Фразеологизмите като израз за въздействие в масмедиите

Същност на фразеологизмите.

Лексикологията като самостоятелна наука се дели на няколко поддисциплини – семантика, етимология, ономасиология, лексикография и фразеология. Фразологизмът е междинно ниво в речниковата система на даден език между лексикална система (думите) и синтаксиса (начина на тяхното съчленяване в по-големи комплекси от думи). Фразеологичното съчетание построява обаче постоянни, устойчиви и непроменливи валенции между думите като по този начин съчетанията вече функционират като значещи единици, каквито са думите. Формално фразеологизмът се различава от думата, която е звукооформена цялост, тъкмо по своя обем – той е съставен от няколко думи. Но той се различава и от обикновеното синтагматично съчетаване на няколко думи във фраза, поради устойчивостта на съчетанието. Ако при свободните фрази думите се разместят, „разтворят” с копулата „съм” или се използват синонимни замествания, вероятно смисълът ще остане непроменим или вариетивно минимално нарушен, което позволява и редактирането на думите именно чрез подобни процедури – напр. сресвам си косата, косата си сресвам, сресвам си косите, сресана коса, разресвам косата… Разместването, заменянето, синтактичната преподредба нарушава „фатално” фразеологизма, така че той губи своя смисъл. Ако във вариантите с разместване 1)изправи ми се косата и 2)косата ми се изправи фразеологичното значение „изпадам в ужас, паника” не отпада, то при субстантивирането „изправена коса” съчетанието добива друго значение, метафоричното изпада до равнището на буквалното – „коса, която е станала права”. В случаите, когато във фразеологичното съчетание липсва сказуемо, което е категория с високо ниво на подвижност и самостоятелност в изречението, то фразеологизмът може да се „изгуби” и чрез простото разместване – със зъби и нокти губи значението си „правя нещо с всички сили” във фразата с нокти и зъби.
Въпросът за компонентния състав на фразеологизмите от гледна точка на частите на изречението и класифицирането им по подобен принцип предполага синтактичен поглед към проблематиката, какъвто предлагат Кети Ничева в „Българска фразеология”, Веса Кювлиева-Мишайкова във „Фразеологизмите в българския език”. Избраният подход в настоящото изложение е друг. Критерият, който групира фразелогизмите в общ клас, е свързан със семантиката и може да се дефинира като семантично-тематичен, като по този начин фокусът се удържа в по-голяма степен към лексикологията като надредната дисциплина.
Думите се разглеждат от лексикологията в техните парадигматични и в техните синтагматични връзки. Парадигматичните отношения са винаги свободни и при тях думата пази своя цялостен семантичен обем, какъвто може да бъде открит в тълковните речници. Докато всяко свързване на думите е акт на контекстуализиране и стеснява на значението. Въпросът за фразеологизмите е по-ясно свързан именно със синтагматияния аспект на лексикологията. Те са такива съчетания, който носят значението си и извън контекста на изречението, именно защото притежават такива твърди, вкаменени, устойчиви връзки, които пазят трайни и семантично стеснени значения. Фразеологизмите са лексикални единици, който минимализират полисемантичност, но от друга страна отделните думи-компоненти на фразеологизма разгръщат свои неочаквани, метафорични, експресивни, специфични значения. Пословиците, поговорките и афоризмите са близки до фразеологизмите, използват фразеологичната сила на устойчивите съчетания, макар и да имат свои характеризиращи отлики. Подобно на тях и фразеологизмите, макар и да имат конкретни значения, от тях може да се „разплете” цял сюжет на етимологията на дадено съчетание. Понякога следите на потеклото са съвсем избледнели и разплитането изисква голяма езикова и историческа подготовка.

Фразеологизмите – свидетелство за миналото на народа, за неговия бит и душевност

Но благодарение на устойчивостта си в изречението и слабопроменливата си структура фразеологизмите са ценен източник както за историята на езика, така и са материал върху който може да се правят антропологични наблюдение за нравите, обичаите, ритуалите, светогледа в различно и отдалечено от настоящия контекст време. Връзката между философията и езика или по-точно между мисленето и езика също намира ценна информативна база във фразеологизмите. Неслучайно Стефана Калдиева-Захариева отделя специално внимание на тази връзка в статията си „Екзистенциалната проблематика в българската фразеология”. Как е виждана тази проблематика и какви отговори е намирала – най-лесно може да се узнае от фолклорните повествувания, поезия, песни, обичаи и други. Но и в самия човешки език – в лексиката и фразеологията – може да се открие тяхното отражение като в специфично огледало. Трябва да се отбележи, че всъщност това отражение е най-естествено, неподправено, спонтанно, поради което е и особено ценно. В направеното изследване е избран като базисен езиков материал фразеологията с тематичен център – представата за живота. Авторката на „Румънско-български фразеологичен речник”, Калдиева, смята, че „Фразеологията всъщност може да бъде определена като огледало на човека и на човешкия живот”. Животът с множеството си аспекти и народната представа за него се отразяват практически в цялата фразеология.

Дискурсивни концепции за характера на фразеологичната единица. Определение.

