05 ноември 2011 | 16:06 | Агенция "Фокус"
Начало / Мнение
В поредицата "Забравени страници от българската литература" Агенция "Фокус" представя на части книгата "Историята на 23-ти пехотен Шипченски полк 1912 - 1918".
Съставители:
Красимир Узунов
Проф. Генчо Начев
4 октомври
През нощта срещу 4 октомври беше извършена усилена работа от пехотата и артилерията по засилване на позициите. На следващия ден, 4 октомври, при едно хубаво слънчево време, от рано сутринта се откри артилерийски огън и от двете страни. Залича от всичко, че противникът е инсталирал много батареи и стреля с множество снаряди – тъкмо това, което ние нямахме и не можехме да направим. Противниковата артилерия обстрелваше окопите на десния фланг на 12-ти пехотен балкански и 23-ти пехотен шипченски полкове, срещу които неговата пехота се приближаваше, но обстрелвана от нашата артилерия, тя се спря на около 1 000 крачки пред нашите окопи. Главният артилерийски противников огън днес бе насочен срещу линията Кенали, Меджетли и Лажец, отбранявана от 1/6 пехотна бригада / 33-ти и 15-ти пехотни полкове/, където пехотата му настъпваше в широк фронт и се опитваше да се приближи, колкото е възможно повече. Но срещнат от нашия артилерийски огън, противникът се видя принуден да залегне и се окопае на линията Негочани-Клешница.
Пред фронта на 12-ти пехотен полк, нашата артилерия с рядък огън през целия ден прикова противника оттатък река секулева и не му позволи да настъпи, но той с прибягване от единични хора успяваше да се подаде напред.
Към 03.00 ч. след пладне три неприятелски тежки батареи откриха силен огън по село Кенали и по село Меджетли, където причиниха пожар. Изобщо противникът се стремеше да разруши близките села, където предполагаше, че се крият нашите поддръжки или батареи за близка отбрана и успя, той срути джамиите в тези две турски села, причини пожари, разруши къщи, обори и всичко, каквото се намираше там. Местните жители, които отначало с упорство устояваха спечеленото и създаденото с голям труд благосъстояние, с плач и ридание, с проклятие и писъци, с малки деца в ръце, едва успяха да спасят голите си души, като оставиха няколко жертви под развалините на жилищата си. В няколко дена само хубавите и богати села Кенали и Меджетли заприличаха на развалини. Така продължи този ден от тъмно до тъмно в усилена артилерийска и рядка пехотна стрелба. Противникът имаше надмощие по количество на тежката си артилерия, главно с многото си снаряди, които сипеше без сметка по всички посоки. Издигнатият балон му даваше големи преимущества понеже от него той надникваше и в дъното на нашите окопи и управляваше огъня си.
Напразно очите на всички ни се обръщаха назад към отдавна очакваната наша тежка артилерия. Няма... няма нищо, което да ни зарадва и подкрепя. Напротив, доловиха се слухове, че нашите на левия бряг на Черна са отстъпили и врага минал реката по нашия, при Добровени, мост. А освен това последва заповед и две скъпи за отбраната ни полски оръдия се снеха от позиция и заминаха за противоаеропалнна в град Прилеп.
Неприятелски аеропални, необезпокоявани от никого летяха през целия ден над позициите ни, те вероятно правеха снимки на нашето разположение. За това от две батареи се отделиха по едно оръдие, които се поставиха пред село Средно Егри за противоаеропланни. Тези две батареи останаха на позиция с по три оръдия.
5 октомври
Нощта срещу 5 октомври премина тихо и мирно. И от двете страни се работеше усилено за фортификационното засилване на позициите. Нашата пехота нямаше заслони, обезпечаващи я от 15 см. снаряди, тя нямаше и втора линия окопи, нито скрити ходове за съобщения, всичко бе натъпкано в единствения окоп. Изморените от безсъница войници, едва успяваха да си направят какви-годе лисичи дупки, за скриване поне от шрапнелните куршуми, от каквито те впрочем тук почти никак не се бояха – вместо шрапнелни куршуми идеха само фугасни снаряди от тежките неприятелски батареи.
