Автор: Иван КутузовНе го стресна и отмъщението срещу йеменския вожд Абдула Салех, ранен при взрив в самия правителствен дворец. Вместо това - подобно на немалко арабски владетели в миналото и днес - Кадафи продължава да бъде пленник на манията си за величие и да е глух за мощния призив на народа си: "Сбогом, господин Полковник!".
Зад упорството на Кадафи се крият и други трескави дейности на режима. Според бившия директор на централната банка на Либия Ферхат Омар бен Кадара шефът на кабинета на Полковника и негов довереник Башир Салих се е наел със задачата
да продаде 25 тона от златните резерви на страната
възлизащи общо на 200 тона злато. Според същия източник понастоящем валутните резерви в джамахирията са между 9 и 11 млрд. долара под формата на злато и чуждестранни валути, което е доста по-малко от намиращите се в чужбина 160 млрд. долара под формата на лихви и акции в десетки страни в света, но все пак представлява сериозен коз в наддаването за съдбата на режима.
От началото на обратното броене за Кадафи наблюдателите си поставят три основни въпроса - за планирането и целите на военната операция по свалянето на режима, за западната военна и дипломатическа роля в либийската криза и за бъдещето на страната след Полковника.
Ускоряването на военната кампания на въстаническите сили през последните няколко дни се дължи на обстоятелството, че Обама откликна на молбата за предоставяне на допълнителна помощ на натовските военновъздушни действия и пряко се намеси в развитието на кризата, давайки зелена светлина на операцията по завземането на Триполи.
Последната бе организирана от Преходния либийски съвет, подпомаган от британски и френски военни експерти, и представлява част от цялостния план за еволюция към демокрация в Либия. В резултат на интензивните бомбардировки през последните дни бяха разрушени не само ключови обекти на военната инфраструктура на Кадафи, но и подвижните командни пунктове, което лиши проправителствените части от възможността да координират действията си.
Според информиран източник от НАТО "САЩ организираха постоянно наблюдение на Триполи с помощта на безпилотни самолети, благодарение на което получиха възможността да проследяват всички придвижвания на частите на Кадафи и да нанасят удари от упор срещу тях".
Същевременно от изтеклата информация става ясно, че влиятелни сътрудници на Кадафи са се опитали да се свържат с Вашингтон още в събота в опит да постигнат прекратяване на огъня и постигане на мирно решение на конфликта. Този демарш обаче е бил отхвърлен от американската администрация, според която либийската страна се опитва да печели време, без да предлага ясна позиция относно смяната на режима.
Най-важният въпрос сега е накъде ще тръгне Либия след Кадафи и
какво ще е бъдещето на тази богата на петрол държава
Все още съществуват опасения, че преходният период ще се окаже по-труден от очакваното поради възможността Кадафи до последно да се сражава и/или да се преориентира по модела на иракските бунтовници след американското нашествие в Ирак към широкомащабно използване на атентати и взривни устройства. Най-сериозни са опасенията, че Полковника или неговите приближени и последователи могат да прибегнат до използването на скрити химически оръжия срещу собственото си население.
Други тревоги са свързани с риска от избухването на междуплеменна вендета, предизвикана от останките на стария режим и улеснена от рухването на обществения порядък и сигурност. Според Том Малински, директор на нюйоркския "Хюман райтс уоч", "всички ние трябва да сме готови за преходен период, характеризиращ се с хаос и противоборство в цялата страна".
Показателна в това отношение е заканата на ръководителя на Преходния либийски съвет Мустафа Абдел Джалил, че ще подаде оставка, ако въстаниците "не проявяват отговорност и не овладеят желанието си за отмъщение". Тя е насочена преди всичко към т.нар. Борческа либийска групировка, която лидерът на съвета обвинява в ислямски екстремизъм. Част от нейните бойци имат
опит от Афганистан и Ирак срещу западните "нашественици"
а местните им ръководители доскоро бяха в либийските затвори. Тези думи на Джалил са показателни и за това, че досега опитите за обединяване на различните крила в Преходния съвет са се оказали неуспешни въпреки неотдавнашните промени в него чрез включването на представители на различни племена и градове, които преди нямаха свое присъствие в този орган.
Още в началото на въстанието либийски опозиционери критикуваха самия начин на съставянето на съвета, основаващ се на приятелски кръгове, а не на представителност и отчитане на политическия опит. А и председателят му публично се оплака от враждите между племената на Изтока, Запада и Юга на Либия. Всичко това поставя въпроса за способността на този орган да се превърне в обединително политическо движение, което да не допусне плъзгането на Либия към хаоса и гражданската война след края на режима на Кадафи.
С други думи, опасенията са от повторение на иракския вариант при съществуващата разпокъсаност между отделните въстанически отряди. Показателна в това отношение е и липсата на напредък в разследването на убийството на военния ръководител на въстаническите сили и бивш вътрешен министър Абдул Фатах Юнис. Истината е, че слабостта на режима на Кадафи в никакъв случай не означава, че въстаническите сили са в блестящо състояние.
В политически план за Либия след Кадафи
най-голямата опасност си остава ролята на ислямистите
и в частност "Борческата либийска групировка", които изиграха главната роля във военните действия. Те заплашват единството на въстаническите сили на етапа на изработването и приемането на новата конституция и със сигурност ще се противопоставят на проект за превръщането на Либия в светска демократична държава, която да спазва правата на човека и да установи близки отношения със Запада.
Не бива да се подценява и заплахата от засилване на центробежните тенденции и ориентацията на някои сили към макар и неофициална подялба на страната между източните и западните племена. Подобна заплаха реферира към демографските, политически и географски характеристики на страната преди идването на Кадафи на власт през 1969 г., както и към обстоятелството, че кралският режим тогава се е придържал към федеративна форма. Такава тенденции би могло да ескалира в продължителна гражданска война.
С други думи, успехът на бунтовниците не се измерва единствено с победата над Кадафи, а преди всичко с умението им да преодолеят различията си и да открият перспективата към унитарна държава от модерен тип, която да възстанови мястото на Либия в международната общност. Алтернативата е "неуспешната държава", която представлява заплаха не само за местното население, но и за сигурността в световен мащаб.
* Авторът е иракски журналист, кореспондент на кувейтския вестник Al Watan
Няма коментари:
Публикуване на коментар