Фразеологията се оформя като отделен дял от езикознанието едва 30-35 години, но се развива като самостоятелна дисциплина в последните 60 години на XXI век. Тя е сравнително млада наука, разработена главно от руските (отчасти полски, български) езиковеди. Затова все още има спорни отношения, разнообразни разбирания относно границите и обема на фразеологизмите, относно широкия и тесния им характер.
Една от най-пълните дефиниции за фразеологичната единица е на Кети Ничева, която я формулира по следния начин: „Фразеологичната единица е общоизвестна в даден речеви колектив свръхсловна разделно оформена устойчива, възпроизведима езикова единица с единно значение, съставена от лексикални единици (словоелементи), чието значение е повече или по-малко избледняло или напълно се е десемантизирало; по структура фразеологизмът е словосъчетание или отворено (рядко затворено) изречение, и по правило (с малки изключения) има ярка експресивност.”.
Друго определение за фразеологичната единица, не по-малко концептуално издържано, е на Стефана Калдиева-Захариева, която под фразеологизъм разбира „устойчива разделно оформена езикова единица, представляваща семантична цялост, свързана с определен метафоричен образ и обикновено емоционално експресивно оцветена, която изпълнява вторична номинационна функция в езика”.
Пръв обръща внимание на съществуването на фразеологизми в езика швейцарският учен Шерл Белли, ученик на Фердинанд де Сосюр. В книгата си „Precis de stylistique” Балли противопоставя свободните съчетания на думите на фразеологичните обрати. Общоизвестно е, че руският учен В.В.Виноградов творчески преработва и прилага към руския език теорията на Белли за относителността на характерните белези при разграничаването на едни групи свързвания от други, за акцентиране върху идеята за преходните, междинни типове.
Фразеологичните концепции могат да се разделят на две големи групи: широко и тясно схващане за характера и същността на фразеологичните единици. Най-видният представител на широкото схващане за фразеологията е полският учен Станислав Скорупка. Характерно за неговата концепция е, че той отнася към фразеологията не само устойчивите словесни комплекси, но и свободните словесни комплекси, свободните съчетания. Скорупка класифицира с оглед на два различни критерия: формален и семантичен. Според последния ги дели на три групи – устойчиви, свързани и свободни. У нас същото широко схващане за границите и обема на фразеологията се застъпва от Л. Андрейчин и З.Генадиева – Мутафчиева. Кети Ничева в книгата си „Българска фразеология” поставя и своята позиция, както и тази на останалите авторки на „Българският фразеологичен речник” – С.Спасова-Михайлова и Кр. Чолакова, която не приема това схващане. Те отнасят към фразеологията само онези, които Скорупка нарича устойчиви фразеологични съчетания. С оглед на формалния критерий, т.е. с оглед на граматичния характер на думите, Скорупка различава три вида фразеологични единици: 1) изрази – комплекс най-малко от две думи с именен характер (морска вълна); 2) обрати – комплекс от свързани синтактични думи, чийто основен член има вербален (глаголен) характер (ям лакомо); 3) изречения – съчетание от думи с характер на изречение, като например: пословици, поговорки, сентенции, максими, клетви.
Основоположник на първата школа по фразеология в Русия е Виноградов, който е дал подробна характеристика на семантическата структура на фразеологизмите и е набелязал основните принципи за класификацията им. Терминът „фразеологична единица” е въведен в руското езикознание именно от Виноградов. Според теорията му устойчивите съчетания на думите принадлежат към готовите единици на езика, предават се от поколение на поколение и се възпроизвеждат в практиката на речевото общуване по традиция (за разлика от свободните словосъчетания, които се организират в речевата дейност по волята на говорещия). Съгласно класификацията на Виноградов фразеологичните единици се делят на три групи: фразеологически сраствания (от дъжд на вятър, през куп за грош, ни в клин, ни в ръкав), фразеологически единства (седя със скръстени ръце, мътя водата) и фразеологически съчетания (сведа, наведа глава).
Сред руските лингвисти най-ярко е изразена семантическата (най-тясната) концепция за характера и същността на фразеологизмите в работите на В.Жуков и А.Бабкин. В. Жуков определя по следния начин същността на фразеологизма: „устойчива разделнооформена езикова единица, която се състои от компоненти, имащи цялостно значение която е в комуникативно отношение, по правило, не е завършено изречение”. Близка до тази концепция е и на А.Бабкин, според който фразеологизмът е „семантическа единица от по-сложен порядък на думата, но функционално близка до думата, и, съотносително, до член на изречението, т.е. съчетание от думи, което притежава постоянен състав и се отличава със семантическо своеобразие”. Най-съществени за фразеологизмите за следните признаци – 1) смислова цялост; 2) устойчивост на съчетанието от думи; 3) наличие на преносни значения; 4) експресивно-емоционална изразителност. Друг привърженик на тясното схващане за характера на фразеологизмите е А.Молотков. Според неговата концепция фразеологизмът има самостоятелна езикова единица: 1) лексикално значение; 2) компонентен състав и 3) наличие на граматически категории. Според Л. Ройзензон дадената от Молотков дефиниция страда от един важен недостатък – авторът не е посочил като съществена черта на фразеологизма устойчивостта и възпроизводимостта, а също и общоизвестността в даден речеви колектив.Така огромно количество индивидуално-авторски метафорични изрази също притежават посочените от Молотков категориални признаци на фразеологизмите, но нито един специалист не би ги причислил към фразеологичните единици. Става въпрос за т.нар.нелексикализирани, авторски фразеологизми – „строшвам зъба на клеветата” – Ив.Вазов; „пет пари не чини’ – Йордан Радичков.
У нас най-ранните привърженици на тясното схващане за фразеологията са Ст.Стойков в учебника „Български език за X и XI клас, С., 1952” и Вл.Георгиев – в „Увод в езикознанието, С., 1958”. Според трите авторки на българския фразеологичен речник – К.Ничева, С.Спасова-Михайлова и Кр.Чолакова, застъпващи се също за тясното схващане, категориалната особеност на фразеологизмите произлиза от това, че те се намират на междинно равнище в езиковата система, а именно на лексико-синтактична. На това равнище се кръстосват две взаимно противоположни тенденции: тенденцията на разединяване (синтаксис) и тенденцията на сливане (лексика). Формалната разлика на фразеологичната единица от лексемите се състои в това, че те включват повече от една дума, а по съдържание се отличават с особена фразеологична абстракция от значението на компонентите (лексемите), които ги образуват. Свободната синтактична единица (синтаксема) от гледна точка на плана на съдържанието не е нещо ново. Нейното значение е сума от съставящите я компоненти. Тъкмо между тези полярни точки – между лексемата и синтаксемата – се намира междинна, двустранна единица, фразеологичната единица, в която синтактичният скелет е неотделим от лексичната обвивка за разлика от свободната синтактична единица. „Във всички фразеологизми участва общ признак – вътрешна семантическа неразчлененост при външна синтактична разчлененост” – М.Леонидова. Разликата между лексемата и фразеологизма се проявява и в плана на израза – лексемата е винаги една дума, а фразеологизма е повече от една, и в плана на съдържанието – лексемата е една система, а фразеологизма е друга система от особен род, която авторите наричат архисистема.

Многозначни фразеологизми. Разлика между фразема и лексема.

Единството във вътрешната форма на фразеологизмите обуславя една характерна черта в семантичната характеристика на фразеологичните единици, а именно единния характер на нейните значения, отличаващи се с едноплановост, еднородност. Докато значението на лексемите могат да се развият в няколко плана – в конкретен с разширяване и стесняване на семантичното поле, в терминологичен, преносен, с образна употреба, то от значението на фразеологизмите на може да се развие друг вид значение, което да изразява друг вид съотнесеност с означаваното. Така например академичния многотомен тълковен речник „Речник на българския език” глаголът бягам е с 11 значения, вземам с 27 значения и т.н. във фразеологичният речник преобладаващият брой фразеологични единици са еднозначни или моносемантични. Еднородният характер обяснява до голяма степен ограничеността на промените, които стават в семантиката на фразеологията в нейното историческо съществуване. Това от своя страна допринася за стабилността на значението на тези единици.
Въпросът за семантичната характеристика на фразеологичната единица подробно е разгледан от С.Спасова-Михайлова в книгата й „Към въпроса за семантичната същност на фразеологичната единица, 1970”. Значението на фразеологизма изпъква като една от най-характерните черти на фразеологията, неин отличителен признак. Спецификата на това значение обуславя и обяснява съществуването на фразеологията в езика и винаги запазва своето единство, което не произлиза пряко от предметно-логическите отношения и връзки, а от тяхното цялостно преосмисляне. Основата му се намира в цялостната семантична трансформация вследствие спойката на фразеологичните компоненти, която се получава по своеобразен път, най-често чрез използване на различни тропи – метафора, метонимия, хипербола, ирония. При това се преобразува не отделната лексикална единица, както е в поетичната реч, а съчетанието от няколко лексикални единици, обобщени в едно цяло. Което се обособява като отделен вид езикова единица със своите специфични черти.
Така се получава нова номинация, която почти винаги се съпътства с някаква характеризираща, оценъчна представа, с някакво окачествяване и определено експресивно отношение. Ето защо Калдиева обръща специално внимание на вторичната роля на фразеологизма, която характеристика ясно го разграничава от останалите свободни словосъчетания. Спрямо нейното определение за фразеологична единица границите и обемът са тесни. А когато в рамките на фразеологизма се включват и други съчетания – пословици, поговорки, крилати изрази и дори термини, тогава границите максимално се разширяват, тогава се придържаме към широкото схващане.

Фразеологизмите и сложните (съставни) названия. Термините.

