НОСЕТЕ СИ НОВИТЕ ДРЕХИ, МОМЧЕТА

НОСЕТЕ СИ НОВИТЕ ДРЕХИ, МОМЧЕТА -
падаме, както ходим,
умираме, както спим.
Въпросите на тази планета
я решим,
я не решим...

Но не казвайте: утре ще бъдем красиви.
Не казвайте: утре ще бъдем щастливи.
Не казвайте: утре ще бъдем, ще бъдем...
Ще обичаме утре,
утре ще бъда любим.
Носете си новите дрехи, момчета,
падаме, както ходим,
умираме, както спим.

Не казвайте: утре ще почнем голямото,
днес да спечелим пари за прехраната.
Не казвайте: утре да бъдем честни,
днес тихичко
ще се проврем...
Носете си новите дрехи, момчета,
ходейки падаме,
сънувайки мрем!

Не казвайте: утре с вик на площада
ще кажа истината - после на клада!
На клада, но утре. А днес потърпете,
днес се налага
да премълчим...
Носете си новите дрехи, момчета -
падаме, както ходим,
умираме, както спим!

Стефан Цанев, 1972 г.