На 5 октомври неприятелската артилерия се престрелва по нашето пехотно разположение, по-често обстрелва окопите ни между двата фланга на 23-ти и 12-ти пехотни полкове. Под закрилата на тази стрелба противниковата пехота с единични прибягвания се приближаваше, на някои места тя мина пред 12-ти полк река Секулева и се окопа по левия й бряг. Нашата полска, както и двете тежки германски батареи и по неговите настъпващи части срещу съседната 1/6 бригада, както и по окопите, където противникът се окопаваше или беше поставил картечници и минохвъргачки.
Освен по пехотните окопи неприятелската артилерия, огъня на която се управляваше от аероплан и привързан балон, търсеше и се нахвърляше и върху нашите батареи, на които разби три зарядни ракли и повреди едно оръдие, което излезе от строя.Изобщо, днес противниковата артилерия се нахвърли яростно върху нашите батареи, които като че ли искаше да унищожи и ги направи безвредни, но нашата макар и слаба артилерия, не оставаше длъжна. Всички наши полски батареи, както и тежките, обстреляха систематично с разрушителен огън неприятелските батареи, на които нанасяха тежки поражения. В 9.00 ч. сл. пл. нашата далекобойна батарея, както и тази от 6-та дивизия, обстреляха село Негочани в отговор на обстрелването, което извърши противника предшестващия ден по селата Меджетли и Кенали. На това обстрелване противникът отговори в 3 ч. след полунощ, като обстреля нашата далекобойна батарея. Нашите две полски батареи, които пострадаха от неприятелски огън, през нощта изместиха позициите си.
Ние понесохме доста чувствителни загуби в убити и ранени. Но най-чувствителната наша загуба бе от предалите се няколко наши войници на противника. Тази загуба се чувстваше не вследствие намаляването на бойната ни сила от липсата на няколко страхливци, изменници към отечествения дълг, към дадената клетва, но вследствие предателската им роля – даване на противника сведение за нашето разположение, сила и дух. Благодарение на тези изменници, ние видяхме през следващите дни, че противника започна да обстрелва всичките безопасни места от позицията ни и зад нея, където намираха подслон нашите поддръжки, батареи, резерви, наблюдателни пунктове и пр.
Борбата от ден на ден се засилваше, но като се вземе предвид вчерашните нападения срещу фронта на 1/6 пехотна бригада и насоката на неприятелския артилерийски огън, дохождаше се до заключение, че противникът възнамерява да поведе решителната си атака срещу съседния нам участък, в дясно.
6 октомври
На 6 октомври, при хубаво и слънчево време многочислената неприятелска артилерия от рано сутринта откри огън, който продължи през целия ден, повече бе обстрелван 23-ти пехотен Шипченски полк и батареите ни, като срещу една наша батарея се нахвърляха по няколко неприятелски. В 10. 00 ч. пр. пл. и неприятелската далекобойна батарея от към село Каленик с флангов огън и при аеропланно наблюдение обстреля много силно една наша батарея, която претърпя материални щети по оръдията и раклите. Фланкиращия наш артилерийски взвод зад село Кенали, който със сполучлив огън, вчера косеше настъпващия към 33-ти пехотен полк, противник, беше също обстрелван и му разрушиха едно оръдие.Най-силен артилерийски огън противника откри срещу 1/6 пехотна бригада по линията Кенали - Меджетли – Лажец - Градешница, който огън по-рядък до 12.00 ч. през деня, към 2.00 ч. сл. пл. се превърна в барабанен. Явно бе, че противника възнамерява да атакува 33-ти пехотен полк и по на запад. И в тоя участък нашата артилерия беше малобройна. От всякъде се искаше артилерийска помощ, но се даваше в ограничени размери, понеже разполагахме с малко артилерия и бойни припаси.