В моята курсова работа върху частична класификация на фразеологизмите с оглед на тематичната им съотнесеност с базистен материал списание „Тема” съм се придържала към по-разширения хоризонт на тази проблематика, т.е. към широкото схващане за фразеологичните единици. Това е естествено следствие и предполагаем подход с оглед на публицистичния източник и на материала, който той ми предоставя за научното прилагане върху него. Списанието като печатно периодично издание с определена проблематика е съставено от актуални материали, които оказват широко въздействие върху огромна част от даден колектив. Ето защо списанията, вестниците и всички възможни медии концептуално и практически мотивирано се придържат да използват определена, максимално стеснена с конкретна насоченост лексика – най-често държавно-политическа в ежедневната медийна сфера. По този начин обемът и границите на използваните думи на дадено списание, като например разглежданото от мен сп.”Тема”, придобиват във все по-голяма степен терминологична лексика.
По своята същност устойчивите словосъчетания са термини от областта на икономиката, от обществено-политически живот, от културната сфера, от медицинската тематика и други. Те обаче категорично не трябва да се смесват със същинската фразеология. В изложените ми примери има и такива съчетания, които или са в процес на утвърждаване като фразеологични единици – „сенчест бизнес, рязането на гласове”, или остават със своята конкретна терминологична област с предимно метафоричен характер – „жълта преса, мечешка услуга, празна дума”. Термините се сближават с другата, по-образната представа, върху която възникват. Но най-важната, същинската разлика от фразеологизмите се открива в номинационната функция на езика. Термините са основната номинация на думите, те са основното неутрално название на дадено понятие. Докато при фразеологизмите има специфично отношение, експресивност на изказа. Термините са обект на специална лингвистична дисциплина – терминология, която е още по-нова от фразеологията и се оформя и сериозно разработват проблемите й в последните десетилетия.
По въпроса за сложните названия и термини се водят дискусии. Тази категория устойчиви словесни комплекси обхваща различни по характера си съчетания. От една страна сложни названия от типа на Българска академия на науките, пощенска кутия, и от друга, съчетания като куческо време – „много студено време”, плачеща върба – „вид върба с увиснали надолу клони”, при които едната дума пази значението си, а само втората се преосмисля, т.е. има фразеологически свързано значение. Малко по друг е случаят с термините момина сълза, адамова ябълка, попова лъжичка. При тях е налице пълна семантична трансформация на компонентите им. Тази група рязко се отделя от основната същност на фразеологизмите, защото съчетанията са лишени от експресивност и служат за номинация на даден предмет – те са единствено негово название.

Класификации на фразеологизмите

Фразеологизмите могат да бъдат класифицирани от различни аспекти: 1.) откъм семантична страна; 2.) откъм структура; 3.) с оглед на принадлежността им към определени речеви сфери; 4.) откъм тематична страна; 5.) с оглед на лексикализиранозтта им; 6.) с оглед на произхода им; 7.) с оглед на нормативността им. Моят подход, който съм избрала, е частична класификация на фразеологичните и устойчиви съчетания в семантично-тематичен аспект. Веса Мишайкова прави много добра класификация спрямо структурата на фразеологизмите, която използвам в настоящата си курсовата работа. А тя в най-общи линии има следните модели: 1.) структурен модел – глагол + съществително име; 2.) глагол + предлог + съществително име; 3.) глагол + прилагателно + съществително; 4.)прилагателно + съществително; 5.) предлог + съществително + предлог+съществително; 6.) предлог + съществително; 7.) предлог + прилагателно +съществително.
Кети Ничева без да се задълбочава изброява някои тематични групи, обхващащи малък брой фразеологизми: 1.) природа, пространство и време, 2.) бит, 3.) обществени и други явления, 4.)глаголи, които означават действия, чийто обект са предмети, 5.) адвербиални фразеологизми, 6.) фразеологизми, свързани с количество и степен – обикновено сочат висока или ниска степен в количеството на нещо.

Фразеологизмите като израз за въздействие в масмедиите

Една от основните художествени цели, на които е подчинена употребата на фразеологизмите както в художествения, така и в публицистичния текст, е стремежът да се предаде по-голяма живост, образност и емоционалност на езика. В сравнение с думите фразеологизмите са наситени с по-голяма експресивност и конкретност. Тяхната нагледно-образна основа е източник на емоционално въздействие. Фразеологизмите се отнасят към онези езикови средства, чрез които даден текст въздейства не само на мисълта, но и на нашето въображение и чувства. Ето защо избрах една от групите на моята класификация да бъде тъкмо с тази основна характеристика на фразеологизмите. Масмедиите и в частност разглежданото от мен списание „Тема” неизбежно и естествено имат за задача да прокарат и внедрят в читателското съзнание по-достъпно своята информация и това те постигат посредством емоционалната наситеност на фразеологичните и устойчиви съчетания. Има различни начини да се акцентира даден социален проблем, събитие или просто ежедневна новина – в заглавията и в подзаглавията, чрез удебеляване и разширяване на шрифта, чрез измисляне на художествени в голяма степен хиперболизирани изрази, имащи шокираща и сензационна функция, чрез метафори и образни паралели. Но с най-успешна резултативност се наблюдава при фразеологичните съчетания, които се срещат с висока чистота на употреба в заглавията. По този начин се постигат всички възможни подходи, синхронизирани и събрани в един – използването на фразеологични съчетания, крилати изрази, авторски съчетания (често видоизменени същински фразеологични единици), сентенции и други. Примерите не са малко: „Дим без огън”(на корицата на бр 49, сп.”Тема”); „Бръмбар в ябълката на раздора”.- (бр 49, стр20); „Кариерата си е изградил капка по капка”. –(бр 46, стр 86) и други. Наблюдава се в повечето фразеологични и устойчиви съчетания функционирането им като възклицателни, повелителни или отрицателни изречения, които по своята същност притежават по-голяма или по-малка осезаема афективност.

Частична класификация на фразеологичните и устойчиви съчетания

Основен източник – списание „Тема”

I. Фразеологични съчетания, свързани с част от човешкото тяло – ръка, крак, око, нос, зъби, коса, гърло, пръсти…

Списание „Тема” –
Година VII,
брой 46(317), 19-25 ноември, 2007

1. Чужденците от ново време ни карат да се замислим дали се подценяваме, вирим ли нос, толерантни ли сме или сме расисти. –бр 46, стр 12

Виря нос – надменен съм, високомерно се държа
Това е най-продуктивният и разпространен структурен модел в българския език –глагол + съществително – 1 модел

2. Навсякъде по света левицата би се борила със зъби и нокти облагането на доходите да не е пропорционално. – бр 46, стр 10

Със зъби и нокти – с всички сили правя нещо, давам всичко от себе си, от възможностите си, боря се докрай за постигане на целта си – 6 модел – предлог + съществително

3. Не се вижда с просто око. – бр 47, стр 3

с просто око – на пръв поглед, първоначално – 7 модел – предлог + прилагателно + съществително

4. Треньорът Александър Станков пък кърши пръсти в опита да натурализира нигерийското крило на ЦСКА Шикозе Удоджи. – бр 46, стр 18
Кърша пръсти – притеснявам се, неуверен съм, не знам как да разреше дадена ситуация
Отново структурния модел глагол+съществително – 1 модел

5. С този прякор в цяла Югозападна България е известна досегашната кметица от БСП Йорданка Каленичкова, управлявала дълги години общината с желязна ръка.

Управлявам с желязна ръка – непреклонен съм в управлението си,безкомпромисно управление – 4 модел – прилагателно + съществително

6. „По-добре врабче в ръката, отколкото гълъб на стряхата” – бр 46, стр 21

По-добре малко, но сигурно, отколкото много, но недостижимо.
Това е фразеологичен израз, наричан още устойчива фраза, която е непроменлива по своя състав и употреба. Този израз е още възпроизведимо и семантично членимо словосъчетание. Като например “Които много знае, бързо остарява”; „Всяка жаба да си знае гьола”…Освен фразеологични изрази, другата основна група устойчиви словосъчетания са фразеологичните съставни названия. Според Кети Ничева пословиците и поговорките не са същински фразеологични единици. Основната й обосновка е, че „В основата на смисловото им съдържание лежи не понятие, а съждение. Те не са елементи на езика, а представят особен литературен жанр”.

