Премиерът Бойко Борисов гостува на годишното общо събраниена Конфедерацията на работодателите и индустриалците в България (КРИБ), което се проведе през седмицата. Дългата му реч пред най-голямата работодателска организация (пълният й текст можете да прочетете на dnevnik.bg) заслужава повече внимание от обичайните му ситуационни изказвания, защото за пръв път той в структуриран вид излага идеологията на икономическата политика на правителството.За финансовата дисциплина
(...) Предимството на България е, че има нисък дълг. Две са перата, по които стават после проблемите – това са дългът и дефицитът. За радост ние сме с много нисък дълг и в дефицита сме в рамките на 3%." (...)
Хубавият сценарий за България е финансово стабилни и дисциплинирани и всички, които са си позволили да харчат повече, отколкото изкарват...
Вие като бизнес добре знаете - накрая на месеца като теглите чертата, трябва да имате поне един лев плюс. В противен случай вашата фирма, концерн, фабрика, завод, рафинерия, каквото и да е, приключва. Това е и Европа.
Аз истински се съмнявам, че дори този план за подпомагане или опрощаване може да сработи. В края на краищата вие като хора на бизнеса и капитала знаете, че - ето тука гледам имате представители на банкерите в управлението, ако се стигне до опрощаване на дълг на държави, цялата банкова система в света ще бъде подложена на зверски натиск.
А защо да не опростим след това на фирмите кредитите, защо на всеки един човек да не опростим кредитите? Защото ние ще торпилираме цялата кредитна институция в света с опрощаване! Думата "опрощаване" я няма никъде.
Пожелавам успех на гръцките колеги, но (...) много трудно ще сработи този план. Повтарям: като наши съседи им пожелавам успех, но аз самия не вярвам в това.
Практиката и животът са ме научили, че думата "опрощаване" не води до нищо добро в бъдеще. Затова и в момента ние се опитваме да поставим истината за състоянието на държавата такова, каквото е, честно пред обществото и бизнеса, защото бих нарекъл тези 20 години преход (на голяма част от вас фирмите им са на по 15-20 години) управление на компромисите.
Коментар на "Капитал":
Няма никакво съмнение, че способността на България да поддържа нисък дълг и нисък дефицит е най-голямото й предимство и шанс по време на кризата. Премиерът Борисов правилно разбира и оценява това и няма основания да се смята, че ще допусне тази политика да се компрометира.
 |
| В новото ръководство на КРИБ влезе и генералният директор на "Лукойл - България" Валентин Златев
Фотограф:
|
Компромисът почти винаги води до фатален край
Компромисът е другото нещо, което почти винаги води до фатален край. Той звучи много хубаво - компромис. Звучи много хубаво - национално съгласие. Лозунгът на парламента ни е "Съединението прави силата", но ако някой от вас може да ми даде пример за такъв исторически процес в нашата мила държава, просто ще се радвам много.
Обикновено думата компромис води след себе си уравниловка или замитане на проблеми. Замитане за по-късна дата. В общи линии така са създадени много от системите в България.
Говорим за вашата представителност, ако щете. До този момент ние в тристранката работихме с пет или шест представители все на бизнеса, шест мисля, че бяха. Затова на последния Министерски съвет решихме представителност от 100 хил. членове и 75 хил. за синдикатите. За да може, когато се сяда държава - синдикати и бизнес, да говориш с легитимни хора, отговорни хора.
Повтарям: много е лесно да излезеш и на публиката да й кажеш: искам да се вдигат пенсиите, заплатите и да се пенсионираме примерно след пет години работа. Всеки иска така, всеки иска така, но това не може да стане.
Всеки, който го обещава, като унгарците, след това ще си отиде. Орбан (унгарският премиер Виктор Орбан - бел. ред.) би с абсолютно мнозинство. Но за какво му е? Една година на опашката всеки следващ премиер (отива при - бел. ред.) на МВФ и казва: "Добър ден, аз съм от еди-къде си, трябват ми 10-15-20 млрд." И тогава идва фондът и казва: "Само че вие като нация, след като не сте могли сами да се управлявате, ще ви кажем какво да правите. Ще направите пенсиите (пенсионната възраст - бел. ред.) 65 г., ще направите заплатите толкова, пенсиите толкова, ще съкратите толкова и ние тогава ще ви дадем парите."
Добре, ние в обши линии в Европа това, което се говори в Америка за рязко съкращаване, включително и в пенсионните системи, хората не го одобряват, но го разбират. Щом става навсякъде, ние, българите, обичаме да гледаме навън. Щом става по цял свят, то е ясно, ще става и в България. Повтарям: не го одобряват, но го разбират. Въпросът е как може ние - на базата на нашата идентичност, на изключителната индивидуалност, която има българинът, дали можем да го съчетаем в комплект с някакъв по-колективен, синхронен растеж между отделните бизнеси и приоритети.