Нашата 10,5 см. далекобойна батарея със своите две оръдия непрекъснато стреля по неприятелските батареи, но тя бе безсилна да се бори с тях Другите наши полски батареи, всяка в сектора на обстрела си, се бориха, ту с неприятелските близки батареи, ту срещу пехотните му окопи., където противника се издаваше или опитваше да работи. Така продължи артилерийската борба до 3.00 ч. сл. пл., когато се забеляза че противникът се вдига от окопите си и на едно протежение от 8-10 км. в няколко вериги, вълни, на места 6-7, се втурна срещу фронта Меджетли – Лажец – Градешница. Към последното село бяха руски части Но навреме посрещнати с дружен наш артилерийски и след това пушечен и картечен огън, тези неприятелски атакуващи части не издържаха, а се повърнаха назад, преследвани от още по-учестения ни огън, като покриха полето с трупове.
Атака срещу 12-ти и 23-ти пехотни полкове на 6 октомври не се предприе. През нощта престрелки между нашите и неприятелските постове и патрули, които на места се срещаха и се завързваше пушечна стрелба. Пехотата усилено работеше за поправка на сринатите през деня окопи и за засилването им. Артилерията, научена от горчивия опит, се окопаваше също по –дълбоко в земята. Започнаха да строят и втора линия окопи за поддръжките, скрити ходове помежду им, закрития, лисичи дупки. Артилерията, научена от горчив опит, се окопаваше също по-дълбоко в земята. Изобщо, вземаха се най-сериозни мерки за упорита отбрана, защото се знаеше заповедта – никакво отстъпление от сегашната позиция.
Противникът ни силно превъзхождаше със своята модерна далекобойна и от голям калибър артилерия. Той сипеше върху ни гранатите като град и то само фугаси. Помощ – наша артилерия, за каквато се казваше, че щяла да пристигне, не се виждаше. А противникът от ден на ден се засилваше. Само срещу участъка на 12-ти и 23-ти полкове той имаше повече от 15 батареи, а ние бяхме останали с 18 оръдия те с твърде малко снаряди.
Следва...
Съставители:
Красимир Узунов
Проф. Генчо Начев
4 октомври
През нощта срещу 4 октомври беше извършена усилена работа от пехотата и артилерията по засилване на позициите. На следващия ден, 4 октомври, при едно хубаво слънчево време, от рано сутринта се откри артилерийски огън и от двете страни. Залича от всичко, че противникът е инсталирал много батареи и стреля с множество снаряди – тъкмо това, което ние нямахме и не можехме да направим. Противниковата артилерия обстрелваше окопите на десния фланг на 12-ти пехотен балкански и 23-ти пехотен шипченски полкове, срещу които неговата пехота се приближаваше, но обстрелвана от нашата артилерия, тя се спря на около 1 000 крачки пред нашите окопи. Главният артилерийски противников огън днес бе насочен срещу линията Кенали, Меджетли и Лажец, отбранявана от 1/6 пехотна бригада / 33-ти и 15-ти пехотни полкове/, където пехотата му настъпваше в широк фронт и се опитваше да се приближи, колкото е възможно повече. Но срещнат от нашия артилерийски огън, противникът се видя принуден да залегне и се окопае на линията Негочани-Клешница.
Пред фронта на 12-ти пехотен полк, нашата артилерия с рядък огън през целия ден прикова противника оттатък река секулева и не му позволи да настъпи, но той с прибягване от единични хора успяваше да се подаде напред.
