хубавите книги за Вапцаров – „Текстът и сянката“.
- А трилърната история с доларите?
Костадин Бонев: Тя идва от македонските архиви. Там се озовах благодарение на историка Цочо Билярски. И с почуда видях колко неща е премълчавал Павел Шатев тук, на процеса на Вапцаров, а през 1949 г. вече ги казва. Тази история за мен беше най-яркото доказателство, че комисията на Цвятко Радойнов нищо не е вършела. Защото Павел Шатев се оправя само с едно обаждане.
- Във филма няма нова снимка на Вапцаров. Но на екрана всички са много въздействащи, особено полицейската - красотата му изпъква още по-силно.
Костадин Бонев: Извън филма остана и че Бойка никак не го е харесвала, дори някъде е писала, че кожата му била жълта.
- Тогава защо се е омъжила за него? Защо е изтеглила заем, за да издаде „Моторни песни“?
Костадин Бонев:Факт е, че е изтеглила. Животът е странно нещо. По тази причина не си позволихме да кажем нищо непроверено срещу Бойка.
Ивайла Александрова: И това умопомрачително прощално стихотворение е за нея, не за друга.
Костадин Бонев: През 90-те години тя беше демонизирана. Но не искам и да влизам в тази тема, защото тя е извън нашите занимания.
- Както обикновено в твой филм, музиката е също много важен компонент. Но специално тук тя е силен контрапункт. Как работехте с композитора Николай Иванов-Ом?
Костадин Бонев: Исках валс. И ми скъса сърцето, като го чух. Много е красив. Но, общо взето, ние с него се ровим, дори когато използваме готова музика, както е и тук с руския романс – той е страшно адекватен на тогавашната атмосфера в Москва.
- Давате ли си сметка какъв филм сте направили?
Костадин Бонев:(Смях)Азлично исках да е такъв. Допускам, че и Ивайла...
Ивайла Александрова: Аз също, но ми се искаше още и още. Затова и продължавам. В момента пиша книга за тази история. И изпадат още и още неизвестни неща.
- Имате ли идеи за изпращане на филма по международни фестивали?
Костадин Бонев: В момента подготвяме английската версия. Най-малкото ще опитам. Малко съм стреснат доколко тази специфично българска история би се разчела, но пък, според приятели, особено в бившия соцлагер, филмът би звучал доста адекватно... Но моята амбиция е да го покажа в колкото се може повече градове и да разговаряме с публиката. Вече имаме договорки за Русе, Чирпан, Благоевград, Разлог, Бургас... А после и БНТ като копродуцент ще го излъчи.
Разговаря Геновева Димитрова
19 декември 2013 г.
Пловдив
Няма коментари:
Публикуване на коментар