6. . Доста често и на „дебелокожите” чиновници в Брюксел и в Страсбург им се изправяха косите само като чуеха името „Атака”. – бр 46, стр 24

Изправят ми се косите – изпадам в ужас,в паника,в страх – 1 модел

7. Дали резултатът е заради не особено мотивиращата фигура на Битев, който не е гледан с добро око от много от привържениците на партията? –бр 46, стр 26

Не е гледан с добро око – някой, когото не е одобряван, не е харесван – 7 модел – предлог + прилагателно + съществително

8. Правим крачка напред, която обаче не може да се нарече колосален успех. –бр 46, стр 26

Правя крачка напред – постепенно напредвам, успявам с една степен нагоре – 1 модел

9. Позвънете във фирмата и стискайте палци някой да вдигне телефона. – бр 46, стр 28
модел
Стискай палци! – надявай се, вярвай, че ще се случи дадено нещо –1

9. „Когато навремето слушах как Лили Иванова пее „Хризантеми”, от вълнение ме стягаше гърлото”, заяви президентът на Азербайджан Артур Раси –Заде при срещата си със Сергей Станишев в чуждестранната столица. – бр 46, стр 30

Стяга ме гърлото – силно съм развълнуван, притеснен, превъзбуден – 1 модел

10. И една глава те цепи, сякаш върху нея са ковали меча на Юрий Долгорукий… – бр 46, стр 31

Цепи ме главата – имам главоболие, имам махмурлук – 1 модел

11. Сърцето ми подскачаше и студена пот обливаше безсилното ми тяло. – бр 46, стр 31

Сърцето ми поскача – развълнуван съм – 1 модел
Облива ме студена пот (вода) – изпитвам силен страх, ужас

12. Освен това актрисите стъпват с единия крак в калта и ако случайно се хлъзнат, отново се връщат към романтичните комедии и драмите.-бр 46, стр75

С единия крак в калта – наполовина вече съм объркал нещата, още малко в тази посока и изцяло съм се провалил –5 структурен модел – предлог+съществително+предлог+съществително

13. Дженифър Гарнър например още страда от комплекса на малоумния „Електра” не смее да влезе в боя за втори път. –бр 46, стр75

Влизам в боя – поемам риска, решавам се да направя нещо
2 структурен модел – глагол + предлог + съществително

14. Компаниите предпочитат да мачкат падналите в боя представителки на нежния пол и да подадат ръка на тътрещите колена мъже (справка поредицата „Умирай трудно”).

Нежния пол – женското съсловие на планетата, жените – 4 модел – прилагателно + съществително
Подавам ръка – подкрепям, заставам зад някого – 1 модел

15. Което означава, че трябва да държим под око не само компютъра му, но и телефона. – бр 46, стр 80

Държа те под око – много зорко, внимателно, изкъсо те следя и наблюдавам какво правиш – 2 модел

16. През ΧΧΙ век жените режисьорки все още се броят на пръсти, не правят блокбастъри и не обират оскари. –бр 46, стр 74

Броят се на пръсти – твърде са малко, незначителен брой са – 2 модел

17Филмовата индустрия винаги се е задвижвала от твърда ръка, под която костите на нежния пол сладко хрупат. –бр 46, стр 74

Твърда ръка – строг и безкомпромисен контрол – 4 модел
Нежния пол – жени

18. Усетил „жегата в гърба”, Робинов отрече подобно изявление и разказа как преговаря за филм с Камерън Диаз. –бр 46, стр74

Усетил жегата в гърба – предвидил голямата опасност, силното напрежение, обвинения, които ще го връхлетят

19. Дискретно решаваме да не нададем ухо по техните приходи, разходи, договори, excel-ски файлове. – бр 46, стр 83

Да надам едно ухо – заинтересувам се, любопитствам, предпазливо се бъркам в чужди работи – 1 модел

20. Но млъкни сърце! – бр 46, стр 82

Но млъкни сърце! – (Ботев) – прикрий чувствата си, спри да се измъчваш, спри да проклинаш съдбата си – 1 модел
Това е от типа фразеологични съчетания с комуникативен характер. Те винаги са цели изказвания, изразяват някакво съждение от афористичен тип или морално-етични изказвания, взети от художествената литература и фолклора. Към тях обикновено се отнасят и цитати, станали крилати изрази, пословици и поговорки, които са придобили преносно-метафоричен смисъл. (Пр: Каквото сабя покаже – Ботев; Който учи, той ще сполучи; Аз знам, че нищо не знам – Сократ)

Списание „Тема” –
Година VII,
Брой 47(31 , 26 ноември-02 декември, 2007

21. Домът на Катерина Йосиф Франц Недялкова е на десетина крачки от манастира. –бр 47, стр 84

На десетина крачки – на твърде близко разстояние –
допълнителен модел спрямо класификацията на Кети Ничева – предлог + числително + съществително

22. Това е заблуда, грешка на очите. – бр 47, стр 84

Грешка на очите – погрешно впечатление, заблуда, нереалистично възприемане на дадено нещо

23. Райското кътче е създадено не за да радва окото, а за да лекува. – бр 47, стр 85

Радва окото – нещо, което е приятно и естетически красиво за гледане, привлекателна гледка – 1 модел

24. Изборът на работна ръка не е голям. – бр 47, стр 83

Работна ръка – трудов работник, държавно работоспособно лице
4 модел

25. Цяла нощ щракала с пръсти в подкрепа на колеги по кръчмите. -бр 47, стр 80

Щракам с пръсти – танцувам, забавлявам се, купонясвам
2 модел

26. Ръка й подаде Джон Телис, писал парчета и свирил на китара за Дайдо, Джордж Майкъл, Кайли Миноуг…

Подавам ръка на някого – подпомагам, спонсорирам, подкрепям, заставам зад някого, предлагам помощта си
1 модел

27. По-важното е, че ме изписаха жив и здрав. – бр 46, стр 31

Жив и здрав – в добро физическо и духовно състояние съм

II. Фразеологични съчетания, свързани със саркастично отношение към държавно-политическа тематика

Списание „Тема” –
Година VII,
брой 46(317), 19-25 ноември, 2007

1. Защото рязането на гласове е толкова голямо, че ако се дължи на грешка, то тя е била добре планирана и мотивирана. – бр 46, стр 3

Рязане на гласове – незаконно премахване и незачитане правото на гласуване на дадени държавни лица
Историческата трансформация на израза идва от фразеологичното съчетание – режа глави – премахвам лица наред с оглед на тяхното редуциране

2. Други отиваха с придружители до тъмната стаичка, защото се водеха официално неграмотни. – бр 44, стр 3

тъмната стаичка – изкуствено създадено помещение, в което самостоятелно се отива за гласуване при дадени политически избори

3. Парите са преведени и вместо да ги яде инфлацията, по-добре да ги получим!” –46, стр. 3

Вместо да ги яде инфлацията – вместо инфлацията да елиминира парите
1 модел

4. Тайното купуване на гласове стана явно и се превърна в най-обсъжданата тема. – 46, стр 3
Купуване на гласове – подкупване на държавни лица с цел да гласуват за съответната политическа партия

5. Връзките между сенчестия бизнес и българските политици все още са твърде силни. –46, стр 7

Сенчест бизнес –бизнес, който е укрит от държавните данъци, незаконна търговия
4 модел
6. Но у нас няма как да има суша, винаги се случва нещо – поради липсата на държава. – бр 44, стр 79

Няма как да има суша – няма начин да няма събития

7. Кое за вашето общество е по-важно: няколко добре защитени бизнесмени печелят стотици милиони годишно от тези сиви продажби, или тези средства да идват да финансират по-добро образование или здравеопазване? – стр 7

Сиви продажби – продажби, които не са облагани от данъци; продажби, свързани със сивата икономика, с незаконна търговия
4 модел
8. От години виждаме новите българи като през немит прозорец. – 46, стр12

