ГЛАГОЛИЦАТА В СЛОВЕНСКИТЕ ЗЕМИ

Върху най-източните части на дн. Словения, както и върху други земи по долния Дунав, през 833 г., с германска помощ, княз Прибина създава Долнопанонското /Блатненско/ княжество със столица гр. Блатноград /дн. унгарски град Салашвар/. В канонично църковно отношение тези земи са част от Залцбургската архиепископия.
Началото на разпространение на глаголицата и на славянското богослужение е поставено през 867 г., когато прибиновият син Коцел поканва Св. братя Кирил и Методий. В Блатноград те обучават 50 младежи. Няма запазени сигурни свеения за разпространение на азбуката, но вероятно глаголическото влияние не е било голямо поради силното германско противодействие. Затова може да приемем, че краят на разпространение на глаголическата писменост следва да се отнесе към периода 871 /заточението на еп. Методий в баварски манастир/ - 885 г. /прогонване на методиевите ученици от Великоморавия/. Не по-дълга е историята и на държавата. След смъртта на княз Коцел в 874 г. неговото княжество, княжеството на източноалпийските славяни Каринтия и др. славянски земи, са превзети от германците и обединени във воеводство. По-късно са част от Свещената германска империя, а след разпадането и - до чк до 1918 г. са австрийска територия.
Вторият период на разпространение на глаголицата започва от средата на ХV век, когато тази азбука и славянското богослужение са пренесене в словенските земи от хърватски монаси-глаголаши, избягали от турските нашествия в Хърватско. Те се установяват в южните адриатически райони / в Истрия и край Копърския залив/. По тези места от са известни над 80 епиграфски паметници от 25 селища от периода ХV-ХVІ век /Заниград - 1447 г., Предлока - 1461 и 1466 г., Двори - 1468 г., Стара Фружина и Бохин - 1475 - 1499 г., Бодече - 1496 и др./. Надписите са написани на хърватски език /чакавски диалект/ и на словенски език. Важна роля за разпространение и налагане на писмеността имат хърватските монаси, назначавани за капелани. Интересни са запазените протоколи на еп. Томаж Хрен за ръкополагане на лица за свещеници след задължителен изпит за грамотност по глаголица.
През ХVІ в. глаголицата се употребява в над 60 писмени предупреждения, т. нар. "тирски гласове", с които граничните стражи в Сен, Чрномел и др. места предупреждава населението за предстоящи турски нападения.
От ХV-ХVІІ в. е запазено и голямо количество религиозна литература: 42 мисала, 55 бревиара, 1 хомилиар. На глаголица са водени дори църковни регистри / на Францисканските манастири в Кървавци при Копър от 1675 г., в долината при Триест в периода 1548-1608 г. и др./.
Кирило-методиевите традиции в словенските земи през ХV-ХVІІ в. имат хърватски произход и глаголицата е от ъглест тип. Различните типове светски и религиозни паметници написани на глаголица са доказателство за широкото разпространение на тази азбука и паралелната и употреба сред населението ведно с латиницата. През ХVІІІ в. глаголическата писменост е ограничена и изоставена поради крайно негативното отношенение на висшия клир на Католическата църква към тази азбука и изобщо към славянското богослужение.