Снимки от старата столица - Велико Търново









Бойко към Ани Цолова: И като журналист съм по-добър от вас!


Премиерът иска процент от авторите на вицове за него, няма да уволнява министри преди изборите

журналист
Бойко Борисов можел да бъде и журналист, ако поиска
Министър-председателятБойко Борисов втрещи българския телевизионен зрител, като заяви в сутрешния блок на БиТиВи, че и като журналист би се справил отлично, дори и по-добре от повечето изявени медийни работници. Той направи това в отговор на въпроса на водещата Ани Цолова дали не иска да се пробва и като журналист. Тя бе засегната от критиките на премиера, чеправителството няма никакъв медиен комфорт.
Според Борисов, в БиТиВи се отделяло много повече време как някаква отломка паднала на главата на женица, а за откриването на църква имало само 15 секунди.
„Аз във всичко съм добър. Питайте Мая Манолова, че в каквото се хвана, все го върша както трябва“, изцепи се Бойко Борисов.
Той шашна народа с още един бисер в стил Тодор Живков – щял да поиска процент от авторите на вицове за него. Премиерът нямал време да ги чете, защото вече се чувствал изморен от кампанията срещу него.
Бойко Борисов обяви, че няма да сменя или уволнява министри преди изборите тази есен. Според него те се справяли отлично до този момент и нямало основания за никакви притеснения.
Той защити и виоките заплати на държавните чиновници, които работят по проектите за регионално развитие. Те управлявали средства за милиарди, затова било нормално да взимат високи възнаграждения. Сумите бяха публикувани в доклада за състоянието на държавната администрация и скандализираха обществото.
Бойко Борисов заяви също, че новият сайт, в който се появи неговатаоставка, е престъпление и авторите му ще бъдат открити и съдени с цялата строгост на закона.

Wikileaks в нова грама: Борисов е скрит коз на Русия

Wikileaks в нова грама: Борисов е скрит коз на Русия
Снимка: Архив Булфото

Нов секретен документ на американското посолство в София публикува българският партньор на Wikileaks - сайтът "Биволъ".
Докладът на посланика на САЩ Нанси Макълдауни отново е посветен на настоящия премиер Бойко Борисов, когото тя описва с нелицеприятни епитети.
Грамата е от 2008 г., когато Борисов е все още столичен кмет, година преди парламентарните избори, спечелени от ГЕРБ. Публикуваме пълния текст на дипломатическия документ.

Следващият български премиер


Резюме:
1. Почти сигурният следващ министър-председател на България е кметът на София Бойко Борисов. Недоиздялана и изменчива фигура, която слухове свързват с организираната престъпност, Борисов експлоатира копнежа на избирателите за силен лидер, който да преобърне усещането за провал, произтичащо от управлението на настоящия премиер Станишев и неговата блокирала трипартийна коалиция.

Демонстриращ липсата си на изтънченост и простотата си като свои отличителни достойнства, Борисов е най-хитрият и харизматичен играч на деня. Той много ясно и последователно култивира американско и европейско одобрение, за да подсили своята легитимност.

Използвайки това като наше предимство, ние можем да го насочваме, както и неговата партия ГЕРБ, към по-благонадеждни позиции с наближаването на парламентарните избори през следващата година.

2. Независимо че парламентарните избори са след девет месеца, столичният кмет Борисов е смятан за победител на тях. По популярност той изпреварва премиера Станишев с над 30 пункта, изравнявайки се с президента Първанов. Харизмата на Борисов, благоразположението на медиите към него и дискредитираните му политически съперници (и техните партии) изтласкаха напред 2-годишната му партия ГЕРБ. Въпреки че се самообяви за "новата десница", ГЕРБ черпи сила от "невъобразимата" личност на Борисов и неговата склонност към популизъм. Той привлича разочарованите и отчуждени избиратели и отляво, и отдясно и заедно с това може да разчита на голям дял от протестния вот срещу непопулярната коалиция, водена от социалистите.

Груба политическа сила

3. Умел политически играч, Борисов е находчив и с добри реакции независимо от простодушието си в известна степен. Чувствайки се по-удобно на българската, отколкото на международната сцена, той същевременно не е начинаещ и в игрите на по-голям терен. Той е напълно наясно с властта - реална и символична - и как трябва да я удържи и упражнява. Подценяването на неговия политически талант е грешка, която би струвала скъпо на съперниците му. Наричан "груба политическа сила", с акцент върху всяка от трите думи, той взима решенията си инстинктивно. Той е повече тактик и "вътрешен играч", отколкото стратег.

По повод проявяваната изменчивост в позициите му в контакти с нас представители на ГЕРБ казват, че може да бъде "нетърпелив" и "всеки ден да си променя мнението", дори когато е напълно фокусиран върху ясно определена цел.

Борисов има сенчесто минало - лични връзки с мафиотски босове от 90-те години, но отхвърля всякакво замесване в престъпна дейност. По времето, когато беше главен секретар на МВР, той лично ръководеше операции срещу наркодилъри, но нямаше арести на знакови фигури от организираната престъпност.

С наближаването на изборите въпросът за неговото минало вероятно ще се поставя все по-често, особено от изпадналата в безнадеждно състояние социалистическа партия, която възнамерява да проведе мощна негативна кампания с цел да я превърне в нещо като "референдум" по отношение на Борисов.

Трамплинът София

4. Борисов непрекъснато се хвали с американските и европейските си връзки, включително с подкрепата от дясноцентристката фондация "Конрад Аденауер", от фондациите "Ханс Зайдел" и "Робер Шуман", както и с личните си отношения с германския канцлер Ангела Меркел и Европейската народна партия.

