Славянската писменост в словашките и унгарските земи

Славянското население в днешните словашки земи векове след разпадане на Великоморавия не успява да създаде своя държава. Така словаците живеят под скиптъра на чешката, германската, унгарската и австрийската корона.
Оскъдните данни, с които разполагаме говорят, че православното население в Словакия, Унгария и Трансилвания има свои манастири до средата на ХІІ век, в които развива глаголически и кирилски традиции и поддържа славянско богослужение. Такива книжовни манастирски средища има във Вишеград, Веспрем, Тихани, Дунапантеле, Севасентдеметре /дн. Сремска Митровица/, Марошвар. Манастирът в Марошвар е построен от унгарския феодал Айтон през 40-те години на ХІ век, когато Айтон приема християнството от православен обряд в град Видин. За кратко /1055-1061 г./ във Вишеградския манастир са приютени прогонените от Сазавския манастир монаси-глаголаши. Според унгарския славист проф. П. Кирай манастирът в Марошвар е глаголически център за Трансилвания. През 1014 г. съборът на епископите разрешава на словаците да четат в големите храмове Евангелието на славянски език, а в малките храмове - само молитвата "Отче наш". Синодален декрет от 1114 г. разрешава издаването на кръщелни свидетелства на славянски език.
Освен тези оскъдни следи за присъствие на славянските азбуки сред славяните в Словакия и Унгария, проф. Кирай твърди, че глаголицата е оказала влияние и върху неславянския народ на унгарците. Те заимстват за своето руническо писмо през Х век, попадайки в днешната си родина, глаголически букви за звуците "О" и "Е".

Няма коментари:

Публикуване на коментар