Като през немит прозорец – неясно, смътно, изкривено виждане на нещата – 7 модел

9. Детството му мирише на барут и кръв. –46, стр 17

Мирише на барут и кръв – има признаци за близка война или бунт
2 модел
10. В същото време лидерът на „Атака” продължава „да вдига духа на народа” всяка вечер по СКАТ. – 46, стр 24

Вдигам духа на някого – въодушевявам, ентусиазирам, приповдигам настроението на някого – съчетание от 1 и 6 модел – глагол + съществително + предлог + съществително

11. Нито една от тях не иска да играе открито с „Атака”. – бр 46, стр 24

Не играя открито – действам прикрито, потайно от някого – 1 модел

12. Измамените копнееха за справедливост, присъди и възвръщане на загубеното, но „фараоните” станаха звезди в жълтия печат и реализираха своята представа за добър живот далеч от България. – бр 46, стр 28

Жълт печат – жълта преса (yellow press от англ. ) – вестникарска преса със скандална тематика – 4 модел
Изразът е от типа полукалки, в които единият компонент на словосъчетанието е без превод, а другият с превод. Други примери – приемам резолюция (prende une resolution от фр); смесвам картите (brouiller les cartes от фр).

13. Расате бе актуален в продължение на две-три седмици в мъртвия откъм новини месец август. – стр 25

Мъртъв месец – месец, в който не се случва нищо особено, несъбитиен – 4 модел

14. Така „Атака” въпреки големите си апетити не успя да спечели нито едно кметско място в община, а се задоволи с няколко села. бр 46, стр 25

Големите ми апетити – алчните, лакомите, ненаситните ми желания – 4 модел

16. Павел Чернев се спотайва из ъглите на пленарната зала.– бр 46, стр 26

Спотайвам се из ъглите – притаявам се, прикривам се, не предприемам, не действам – 2 модел

17. ВМРО имат кметове и в още няколко общински центрове, като най-апетитното място е Банско. – бр 46, стр 26

Най-апетитното място – най-желаното, най-харесваното, най-удачното стратегическо място – 4 модел

18. След като през 2005 г. духът бе изпуснат от бутилката, вече и Бойко Борисов трудно може да го върне обратно. – бр 46, стр 26

Духът е изпуснат от бутилката – веднъж станало нещо, то не може да се върне обратно, необратимо събитие, непоправима грешка

19. Хора, облечени в подходящи за ролята костюми, взеха хляба и всичко останало на магураджиите и превърнаха техния бизнес в масово мероприятие. –бр 46, стр 28

Взимам хляба на някого – бивам издържан от някого; незаслужено получавам облаги, не принасям никаква полза – 1 модел

20. Не стана много ясно само каква ще е разликата между комитета и местните поделения на „Ротари клуб”, но това е бял кахър за Гранитски. – бр 46, стр 30

Бял кахър – малка грижа – 4 модел

17. Някои се виждаха на власт на гърба на учителите. – бр 46, стр 32

На гърба на някого – използвам средствата или труда, силите на някого – 5 модел

20. Интервю с Димитър Манолов за експеримента с плоския данък, за предстоящия внос на евтина работна ръка и за това дали в социалната сфера 2+2 винаги прави 4. – стр 32

Плосък данък –единен данък за всички, облагани с даден доход от извършената им дейност – 4 модел
Евтина работна ръка – експлоатиран труд с малко заплащане

21 И вместо икономиката да изплува на повърхността, по-голямата част от нея ще се потопи още по-надълбоко. бр46, стр35

Изплувам на повърхността – успявам да се издигна, да изляза от по-лошо положение – 2 модел

22. Преди две години замириса на стачка пак покрай приемането на бюджета. – 46, стр 33

Замириса на нещо – появяват се сигнали, че предстои нещо лош, неприятно да се случи; предусещане за нещо гнило – 2 модел

23. Управляващите са убедени, че плоският данък до голяма степен ще извади „на светло” сивата икономика. – 46, стр 35

Изваждам на светло – правя да се узнае нещо от всички, да стане достояние на всички; показвам открито кирливите ризи – нечестните, мръсни дела на някого – 4 модел

24. Какво трябва да се направи, за да няма плащане на заплати под масата и „черни каси”? – бр 46, стр 35

Плащане на заплати под масата – незаконно, потайно заплащане

25. За работодателите у нас по-добър е късият и лесен път… – стр 34

Къс път – лесен и пряк път за преуспяване – 4 модел

26. Но ако всички тези неща се правят само заради по-лесното администриране, ще платим висока цена за прекалено ниска цел. – бр 46, стр 35

Ще платя висока цена – ще трябва да дам много от себе си, да положа свръх усилия, да се лиша от много – 3 модел – глагол + прилагателно + съществително

27. Парите не миришат, нито пък може да се проследи техният път до съответния получател. –бр 46, стр 37

Парите не миришат – не може да се проследи от кого и към кого се предвижват парите

28. В дните преди пристигането на групата се заговори, че на черно поканите стигнали 1000 лева. –бр 46, стр 78

На черно – продажби на билети с цена по-висока от регламентираната, продадени извън законовите институции, поради дефицита на билетите
Структурен модел – предлог + прилагателно

29. Всъщност Вретенаров може да влезе в историята като единствен крадец, който си издава разходен орден, че е откраднал парите. – бр 50, стр 5

влизам в историята – ставам общоизвестен, като допринасям с нещо чрез положителни или отрицателни действия

30. Защото „голата истина”за МО излезе наяве и показа, че единственият проблем според министъра е дали да бъде редуцирана числеността на войската. – бр 50, стр 11

голата истина – цялата истина без никакви примеси на лъжи и измами

31. На 11 декември Миглена Тачева е говорила същите работи на кръгла маса по същия проблем, и то отново в бъдеще време. – бр 50, стр 37

на кръгла маса – в тесен кръг от хора, събиращи се да разискват даден проблем от тяхната специализирана област

III. Фразеологични съчетания, свързани с действия, произтичащи откъм човешкото тяло

Списание „Тема” –
Година VII,
брой 46(317), 19-25 ноември, 2007

1. „Който купува власт, иска да извлече печалби от нея” – Аристотел – бр 44, стр 3

Купувам власт – издигам се в политическата йерархия незаконно, чрез подкупване на лица и извършване на измами

2. В крайна сметка никога не е късно да ти вържат тенекия. – бр 44, стр 76

Да ти вържа тенекия – не си удържам на обещанието да дойда в даден момент

3. Не трябва хлябът да ти зависи от нея. – бр 44, стр 76

Хлябът ми зависи – работата ми зависи

4. Още ми висят на главата, по цял ден не мога да изляза от кухнята – бр 43, стр 63

висят ми на главата – досаждат ми, пречат ми

5. Въртях се в кръг. –бр43, стр63

въртя се в кръг – загубвам се, обърквам пътя

6. Скръства ръце. – бр43, стр 63

скръствам ръце – прекратявам нещо, оставам безразличен, незаинтересован, безмълвен съм

7. Исках да потъна в земята от срам. –бр 43, стр3

потъвам в земята – много ми е неудобно, изпитвам силен срам

8. С братята ми за няколко месеца видяхме сметката на старото общежитие. – бр43, стр 63

видях му сметката – опропастявам, потрошавам нещо

9. Той пристъпваше от крак на крак, но стискаше и продължаваше да гледа филма. – бр 45, стр 3

пристъпям от крак на крак – изнервен съм, не съм спокоен

10. Успя да покаже, че тези които на висок глас говорят за права и свободи, твърде неохотно търпят свободата. – бр 54, стр 3

