Откровение за страстта: Похот - есе от Гергана Димитрова

Алената буква. Знам, че всеки я има. Всеки я носи в себе си. Жените я крият в сърцето си. Мъжете я носят на дланите си – нали са хора на делата.
Винаги съм твърдяла, че не съм кучка. Но за кратко бях. Отворих врата, която винаги съм държала заключена, защото знам, че имаше вътре нещо, което ме плаши и привлича. Виждала съм силуета на това нещо в огледалото. Идвало е в сънищата ми. Присъствало е наяве в мислите ми и ме е изпълвало с... похот.
Разврат – страст или похот или двете омесени заедно в плътското мачкане на телата. Разврат, който увлича, който те кара да се чувстваш алчен, мръсен и самодоволен. Няма забранени неща тук. Не е грозно да си мръсник или мръсница. Дали си долнопробна или изискана мръсница, няма значение, подчинен си на желанието, важно е то. Важно е да намериш някой навит и да го удовлетвориш. Получаваш толкова страст, колкото по-похотлив и развратен си... и глупав. И всички започват да се борят за страст, като на състезание - предлагат, търсят, продават и купуват. Предлагат себе си и търсят стока, която няма чувства и ангажименти и е много “яко” навита! “Чука ли ти се миличка?”... Искам да знам как го харесваш? Обичаш ли да го правиш на задната седалка? (Хм, явно 'щото другаде няма къде). Навита ли си на тройка?... и така до безкрай, празни приказки, отегчаващи и скучни. Какво толкова ми харесват се питам ? О, да, свободна съм, знае ми устата и имам въображение. Може се надяват, че аз ще изпълня всички те им страстни и тайни желания. Уаау! Но за мен това не страст, а просто секс, който излиза по-евтино да си купиш, защото не разстройва нервната ти система. Искам да знам защо! Винаги за всяко нещо искам да знам защо? И ставам довереник. Нощем отварям изповедалнята и слушам, и чета как затворени и глухи хора, мързеливи и ограничени, отегчени и разочаровани, търсят така рядко намиращото се щастие и удовлетворение в малко секс. Боже, винаги ми иде да се изхиля, като го прочета това “ малко секс”. И повечето наричат това наричат Страст. Иде ми да... Не съм аз виновна за неудачите на другите, за глупавия им провален живот и за това, че жена му на този или онзи, е спряла да си вдига краката за него и очаква това от мен, като нещо ново и различно. Или, че вече е приел живота си с нея за даденост и живее с нея ползвайки само “услугите” й.
На една Истинска жена кучка не й пука за мъжете, нито за страстта. Иска просто хубав секс, защото знае, че точно тази “страст” е временна. Трае толкова, колкото да прекараш отреденото време в “стаите за почивка”, да вземеш душ и да се изнесеш от там... бързичко. И да забравиш и името, и образа на мъжа също толкова бързичко.
Още когато започнах играта, знаех какво търсех. Знаех, че тук, на тази сцена, с тези хора си нямам работа, но вратата беше отворена и минах през нея. Беше като шамар, от който имах нужда. Но беше по-силен, отколкото предполагах, защото дори и “истинските” мъже в живота ми постъпваха по същия начин.
Затворих вратата. Погледнах отново в огледалото и се усмихнах за първи път от много време. Там стоях аз, готова да си простя и да продължа напред, и да открия това, в което вярвах. А то е Любов.

Няма коментари:

Публикуване на коментар