ГЛАГОЛИЦАТА В ЧЕШКИТЕ ЗЕМИ ПРЕЗ ХІV-ХV ВЕК

Възстановяването на кирили-методиевската глаголическа традиция в Чехия е свързана с името на великия чешки крал и германски император Карл ІV /1347-1378 г./. Славянското дело не е чуждо на владетеля, но малко се знае, през 1337 г. /на 21 год. възраст/ той посещава хърватския град Сень, като част ог добрите вековни връзки между Хърватска и Чехия, и се сближава с хърватския аристократ-глаголаш Бартоломео Фрнкопан. По време на посещенията си в сенската катедрала /единствената хърватска католическа катедрала, в която чак до Ватиканския събор през 1962-65 г. се служи не на латински език, а само на хърватски език с богослужебни книги на глаголица/ се запознава с най-старата славянска азбука и решава да покровителства славянското книжовно дело. Това става реалност в Чехия и благодарение на помащта на папа Климент VІІ /1342-1352 г./ и на хърватските глаголаши.
На 21 ноември 1347 г. младият император Карл ІV, с разрешителното Нюрнбергско писмо на папа Климент VІІ, в което изрично е указано, че патрони на манастира са светите братя Кирил и Методий, основава в квартал Вишеград в Прага манастирът Емауз /Словани, На слованех/. Манастирът се изгражда като единственият център на славянството сред латинското обкръжение в Чехия през ХІV-ХV век. И днес манастирът е сред най-красивите готически паметници. Манастирът е построен край по-старата църква "Св. Козма и Дамян" и получава библейското име Емауз. Ядрото на манастирското братство са хърватски глаголаши-бенедиктински монаси от Хърватска, Далмация и Босна, а първите 80 монаси са от хърватския остров Пашман. Братството избира първия абат - Павел І Урсинус на 21 септември 1348 г. Хърватските монаси донасят религиозни книги написани с хърватска глаголица. В обителта се развива трескава книжовна дейност - преписват се и се превеждат книги от латински на хървтски език, пишат се оригинални произведения на чешки език с глаголически букви /житията на Св. Вацлав от 1379 г., на Св. Вит, на Св. Константин-Кирил Философ, старочешкия превод на Библията от 1416 г., библейски предания - Коместор, Пасионал/, обучават се чешки младежи-монаси. Най-известният паметник е втората част на Реймското евангелие, написана в манастира с глаголически букви през 1395 г. след първата, Сазавска, част написана по-рано в Сазавския манастир на кирилица. Над евангелието се заклеват при коронацията си френските крале Шарл ІХ, Анри ІІ, Луи ХІІІ и Луи ХІV. Изключително активна дейност като писар извършва монхът Ян през 50-те и 60-те г. на ХІV в.
Постепенно се увеличава делът на монсите от чешки произход и след смъртта на втория абат - Ян Хорват, през 1389 г. начело на братството застава чехът Павел Кржиж. По негово време се оформя старочешкия език и правопис. Мнстирът оказва влияние върху оформянето на латинския чешки правопис по времето на Ян Хус, върху написването на латинската Моравска легенда, служби, Пространното житие на Св. Прокоп и др. примери. С помощта на полския крал Владислав ІІІ Ягело Емаузкият манастир създава свои филиали в Полша /манастирите в Краков и Силезия/, в които се развива подобна книжовна дейност.
Глаголицата се употребява в манастира до 1434 г., когато умира абат Ржхорж Кржиж. Ръководството на манастира е поето от хусисти. Те отдават предпочитание на литургия на чешки език, но само с латинска азбука и в манастира остават само чешки монаси-хусисти. Последният хусистки абат е Матоуш Филомен Бенешовски /1582-1589 г./, а неговият приемник абат Павел Хорски със съгласието на германския император Рудолф ІІ въвежда отново латинската литургия. През 1635 г. манастирът е отстъпен на испански и немски бенедиктинци, чешкото братство е преместено в манастира "Св. Миклуш" в "Старе место" и литургията на чешки език е прекратена. Със създаването на чехословашката държава през 1918 г. немските монаси са изгонени и заменени от чехи. От 1919 г. до затваряне на манастира от нацистите на 22 юли 1942 г. пет пъти годишно се служи глаголическа литургия. В годините на Втората световна война манастирът пострадва от англо-американските бомбардировки. През 1945 г. възстановените сгради са превърнати в санаториум, а днес манастирът е музей.
Възстановяването на кирило-методиевите традиции в Чехия е извършено от далновидния държавник Карл, който ориентира Чешкото кралство към Изтока и търси по-голяма политическа и културна независимост за чешкия народ. Манастирът има голям принос за създаване на чешкия правопис и чешкия книжовен език, за развитието на чешката литература.