Loading

Как се дава интервю

Как се дава интервюПреди много години интервю се наричаше нещо, което разказваше история или съдържаше в себе си цяла една философия.

Мартин Карбовски


Преди много години интервю се наричаше нещо, което разказваше история или съдържаше в себе си цяла една философия. Днес интервю се нарича нещо, което прилича на корида, в която тези, които имат рога, трябва да бъдат разпънати на кръст и да им се жигосат топките.
Интервю беше нещо, което се дава. Днес то е нещо, което се взима, освен това може да се произведе от човек с неизмити пръсти върху стара клавиатура, запазила ДНК-то на една мастурбираща анонимност.
Преди в интервютата раздаваха морал и сентенции интервюираните. Днес това е приоритет на интервюиращите. Огледайте се - въпросите стават все по малко, констатациите - все повече.
Затова и заради Цветанка Маринова, която със страх дойде да говори при Карбовски, но после без страх обиколи всички телевизии, трябва да поставим началото на правилата за Новия вид интервю. То малко прилича на война, малко на кухня, малко на полицейско насилие и малко на телефонна измама.
Всеки, който дава интервю, трябва да знае, че журналистите напоследък не искат да чуят версия. Те искат да чуят фойерверките, които късат от пръстите на публиката. Първото и основно правило в едно интервю е, че може да лъжете. Не е добре, но е ваше право. Огледайте се - всеки ден от телевизора някой лъже. Защо, когато става дума за една лична история, да не може да се представи субективна версия? Разбира се - нормалният журналист в следващото си предаване може да покани някой да ви опровергае. Но в следващото предаване.
Войната
Всеки ден в кухнята на госпожа Журналистика текат преговори кой къде да гостува. В момента журналистите се молят на политици и звезди да им дойдат на крака. Предаванията "с гости", каквото единствено беше преди 20 години "Всяка неделя", днес са повече от 100. Гостите хитруват и поставят глупави условия. Да не говорим за това, да не говорим за онова... Хората, които отиват в студио и не поставят условия, вече изчезнаха. От една страна, хората все повече искат да скрият нещо от живота си, от друга страна - журналистите им правят номера. Хората, които отиват в телевизия или дават интервю на вестник, трябва да знаят, че реално могат да водят войната си и културно. Например - преди да излезе интервюто във вестник, поискайте да го видите. Преди да отидете в телевизия, попитайте дали ще бъдете сами и какви материали ще бъдат излъчвани по време на вашето гостуване. Примерно - Лора изненада Ванко 1 с материал на bTV отпреди десет години. Докато любезничеше с него, в един момент го зашлеви със спомени на момиче, което смята Ванко 1 за звяр, сводник и мръсник. Не коментираме какъв е Ванко, разбира се, че той е мръсник, но не е единственият мръсник в тази ситуация - коментираме, че той не знаеше за тази "изненада". Иначе Лора преди това много любезно го беше убеждавала в своята добронамереност. Войната е малко смешна. Такъв номер моят екип е правил на Кузов. Само на недобре осъден педофил трябва да се прави такъв номер. Върху осъден сводник упражнението не е същото.
Това е и войната със заглавията. Сидеров отива в една редакция, за да се кара какво са написали. При сдобряването дава интервю. На следващия ден интервюто е със заглавие: "Ще спя с когото си искам!" Това ли търсеше като ефект Сидеров? Едва ли. Но и той постъпва умно, като отива на крака при жълтите. А жълтите винаги ще те прецакат.
Кухнята
