Писмеността

1. ОБЩИ СВЕДЕНИЯ ЗА КНИГАТА.

Книгата изпълнява историческа роля в развитието на средствата за масова комуникация. Тя може да бъде определена като СМК на базата натрупаното книжовно богатство на човечеството. Книгата разглеждаме като СМК и благодарение на броя на хората, които биха могли да прочетат дадено заглавие. Днес, дори и в случаите на така наречените „бестселъри” и то в най-съвременните страни, в рамките на 1 /една/ година дадена книга може да бъде прочетена от 5 – 10 или 15 млн. жители. В други страни броя на читателите е по-малък /лекции по ТМК, Характеристики на масовата комуникация/. Идеята е читателите на книги по брой никога не могат да достигнат броя на читателите на вестници всеки ден в различните райони на света. Тази констатация засяга и броя на членовете на радиоаудиторията и на телевизионната аудитория. Не единствено броя или количествения параметър в процеса на масовата комуникация определят качественото своеобразие или “differentia specifica” /отличителна черта, специфика/ на всяко едно СМК. Книгата е била винаги до днес, началото на ХХІ век класическо печатно средство за комуникация, което се ползва с най-голямо доверие от хората.. основната причина за това може би е тясната й връзка със системата на формалното образование, както и изключително продължителния период на нейното функциониране и развитие. Дори днес книгите, отпечатани преди повече от 100 години стоят по лавиците на библиотеките и продължават да са ценен източник на сведения, факти, коментари и непреходно богатство. Идеите, които се съдържат в книгите имат понякога много по-дълъг период на съществуване, отколкото самите книжни носители. Подобни книги стават материален носител на определени културни форми или самите те могат да бъдат определяни като културни ценности, предавани от едно поколение на друго.
Книгата е и носител на общественото съзнание през вековете, което достига до индивидуалното съзнание на всеки читател. Днес изследванията в областта на книгата доказват неоспоримия факт, че контактите с книгата подпомагат развитието на индивидуалното начало, утвърждаването на собственото АЗ на всеки, който остава насаме със съответната книга. Благодарение на книгата се развиват самосъзнанието на човешката личност и рационалното мислене на хората, въздейства се върху чувствата им и върху проявленията на социалното им поведение. Поради тези причини несъмнен интерес за професионалния комуникатор /PR-специалист/ представлява историята на книгата и нейното място и роля в културните процеси на последните десетилетия, перспективите за бъдещото й развитие.
Интерес представлява функционирането на книгата в условията на една пазарна среда, както и взаимодействието й с другите СМК, съвместното им съществуване в рамките на бизнес дейностите на съвременното човечество, а и в контекста на неговите културни традиции.
2. РАЗВИТИЕ НА ПИСМЕНОСТТА. ТИПОВЕ ПИСМЕНОСТ.