Към 03.00 ч. след пладне три неприятелски тежки батареи откриха силен огън по село Кенали и по село Меджетли, където причиниха пожар. Изобщо противникът се стремеше да разруши близките села, където предполагаше, че се крият нашите поддръжки или батареи за близка отбрана и успя, той срути джамиите в тези две турски села, причини пожари, разруши къщи, обори и всичко, каквото се намираше там. Местните жители, които отначало с упорство устояваха спечеленото и създаденото с голям труд благосъстояние, с плач и ридание, с проклятие и писъци, с малки деца в ръце, едва успяха да спасят голите си души, като оставиха няколко жертви под развалините на жилищата си. В няколко дена само хубавите и богати села Кенали и Меджетли заприличаха на развалини. Така продължи този ден от тъмно до тъмно в усилена артилерийска и рядка пехотна стрелба. Противникът имаше надмощие по количество на тежката си артилерия, главно с многото си снаряди, които сипеше без сметка по всички посоки. Издигнатият балон му даваше големи преимущества понеже от него той надникваше и в дъното на нашите окопи и управляваше огъня си.
Напразно очите на всички ни се обръщаха назад към отдавна очакваната наша тежка артилерия. Няма... няма нищо, което да ни зарадва и подкрепя. Напротив, доловиха се слухове, че нашите на левия бряг на Черна са отстъпили и врага минал реката по нашия, при Добровени, мост. А освен това последва заповед и две скъпи за отбраната ни полски оръдия се снеха от позиция и заминаха за противоаеропалнна в град Прилеп.
Неприятелски аеропални, необезпокоявани от никого летяха през целия ден над позициите ни, те вероятно правеха снимки на нашето разположение. За това от две батареи се отделиха по едно оръдие, които се поставиха пред село Средно Егри за противоаеропланни. Тези две батареи останаха на позиция с по три оръдия.
5 октомври
Нощта срещу 5 октомври премина тихо и мирно. И от двете страни се работеше усилено за фортификационното засилване на позициите. Нашата пехота нямаше заслони, обезпечаващи я от 15 см. снаряди, тя нямаше и втора линия окопи, нито скрити ходове за съобщения, всичко бе натъпкано в единствения окоп. Изморените от безсъница войници, едва успяваха да си направят какви-годе лисичи дупки, за скриване поне от шрапнелните куршуми, от каквито те впрочем тук почти никак не се бояха – вместо шрапнелни куршуми идеха само фугасни снаряди от тежките неприятелски батареи.
На 5 октомври неприятелската артилерия се престрелва по нашето пехотно разположение, по-често обстрелва окопите ни между двата фланга на 23-ти и 12-ти пехотни полкове. Под закрилата на тази стрелба противниковата пехота с единични прибягвания се приближаваше, на някои места тя мина пред 12-ти полк река Секулева и се окопа по левия й бряг. Нашата полска, както и двете тежки германски батареи и по неговите настъпващи части срещу съседната 1/6 бригада, както и по окопите, където противникът се окопаваше или беше поставил картечници и минохвъргачки.
Освен по пехотните окопи неприятелската артилерия, огъня на която се управляваше от аероплан и привързан балон, търсеше и се нахвърляше и върху нашите батареи, на които разби три зарядни ракли и повреди едно оръдие, което излезе от строя.Изобщо, днес противниковата артилерия се нахвърли яростно върху нашите батареи, които като че ли искаше да унищожи и ги направи безвредни, но нашата макар и слаба артилерия, не оставаше длъжна. Всички наши полски батареи, както и тежките, обстреляха систематично с разрушителен огън неприятелските батареи, на които нанасяха тежки поражения. В 9.00 ч. сл. пл. нашата далекобойна батарея, както и тази от 6-та дивизия, обстреляха село Негочани в отговор на обстрелването, което извърши противника предшестващия ден по селата Меджетли и Кенали. На това обстрелване противникът отговори в 3 ч. след полунощ, като обстреля нашата далекобойна батарея. Нашите две полски батареи, които пострадаха от неприятелски огън, през нощта изместиха позициите си.
Ние понесохме доста чувствителни загуби в убити и ранени. Но най-чувствителната наша загуба бе от предалите се няколко наши войници на противника. Тази загуба се чувстваше не вследствие намаляването на бойната ни сила от липсата на няколко страхливци, изменници към отечествения дълг, към дадената клетва, но вследствие предателската им роля – даване на противника сведение за нашето разположение, сила и дух. Благодарение на тези изменници, ние видяхме през следващите дни, че противника започна да обстрелва всичките безопасни места от позицията ни и зад нея, където намираха подслон нашите поддръжки, батареи, резерви, наблюдателни пунктове и пр.
