Бригадирско движение

1. Бригадирското движение в България е организирано привличане на младите хора след победата на отечественофронтовското правителство на 9 септември 1944 година за доброволно участие в строителството на обекти с национално значение без или с минимално заплащане. Организатори на бригадирското движение са най-напред Комитетите на демократичната младеж, наследници на РМС, преименовани по-късно в СНМ и най-накрая след смъртта на Георги Димитров в ДКМС. Мотото на бригадирското движение е "Строим за родината", а символът - червен факел. По това време излизат и много патриотични песни, вдъхновени от ентусиазма на младите, между които "Елате, хиляди младежи", "Свири, хармонико, свири", "Пред нас са блеснали житата" и други.

Формално бригадите са доброволни и наистина има много включили се с желание и самоотверженост, но се използват и всякакви пропагандни трикове и натиск - от заплахи до обещания, за да бъдат привлечени младите хора да се запишат в строителството на нова България.[1] На повечето бригади условията за живот са примитивни, храната оскъдна и с лошо качество, а работата тежка и извършвана на ръка - със сърп, лопата или кирка.[2]
За начало на организираното бригадирско движение се приема строителството на прохода Хаинбоаз (наречен Проходът на републиката).[3] Откриването на националната бригада става на 5 август 1946 г. За настаняване на бригадирите е изграден лагер за 2 000 души. Оказва се, че желаещите са повече и се налага връщането на малолетните. В крайна сметка участие в бригадата вземат 2 085 души.[4] За командир е назначен Пенчо Кубадински - по-късно виден комунистически лидер. Освен младежи, в бригадата участват и 140 партизани, 48 фронтоваци и 22 политически затворници. Първият етап е до края на 1946 г. През 1947 г. започва втори, 6-месечен етап, в който се работи на 2 смени. Участват над 18 000 души, разпределени в 18 лагера.
На 11 август 1946 г. се набират бригадири, които заминават със специални влакове на строежа на първата републиканска жп линия Самуил - Силистра. На 2 септември 1947 година започва изграждането на Димитровград, понякога наричан младият град на социализма.
През 1970 година излиза решение на Политбюро на ЦК на БКП за организиране на ново младежко бригадирско движение. То се изразява в летни и есенни ученически и студентски бригади за помощ предимно в строителството и селското стопанство. За разлика от първия етап, новото бригадирско движение е само формално на доброволни начала, а на практика - принудително. Често пъти парите, предназначени за заплащане на труда на участниците, се присвояват от ръководството и в много случаи се пропиват "на място". Отказът от участие в бригадите - независимо от лицемерното название "ДОБРОВОЛНИ младежки бригади" - води не само до комсомолски, но и до административни наказания, в това число изключване от учебно заведение или уволняване. Неприятности заплашват и онези, които открито изказват съмнения в реалната доброволност на бригадите.

1. ↑ Ние пишехме историята
2. ↑ Спомени за комунизъм Лазарин Лазаров
3. ↑ Стоянов се качва на Бузлуджа, Първанов – на Хаинбоаз 60 години организирано бригадирско движение
4. ↑ Споменът Хаинбоаз