В първата си среща с мен той акцентира, че българите не са свикнали да взимат самостоятелно решения и затова се нуждаят Вашингтон и Брюксел да казват на министър-председателя "какво трябва да направи". Той добави, че когато ГЕРБ победи, смята да покани чужд експерт за всяко министерство, за да подпомага и контролира работата му.

Бидейки властен лидер, Борисов би доминирал всеки кабинет независимо от състава, който е подбрал.

5. Ние последователно приканвахме Борисов да сформира екипи, с които да обсъжда политиките по ключови въпроси като националната и енергийна сигурност, върховенството на закона, както и да определи хора, които да подготви за средните и по-високи позиции в управлението. Съмняваме се, че
процесът по планирането е отишъл по-далеч от съставянето на списъци и провеждането на някои предварителни разговори, но предварителните сигнали съдържат известни обещания в това отношение.

ГЕРБ вече лансира като възможен финансов министър директорът в Световната банка Кристалина Георгиева, а за външен министър - евродепутата си Румяна Желева.

Борисов, който е майстор на подвеждането и преструвките, понякога намеква, че може да не поеме премиерския пост и да го предложи на някой друг. Това поражда спекулации, че неговата цел е президентският пост - маневра, която ще подсили образа му на национален обединител.

Жокерите: Русия, Атака

6. Независимо от проевропейското му говорене, вътрешни източници твърдят, че Борисов е по-скоро "скрит коз" по отношение на Русия. Той е близък на директора на "Лукойл" в България Валентин Златев, за когото се твърди, че е спонсор на ГЕРБ с пари в брой. (Диверсифицирайки залозите, Златев е също и голям финансов покровител на БСП.)

Борисов следи внимателно нагласите на избирателите. Поръчани от ГЕРБ сондажи показват, че 64% от евентуалните гласоподаватели на ГЕРБ и 67% от българите изобщо подкрепят близките отношения с Русия.

ГЕРБ се опитва да отдалечи недоволния електорат от крайните радикални формации, особено "Атака".
Твърди се, че заради данните от проучванията Борисов е казал на екипа си, че "от време на време" ще прави проруски изказвания и ще стои настрани от дебата "Русия срещу НАТО", за да се чувства електоратът щастлив.

7. Борисов може би е готов да се откаже от дясноцентристките си позиции при определени обстоятелства. ГЕРБ на няколко пъти флиртуват с "Атака" например, участвайки с тях в общи акции и говорейки добре за лидера им Волен Сидеров. Борисов ни уверява, че прави това само за да запази популисткия си "кредит", че никога няма да сформира коалиция с тях и че по-скоро ще мине в опозиция, отколкото да направи това.

Но ако ГЕРБ се изправи пред необходимостта от коалиция с БСП или партията на етническите турци ДПС, има голяма вероятност Борисов да започне да манипулира всички партии в своя изгода.

Още по темата

8. Една от устойчивите черти на Борисов е неговата нужда от чуждестранно утвърждение. Той се стреми към контакти със САЩ най-вече за да демонстрира отношенията си с американски политици и органи на реда. Очакваната победа на доминираната от неговата личност ГЕРБ на предстоящите избори илюстрира политическата незрялост все още в България и продължаващата вяра в "спасителя", който бързо ще реши проблемите.

Нуждата на Борисов от нашата благословия и неговото свръхего са силни инструменти, които можем да използваме в посока превръщането му в сполучлив национален лидер. Неговата суета и нуждата му от утвърждение могат да са лост, с който да тласкаме него и партията му към модерна политическа формация, която естествено да изглежда реалният партньор САЩ. Но при всички случаи, ако Борисов победи, това би означавало продължителна работа.