Писмеността е една от най-големите културни ценности на човечеството. Не случайно говорим за народи без писменост. Писмеността и устната /вербалната/ реч са вид съобщения-символи. Освен тях хората използват и формите на невербалната комуникация /паралингвистични феномени/, както и различни сигнали – светлинни, звукови, димни и т.н. Тези комуникационни феномени може да бъдат съгласувани между хората предварително, чрез така наречения консенсус /светлините на светофарите/.
От теорията на комуникацията е известно, че всички тези средства за комуникация, включително и човешката реч заемат опредена продължителност във времето, а и част от пространството около хората. В повечето случаи условието за съществуване на различните средства за комуникация – съобщения-символи, е фактът на пространствената , физическата близост между участниците в комуникационния процес. В различните съобщения като жестова комуникация, словесна /вербална/ реч, сигналите изчезват в момента на тяхната реализация. За разлика от тях написаното слово преодолява продължителността на времето и граничните рамки на пространството. Написаното слово притежава времева характеристика. Писмеността е средство за комуникация, съставено от условни знаци, които преодоляват времето и пространството и които чрез предмета на комуникацията, съдържащ се в тях свързват в едно съзнанията на участващите в комуникацията.
Всяко съобщение-символ, предадено с помощта на писмеността притежава освен смисъл /вътрешна форма, съдържание/ и външна страна /звучене/. За разлика от вербалните съобщения, които също притежават тези характеристики, съвременните писмени системи предават само звученето – смисълът на предмета на комуникацията не е изразен специално, а се извлича от отделния читател чрез звученето. Това не е проблем, когато пишещият и читателя принадлежат към една и съща езикова група. Ако не е така, за да бъде разбрано съобщението, читателят трябва да научи чуждия език. За разлика от съвременните писмени системи, древните писмености изразяват смисъла на съобщението-символ като почти изцяло не обръщат внимание на звученето. Важна задача за историците е да определят как писмеността, която първоначално предава единствено смисъл /съответно предмет на комуникацията/ се превръща в звукова писменост.
Пример: Латинската, гръцката и старобългарската писменост се основават на звуковия принцип, както и индийската писменост и изобщо за семитските писмености /арабска и еврейска/. Китайската писменост е понятийна писменост, при която се използват множество знаци за означаване на различните понятия. В японската писменост отделните знаци не означават отделни звукове, а цели срички – сричкова писменост и тя произхожда от китайската писменост. В Южна и Централна Америка, до откриването им от Колумб се е използвала рисункова писменост /писменост на маите/ – отделният писмен знак отговаря на определен смисъл. Подобен вид писменост е наречена идеографска, рисункова или смислова.
Важен момент по отношение на писмеността е фактът дали тя е изобретена в определено време и място и в последствие да е наследена от следващите поколения.
Пример: Клинопис – притежава първичен аналог, който в последствие е развит и усъвършенстван. Той е изобретение, новост, оригинална идея, реализирана на определено място и в определено време. За разлика от него латинската писменост не е самостоятелен вид писменост, която се развива по собствени закони, тя е аналог на гръцката писменост, доразвита в географски смисъл по земите на Древна Италия – латинската писменост е заимствана.
Буквената писменост не е единствената писменост, създадена от хората на основата на азбука, тя не възниква изведнъж. Днес говорим за отделни звукове в нея, които се изучават в началното училище и за всеки, минал по този път, това разделение на речта е вече възприето, използва се рационално от нас. За неграмотния човек е трудно да направи разделение на звуковата реч и да раздели думите на срички.

Извод: За да се достигне до съвременните буквено-звукови системи и сричкови писмености, човечеството е трябвало да измине дълъг път.

3. ПРЕДМЕТНА ПИСМЕНОСТ.

Несъмнено народите, които не са притежавали писменост или друга форма на предаване на съобщенията, които да са преодолявали времето и пространството все пак са притежавали потребност от нея. Не е възможно факти от различно естество – количество храна, брой животни и т.н., да се съхранява единствено от човешката памет.
Пратениците, интензивно използвани в древността, по всяка вероятност не е трябвало да запомнят съдържанието на изпращаното по тях съобщение, особено ако е сложно. Историческата наука днес приема, че древните хора са използвали за целта примитивни средства, които днес наричаме предметно писмо. В съвременността се срещат примери на подобен тип писменост: пътно-транспортна сигнализация, рекламни предмети и т.н. Халките поставени на безименните пръсти на хората говорят – семейни сме, пагоните на военните съдържат ромбчета. Подобни примери показват, че предметното писмо е било широко разпространено по целия свят и че продължава да се използва – татуировките, броя на гривни върху шиите на жените, северно-американските индианци използват пера. В литературата са описани много примери на предметно писмо. Тацит описва съдържанието на едно съобщение, изпратено от скитите – „птица, мишка, жаба и пет стрели” – съобщението е следното: „Ако не се скриете в небето подобно на птица, или в земята като мишка или във водата като жаба няма да се скриете от тези пет стрели”. Подобни предметни писма се използват и днес. В Южна Америка се използва вариант на предметно писмо – кипу – възлово писмо – математическо разчитане.
Този първи етап на писмеността, наречен предметно писмо ни води до рисунковата /идеографската писменост/. От гледна точка на науката за писмеността

Етикети: доклад по история, доклад по книгоиздаване, доклад по литература, Реферат по история, реферат по книгоиздаване, Реферат по литература

Този материал съдържа 1,237 думи.