3а Обезлюдяването на Мизия и Тракия...

Обезлюдяването на Мизия и Тракия...



През 324 г. Константин І (325-337) нарежда да започнат строителни работи по възстановяването на гр. Византион на Тракийският босфор. На 11 май 330 г. новият Рим е осветен като християнска столица.
Четиридесет години по-късно римският свят е потресен от хуните, които превземат цяла Скития и вече са на източната граница на римската провинция Панония.

Първата хунска вълна в Европа ощетява най-много готите, които навлизат към 375 г. в Панония и Мизия като огромна бежанска маса.

Те са приети от византийския император Валент, но много скоро започват да опустошават Тракия. Валент се връща от персийската граница и през 378 г. е убит край Адрианопол от тези приютени от него готи и от хунска конница, която също е опустошавала Тракия.

Валент е сменен от Теодосий І.

През 388 г. Теодосий І се обръща за помощ към хуните, които се включват заедно с готи и римляни в мощната армия на императора, с която той помита на запад Магнус Максим (383-388), който се е опитал да узурпира западният трон.

След тази победа, възхвалявана от летописците, готите обаче са недоволни от плячката и започват да опустошават Илирия и Тракия, а хуните също показват своите претенции и превземат гр. Сирмиум през 389 г., с надеждата той да е техният южен пост.

При Мавро Орбини е съхранен един откъс от готската хроника на Касиодор (487-583), където последният отбелязва това завоюване на Сирмиум. „Марк Аврелий Касиодор пише, че българите се сражавали с ромеите още по времето, когато владетел на тази империя бил Теодосий І ; след много битки българите били победени около 390 г. и Италия си възвърнала Сирмиум.” (Мавро Орбини. Царството на славяните 1601. С., 1983, с.51-52).

През 390 г. Теодосий І си връща любимият град, откъдето през 379 г. е започнала кариерата му на източен император.

През 390 г. той вече е станал император и на западната империя и обединява под своя скиптър цялата римска земя.

През 405 г. и през 408 г. хунския генерал Улдин подлага на атаки Тракия.

Готският вожд Аларих извършва жестоки набези в Тракия, преди да я напусне и да се насочи към Рим.

През 447 г. Византия е нападната от Атила.

Това е най-мащабната война на хунския император, според хунолога Ото Менхен-Хелфън (1973).http://books.google.bg/books?id=CrUdgzSICxcC&printsec=frontcover&hl=bg#v=onepage&q&f=false

Атила покорява поддунавските градове от Ратиария (дн. с. Арчар, Видинско) до Нове (дн. Свищов). Превзема Наис (Ниш), Сердика (София), Филипопол (Пловдив), Аркадиопол (Люле Бургас) и войските му стигат до Херсон Тракийски и Мраморно море, където патрицият Анатолий сключва примирие.

Атила получава залог от 6000 фунта злато, а през 449 г. трябва да получи за първи път новият ежегоден данък от 2 100 фунта злато, които източната империя се задължава по договор да изплаща. За сведение първият данък, който хуните изобщо взимат от Византия, е скромните 350 фунта злато. Бледа и Атила до 445 г. успяват да го увеличат на 700, а еднолично Атила през 447 г. го вдига на 2 100.

Летописците от онова време дават потресаващи сведения за войната от 447 г., един пише за превзети и разрушени 100 града, друг за 60.




Според Йордан, по негово време (т.е. около 551 година, когато пише своя исторически труд) имало хуни, заселени във Византия, които той нарича „сакромонтизи и фосатизи”.





В това свое съобщение Йордан отъждествява две, хронологично раздалечени заселвания на хуни във Византия. Около 457/8 г. (с възцаряването на Лъв), хуни са поселени в региона на гр. Лом до р. Вит на изток. Тези хуни, Йордан нарича „фосатизи”, от римското понятие за „военен лагер”. Те са заселени от Лъв с традиционната римска уговорка да защитават военно земята и да не пропускат на юг външни врагове. Така те играят ролята на „фосатизи” (преден военен лагер на Византия).





Що се отнася обаче до ония хуни, които Йордан нарича „сакромонтизи”, това име е неточно предаване от него на византийския топоним „Стримон”, където хуни са заселени не по времето на Лъв, а по времето на Юстиниан І, т.е. след 527 година. Най-вероятно това са 2000 кутригури на Хиниалон, упоменат и от Прокопий през 551 г. Но Йордан по принцип е прав за наличието там на хуни-сакромонтизи (чети: стримони), тъй като „по негово време”, т.е. към 551 година, те вече са там.





През 448 г. Зенон кани българска конница в Мизия и Тракия, която противопоставя на готските вождове Теодорих Триария и Теодорих Амал, войските на които обезлюдяват Тракия и Мизия.





От 493 г. до 565 г. българите-кутригури извършват масови нападения над Мизия и Тракия и отвличат много хора в плен, а българският цар Заберган през 558 г. даже окупирва Константинопол.





След 568 г. авари и българи постоянно нападат Мизия и Тракия...