APPLE срещу GOOGLE

 
сп. Либерален преглед
Когато „Епъл” откри нов магазин на Пето авеню в Манхатън през 2006, фирмата получи едно доста необичайно оплакване. Не от вида, обичаен за Ню Йорк – вие блокирате гледката, за която съм платил добри пари, или застроявате квартала, който току-що съм открил. Не, този нов флагмански магазин беше критикуван от един ислямистки сайт. Кубът от стомана и стъкло, оплакваха се правоверните, бил замислен така, че да напомня за обсидиановия куб в Мека, и по този начин да обижда исляма.
Историята беше смехотворна – става дума за екстремистки сайт (макар и голям) – и фанатиците, стоящи зад него, бяха виждали куба само покрит с черно скеле, докато още се строеше. Немалко нюйоркски мюсюлмани подчертаха, че те пък обичат новия магазин. И все пак не е напълно откачено да се наричат магазините на „Епъл” „Мека“. Красиви както отвън, така и отвътре, те са храмове за фанатиците на прекрасните продукти на фирмата. За разлика от повечето други производители на малка техника, „Епъл” продава нещо повече от изящно оформени технически играчки. Тя продава начин на живот и начин на съществуване. Човек може да нарече всичко това „Епълизъм“.
Епълизмът не е съвсем религия, но пък разполага с един почти божествен водач, Стив Джобс. Той дори се завърна обратно от мъртвите – уволнен от фирмения съвет през 1985, той беше нает отново през 1997 и успя напълно да преобърне съдбата на „Епъл”. Множество фенове гледат на фирмата с преклонение: актьорът Тони Къртис, който умря през миналия октомври, беше погребан със своя iPhone, подобно на фараон, горящ от желание да обновява статуса си във Фейсбук дори и откъм отвъдния живот.
Без значение каква е вярата, винаги е доста забавно, ако и не особено поучително, човек да се вглежда във фанатиците. Когато наскоро посетих магазина на Пето авеню, не открих много лица, които да се вместват в стереотипа на типичния Епълски фен като принадлежащ към модерната, богата, западна младеж. Имаше мъж, който изглеждаше като дипломат – със знаменце на Обединените арабски емирати на ревера. Група тийнейджъри бърбореха оживено на португалски. Червенокос младеж остави настрана Библията си, за да играе онлайн-игра на име Combat Arms. Двойка на средна възраст разглеждаше сайта Bed, Bath & Beyond. Успехът на „Епъл” вече е задминал асиметричния пазар на хората с джинси и очила в черни рамки. Сега вече това е движение на масите.
Вътре в магазина човек може веднага да вземе в ръка и да си поиграе с повечето от машинките. Това е умен ход от страна на „Епъл”: по този начин те обезценяват немалко количество от инвентара си, но пък запленяват евентуалния купувач и правят от всеки магазин място за събирания, като магазините за грамофонни плочи от старо време. Само едно от местата беше недостъпно, поради огромната тълпа, която го заобикаляше – щандът на iPad.
iPad – таблоидният компютър, който фирмата пусна на пазара през миналия април, се превърна във феномен – от него се продадоха 7,5 милиона екземпляра в течение на шест месеца, въпреки първоначалния скептицизъм, въпреки високата цена (500 долара за машина без вградена 3G връзка, тоест без телефон) въпреки факта, че той не прави почти нищо повече от други подобни машини (електронни четци на книги, конзоли за игри, iPhone на самия „Епъл”). iPad е един типичен за „Епъл” смел облог, чрез който фирмата създава нов марков клас, а хората се избиват да го купуват, почти само защото той е направен от „Епъл”. Фирмата, която премахна думата „компютър“ от Apple Computer през 2007, днес притежава три много видими машини, които не са Макинтоши – iPod, iPad и iPhone. Тя иска да ви съпровожда навсякъде.
Това обаче води до конфликт с друга една компания, която не произвежда мобилни устройства, но пък също би желала да ви съпровожда на всяка стъпка. „Гугъл” започна просто като един по-умен начин да се намират информации в Интернет. Днес фирмата е облак от услуги, който прониква във всички аспекти на животите ни. Ние търсим в „Гугъл” добър ресторант, после търсим пак в „Гугъл” отзиви за него по други сайтове, откриваме го чрез Google Maps, проверяваме през „Гугъл” дали влакът ни се движи навреме и изпращаме чрез Gmail електронна поща до приятелите си, за да ги предупредим, че ще закъснеем с 15 минути.
Apple показа новия таблет iPad
Изпълнителният директор на Apple Стив Джобс представя новия таблет iPad. Устройството е с 1GHz процесор и 9.7-инчов IPS дисплей. Различните модели ще разполагат с между 16 и 64 GB Flash памет, Wi-Fi, Bluetooth, акселерометър и компас. Снимка: енгаджет
Все повече и повече ние вършим всички тези неща на някой от смарт-телефоните, управлявани от операционната система Андроид на „Гугъл”. Самата фирма не произвежда мобилни телефони. Но тъй като лицензира Андроид на все повече и повече фирми-производители, „Гугъл” постепенно се превръща в най-големия конкурент на най-успешния производител на малки устройства в света. „Гугъл” е направил огромен облог, че също ще направи от „Гугъл”изма нещо, с което ще се движим на всяка крачка.
Но това не винаги е било така. Само допреди няколко години „Епъл” и „Гугъл” бяха толкова удобно-различни едни от други, че главният мениджър на „Гугъл”, Ерик Шмид, имаше място в управителния съвет на „Епъл” (от 2006 до 2009). „Стив Джобс и аз сме много близки приятели“, каза Шмид миналото лято. „Мисля, че той е най-добрият мениджър в света, погледнат от всяка възможна точка.“ Компаниите им можеха да се окажат двойка, срещнала се в небето: великолепните малки устройства на „Епъл”, управлявани от вълшебния софтуер на „Гугъл”. Днес Андроид е най-продаваната система за смарт-телефони, след като задмина продажбите на „Епъл” през 2010 г. Джобс намекна, че „Гугъл” е нарушил едно мълчаливо споразумение, посочвайки по време на една конференция през юни, че „ние не се намесихме в (бизнеса на) търсачките“ и че нямат намерение да го правят. Излъчвайки обичайната си самоувереност, той каза на същата аудитория, че няма да отстранява от собствените си устройства полетата за търсене чрез „Гугъл”, заявявайки, че „в момента ние имаме по-добрия продукт“.
