ЖЕНА В ДЪЖДА
Една мълния опна жълтото си въже
Тя го прескочи и по клокочещия гръм премина.
От балконите по нея валяха очи на мъже
и димеше от страст и възторг мократа и коприна.
В синята мъгла на роклята жената вървеше гола.
Виждаше се вятърът как тече през светлите и бедра.
И защо сравнявата хубава жена с топола
в този час и най-нелиричният между нас разбра.
Пороят на погледите спря пред оня жилищен вход,
в който угасна сънят ни горещ и лунен...
Мъжете вече псуваха наум щастливият идиот,
който ще я посрещне, но ще забрави да я целуне...
Ивайло Балабанов
Просто прекрасно!
ОтговорИзтриванеМъжете вече псуваха наум щастливият идиот,
който ще я посрещне, но ще забрави да я целуне...