говоря на висок глас – говоря пред всички, така че посланието да бъде общодостъпно

11. За зла участ скоро подир тая история пипнах двойна пневмония и отново отидох във въпросното болнично заведение. бр 46, стр 31

Пипнах двойна пневмония – разболях се от двойна пневмония

12. Само след някакви си трийсет и пет минути се сети, че до отворения прозорец в тая люта зима стои един нещастник, гол до кръста, и бере душа… – бр 46, стр 31

Бере душа – измъчва се, не се чувства комфортно, нещо го мъчи, в агония съм, издъхвам

13. Нито един обаче не остави по-сериозна диря. – бр 46, стр. 18

Не остави по-сериозна диря – не направи особено впечатление, не се запамети постъпката му

14. Въздух в общия ни дом вкарват техните деца. – бр 46, стр12

Вкарвам въздух – позитивно донесена промяна, която отслабва закостенелите стереотипни схващания

15. Толкова обсъждана, че Брюксел подскочи като ужилен от ехото, достигнало от думите на Ахмед Доган, че изборният алъш-вериш бил европейско явление. – бр 46, стр.3

Подскочи като ужилен – силно се стресна, много изненадан от нещо неприятно, слисан

16. Еколозите бият аларма най-вече за сярата, която тепърва може да отрови екосистемата и в Азовско, и в Черно море. – бр 46, стр 8

Бия аларма – предупреждавам, сигнализирам за някаква нередност или опасност, която трябва да бъде отстранена; правя нещо достояние на много хора, разгласявам, разтръбявам

17 Бедната, никога не й е вървяло в живота. – бр 46, стр 31

Не ми върви в живота – нямам късмет, не сполучвам

18. Новината е, че голямо студио вдигна мерника на актрисите от А група. бр 46, стр 74

Вдигам мерника – усложнявам, покачвам си изискванията към някого

19. Резонансът от виковете му вероятно не е разклатил черно-белия портрет на кралицата на „Уорнър” от 30-те Бети Дейвис, но е накривил шапката на Джулия Робърс, Рийз Уидърспуун, Дженифър Анистън и пр. – бр 46, стр 74

Черно-бял – едноаспектен, общоприет, неусложнен, праволинеен образ (добро-зло, ин-ян, черно-бяло)
Накривявам шапката – подривам авторитета на някого

21. Под бюрото обаче сритал драматичната женска история на Питър Джаксън The Lovely Bones и киноверсията на „Сексът и градът”. – бр 46, стр74

Сритвам под бюрото – тайно отхвърляне и незачитане на нечий труд

22. Той, вече напълно влязъл в духа на експеримента, отказа категорично. – бр 46, стр 83

Влизам в духа на – отдавам се изцяло на..

23. Когато повишиш тон на един мъж пред 10 жени, направо му се разказва играта. – бр 46, стр 82

Разказа ми се играта – съсипан съм, разкатан съм, отвсякъде съм победен, разнищен

24. Разбира се, елегантният ти номер не минава. – бр 46, стр 81

Номерът ти не минава – опитът ти за заблуда е разкрит

25. Докато някак смилам информацията – 18 часа онлайн в денонощие! – Максим вече получава 5 мейла на своя BlackBerry. – бр 46, стр 80

Смилам информация – приемам, разбирам дадена постъпка или ситуация

Списание „Тема” –
Година VII,
Брой 47(31 , 26 ноември-02 декември, 2007

26. .Вървейки към върха, Деси закача и тънката, и дебелата струна. –бр47, стр80

Вървя към върха – усъвършенствам се, издигам се в йерархията

27.Русокосата певица кове сама съдбата си. –бр 47, стр 80

Сам кова съдбата си – сам определям съдбата си, устройвам живота си, предначертавам пътя си

28.Красавицата даде тон на местните избори в Испания. –бр 47, стр 80

Давам тон –определям, насочвам развоя или характера на нещо; приповдигам настроението, давам начален тласък, поемам отначало инициативата

Голям е броят на фразеологичните единици, свързани с отделни професии. Това са обикновено словосъчетания с пряко и преносно значение, които извън тясната им употреба придобиват по-общо значение и се превръщат в устойчиви: на час по лъжичка (първоначално способ за приемане на лекарство); излизам от игра; ва-банк; давам тон, под сурдинка, играя главна роля, излизам на сцената, пускам котва, играя с открити карти, на ента степен…

Понякога авторските метаморфози на фразеологизмите довеждат и до появата на нови думи, които изразяват значението им. Например Вазов създава на базата на фразеологизма давам тон сложната дума тонодавател, с която изразява иронично отношение към един журналист.

29. Остава само някой от обидените от левицата да разкъса ризата си в знак на протест. – бр 47, стр3

разкъсвам ризата си – ядосвам, побеснявам, разгневявам се

30. След половин час е следващата ни среща, а сме без коли (и символично взима експеримента в свои ръце) Мария. – бр 50, стр 81

взимам в свои ръце – поемам инициативата, ангажирам се за дадено нещо без да очаквам помощ

31. Питам Мария защо не се възползва от тези си права, атя ме стрелва с поглед: „Ами това е ужасяващо архаично!”. – бр 50, стр 81

изстрелвам с поглед – внезапно изразявам възмущението и неодобрението си

32. По принцип няма проблем да наруши добрия тон. – бр 44, стр 79

добият тон – интелигентно, спокойно, уравновесено комуникиране

IV. Фразеологични съчетания, намиращи се в заглавия или подзаглавия, целящи предизвикване на шок, сензация, привличане на внимание – NB!!! Основно държавно-политическа проблематика.

Списание „Тема” –
Година VII,
брой 46(317), 19-25 ноември, 2007

1. In доброто vino veritas – бр 44, стр 38
В България се увеличава интересът към най-скъпите вносни бутилкови вина
in vino veritas – във виното е истината – това се свързва с древната история на римляните, с бога на забавленията и игрите – Дионесий – виното като божествено питие разкрива истината на простосмъртните
Този израз първоначално извиква тъкмо това архаично значение и изключително засилва читателското внимание. Малко по-нататък се подразбира конкретната насоченост на думите в тяхната буквалност и приземеност. Но вече интересът е предизвикан, което е и основната цел на списанието.

2. Посланикът на САЩ:
Опашката на гущера не е отрязана.бр 46, стр 7
Опашката на гущера не е отрязана – не са приключени докрай нещата, има още неизяснени и недовършени неща

3. . Някои се виждаха на власт на гърба на учителите. – бр 46, стр 32

На гърба на някого – използвам средствата или труда, силите на някого

4. Интервю с Димитър Манолов за експеримента с плоския данък, за предстоящия внос на евтина работна ръка и за това дали в социалната сфера 2+2 винаги прави 4. – стр 32

Плосък данък – облагане на стипендии, хонорари, възнаграждения с даден процент
Евтина работна ръка – експлоатиран труд с малко заплащане

5 Управляващите са убедени, че плоският данък до голяма степен ще извади „на светло” сивата икономика. – 46, стр 35

Изваждам на светло – правя да се узнае нещо от всички, да стане достояние на всички; показвам открито кирливите ризи – нечестните, мръсни дела на някого

6. Какво трябва да се направи, за да няма плащане на заплати под масата и „черни каси”? – бр 46, стр 35

Плащане на заплати под масата – незаконно, потайно заплащане

7. Море от алкохол за победител в игра – бр 46, стр10

Море от…голямо количество, свръх много от нещо

8. Със зъби и нокти – бр 46, стр 10
Със зъби и нокти – с всички сили правя нещо, давам всичко от себе си, от възможностите си, боря се докрай за постигане на целта си

9. Екшън провалите с нежни черти. –бр 46, стр75

С нежни черти – личности с женски характеристики, жените

10. Общински съветник с вкус към малолетни. – бр 46, стр 77

С вкус към…- с наклонности, предпочитания, интереси към..