Двете компании подхождат към мобилната война по абсолютно различни начини. Устройствата на „Епъл”, произведени от самата фирма, позволяват инсталирането само на одобрени от „Епъл” програми (apps). За разлика то тях „Гугъл” дава Андроид напълно безплатно – фирмата не продава операционната система – така че тя може да бъде вградена в десетки различни модели телефони, направени от най-различни производители, сред които са Сони, Моторола, Самсунг, LG, НТС и др. Кодът на Андроид е отворен и производителите могат да го променят според собствените си потребности (макар че „Гугъл” се опитва да установява набор от основни правила, така че една програма, написана за даден Андроид-телефон, да може да функционира и на друг). Всеки, който е в състояние да напише програма за системата, може да я предлага чрез Андроид-пазара на „Гугъл”, който е еквивалент на App Store, съответното място при „Епъл”. „Епъл” е великолепна, но далеч по-затворена и контролирана фирма. Самият Ерик Шмид разговаря за тези разлики през юли, по време на едно посещение в лондонското списание The Economist. „Гугъл” има напълно различен мироглед“, каза той. „Възгледът на „Епъл” е последователно затворен. Нашият е точно обратният: мрежата, отвореност, всички избори, всички гласове свободни. Експериментът върви в момента.“
Малко е изтъркано да се превръща в символ на фирмената култура нейният шеф, но тези двамата правят изкушението непреодолимо. Джобс, безспорният водач на „Епъл”, е ненадминат, труден по характер фанатик на темата контрол, който презира пресата, освен в случаите, когато инструктира рекламния си отдел как да „изпусне“ някоя история, или пък държи грандиозна пресконференция. Той носи едно и също облекло всеки ден (черен пуловер и дънки Левис 501), по същия начин, по който и машинките на „Епъл” се появяват само в минимално и стриктно съвместимо разнообразие. Под ръководството на Джобс „Епъл” почти не е пускала на пазара неуспешен продукт.
„Гугъл”, напротив, няма Джобс, а един странен триумвират, състоящ се от Шмид и Лари Пейдж плюс Сергей (Серж) Брин. Пейдж и Брин са двамата първоначални основатели на фирмата – типични станфордски студенти и компютърни магьосници от много специфичен калифорнийски вид – които остават в екипа, за да насърчават новаторството във фирмата, предоставяйки ежедневното управление на Шмид, който пък е типичен мениджър в костюм и вратовръзка. „Гугъл” печели парите си, като изучава навиците и предпочитанията ви чрез електронната ви поща, търсенията, които правите в Интернет и по телефона, след което продава тази информация на рекламодатели. Лозунгът в първоначалните години на фирмата беше „не бъди зъл“ – нещо, което сътрудниците на фирмата вземат напълно сериозно. Но Щмид изглежда има нов стандарт: „не бъди гаден“. Той удиви коментаторите през 2009, казвайки: „ако имате нещо, за което не искате никой да знае, то може би на първо място не би трябвало да го правите.“ Очевидно стараейки се да успокои страховете, че „Гугъл” не познава граници, той направи нов опит през 2010. „Политиката на „Гугъл” е да се приближим плътно до линията на гадното, но да не я пресичаме“, каза той, очевидно без да осъзнава, че това може би е най-застрашителното нещо, което шефът на една всесилна технологическа компания може да каже.
„Гугъл”, една много по-хаотична компания в сравнение с „Епъл”, понякога просто пуска нещо навън и след това гледа какво ще се случи. Gmail, невероятно успешната платформа за електронна поща, беше пусната в бета-модус (тоест опитен) и си остана така в продължение на две години. Google Wave, един изключително сложен инструмент за електронна поща, комуникация и сътрудничество, беше приет само от малцина. Google Buzz, сайтът за социални контакти, се оказа катастрофа от гледна точка на поверителността, защото показваше открито контактите на потребителите си. Такъв е цикълът от продукти на една фирма, която насърчава сътрудниците си да прекарват по един ден седмично с лични проекти и се прекланя пред подхода на хакера (да видим какво ще се случи), в противовес на деликатната работа на дизайнера.
Колкото и да са различни, „Гугъл” и „Епъл” произхождат от едно и също място: калифорнийската Силиконова долина. Мнозина от инженерите и програмистите, работещи в едната от тях, може би вече са работили и в другата.
Но и двете фирми още отрано са давали знаци за това какво ще излезе от тях някой ден. Джобс казва, че най-важния курс, който е изучавал в колежа (преди да напусне) е била калиграфията. Дизайнер по сърце, той ръководи екипа, който пуска на пазара първия Макинтош. И докато останалите членове на екипа работели ден и нощ, за да подобрят постиженията на машината, Джобс изисквал дребни поправки в кутията – неща, които другите почти не били в състояние да видят. И макар днес той може и да изглежда малко ъгловат, Макът беше революция в дизайна през 1984. Това беше първият комерсиален компютър в света, който имаше екран, поне малко подобен на онзи, който имате вие днес.
„Гугъл” също започна да демонстрира качествата си отрано. Източникът на неговата амбиция беше твърдението на Лари Пейдж, че ще снеме целия Интернет на собствения си компютър. За да се направи това бяха закупувани и свързвани едни с други десетки евтини компютри. Повечето външни хора и до днес вероятно не осъзнават, че „Гугъл” е постижение колкото на софтуерна сръчност, така и на физическо инженерство. Днес фирмата обработва по един милиард търсения дневно. А кога е бил последният път, в който се е случвало тя да не се справи?
