Последното плаване на Одисей

Последното плаване на Одисей


Сред множеството разнообразни персонажи от древногръцката митология особен интерес предизвиква съдбата на Одисей. Омир подробно е описал делата и странстванията на своя герой, но не дава никакви сведения за това как е завършил неговия жизнен път. Повествованието в Омировата „Одисея” спира до завръщането на Одисей в Итака и избиването на женихите. Със сигурност, обаче, това не е бил краят на неговите странствувания. Още в началото на своята поема Омир загатва, че премеждията на Одисей няма да приключат със завръщането му в неговата родина:

бяха безсмъртните вече отсъдили той да се върне,
но и в Итака не щеше сред своите близки да свърши
страшните мъки
Омир
Одисея I, 16-18

Омир пише, че след като се завърне в Итака, на Одисей му предстои още едно последно пътуване, предначертано от сянката на пророка Тирезий в подземното царство Аид:

След като всички женихи в палатите свои изтребиш
с острието на меча открито или с измама,
тръгвай веднага да бродиш с пригодно весло в ръката
чак до мъже доде стигнеш, които не знаят морето
и за подправка не слагат те никога сол в ядивата,
нито са чували още за кораби пурпурногърди,
ни за веслата пригодни – крилата на бързия кораб.
Сигурен знак ще ти кажа сега и добре запомни го:
Друг пътешественик, срещнат по пътя, кога те запита:
"Що си понесъл на рамо блестящо веялна лопата",
спри се и тозчас забий във земята веслото пригодно,
жертва достойна отдай на властителя бог Посейдона -
бик заколи, и овен, и глиган, що свинете опложда,
после върни се дома и отдай хекатомби свещени
на боговете всевечни, които владеят небето.
Накрая далеч от бурливата шир на морето смърт
ще те стигне спокойна и сетния ден ще дочакаш
немощен в старост приятна, край теб ще живеят щастливо
твойте подвластни. Това ти предричам и то ще се сбъдне.
Омир
Одисея XI, 119–137

Това пътуване и последвалите го събития, обаче, не са описани в „Одисея”. Според древногръцкия писател Аполодор, Одисей стигнал пеш до земите на теспротите (днешна северозападна Гърция), където омилостивил Посейдон с жертвоприношение според предсказанията на Тирезий. Там Одисей се оженил за царицата на теспротите Калидика, от която имал син и победил в битка войската на съседния цар. След смъртта на Калидика Одисей оставил царската власт на сина им и се върнал в Итака, където по неочакван начин приключил неговият жизнен път. Телегон научил от Кирка, че е син на Одисей, и се отправил по море да го търси. Отишъл и в Итака, където му се приискало да задигне добитък от тамошните стада. Одисей се притекъл на помощ и Телегон без да знае срещу кого се е изправил, го пробол с копие, което имало връх от риба-меч. Според древногръцкия поет Ликофрон, след убийството на Одисей прахът му бил пренесен от неговите синове Телегон и Телемах в земите на Тирените (Етрурия) и погребан на върха Перге до древния град Гортин.

Творбите на някои други антични автори съдържат различни варианти за края на Одисей. Според древногръцкия историк Плутарх, близките на убитите женихи изправили Одисей на съд. Двете страни избрали за арбитър сина на Ахил – Неоптолем. Той осъдил Одисей на изгнание, заради убийствата на женихите, а близките им наказал да плащат годишно обезщетение на Одисей за нанесените вреди в негово отсъствие. Одисей напуснал Итака и се заселил в Италия, а обезщетението било изплащано на неговия син Телемах. Римският поет Сервий пише, че докато Одисей отсъствал от своето царство, неговата съпруга Пенелопа се поддала на ухажванията на женихите и родила от всички тях Пан. Когато Одисей се завърнал в Итака и видял уродливото дете, ужасен, той побегнал без посока от своя дом.

Липсата на единно мнение в античната литература относно края на Одисей е дала повод на някой автори от по-късни епохи да напишат свои версии по този въпрос. Италианският поет от епохата на ренесанса Данте Алигиери (1265-1321) описва в своята поема „Божествена комедия” последното плаване на Одисей. Повествованието за него е под формата на спомен, разказан от душата на мъртвия герой. Одисей на Данте, обаче, е пълна противоположност на Омировия Одисей. Докато последният по всякакъв начин се стреми да се завърне в своя роден дом, то у героя на ренесансовия поет желанието да посети други страни и да опознае чужди народи е по-силно от обичта му към син, баща и съпруга. Одисей напуска по собствена воля Итака, на кораб със своите верни другари. Той преминава между стълбовете на Херакъл (Гибралтарският проток) – края на света, според античните представи и отплава на запад в океана, към „ …онез земи зад слънцето що човек не обитава”. Според описанието в поемата, плаването е продължило пет месеца и корабът е преминал от едното в другото полукълбо:

На полюс нов се виждаха звездите,
а тез от наший полюс бяха в мрак.
Пет пъти луна на небесата
подновявала бе нощния си зрак
Данте Алигиери
Божествена комедия
Ад- песен 26

Накрая Одисей вижда непозната, висока планина. По времето на Данте континентът Америка все още не е бил открит, но се е предполагало съществуването на голям западен материк. Поради тази причина в оригиналния текст на поемата е спомената „nuova terra” (итал.) - нова земя. Одисей и неговите спътници, обаче, не успяват да стъпят на тази земя. Неочаквано се разразява буря и морето поглъща кораба заедно с неговия екипаж.