Списание „Тема” –
Година VII,
Брой 49(320), 10-16 декември, 2007

11. Дим без огън – (на корицата)

Дим без огън – следствие без причина

12. Пушилката по коридорите на властта след поредното разцепление в НДСВ се вдигна. -бр 49, стр 12

Вдигна се пушилка – голяма врява се надига, създаде се суматоха

13. Политиката на малките стъпки на премиера Станишев също не прилича на гениална стратегия, а по-скоро на снишаване и избягване на резките движения. –бр 49, стр12

Политиката на малките стъпки – политическа стратегия на бавните, постъпателни промени

14. Бръмбар в ябълката на раздора.- бр 49, стр20

Ябълката на раздора – нещо, което поражда спорове, недоразумения. От гръцкия мит за ябълката, дадена на Афродита от Парис като най-прекрасната богиня, което предизвикало гнева на Хера и атина и станало повод за раздори между тях.

За международни по своя характер и употреба се смятат фразеологичните единици, които водят началото си от антични легенди, предания, исторически факти и др. Като ябълката на раздора, дамоклев меч, ахилесова пета; от религиозни митове и изрази от Библията като вавилонско стълпновление, измивам си ръцете, удари дванадесетият час, зъб за зъб, око за око; от исторически събития: вартоломеева нощ, кръстоносен поход, източен въпрос, откривам Америка

15. Особено на фона на огромните суми, които безконтролно се въртят по върховете на държавата. –бр 49, стр 20

По върховете на… – по най-високите постове на дадена йерархизация

16. Новата Държавна агенция „Национална сигурност” е основно поле за битки във вътрешната война на БСП. –бр 49, стр 20

Основно поле за битки – подходяща среда за полемики, конфликти, спорове

Сп. Ема – брой 12/2007

17. Дядо Мраз: Носи на пиене, не пробутва безалкохолни с подаръците. –бр 12, стр 3

Нося на пиене – мога да пия много голямо количество алкохолни напитки без да има последици

18. Дядо Коледа: Носталгията може да ти струва матрьошките в чувала. –бр 12, стр 3

Може да ми струва..-ще трябва да дам висока цена за..,може да се наложи да понеса тежки последици и несгоди

19. Хлопна клапата на „Дзифт”, няма връщане назад. –бр 12, стр5

Хлопна клапата на.. – започва да се заснема даден филм

20. След края на монтажа режисьорът Явор Гърдев още е сигурен, че е избрал правилното момиче за ролята на Ада в екранизацията на черния роман на Владислав Тодовов. –бр 49, стр 5

Черен роман – роман, чието съдържание е свързано с ужас, убийства, престъпления

21. Бившата републиканска шампионка по конен спорт Таня Илиева прескочи собствената си бариера на пренебрежение към манекенките, които напират да стават актриси.-бр 12

Прескачам собствената си бариера – надмогвам се, преодолявам себе си, разчупвам закостенелите си разбирания

22. По подаръка ще го познаете. –бр 12, стр 10

По подаръка (думите) ще го познаете – израз, в който има игра на думи с израза – по думите ще го познаете – определяне на личността спрямо интелигентността й (щедростта й). тук авторът разчупва традиционната форма, находчиво го видоизменя, за да направи изказа си по-оригинален или за да постигне хумористичен ефект.

23. Днес българската демокрация пък е алиби на елита и празна дума за обществото. –бр 49, стр 25

Празна дума – неизпълнимо и безпочвено обещание, думи без покритие

24. Изпиране на пари
(извършване на финансови операции или други сделки с имущество или средство, за които деецът знае, че са придобити чрез престъпление чл.253 ) – бр 49, стр 28

Изпиране на пари – пари, които са придобити по незаконен начин (наркотици, проституция..) и трябва да се легализират

25. Източване на еврофондовете – бр 49, стр 29

Източване на еврофондовете – употребяване на парите от Евросъюза не по предназначение

26. Зависим от външните капиталови потоци – бр 49, стр 45

Капиталови потоци – голямо материално богатство

27. . Меко приземяване, твърдо приземяване – бр 49, стр 46
(Кредитните агенции закономерно се оказаха най-предпазливи в прогнозите си за предстоящата криза на европейската икономика в преход)

Меко приземяване – благополучно приключване на дадена операционна дейност без съществени последици

27. Сапунката в „Левски” се оказа буря в чаша вода – бр 49, стр 92

Буря в чаша вода – малък инцидент с претенцията за голямо произшествие, т.е много шум за нищо, нищо съществено не се е случило

28. Финансовото богатство расте четвърта година. – бр 49, стр 43

Финансово богатство расте – финансите се увеличават

29. Кариерата си е изградил капка по капка. –бр 46, стр 86
Капка по капка – бавно и постепенно развитие

30. В повечето случаи служителите са на ръба на „инфаркта”. –бр 46, стр 85

На ръба на..на границата на, в опасна близост до преминаване от другата страна

31. Баща ми, лека му пръст, много се дразнеше. –бр 46, стр 80

Лека му пръст – обръщение към починал човек, когото се споменава с уважение и обич

32. Джеф Робинов накривил шапката на Джулия Робъртс . – бр 46, стр74
Накривявам шапката на.. – подривам авторитета на някого

33. Празничната кампания на добротата се натрапва от всеки ъгъл. – бр 50, стр 42

от всеки ъгъл – от всякъде

34. Битка за 500 милиона лева допълнителни разходи около празниците изостри апетита на търговци и производители. – бр 50, стр 44

V. Фразеологични съчетания, изразяващи количество, обем – минимум-максимум, всичко-нищо

Списание „Тема” –
Година VII,
брой 46(317), 19-25 ноември, 2007

1. Море от алкохол за победител в игра – бр 46, стр10

Море от…голямо количество, свръх много от нещо

2. Със зъби и нокти – бр 46, стр 10
Със зъби и нокти – с всички сили правя нещо, давам всичко от себе си, от възможностите си, боря се докрай за постигане на целта си

3. За капак дойде и присъдата по делото срещу сп. „Хуевес”… –
бр 46, стр 9

За капак – най-накрая, отгоре на всичко

4. Доказателството: грандиозният й концерт в зала N-1 на НДК на 13 ноември, билетите за които бяха продадени до дупка. – стр 30

Продадени са до дупка – всичко е продадено

5. Ето защо нещата бяха на ръба. –бр 46, стр 34

На ръба са нещата – неща, които са в своята крайност, които има опасност да преминат границата, извън допустимото

6. Процесите трябва да вървят стъпка по стъпка, за да може целият този механизъм бавничко да се понамества. – бр 46, стр 35

Стъпка по стъпка – бавно, постепенно

7. Това го знае всяко хлапе, както се казва в популярната тв игра. – бр 46, стр 37

Това го знае всяко хлапе – (това и баба го знае) –употребява се, за да се изтъкне, че за всеки е лесно да се извърши някаква работа при дадени обстоятелства; всеки го знае

8. Кариерата си е изградил капка по капка. –бр 46, стр 86
Капка по капка – бавно и постепенно развитие

9. В повечето случаи служителите са на ръба на „инфаркта”. –бр 46, стр 85

На ръба на..на границата на, в опасна близост до преминаване от другата страна

10. Около седмица сме на ръба с кръв от А+ група. –бр 46, стр 85

11. Затова всички винаги са в „бойна готовност”. –бр 46, стр 85

В бойна готовност – напълно, изцяло подготвени за действие

12. През ΧΧΙ век жените режисьорки все още се броят на пръсти, не правят блокбастъри и не обират оскари. –бр 46, стр 74