Някога и двете компании бяха в ролята на малкия човек: „Епъл” беше Давид, целещ се с прашката си в Майкрософт, а „Гугъл” беше вторият, опитващ се да снеме от власт Яху. И двете фирми бяха толкова добри, че станаха големи, което ги доведе до там да кръстосат мечовете си, докато се придвижваха към нови продукти и полета на действие. Днес „Епъл” и „Гугъл” са в конкуренция чрез бразуърите си (Safari и Chrome), фотографския софтуер (iPhoto и Picasa), електроннаta поща (me.com срещу Gmail) и съвместноto използване на компютри (MobileMe срещу iGoogle). iTunes на „Епъл” сега е най-големият в света магазин за музика; „Гугъл” отговаря на това с Google Music. „Епъл”, макар и да се отнасяше високомерно към тази област преди няколко години, днес вече продава електронни книги чрез iTunes; „Гугъл” пък тихичко дигитализира всяка книга, до която може да се докопа. „Гугъл” притежава Ютюб, най-големият в света сайт за видео, но „Епъл” също започва да гледа на доставянето на подвижни образи като на решаваща способност (чрез iTunes, iPad, iPod и Apple TV). През април „Епъл” на свой ред навлезе в основното поле на своя конкурент, пускайки в ход iAd, платформа за реклами по мобилни устройства.
Стремежът към растеж доведе и двете фирми до катастрофални публични изяви в Китай – неотразим като пазар и като център на производство. „Гугъл” се преклони пред цензорите, ограничавайки в продължение на години собствената си търсачка, преди публично да се откаже от тази политика през януари 2010. „Епъл” пък съкрати производствените си разходи, използвайки Foxconn, един китайски производител, чиито работници са толкова недоволни, че под по-високите прозорци на сградите им са инсталирани мрежи, за да се предотвратят многобройните самоубийства, а шефът на фирмата е известен с изказването си, че „една враждебна среда е нещо добро“. С „двата милиона мишници, които очакват дезодориране“, както се изразяват специалистите по маркетинг, Китай подмами двамата американски гиганти с до този момент безупречни реномета към действия, които помрачиха образите им. Сега пък, зашеметяващите мащаби на друг новопоявяващ се милиарден пазар – този на мобилните устройства, не на подмишниците – ги карат за пръв път да влязат в открита схватка.
Ако интелигентните телефони наистина ще бъдат нещо като допълнения към нашите мозъци, поне през следващите няколко години, „Епъл” или „Гугъл” вероятно ще стоят зад по-голямата част от тях. Очакванията по отношение на Майкрософт с неговия Windows Phone 7 са скромни. Само BlackBerry, с едно много по-различно, ориентирано към работната сфера устройство, е в същата лига. Никой друг няма нищо, което да наподобява дори вятъра зад гърба на „Гугъл” и „Епъл”.
Разбира се, „Епъл” и „Гугъл” притежават най-впечатляващите предложения. Системата на „Епъл”, ако и много критикувана поради затвореността си, предлага набор от лъскави устройства, едно малко и бляскаво семейство. iPod, iPad и iPhone – всички те са разширения на Мака, превръщащи фотографиите, видеоклиповете, музиката и филмите в река от удоволствие, в която ние можем да се потопим по всяко време – във влака, на кушетката или докато се разхождаме. Офертата на „Епъл” се състои от красив хардуер и интуитивен софтуер, които, през по-голямата част от времето, са даже по-приятни за ползване, отколкото за гледане.
Обратната страна на медала, нещото, за което „Епъл” се надява, че няма да мислите прекалено често, е в това, че няма лесен изход навън от системата на „Епъл”. Музикалните клипове и филми, които сте купили от него, могат да бъдат прехвърлени от iPod на някое независимо устройство само с помощта на нелесна процедура, а доскоро дори и това не беше възможно. Офертите на „Епъл” почти никога не ви оставят безпомощен, но ако го направят, то вие си оставате с изгубените разходи и с репутацията на Епълист, която сигурно ще ви се наложи да опровергавате публично.
„Гугъл” настоява за една по-различна вяра. Вие можете свободно да избирате мобилния си провайдър, както и производителя на телефона си. Независими програмисти ще се трудят ден и нощ, за да се появят на телефона ви, без да е нужно „Гугъл” да ги подбира специално. Самата фирма не иска от вас нищо. Тя няма да вади пари директно от джоба ви, както „Епъл” го прави с удоволствие. „Гугъл” не иска да ви продава допълнение към мозъка. Тя иска само съдържанието.
Въоръжена с това съдържание, фирмата ще накара някой друг да плаща за това, че ви изпраща реклами. Те са съвсем мънички, нали? Още в началото „Гугъл” даде обещание, че рекламите ще бъдат само текстови и много кратки. И докато не се безпокоите от факта, че те са скроени специално за вас, не губите нищо.
Преди да стигнат до битката вътре в джоба ви, както Епълизмът, така и Гугълизмът бяха отправили големи претенции към вашата вяра. „Епъл”, много просто, промени начина, по който ние мислим за малките устройства. Клиф Куанг, редактор на списанието Fast Company, казва че в миналото, когато е имало нова техническа играчка, „един човек в семейството знаеше как да я ползва. Това е нещо, което „Епъл” напълно промени. Вече не съществува очакването, че ще ви се наложи да се учите как да ползвате някой продукт на „Епъл”.“
И действително, моят нов iPad дойде без каквато и да е инструкция за ползване, почти никакви кабели, никакви компактни дискове с драйвери и пр. Красивата картонена кутия, самата тя направена по такъв начин, че се отваря с малко усилие и с приятен звук, шшшш, съдържаше самия iPad и един-единствен кабел. Никакво мъчене с неразбираеми указания. Вадиш го, отлепяш пластмасовия защитен екран и натискаш един бутон, който пошепва „Добре дошъл. Какво искаш да правиш?“ Лекотата на ползване е такава, че Джобс сигурно има донякъде право, когато защищава AT&T, която не може да се справи с обема на потребителския трафик: потребителите на iPhone, според Consumer Reports, ползват пет пъти повече Интернет-данни от потребителите на други смарт-телефони. Епълистите не си играят със своите устройства. Те ги ползват.
При всички случаи войната за господство над телефона между „Гугъл” и „Епъл” е най-големият сблъсък от времето на битката между „Епъл” и „Майкрософт” за пространството на нашите десктопи. В края на 2011 смарт-телефоните ще се продават повече от обикновените, а в 2012 те ще се продават повече и от компютрите.
Виж целия текст в сп. Либерален преглед

