ЛЕГЕНДА ЗА КОНСТАНТИНОПОЛ
Емил Димитров е роден през 1954 г. в Добрич. Висше образование завършва през 1977 г. във ВНВУ „В. Левски” Велико Търново, Военна академия „Г. С. Раковски” – през 1986 г. и право през 2000 г. в ТУ – Варна. Има публикувани геополитически и военнотехнически анализи в издания на МО на Р България и сп. „Криле”. Награждаван многократно, включително и от Министъра на отбраната. Днес е управител на консултантска фирма „Солон консулт”.
Корабите на беотийците били изтеглени на златния пясък на брега на Коринтския залив, близо до пристанището на гр. Криза. Над тях се издигали величествените върхове на планината Парнас и храмът на стрелометеца Аполон – кацнал високо там горе, на южния склон под стръмните Фериадски скали, облени от призрачната светлина на пълната луна. Леки и ефирни, снежнобели валма мъгла се носели безшумно в нощта над светилището в Делфи и околните горички от маслини и кипариси, пинии и причудливо изкривени от вековете борове.
В малкия си стан моряците спели уморени от дългата борба с вълните и непостоянните ветрове. Само Бизанс, техният предводител, седнал на удобен пън край огъня, мислел за утрешния ден. Син на Посейдон и нимфата Кероеса, дъщеря на Зевс и Йо, (е, поне така се представил в Мегара, когато обявил претенциите си за вожд на племето след смъртта на престарелия Лизип), той правел равносметка на живота си и се питал какво ли още го очаква, какви ли изпитания са отредили за него и народа му баща му и Олимпийските богове.
А утрешният ден бил особено важен за цялото племе.
Мегара, столицата на Беотия, вече много години изнемогвала от тежките данъци и военни задължения, налагани ѝ от Атина, и мегарците се вдигнали на въстание, което било жестоко потушено. Атинските хоплити разрушили града и неговите светилища, прогонили населението и опустошили цялата провинция.
Принудени да търсят нови земи за своето племе, Бизанс и хората му натоварили всичко, което могли да съберат, на галерите си и поели на път. Плавали дълго, посетили много места, но навсякъде ги очаквали само нещастия и гонения. Отчаяни, накрая мегарците се отправили към Делфи, за да узнаят от Пития къде трябва да отидат и да основат своя нов град. Искали да разберат ще имат ли най-сетне край техните мъчения. Подготвени и поднесени били богати дарове на храма. Съгласно обичая в чест на Аполон била принесена в жертва виторога коза и отправено питането, а утре Пития трябвало да обяви своето предсказание.
Още преди изгрев слънце мегарците поели бавно по стръмния път нагоре към свещения Делфи и се събрали трепетни пред храма. Чакали дълго под жаркото слънце. Около обяд пред цялото племе излезли тържествено жреците на бога и високо обявили волята на Аполон: „Пътят ви продължава на изток и там, в страната на орлите и срещу слепците, ще свършат вашите мъчения.”
На следващия ден мегарците спуснали корабите си в сините води на Коринтския залив и отново поели на път, следвайки указанията на оракула и маршрута на Аргонавтите. Плавали дълго, веслата скърцали тъжно в своите легла, а моряците оглеждали околните брегове с надежда да открият отредената им от бога земя. След много мъки и борби с морските стихии стигнали до тракийските брегове и пролива Хелеспонт. Преминали го, и продължавайки на изток, навлезли в Пропонтида. Прекосили цялото море, стигнали до входа на Босфора и там, в неговото начало, на северния му бряг, видели красив горист нос, от три страни обкръжен с вода – от запад – от Пропонтида, от юг – от Босфора, а от изток – от широк и дълбок залив. През гъстите гори се провирала буйна и бистра река, вливаща водите си в хубав малък залив с мек и златист пясък. Той бил достатъчно широк и защитен от северните ветрове. Брегът бил нисък и удобен за приставане на леките галери на мегарците, а високо сред облаците рисували своите божествени кръгове няколко орела – гордите пратеници на Зевс.
Бизанс и няколко от неговите най-приближени мегарци слезли на брега и провирайки се през гъстата гора, се изкачили на най-високия хълм на носа. Огледали възхитени цялата прекрасна околност и кацналото на източния бряг на залива китно тракийско селище, а недалеч срещу носа, на южния бряг на Босфора, видели малък град. По-късно разбрали, че е основан от финикийците преди седемнадесет години и бил наречен от тях Халкедон. Крепости наоколо нямало и мегарците си казали, че тия, които са се заселили на другия бряг на пролива, трябва да са слепци, че не са видели отличното място, на което се намирали те сега.