Борбата от ден на ден се засилваше, но като се вземе предвид вчерашните нападения срещу фронта на 1/6 пехотна бригада и насоката на неприятелския артилерийски огън, дохождаше се до заключение, че противникът възнамерява да поведе решителната си атака срещу съседния нам участък, в дясно.
6 октомври
На 6 октомври, при хубаво и слънчево време многочислената неприятелска артилерия от рано сутринта откри огън, който продължи през целия ден, повече бе обстрелван 23-ти пехотен Шипченски полк и батареите ни, като срещу една наша батарея се нахвърляха по няколко неприятелски. В 10. 00 ч. пр. пл. и неприятелската далекобойна батарея от към село Каленик с флангов огън и при аеропланно наблюдение обстреля много силно една наша батарея, която претърпя материални щети по оръдията и раклите. Фланкиращия наш артилерийски взвод зад село Кенали, който със сполучлив огън, вчера косеше настъпващия към 33-ти пехотен полк, противник, беше също обстрелван и му разрушиха едно оръдие.Най-силен артилерийски огън противника откри срещу 1/6 пехотна бригада по линията Кенали - Меджетли – Лажец - Градешница, който огън по-рядък до 12.00 ч. през деня, към 2.00 ч. сл. пл. се превърна в барабанен. Явно бе, че противника възнамерява да атакува 33-ти пехотен полк и по на запад. И в тоя участък нашата артилерия беше малобройна. От всякъде се искаше артилерийска помощ, но се даваше в ограничени размери, понеже разполагахме с малко артилерия и бойни припаси.
Нашата 10,5 см. далекобойна батарея със своите две оръдия непрекъснато стреля по неприятелските батареи, но тя бе безсилна да се бори с тях Другите наши полски батареи, всяка в сектора на обстрела си, се бориха, ту с неприятелските близки батареи, ту срещу пехотните му окопи., където противника се издаваше или опитваше да работи. Така продължи артилерийската борба до 3.00 ч. сл. пл., когато се забеляза че противникът се вдига от окопите си и на едно протежение от 8-10 км. в няколко вериги, вълни, на места 6-7, се втурна срещу фронта Меджетли – Лажец – Градешница. Към последното село бяха руски части Но навреме посрещнати с дружен наш артилерийски и след това пушечен и картечен огън, тези неприятелски атакуващи части не издържаха, а се повърнаха назад, преследвани от още по-учестения ни огън, като покриха полето с трупове.
Атака срещу 12-ти и 23-ти пехотни полкове на 6 октомври не се предприе. През нощта престрелки между нашите и неприятелските постове и патрули, които на места се срещаха и се завързваше пушечна стрелба. Пехотата усилено работеше за поправка на сринатите през деня окопи и за засилването им. Артилерията, научена от горчивия опит, се окопаваше също по –дълбоко в земята. Започнаха да строят и втора линия окопи за поддръжките, скрити ходове помежду им, закрития, лисичи дупки. Артилерията, научена от горчив опит, се окопаваше също по-дълбоко в земята. Изобщо, вземаха се най-сериозни мерки за упорита отбрана, защото се знаеше заповедта – никакво отстъпление от сегашната позиция.
Противникът ни силно превъзхождаше със своята модерна далекобойна и от голям калибър артилерия. Той сипеше върху ни гранатите като град и то само фугаси. Помощ – наша артилерия, за каквато се казваше, че щяла да пристигне, не се виждаше. А противникът от ден на ден се засилваше. Само срещу участъка на 12-ти и 23-ти полкове той имаше повече от 15 батареи, а ние бяхме останали с 18 оръдия те с твърде малко снаряди.
Следва...
Няма коментари:
Публикуване на коментар