Apple спечели битката с Psystar

След дълги спорове, Apple най-накрая спечели битката с американската компания Psystar, продаваща Hackintosh компютри с предварително инсталирана Mac OS X операционна система.
Всичко започна в началото на 2008 година, когато се появиха първите конфигурации от Psystar, а на 8 юли 2008 в областен съд Калифорния,Apple обвини новия си конкурент в 8 иска за Copyright нарушения, нечестна конкуренция, нарушения на запазената марка и т.н. Въпреки това Psystar продъжи да продава компютрите си, като съвсем неочаквано обжалваше всичко казано от Apple. Тогава стана подозрително, че някой много богат и сериозен седи зад фирмата от Флорида, която продължаваше да се държи.
Експертът на Apple, Джон Кели, обяви пред съда, че е инспектирал 9 компютъра на Psystar и е заключил, че са им правени промени в Bootload, както и са премахвани и добавяни разширения на ядрото, за да бъде възможно инсталирането на системата на PC-та. Това означава, че Psystar са променяли Mac OS системата без съгласието на Apple, което е напълно забранено.
Официално съдът ще изкаже финалното си решение на 14 декември, в което ще стане ясно и как точно Psystar ще възвърне нанесените щети на Apple.
AppleНовини|16.11.2009 14:42

Милиардери с най-голямо влияние в света

Четвъртък, 28 Януари 2010 19:45
Освен, че са много богати, хората в тази класация притежават голямо политическо влияние и индустриална мощ. С тях се съобразява бизнесът в много държави. Вижте класацията на сп. „Форбс" на най-могъщите милиардери в света:
Майкъл Блумбърг
Източник на сила: кмет на Ню Йорк, Bloomberg LP
Този месец Блумбърг започва трети мандат като кмет на Ню Йорк. Предизборната му кампания е струвала 100 млн. долара. Градът с население 8.4 млн. души обаче е заплашен от проблеми с бюджета, тъй като приходите от данъци падат, сриват се и цените на имотите.
Блумбърг започва кариерата си като трейдър в Salomon Brothers. По-късно основава компания, която нарича Bloomberg LP през 1987 г. В момента дейността на компанията включва новинарски медии, кабелни телевизии, радио и списание. Блумбърг притежава 88% от компанията, след като изкупи дела от 20% на Merrill Lynch през 2008.
Силвио Берлускони
Източник на сила: премиер на Италия, медии, банкиране
В последно време премиерът на Италия има проблеми с репутацията си. Освен пикантни разкрития от личните му живот, той пострада и от нападение от психично болен мъж, който му счупи носа пред ТВ камерите. Берлускони е медиен монополист, който държи големи дялове в три италиански телевизии, а контролира други три чрез държавата. Обича спорта и е собственик на AC Milan. Обвинява е в корупция. Самият той се нарича „Исус Христос на италианската политика".
Вагит Алекперов
Източник на сила: Лукойл
Контролира втората най-голяма независима компания в света, която произвежда 2% от световния запас на петрол и е най-големият данъкоплатец в Русия.
Започва кариерата през 1972, като работи на сондаж в Каспийско море. Бързо се издига и през 1990 е заместник министър. Основава Лукойл през 1991. Тя скоро бива приватизирана в полза на компании, контролирани от него. Самият той притежава 20% в Лукойл.
Карлос Слим Елу
Източник на сила: America Movil; инфраструктура, инвестиции
Третият най-богат човек в света (след Бъфет и Гейтс) наскоро обяви планове да купи три телекома, чрез своята American Movil, което ще я направи огромна.
Личното му състояние е еквивалентно на 2% от БВП на Мексико. Известен е и като голям филантроп. Този месец обеща 65 милиона долара за изследователска дейност в областта на генетичните заболявания. Ангажира се и в подобряване на инфраструктурата и водоснабдяването в Мексико.
Саад Харири
Източник на сила: премиер на Ливан, бизнес в областта на строителството и телекомуникациите
Баща му Рафик Харири е бил премиер на Ливан два пъти и е убит в бомбен атентат през 2005 г. Управлява конгломератът Saudi Oger, който наследи. Цели се да спаси Ливан от разрушенията от гражданските войни и чужда намеса. Населението на Ливан е 4 милиона души, а БВП възлиза на 44 млрд. долара.
Уорън Бъфет
Източник на сила: Berkshire Hathaway
На 78-годишна възраст Оракулът от Омаха не показва признаци, че смята да се оттгеля. През ноември приключи най-голямата сделка в кариерата си - покупката на Burlington Northern Santa Fe Railroad за 40 млрд. долара. Този месец наля 1.3 млрд. долара в Siwss Re.
По всичко личи, че забогатява в условията на световна криза - увеличи дела си в Goldman Sachs и General Electric през 2008 г. Противник е на наследяването на големи богатства, обещал е 40 млрд. долара на фондацията на Бил и Мелинда Гейтс.
Мукеш Амбани
Източник на сила: Reliance Industries
Управлява най-голямата частна компания в Индия. Той е най-богатият индиец със състояние от 33 млрд. долара. Акциите на компаниите са скочили с 90% от миналия януари. Наследява компанията заедно с брат си. Двамата братя се скарват за властта и си поделят активите на фирмата. Мукеш контролира енергийните подразделения, а Анил банковите и телекомуникационните.
