ГЛАГОЛИЦАТА В ЧЕШКИТЕ ЗЕМИ ПРЕЗ Х-ХІ ВЕК

Кирило-методиевите традиции в чешките земи водят началото си от Великоморавия. Чешкото княжество с център Прага се обособява след смъртта на великоморавския княз Светополк и нашествията на маджарите през 906 г., макар чешките племена добиват по-широка самостоятелност още в 895 г.
След прогонването на методиевите ученици от Великоморавия през 885 г., славянската книжовна дейност не секва изведнъж в чешките земи, покровителствана от отделни князе като Борживой. В отделни манастири продължават да се правят славянски преводи от латински език, а вероятно са създавани и оригинални, но в оригинал от тях нищо не е запазено. Косвени свидетелства за славянска книжовна дейност на глаголица се съдържа в "Хрониката на Св. Козма Пражки", в "Храдицко-опатовицки летописи", "Далимилова хроника". Постепенно под натиска на немското и чешкото латиноезично духовенство кирило-методиевсите традиции заглъхват в Чехия. Последното средище на славянска книжовност през ХІ в. е Сазавският бенедектински манастир. Основен извор за историята му в този период са двете жития на Св. Прокоп. Манастирът поддържа връзки с руски и унгарски културни центрове.
Сазавският манастир е основан през 1032 г. от отшелника Св. Прокоп, подкрепен от чешките князе Олдрижих /1012-1034 г./ и Бржетислав І. Манастирът е построен в централната част на страната, на брега на р.Сазава - десен приток на р. Вълтава, на 60 км от столицата Прага. Това е четвъртият чешки манастир и първия специално създаден да бъде средище на славянската литургия във връзка със стремежите на княз Олдрижих за църковна и политическа самостоятелност. Поради светският характер на дарителството, манастирът запазва значителна независимост от подчиненото на Рим Пражко епископство.
Основателят и първи абат /игумен/ на манастира Св. Прокоп е национален чешки светец. Известният духовен и просветен деец се ограмотява на славянска глаголическа писменост във Вишеградския манастир. Абат на манастира е до самата си смърт на 25 март 1053 г., а канонизиран за светец на 4 юни 1204 г.
През 1055 г. княз Спитихнев ІІ прекъсва славянското богослужение в манастира прогонвайки монасите и заменяйки ги с латинизирани монаси-бенедектинци. Абат Вит и сазавските монаси са приютени за кратко във Вишеградския манастир. През 1061 г., новият чешки княз Вратислав ІІ /1061-1092 г./, връща монасите в Сазава и покровителства славянската просвета. Неговият приемник крал Бржетислав ІІ с указ он 30 януари 1097 г. изгонва монасите от манастира и го дарява на латинизирани монаси-бенедиктинци от Бржевновския манастир. Влияние за решението оказва булата на папа Григорий VІІІ от 1080 г., с която се забранява славянското богослужение в Чехия. С това се слага край на славянската литургия и писменост в Чехия. По време на хусистките войни Сазавският манастир е разграбен. Днес манастирът е превърнат в музей, в който се проследява развитието на чешката писменост и култура. В едно от помещенията, наречено "хървтска соба" е разположена експозиция посветена на делото на хърватските монаси-глаголаши в пражки манастир Емауз през ХІV-ХV век,
Монасите от Сазавския манастир през ХІ в. извършват активна просветна дейност - превеждат и преписват религиозни книги, с които се извършва богослужението. Познават латиницата и двете славянски азбуки. На кирилица тук е написна първата част на т. нар. Реймско /Сазово-Емаузко/ евангелие, докато втората част е написана на глаголица в друг чешки манастир, Емауз, в 1395 г. През Цариград евангелието попада във Франция и над него са се клели френски крале по време на коронацията си. Сега евангелието е културен паметник на Франция и се съхранява в Градската библиотека в гр. Реймс.
От паметниците написани на глаголица в Сазава са запазени Киевски и Пражки листове - чешка редакция на старобългарски език. Пражките листи са два / като първият е палимпсест/, част от литургична книга. Съхранявт се в Пражки храд, а са открити за науката през 1855 г. от учения К. Хофер в подвързията на латински ръкопис от ХІ в. в библиотеката на църквата "Св. Вит" в Прага. Киевските листи саглаголически требник от 7 листа. Открити са в Йерусалим през 1874 г. от руския учен И. Стрезневски, който ги пренася в Киевската духовна академия, където се съхраняват досега. Според някои учени дело на манастира, или поне свързани с него, са глоси /приписки към латински текстове: Виенски /Ягичови/ глоси, Райхрадски глоси и Глоси на Патера.
Преки сведения за славянско просветно дело в Чехия в периода ХІІ-ХІV в. липсват. Въпреки това делото на монасите от културното огнище в Сазава пръска искри на просветителство и споменът за това е оцелял, както са оцелели част от произведенията.

Няма коментари:

Публикуване на коментар