През 585 г., според хрониката на Теофан, Филипик бил назначен за стратиг на Изтока и заминал да воюва с персите, на следващата година, т.е. през 586, пише Теофан, кагана „страшно воюва в Мизия и Скития” (л.м. 6079).

Скития в случая е дн. Добруджа.

Българи и авари превземат през 586 г. градовете Ratiaria (дн.Арчар), Bononia (дн.Видин), Almus (дн.Лом), Доростол (дн.Силистра), Zaldapa (дн. NegruVoda, на границата с Румъния), Marcianopolis (дн.Девня), Panysos (селище на р. Камчия) и Тhuidas (дн. Сливен). На юг стигат в Тракия чак пред „дългата стена”.

Оттам се връщат на север към Дунав, понеже са притеснени от Мартин и Коментиол. Стигат до гр. Appiaria (между дн. Русе и Тутракан) и го превземат с помощта на един инженер на обсадни машини Бус.

Случката е следната.

Бус бил попаднал в плен и не успял да се скрие зад стените на гр. Апиария, при нападението на аварите. Той казал на кагана, че може да се откупи. Бил заведен, заедно с останали пленници, пред крепостта и оттам викал за пари, но някакъв мъж, който бил любовник на жена му, убедил гражданите да не го откупват. Явно това било нещо като търг пред окупираните стени и откупилите се, били освобождавани от вархоните.

Бус се видял в чудо и обиден на съгражданите си, разкрил пред кагана, че е инженер по обсадни машини и му направил проекти за бойна костенурка.

Теофан въздъхва в своята хроника: „А варварите, научавайки обсадното изкуство, превзеха още много други градове...”(л.м.6079)




През 590 и 591 години Маврикий успява да помогне на беглеца Хосрой ІІ да вземе трона на Персия, така е сключен мир между двете държави и императора започнал да прехвърля войски от изток в Тракия.
Теофан пише: „В това време, когато на изток се възцари дълбок мир, от война се вълнуваше Европа (чети: Балканите). Ето защо император Маврикий прехвърли войски от изток в Тракия” (л.м.6082)


През 592 г. „каганът поискал да му бъде увеличен данъка, но императора не уважи думата на варварина” (Теофан, л.м.6084).

С прехвърляне на войски от изток в Тракия, Маврикий станал по-уверен в силата на римското оръжия. Той дори лично инспектирал областите в Тракия, „за да види следите на варварските опустошения” (л.м.6083) още през пролетта на 591 г. Теофан пише, че „полковете стъпили в Тракия, отиде заедно с тях и Маврикий” (л.м.6083). Тогава в Тракия му довели и тримата гуслари-славяни, които той като разпитал, пратил по живо да живеят в Хараклея, на Мраморно море.

През 594 г. Петър, в ролята на главнокомандващ, повел армията в Odessus (дн. Варна), а оттам в Marcianopolis (дн. Девня). Оттам отишъл в Zaldapa и през Iatrus (дн.Кривина), се отправил към Novae (дн. Свищов), където тържествено влязъл на 23 август 594 г.

Останал два дена и продължил на запад, като изпратил пред себе си разузнавателен отряд от 1000 войника.

Последните срещнали по пътя си десет стотника българи, които били спокойни, понеже знаели, че между кагана и Маврикий има сключен мир.

Петър обаче провокирал конфликт и българите се опитали да убедят ромеите да не нарушават мира, но се стигнало до ръкопашен бой. „Българите се приготвиха, както е при тях обичая за битка, застанаха в тесни редици и встъпиха в ръкопашен бой с голям героизъм, като заставиха ромеите да се обърнат в бягство”, пише Теофилакт (кн.VІІ,ІV,4).

Като напердашили ромеите, българите заминали на запад, за да предупредят кагана за прииждащата армия. През това време Петър съблякал дрехите на таксиарха на победения ромейски отряд и го бичувал публично за загубата.

Каганът като научил от българите за Петър пратил посолство, което изразило негодувание от нарушаването на мира.

През лятото на 595 г. на разгорещена среща на кагана с византийския генерал Приск, аварският владетел казал: ”Нека бог отсъди между кагана и император Маврикий! Да бъде отмъщение и възмездие от бога!” (кн.VІІ,Х,8).

Така кагана изразил своето възмущение от присъствието на войските на Приск.

Аварският владетел се заканил, че ще разруши много градове и дори пратил посолство при Приск с искане официално да бъде разтрогнат договора за мир, след като ромеите го нарушават постоянно.

През 596 г. вархоните нападнали Далмация и унищожили 40 крепости (Теофилакт; кн.VІІ, ХІІ,1). Атаките на вархоните и славяните стигат и до Солун, чиято обсада е описана в „Чудесата на Св.Димитър”.

Атаките на авари и българи и обезлюдяването на Тракия продължават до 630 г.

През 680 г. българите на Аспарух създават държава в Мизия и превръщат траките и славяните в български поданици...

Няма коментари:

Публикуване на коментар