Ли Ка-шинг
Източник на сила: недвижими имоти, транспорт
Ли Ка-шинг от Хонконг е най-богатият азиатец. Неговата компания развива дейност в секторите доставка на електроенергия, преовзи, търговия. Големият му син му помага в бизнеса, а малкият е милиардер посредством свой собствен бизнес.
Едуард и Абигейл Джонсън
Източник на сила: Fidelity Investments
Баща и дъщеря ръководят най-големият взаимен фонд в САЩ, който управлява 1.3 трилиона долара и под чиято администрация са 3.2 трилиона долара. Това е еквивалентно с 22% от БВП на САЩ за 2008 г. Семейството притежава 49% от компанията, а състоянието им се оценява на 19.5 млрд. долара.
Бил Гейтс
Източник на сила: Microsoft
Въпреки че състоянието му е намаляло с 18 млрд. долара, Гейтс все още е най-богатият човек в света. Акциите на Microsoft са поскъпнали с 60% за една година. Windows 7 обещава да поправи разочарованието от Vista.
Нетното състояние на Гейтс е 50 млрд. долара към август 2009. Фондацията Бил и Мелинда Гейтс дарява пари за образование, разработване на ваксини и борба с глада в бедните държави. Наскоро се присъедини към Twitter, където можете да следите каузите му.
Семейство Уолтън
Източник на сила: Wal-Mart
В стремежа си да пестят, американците поддържат продажбите на веригата, която е известна с по-ниски цени. Акциите на компанията са поскъпнали с 20% от миналата зима насам. Общото състояние на членовете на семейството възлиза на 80 млрд. долара.
Бизнесът започва от бащата Сам Уолтън, който бил касиер в JC Penny. През 1945 той основава свой магазин, но губи помещението след 5 години. Основава друг заедно с брат си Джеймс през 1962. Днес това е Wal-Mart - с продажби от 401 млрд. долара годишно, 2.1 млн. служители и 8 000 магазина. Най-богата в семейството е Кристи, благодарение на успешната инвестиция на покойния й съпруг във First Solar, компания за алтернативна енергия, чиито акции се покачиха с 500 % от IPO-то през 2006.
Лакшми Митал
Източник на сила: ArecelorMittal
Вторият най-богат човек в Индия контролира най-голямата металургична компания в света. Акциите са поскъпнали с 90% от миналата зима насам.
Започва семейния бизнес през 70-те години и през 1994 се отделя в самостоятелна компания.
Сергей Брин и Лари Пейдж
Източник на сила: Google
Те обявиха намерение да продадат голяма част от акциите си в Google в следващите 5 години, но ще останат мажоритарни акционери в компанията с пазарна стойност от над 180 млрд. долара. Акциите са поскъпнали с 90% от миналата зима насам.
Карл Айкън
Източник на сила: инвеститор
Разполага с 10.5 млрд. долара, което го прави 22-ия най-богат американец.
Израства в семейство от средната класа в Куинс, Ню Йорк. Учи в университета в Ню Йорк, но не успява да го завърши, защото предпочита да се съсредоточи над работата си на Уолстрийт. Започва търговия с 4 000 долара, които спечелил на покер. Известен е с това, че изкупува компании с проблеми и притиска мениджмънта да подобри бизнеса и да се преструктурира, след които им продава обратно дяловете.
Себастиан Пинйера
Източник на сила: президент на Чили, инвеститор
Доктор по икономика от Харвард. Връща се в Чили, за да преподава. Натрупва състоянието си, благодарение на 27%-дял в LAN Airlines, 13% в Colo-Colo (чилийски футболен клуб), плюс телевизия. През 2007 бе глобен със 700 000 долара за търговия с вътрешна информация. Обича скокове с парашут, кара собствен хеликоптер.
Чарлз и Дейвид Кох
Източник на сила: Koch Industries
Братята превръщат семейната рафинерия във втората най-голяма частна компания в САЩ със 70 000 служители в 60 държави. Общото им състояние възлиза на 32 млрд. долара. Продажбите за 2008 надхвърлиха 110 млрд. долара. Всеки от братята притежава 42% в бизнеса. Чарлз е известен с благотворителната дейност.
Уилям Грос
Източник на сила: Pimco
Най-влиятелните хора на света се обаждат на Грос, когато им трябва съвет. Често се появява по телевизията, Бъфет го хвали. Чрез Pimco управлява 1 трилион долара. Успя да опази клиентите си от токсични активи.
Стив Джобс
Източник на сила: Apple
Върна се в Apple през юни след битка с рака. От тогава насам акциите на компанията поскъпнаха с 50%. Той е 43-ия най-богат американец, притежава 5.1 млрд. долара.
Най-добра инвестиция: през 1986 купува Pixar от Джордж Лукас за 10 млн. долара. След като създаде много филмови хитове я продаде на Disney за 7.4 млрд. долара в акции.
Рупърт Мърдок
Източник на сила: News Corp.
Медийният магнат планира да направи платено съдържанието на новинарските си сайтове. През 2007 купи Dow Jones за 5.6 млрд. долара в кеш. Миналата година се скара с Берлускони. Двамата се обвиниха взаимно в подкопаване на авторитетите на медиите си.
Серж Дасо
Източник на сила: френски сенатор
Състоянието му се оценява на 5.4 млрд. долара. Председател е на Groupe Dassault - медийна и софтуерна компания. Притежава Le Figaro. Подпомага каузи за деца-инвалиди, болни от рак и програми за даряване на органи.