Върнали се обратно на брега, посъветвали се всички и решили, че това е предсказаното им от оракула на стрелометеца Аполон място – земята на орлите, които се виели гордо над тях, и на слепците, които били отсреща – на другия бряг на Босфора и не видели по-доброто за живеене място.
Мегарците направили възлияние на олимпийските богове и след като с радост видели положителните предзнаменования, решили да основат на това място своя нов град. И още на следващия ден започнали строителството на крепостните стени на югоизточния край на носа. Работата вървяла леко и хората вярвали, че им помагат Аполон, посочил им това място за новия им град, и Посейдон – баща на техния предводител. Затова и първите светилища, които построили на брега на Босфора, били посветени на тях.
Града си нарекли Бизантион – в чест на своя предводител, който ги измъкнал от гнета на Атина и довел успешно до това прекрасно за живеене място. Заради пълните с дивеч околни гори и кипящата от риба вода залива северно от него мегарците нарекли Златния рог.
Било 667 г. преди Христа и новият град входа на Босфора го очаквала бурна и превратна съдба.
Само след две години траките от източните Родопи обградили новия град, но Бизант и хората му успешно отблъснали нападението и дълго ги преследвали по долината на р. Хеброс. Възползвайки се от неговото отсъствие, тракийският цар Резос нападнал града. Тогава командването поела Фидалея – съпругата на Бизант, която организирала останалите в града жени и старци. Събрали от околните гори пълни кошници с отровни змии и тайно ги разпръснали в лагера на траките, които, ужасени от неочакваната напаст, напуснали в паника полуострова.
След няколко века градът вече се наричал направо Бизанс. Бил завладян от Александър Македонски и останал в неговата империя дълго след смъртта му. След разпада на македонската държава градът придобил независимост и останал такъв до пристигането на римските легиони до брега на Босфора.
Вековете препускали с ветровете по околните хълмове, сменяли се племена и народи, но Византион, както вече го наричали, градът на кръстопътя на стария свят, изглеждал вечен като морето, което го обгръщало.
През III-ти век император Диоклециан управлявал Римската империя от малоазийския град Никомидия. Неговият наследник Константин І Велики решил да създаде нова столица и избрал Византион – харесвал местоположението му на кръстопътя на три континента – Европа, Азия и Африка. Допадало му, че е разположен на седем хълма – това му напомняло за Рим, че се намира на просторен морски нос, който е лесно да бъде отбраняван, и наредил изработването на плановете за строителството.
С тържествен водосвет в присъствието на императора и на неговото семейство, на всички висши сановници и църковния клир, работите започнали на 8 ноември 324 г. и продължили до 330 г. Построена била огромна система от дълбоки ровове и високи стени, правещи града непревземаем по суша. Откъм континента крепостната стена била очертана лично от император Константин, била дълга над 18 км и опирала на брега на Златния рог на изток, и до морето на запад. Стените по брега били изградени по-късно от император Тиберий Апсимар, който построил и много отбранителни кули.
Вуколеон – императорският дворец в югоизточната част на града, бил обграден от приказно красив парк, спускащ се амфитеатрално по ската на хълма към брега. За изграждането му били привлечени най-добрите архитекти и градинари на империята и години по-късно техният труд предизвиквал възхита.
Построени били сенат, капитолий, амфитеатри, форум, хиподрум, многобройни християнски храмове, дворци за аристокрацията и хиляди домове за жителите на града, обществени бани, както и казарми и военни складове за местния гарнизон. Градът се пресичал от край до край от широки и павирани улици, украсени с многобройни статуи, заобиколени от безчет магазини и пазари, работилници и складове на местните и чуждестранни търговци и занаятчии.
В центъра на форума била поставена колона от порфир с величествена статуя на Константин Велики в образа на Аполон.
На 11 май 330 г. новият град бил осветен с пищна церемония, дадено му било името Секунда Рома (Вторият Рим) и официално бил обявен за столица на „Василея тон Ромеон” – „Империята на Римляните”. За да угоди на синовете си и двамата да станат императори, през 395 г. император Теодосий І разделил Римската империя на две части – западната дал на Хонорий, а източната, със столица в Константинопол, както вече се наричал града, – на Аркадий.
Няколко века по-късно Източната римска империя взела старото име на столицата си и била наречена Византия, а народа нарекъл себе си ромеи.
Няма коментари:
Публикуване на коментар