Коментар:
Сегашната криза не оставя много място за нови компромиси и дава шанс да се поправят част от старите грешки. Факт е, че през годините на преход много от ключовете хора в партиите и институциите бяха компромисни и водеха компромисна политика. За съжаление ГЕРБ продължи тази политика на безпринципни компромиси в много сфери. Като пример могат да се посочат назначенията в съдебната система и Висшия съдебен съвет, запазването на компромисните ръководства на ключови регулатори в икономиката като КЗК и КРС, кандидат-кметовете на Варна и Сливен, почти пълното отстъпление от предизборната си позиция по руските енергийни проекти, запазване на част от схемите на тройната коалиция в енергетиката, разбиване на медийния пазар чрез недопустима подкрепа от държавата на една група контролирани жълти издания срещу всички останали и т.н. Все пак е похвално, че по отношение на пенсионната реформа премиерът Борисов е решен да не допуска компромис. Остава да го направи, защото хората наистина ще го разберат.
(...) Да, всички сме заявили образование, наука, иновации... Това са модерни неща. Отваряш на Барозу програмата 2020 ("Европа 2020" - бел.ред.), изчиташ го и си модерен. Не е толкова трудно.
Или като кажат "мерки", "кризисни". То ако можеше, и Меркел, Саркози, Берлускони да ги бяха въвели. Обама да ги е приключил и да са свършили. Истината е, че светът се разглези. Особено развитите демокрации - направиха толкова хубав живота, социално хубав в техните държави, че просто, сравнявайки се всички с тях, не можем да удържим този стандарт на живот.
А от другата страна ни подпират икономики, които... В миналото говорихме много за права на човека, за еди-какво си. Сега спряхме, всички в Европа спряхме. Сега търсим стратегически партньори вече. Но икономики като Китай, Индия, Русия, ако щете, които пресират с по-евтина работна ръка, Турция.
Коментар:
Това е най-проблемната част от изказването на премиера Борисов, защото той не формулира теза как ще се справим с кризата. Откъде ще дойде растежът? Какви буфери има за банковата система, за да не се източва капитал от България към централите на закъсалите европейски банки?
Казва само, че и големите държави не могат да се справят, и предлага КРИБ да участва в обмислянето на политиките, което е добре, но само толкова.
В България няма сериозен анализ на състоянието на икономиката, още по-малко сериозен разговор за нейното развитие. Иновации, развитие на човешкия капитал, нови технологии звучат добре, но за да се превърнат в нови, добре платени работни места и да се привлекат компании в тези области, се изисква колосално усилие и координирана работа на много институции за дълго време. Защото конкуренцията в света за привличане на капитал и за работни места е жестока.
Откъде обслужваме външния дълг
Понеже казвате "подкрепяме бюджета", и ни питат: "Защо слагате буфер в приходната част?" Защото, господа, на 1 януари 2013 г. ние трябва да приготвим още 1.8 млрд. Ние не можем да ги съберем на 31 декември 2012 г. и на 1 януари, трябва да ги съберем сега, за да имаме да ги платим. Нали така? Е, това е буфер. (...)
Коментар:
Тази теза на премиера е доста спорна. Ако в такава трудна среда се очаква от бюджета без външно финансиране да генерира излишък и да е в състояние да обслужи плащанията по външния дълг без външно финансиране, не е реалистично. Възможно е, но тогава с бюджетната си политика държавата ще действа проциклично, ще изтегли още повече ликвидност от икономиката и ще задълбочи кризата.
С други думи, това означава, че си поставяме за цел да намалим дълга, ако го обслужваме със собствени средства, което е прекалено. Ако се рефинансираме и обслужим лихвите, ще го запазим на същото ниво. Проблемът е във възможностите за рефинансиране. Пазарите ще изискват от България твърде висок доход от 6.5-7% годишно. Единствената евтина възможност за финансиране остава МВФ, но на премиера не му допада друг да дава мнение по икономическата политика.
Хеликоптери, подводници, лупинги
Имаме още 82 млн. да платим за (военните хеликоптери - бел. ред.) "Пантера" тая година. А през 2012, за да приключим с всичките тези хеликоптери...
Пак брилянтна схема, не можете да я измислите. Даваме авансово пари, за да разработят хеликоптерите. Ние сме толкова богати - България, че даваме на големите заводи в Европа да направят иновации, да произведат нещо, което го нямат френската полиция, френската армия, те нямат такива хеликоптери. Правят лупинги. Това за българите е изключително важно - един хеликоптер да прави лупинг и да се бори с подводниците. Много е важно, като напънат по Черно море подводниците, и ние да ги... Само че те не са купени с въоръжение, така че ние ще летим, но немаме торпеда за тех. Просто уникално.
Белгийски фрегати без агрегати – две години, докато сега ги платихме, та ги купихме. Две години работят по 24 часа. Може ли от вас некой да си купи (фрегата - бел. ред.), която да не я гаси, щото не иска да я включи към тока, към пристанището. И тея хиляди конски сили двигатели бухат по 24 часа мазут...
Коментар:
Тук Борисов е в стихията си. Прав и много ефектен. Няма съмнение, че сделките за военно оборудване са абсурдно скъпи и в голяма степен безсмислени.