Американските бизнесмени, които промениха света


Американските бизнесмени, които промениха света 



Най-влиятелните предприемачи в историята на САШ направиха света, в който живеем, много по-различен 
Америка може да не е най-великата страна в света, но със сигурност може да се похвали с едни от най-успелите бизнесмени. Те не само направиха милиони, но и промениха изцяло епохата, 6 която живеем, като тласнаха цялото човечество напред. 
Бил Гейтс 
(1955) 
Това е може би най-богатият пенсионер в света. 13 поредни години беше на първо място в класацията на Forbes за най-заможни хора. Заслугата му за световната история е разработването на операционната система Windows, която му донася в банковата сметка 58 милиарда долара. В последните години той и съпругата му Мелинда се занимават усилено с благотворителни проекти, свързани с образованието и здравеопазването. 
Стив Ажобс 
(1955) 
През миналата година американското списание Fortune го обяви за най-предприемчивия бизнес ръководител, чиято дейност е въздействала най-силно върху световната общественост. Ръководителят на компютърния гигант Apple Стив Джобс е един от малкото хора, които даже след пълния си провал се изправят отново на крака, продължават битката и в крайна сметка я печелят. С него започва епохата, в която се използват мишка, десктоп и прозорци. Негова е заслугата и за продаването на повече от 110 милиона iPod-a и 4 милиарда песни през онлайн магазина iTunes. Последната стъпка е навлизането на пазара на мобилни телефони с iPhone. Джобс също така основава Pixar Animation Studios, която първоначално принадлежи на Джордж Аукас и се казва The Graphics Group. Компанията става един от лидерите в компютърната анимация и добива известност чрез филми като "Играта на играчките", "Търсенето на Немо" и "феноменалните". Впоследствие е купена от Walt Disney Company. 
Уолт Аисни 
(1901-1966) 
От всички американски предприемачи Уолтър Елиас Дисни е този, който е направил най-много хора щастливи. В продължение на 43 години успява да превърне киното в средство на модерната култура. Той създава едни от най-обичаните филми по целия свят, както и "най-щастливото място на Земята" - "Дисниленд". Интересното е, че след края на Първата световна война Уолт се отправя към Холивуд с молив, хартия и 40 долара в джоба си. През 1928 г., пътувайки във влака, Уолт създава първата скица на Мики Маус, който по-късно става звезда в "Параходът Уили" - първия анимационен филм със звук. На 21 декември, 1937 година се състои и премиерата на първия пълнометражен анимационен филм в историята на киното - "Снежанка и седемте джуджета". Доскоро наричан "лудостта на Дисни", проектът става най-касовият филм на годината, а Уолт Дисни печели почетен "Оскар", придружен от седем малки "Оскар"-чета. През 1955 г. отваря врати проектът мечта на Уолт - "Дисниленд", който през първите си три десетилетия е забавлявал повече от 250 милиона души, включително президенти и височайши особи от цял свят. 
Хенри Форд 
(1863-1947) 
Хенри форд спокойно може да бъде наречен бащата на съвременния автомобил. Той е един от основателите на автомобилната корпорация "Форд" и усъвършенства последователно конвейерното производство в автомобилостроенето. Концепцията на Форд за модерно строене на автомобил е революционна не само за индустриалните продукти, а силно повлиява и на модерната култура. Форд настоява да се направи кола, която да е достъпна за всички. Неговата идея противоречи на желанията на съдружниците му, които искали максимална печалба, правейки коли само за богатите. Въпреки това форд продължава със своето начинание, отворена е поточна линия и започва масово производство, по-бързо и по-евтино от останалите компании. Неговият Model Т, който дълго време се произвежда само в черно, позволява на хората да си търсят работа по-свободно и да имат повече време. 
Джон А. Рокфелер 
(1839-1937) 
Легенди се носят за това, как Джон Д. Рокфелер забогатява. Някои казват, че всеки ден е купувал по една ябълка, излъсквал я е и на следващия ден я е продавал двойно по-скъпо, други са на мнение, че просто е наследил парите на богата леля, но истината е, че Рокфелер осъществява революция в петролната индустрия. 
Още като дете вярва, че ще натрупа много пари и ще ги използва разумно за доброто на човечеството. През 1870 г. открива компанията Standard Oil и тя работи, докато той се пенсионира през 1890 г. Петролът намира голямо приложение и Рокфелер става най-богатият мъж на света и първи американски милиардер. 
Наричан е още "най-богатият човек на всички времена". От друга страна, Джон Рокфелер е един от основателите на федералния резерв на Щатите, институцията, която контролира националната валута, смятана за враг на свободата на американците. Много от дейностите му са смятани за незаконни и неморални. Първите антимонополни дела в историята на САЩ са именно срещу неговата компания. Съдебните процеси завършват с разделянето на Standart на 38 части. След това Рокфелер се посвещава на благотворителна дейност. 
Андрю Карнеги 
(1835-1919) 
Андрю Карнеги вярва, че с богатството идват и морални задължения. Когато говори за натрупването на боаатство, той казва: "Нито един идол не покварява така, както парите." Карнеги е известен както с благотворителността, така и с далновидността си. Той предвижда бъдещото търсене на желязо и стомана във време, в което релсите и мостовете са дървени. Той снижава разходите на своите стоманени фабрики, реорганизира ги и ги прави по-ефективни. С негова помощ САЩ надминават Великобритания по производство на метали. Карнеги прехвърля успеха за своите начинания на сътрудниците си, "правилните хора на правилните позиции". Той предлага за своя епитафия: "Тук лежи човек, който успя да се обгради с хора, по-умни от него." 
Майкъл Блумбърг 
(1942) 
Милиардер, "факир на финансовата информация и два пъти кмет на Ню Йорк. Това са само част от титлите пред името Майкъл Блумбърг. За спечелването на първия мандат Блумбърг се изръсва с рекордните 72 милиона долара, като всеки цент идва от личната му сметка. Усилията му са успешни и така Блумбърг става третият републиканец, избиран на кметския пост в Ню Йорк през последните сто години. Но големият му скок в истинския бизнес идва през 80-те години, когато създава агенция за борсова информация - Bloomberg, феноменалното му откритие е съхраняването на база данни от борсовите сесии. Още като брокер той се сблъсква челно с липсата на обща подредена информация и решава, че е необходимо да се създаде база данни, която да съхранява бизнес показателите, да ги анализира и да дава различни комбинации от данни за продажбата и купуването на ценни книжа в миналото и в настоящето. Днес информационната агенция се конкурира с Reuters и доставя финансова информация от федералния резерв на САЩ до Ватикана. 
Ажордж Ийстман 
(1854-1932) 
Джордж Ийстман превръща фотографията в спорт за аматьори, а компанията му Kodak се превръща, в символ на филмовото производство. Докато се нагорещявала конкуренцията за производството на фотоапарати, той изместил вниманието си и измислил първия фотографски филм, с който заместил трудните за употреба стъклени плоскости. По този начин се дава начален тласък и на развитието на киноиндустрията. Ийстман получава патент за камера с лента и по късно започва масовото производство и продажба на апарата Kodak Brownie на цена 1 долар. Той е изключително елементарен. Конструкцията му е толкова съвършена, че остава непроменена в продължение на цели 80 години. Продуктите на Kodak стават толкова харесвани, че федералният съд на САЩ през 1921 г. забранява на Джордж Ийстман да купува други компании, за да спре по този начин превръщането на компанията му в пълен монополист. 

четвъртък, 28 август 2008 04:05:01