Версията за последното плаване на Одисей в едноименната поема на английския поет от викторианската епоха лорд Алфред Тенисън (1809-1892) не се различава много от тази на Данте. Авторът предава под формата на монолог размислите на Одисей за неговото минало и настояще. Героят се е завърнал преди три години в Итака, но ежедневието на цар, лишен от дела, който е принуден да управлява неуки поданици, му се струва лишен от смисъл и го подтиска. Той е огорчен от мисълта, че остатъка от живота му изтича напразно: „ …ръждясва мечът окачен, без да блести размахван”. Спомените за видяното и преживяното не дават покой на Одисей и го карат да жадува за нови знания. Той взема решение да остави царската власт на своя син Телемах и да се отправи отново на път. Одисей призовава своите стари другари да го последват в неговото последно плаване:

Да отплаваме отвъд залеза, там гдето
на запад потъват звездите, преди да умра
Може по пътя буря да ни погуби
Може до Островите Блажени да стигнем
където Ахил отново ще срещнем
Лорд Алфред Тенисън
Одисей

За разлика от произведението на Данте, в поемата на Тенисън никъде не пише, че Одисей загива. Посоката и целта на неговото плаване, обаче, показват, че той няма да се завърне от там, накъдето се е насочил. Според античните представи, западната посока и залеза са все символи на смъртта, а Островите на Блажените са място отвъд човешкия свят, където отиват героите след края на земния си път.

Някои от античните автори посочват отделни топоними като доказателство за това, че Одисей е преминал отвъд стълбовете на Херакъл (Гибралтарският проток) и е плавал в Атлантическия океан. Древногръцкият географ Страбон споменава в своето описание на античния свят за град Одисея и храм на богинята Атина в планините на Иберия (днешна Испания): „ ...в планинската земя, може да се види град Одисея, и в него - храм на Атина ... в храма на Атина са окачени щитове и носови украси на кораби, като паметници за странствуванията на Одисей”. Отделни антични автори – Страбон, Плиний Стари и Помпоний Мела, описват укрепеното селище Olisipo; Ulyssippo (лат.) – Олисипо, което се е намирало на атлантическия бряг на Лузитания, близо до устието на златоносната река Тагос. Това подробно географско описание дава възможност въпросното антично селище да се идентифицира със съвременния Лисабон – столицата на Португалия. Според двама римски автора от късноантичната епоха (IV-V в.) – Солин и Марциан Капела, селището Олисипо е било основано от Одисей. Това твърдение се възприема и преповтаря от някои средновековни автори – Изидор от Севиля, рицарят-кръстоносец Раул от Гленвил, епископът на Милано Арнулф, както и в житието на Св. Антоний. В латинските текстове името на античното селище е изписано Ulixisbona; Ulixbona. Относно неговата етимология съществуват различни хипотези. През средновековието се е смятало, че въпросният топоним представлява комбинация от латинската форма на имената на Одисей (Ulix) и това на неговата дъщеря Бонна (Bona). В друго, по-късно тълкувание, името на неизвестната одисеева дъщеря е заменено от латинския епитет bona (добра), с който се характеризира земята, на която Одисей основал въпросното селище. Още през средновековието, обаче, всички тези тълкувания са отхвърлени с мотива, че никъде в античната литература не е споменато Одисей да е преминал отвъд стълбовете на Херакъл. Съвременните лингвистични анализи категорично отричат всякакви опити за тълкуване на този античен топоним, в които се използва името на Одисей. Предполага се, че той има негръцки, най-вероятно местен – келтски произход.

Името на един друг античен град – Одесос (съвременния град Варна), фонетично е много близко до това на Омировия герой. Поради тази причина дълго време се е смятало, че въпросният топоним отразява някаква връзка между Одисей и древния Евксински Понт (дн. Черно море). Античните автори Страбон, Псевдо-Скимнос и Плиний Стари отбелязват в своите творби, че преселници от град Милет са основали Одесос по времето, когато в Мидия (древно царство, заемало части от територията на днешен Иран и Турция) управлявал цар Астиаг – ок. 570 г. пр. Хр. Въпреки тази подробна информация за античния град, значението на неговото име дълго време оставало необяснимо. През VI в. византийският географ Стефан извежда произхода на античния топоним от името на Одисей. Отделни средновековни автори възприемат това тълкуване: анонимният географ от Равена описва града с името Odiseos, византийския хронограф Теофан – Odyssopolin; църковният историк Никифор Калист – Ulyssopolis (градът на Одисей). Варненски краеведи от началото на XX в., комбинирайки античните сведения за основаването на града със средновековните тълкувания на неговото име смятат, че Одесос е именуван „в чест на големия мореплавател Одисей”. Съвременните лингвистични анализи доказват, че този топоним не е със старогръцки, а с карийски произход и поради тази причина няма нищо общо с името на Oмировия герой. Думата „одесос” се превежда „воден” и съответно характеризира местоположението на античното селище.

Според филолозите и историците, Одисей не е реална историческа личност, а представлява сборен образ, получен от комбинацията на отделни произведения, обединени от Омир в една епическа поема. На пръв поглед това обезсмисля търсенето на каквито и да е материални следи от античния герой. Въпреки всичко, скептицизмът не трябва да спъва откривателските пориви. Та нали Хайнрих Шлиман откри останките от Троя и Микена, точно защото повярва в легендите.


Теодор Роков
Варненски археологически музей
Една статия от: www.why42.info публикувана на 8.11.2010