За да успокоят госта си, за да го приспят, журналистите - ах, тези сладури, правят разговора кухненски. Говорим си за мода, после за какво обичате да ядете, после как сте в кревата, после как го прави съседът, после - аха, ама вие спите ли често със съседа си?!!! Гостите трябва да поставят границата на своята кухня пред журналиста и да не го допускат повече в нея. Нека да е ясно - в кухнята на един човек винаги е мръсно. Недоброжелателният поглед винаги ще забележи петно и кирлива риза. Въпреки това ние живеем в епохата на кухненските интервюта, защото тълпата иска да види мръсните ризи на светлите личности. То па едни светли личности... Реално живеем в епохата на Анонимните срещу Излишно известните. И анонимните командват. Най-анонимни са тези, които задават въпросите. В жълтата преса дори имената им не знаете.
Полицейско насилие
Това е сериозният жълт шантаж, който има наистина голям успех. Един жълт вестник плю по Гълъбин Боевски, после производният му всекидневник плю по жена му, после на същите страници се появява интервю с майката на Гълъбин. Насилието винаги е безпринципно. То е като да се играе на лошо ченге и добро ченге. Днес ще напишем, че Боевски е престъпник, въпреки че няма присъда за това. Същото твърдение е повод да питаме майка му дали е престъпник. Жената е под стрес, бедна и смотана - ще я питаме нежно. Тя не разбира гадната игра на вестника. Основно правило в даването на интервю е да не говориш с тези, които се държат с теб като хунта на стадион. Това е като въпроса: "Вие гей ли сте? Ама наистина ли не сте? Абе не може да не сте малко гей и вие?! Ама как така не сте гей, като вестниците писаха преди време?" Днес аз мога да напиша нещо за собствениците на жълти вестници, да твърдя, че те са гейове, и после трябва те да ми дадат интервю, нали? Опровергайте бе, гейове!
Телефонна измама
Освен ако не става дума за земетресение, никога не давайте интервю по телефона. Никога не говорете с журналист приятел - особено от жълта медия. Никога не знаете дали ви записва и как ще ползва записа. Стана ми жал за Цветанка Маринова, която не знаеше дали е дала интервю за екипа на Патрашкова. Да, говорила е с една журналистка, но въпреки големия шум, в който се твърди, че има запис, никъде няма уговорка кога ще излезе това интервю. Случва се често така - на развълнуван човек му се обажда познат журналист, правят някакви уговорки, но не стигат до договореност за интервю. По време на разговора развълнуваният човек казва неща, които не би искал да бъдат интерпретирани. Това е интервю тип "телефонна измама". Трябва да се прави само на държавни чиновници, които така или иначе винаги се крият. В него фактът, че някой е говорил с някого, не означава интервю, а още по малко заглавие от сорта "абортирах от Веско". Договорете заглавието. Иначе има хора, които ще продадат всяка ваша грешка на езика. И още малко телефонна измама - същата Цветанка отива при "Отчаяните съпруги". Там вместо утешение получава два шамара - първо Патрашкова по телефона, която казва, че Цветанка лъже и е дала интервю, после редакторите набират Веско М. и правят капан и на двамата бивши съпрузи. Това договорено ли беше? Искаше ли Цветанка да говори с мъжа си в ефир точно в това предаване? Хитрини като тези убиват госта ти утре. Наистина трябва да са арсенал само за педофили.
Госпожа Журналистика забрави какво работи. Тя е дементна старица, която се опитва да се гримира като кокетка, но всъщност е телефонна измамница. Трябваше хората да бъдат оставени да говорят. Днес те се плашат - от лошо отношение, от жълти въпроси, от истината често. Един мъдрец беше казал - като не знаеш какво да кажеш, кажи истината. Не е ясно обаче кой точно журналист днес заслужава истината. Предаванията се разделиха на две - едните са официозни и смешни в лъжите си. Другите са жълти и излишни в истините си. По средата стоят Гостите. Те приличат на оредяващи маймуни в една джунгла, където операторите на "Енимал планет" са вече местното население. Днес тази статия трябваше да е далеч по-гневна. Но не би - трябва да се запази баланс между търсенето на истината и самата истина. Другото е истерия. А разликата между истерия и истина е страшна.

Няма коментари:

Публикуване на коментар