Голямо сръбско преселение

Голямото сръбско преселение (ср. Велика сеоба Срба) е миграционен процес в периода 1690-1737 години.
През 1683 година между Австрия и Турция започва дългата Голяма турска война, която завършва с Карловецкия мирен договор (1699). Австрийските войски първоначално имат успехи. Те навлизат в Западна България, достигайки до северна Македония, превземайки Скопие, палейки Велес, и прониквайки до Щип, Кюстендил, Дупница, Перник и други български градове и паланки. Християнското население се побунва срещу османската власт, и се присъединява към едноверците-австрийци. [1]
През 1690 година австрийската армия е разбита при Качаник, и почва да отстъпва на север, повличайки компрометираното българско население от северна Македония и особено сръбското от Косово. Цялото по-будно и по-имотно сръбско население, начело с печкия патриарх Арсений III и духовенството, избягват в Австрия, заселвайки се по Военната граница. От това време датират и първите вълни на последващо поселение на българско население по долината на Морава. [2]
Друго по-малко преселение на сърби от Косово към Австрия става по време на войната през 1737 г., когато заедно с народа забегва и патриарх Арсений IV.
Процесът на изселване на сърби и българи в посока север-юг /във Военната граница/ за периода 15-18 век, по време на Османското робство, е постоянен. Сръбските преселения /основно по пътя Митровица - Чачак - Белград - Нови сад/ от средновековните сръбски земи, Рашка и Косово са основно в Срем и Бачка, но има значителни и в Банат, Славония и Бараня, а българските са от българските земи по долината на Морава /през Поморавието/ към Белград и Банат (банатските българи).

Няма коментари:

Публикуване на коментар