Броят се на пръсти – твърде са малко, незначителен брой са

13. Гола стена – бр 47, стр 3

гола стена – абсолютно нищо, празно поле

14.Оказа се, че професионалният грим за Мария Капон всяка сутрин е нещо толкова нормално, колкото да се облече подходящо – просто в политиката трябва да е винаги на ниво. – бр 50, стр 80

на ниво –естетически изящен и адекватен на ситуацията приведен вид; правилно и точно реагиране в дадена обстановка

14. Знам, че диалогичността е ценност и че успехът може да има много бащи. бр 50, стр 82

много бащи – много надеждни начини за постигане на успех, да имаш много щастливи звезди

15. На всякъде по света десницата би посрещнала с аплодисменти и ставане на крака предложения за 10 процента плосък данък върху доходите. – бр 47, сте 3

ставане на крака – израз на уважение и преклонение пред някого

16.Хиляди мераклии за слава и богатство изляха реки от пари, а успяха да достигнат в избирателните си резултати единствено до графата „Други”. – бр 44, стр3

реки от ..много голямо количество от …

17.Един от тези специалисти очаквал наддаването да стигне тавана, затова стискал списъците до последния час , после хукнал панически из секциите да предлага залежалите си 800 гласа. – бр 44, стр3

стига тавана – в крайния си предел е

18. Ужким търсенето било по-голямо от предлагането, но човекът се оплашил, че стоката му ще отиде зян, и си изпуснал нервите. – бр 44, стр 3

отива на зян – отива на вятъра – т.е. стойността на дадено нещо се превръща на нищо, не става за нищо, губи стойността си
изпускам си нервите – изнервен, ядосан човек, който си изкарва настроението и напрежението върху другите

19. Ние обаче сме решили твърдо да прекараме целия ден на една ръка разстояние от него. – бр 44, стр 47

на една ръка разстояние – на много близко разстояние

VI. Фразеологични съчетания, свързани с времето

Списание „Тема” –
Година VII,
брой 46(317), 19-25 ноември, 2007

1. „Загубеното злато можа да се намери, загубеното време – не”, гласи китайска поговорка. – бр 46, стр12

„Загубеното злато можа да се намери, загубеното време – не” – времето е по-ценно от парите, защото загубата на парите е възобновима, а на времето – не

2. В крайна сметка никога не е късно да ти вържат тенекия. – бр 44, стр 76

Да ти вържа тенекия – не си удържам на обещанието да дойда в даден момент

3. На гроба ми една стара мома идваше от време на време и оставяше свежи цветя. – бр 46, стр 31

От време на време – понякога

4. Значи след дъжд-качулка, при това не се знае дали въобще ще има качулка. – бр 46, стр 37

След дъжд-качулка – пост фактум, при свършен факт вече се мисли какво да се направи

5.”Просто без интернет човек има време бол” бр 46, стр 83

Имам време бол – на разположение имам много време

Списание „Тема” –
Година VII,
Брой 47(31 , 26 ноември-02 декември, 2007

6. Зад манастирските врати секундата се цепи на две, а минутите тракат като зърна на броеница. – бр 47, стр 84

Секундата се цепи на две – изключително точно време, в което във всеки момент нещо се прави

7. Сега е на линия пред „Тема”. – бр 47, стр 80

На линия съм –на разположение съм в даден момент за някой, удостоявам с присъствието си

8. Шопингът – за десерт. – бр 47, стр 80

За десерт – за накрая оставям нещо, което ми е най-приятно; най-накрая
Списание „Тема”
Година VII
брой 50 (321), 17-23 декември, 2007

9. Следствените органи намериха надиплени няколко милиона за черни дни. бр 50, стр 5

За черни дни – грижа за време, когато ще настъпи материална бедност и нищета

10. Защото не е в час с проблемите на хората. – бр 50, стр 81

не съм в час – не съм тук и сега, не съм концентриран, не внимавам

11. В крайна сметка Капон стига до този извод. – бр 50, стр 81

в крайна сметка – в края на краищата, най-накрая

12. Бяхме като нощни птици посред бял ден. – бр44, стр76

нощни птици – хора, прекарващи активен живот през нощта
посред бял ден-през деня

Заключение:

Използването на фразеологизми маркира речта в публицистични и научни текстове, защото задава различен регистър. Употребата им е по-характерна за разговорно- неформално общуване и отваря пространство за нахлуване на фигуративно-художествени нюанси. Така в публицистични материали фразеологизмите са места на повишено внимание (заглавия, заключения, водещи тези) или са израз на засилено емоционално отношение (напр. иронично-саркастично). В първия случай използването им трябва да изиграе ролята на фокус – да събере вниманието, да окаже притегателна сила, за което спомага и събраното отношение на думите една спрямо друга в самите фразеологизми, тяхната нагнетоност. Във втория случай съчетанието се явява, за да предаде една вече налична емоционална наситеност, която търси подходяща форма и която нарушава информармативно-безпристрастния изказ.
Затова изработената класификация има отделно тематично звено за фразеологизмите в заглавия и подзаглавия и отделно звено за саркастично отношение към държавно политическата проблематика, като се опитва да изследва именно ключовите места за поява на устойчивите съчетания и от друга страна, възможността им да изразяват силна емоция. Двете звена са свързани, доколкото използването на фразеологизми в заглавието цели да предизвика тъкмо подобен ефект.
Други две звена в класификацията са насочени към човешкото тяло като същина (по -пряко свързани към тялото) и като действие (по-косвено свързани). От факта, че преобладаващия брой намерени примери, попадат в тези звена, може да се направи изводът, че човешкото тяло е мощен генератор на фразеологични съчетания. Тялото е общовалидно и непосредствено свързано с всички жизнени функции на човекa, затова то лесно взима участие в такива готови изрази, може би носещи памет за времето, когато езикът, думите все още са били посочващ инструмент за най-близките обкръжаващи ни неща.
Другите два критерия вече предполагат по-абстрактни отношения – каквито са количеството и времето, но и тук понякога връзката с тялото е запазена (напр. за десерт, стъпка по стъпка). Подобен абстрактен показател, който би могъл да бъде проследен в друго проучване и който тук не е използван, е пространството.Макар да няма общ критерий, който да организира цялата класификация, ценно е тъкмо този опит да се намери най-точният фактор, който да подреди фразеологичното разнообразие. Сред използваните може да се направи заключение, че най-удачен е критерият -отношение към части от човешкото тяло, едновременно поради своята конкретност, многообразието, което попада в тази рамка и интересната перспектива, която задава.

Фразеологизмите като синтактично кондензирани изрази с постоянни и устойчиви валенции между думите притежават голяма сила на въздействие и реторична ефективност, затова са умишлено търсено и употребявано средство в публицистичните текстове. Те често са свързани с фигурите и тропите на речта –метафори, метонимии, епитети, сравнения, като използват възможността наново да повдигнат напрежението между буквално и преносно значение в нов контекст. Въпреки, че имат устойчива структура и конкретно фиксиран периметър на значението, фразеологизмите пораждат нови смисли именно, въвличайки мощта на устойчивите значения, в новата ситуация.
Фразеологизмите са важен източник на етнокултурна информация, своеобразно свидетелство за националния характер на българите, тяхната душевност. В тях се открива както вековният опит на човека от народа, така и неговото богато въображение и фантазия, живото му чувство за хумор, граничещо с гротеската и парадокса. Благодарение на фразеологизмите става възможно говорещият или пишещият да изрази мислите и чувствата си към предмета на речта или своето емоционално отношение към дадена ситуация. Повишената изразителност на фразеологизмите ги прави активно изразно средство главно в разговорната реч и художествените произведения (предимно белетристични и публицистични) , в които се разкриват качества и състояния на личности от средата на народа и техния живот.