(...) Русия: Щом "Цанков камък" е скъп, значи и "Белене" може.
"В същото време тая държава за 80 мегавата ток дава 1 млрд. лв. Дойдоха колегите от Русия и казват: "Виж кво, понеже казваш, че се колебаеш, 6 млрд. ти е скъпо "Белене", искаш 5. Само че по нашата проста сметка 80 мегавата когато е 1 млрд. лв., 2000 мегавата по 1 млрд. колко правят? Тя излиза над 20 млрд. вашата централа. Значи, едното не ти е скъпо, а другото ти е скъпо. Добре, вие като държава имате ли план, стратегия..." Не ви пожелавам да участвате на такива преговори. Освен да обясняваш нещо, свързано с геостратегически, извънвселенски и какви ли не други ситуации, нема нищо, то няма логично обяснение. Или на едни централи плащаш по 170 тока, а казваш, че 120 примерно на другата ти е скъпо.
Коментар:
Вероятно става дума за 80-те мегавата на хидроцентралата в Цанков камък, една от емблематичните корупционни схеми при тройната коалиция, които оскъпиха проекта до абсурдни нива. Това, че тогава е имало корупция, не означава обаче, че същото трябва да се повтори с проекта "Белене". Този аргумент е просто абсурден. Да не говорим, че "посредниците" и "консултантите" и на двата проекта са почти едни и същи.
Важна част от енергийната политика е енергийната сигурност. България просто няма нужда от още руска зависимост в енергетиката. Освен това в Белене руската страна не е готова да поеме пазарния риск. А и дори и да беше готова, при сегашната криза не е възможно такъв проект да се финансира пазарно, на принципите на проектно финансиране.
Както и да въртим и сучем разговора около "Белене", нещата се свеждат до това дали България ще даде държавна гаранция, за да се построи централата. Ако го направи, това директно ще удвои външния и дълг и ще е равно на финансово самоубийство.
Такива чуждестранни инвестиции по-добре да не са идвали никога
Идваме за това, което говоря често, чуждестранните инвестиции. Били много чуждестранните инвестиции навремето, а сега намалели. Требва да ви кажа – такива инвестиции по-добре да не са идвали никога, защото в големия си обем те са такива инвестиции, че всъщност ние и сега от малкия бюджет, който имаме за преразпределяне, вадим, за да дотираме тези 15-20-годишни договори, които са подписани.
2020 г. има нотифициран план за въвеждане на възобновяемите източници. Възобновяеми източници, господа, е и водната енергия. България има реки, има язовири, има дефилета, има каскади, от които точно толкова и много по-изгодно е да произвеждаме зелена енергия, отколкото да си превръщаме нивите само в слънчеви и вятърни централи.
И по стария закон - то не че новият е много поевтинял, сега за слънце е 580, мисля, и 190 мисля, че беше за вятър, където го намалихме, но всичко това отива на електромера на хората. (...)
"Козлодуй" дава на 42 лв. тока, ние го плащахме 800 преди, сега 600. Всичкият този ток отива и на електромера на предприятието, и на електромера на българския гражданин. Това е единият тип инвеститори.
Вторият тип инвеститори, знаете добре, в тези големи вериги, в които в момента малкият и средният производител пищят кански от тях. Трябва да помислим и затова на мен ми е важна една подобна среща с браншовете, да видим как можем да ги подпомогнем и да ги спасим от тези големи хватки, в които сме поставени. Другото беше инвестициите в строителството – спекулативно, огромно, без инфраструктура.
Виждате ние сега София набавяме, правим, две-три-четири години след това правим инфраструктурата към тези огромни комплекси, които се построиха. С една дума, ако се направи един анализ колко инвестиции са дошли в реалния сектор, фабрики, заводи, предприятия с работни места или туризъм, нали, ако щете... ще видите, че процентът на тези инвестиции е много малък. Обикновено всичките са в сфери, където се изважда принадената стойност от държавата. Електроразпределителни дружества – на електромера на хората, мобилни оператори - на слушалката - или вкъщи, или на мобилния апарат, големите вериги - там, където отива вечер човекът да напазарува, големите енергийни компании - във ВЕИ-та - главно в слънце и вятър.
Нещо друго да се сещаме като големи инвестиции да сте чули? Имаме в енергетиката с 15-20-годишни договори, Левон (Левон Хампарцумян, шеф на "Уникредит Булбанк" и зам.-председател на КРИБ - бел. ред.) знае, сме се задължили да изкупуваме скъпа енергия, 174 лева, сега мисля, че успяхме да я понамалим на 134. Та и тук държавната ТЕЦ "Марица-изток 2" токът им излиза 52 лв. със същия кюмюр, на другите плащаме 134. Всичко това отива, миксира се и заминава при обикновения човечец – да плати милите инвестиции, които са дошли през годините.
Ако ние тръгнем да правим нещо такова за българска компания, да помогнем по някакъв начин, то ще бъдем обвинени във всички грехове. И затова аз много се радвам, виждам, че се разраства КРИБ като организация, получава все по-голяма представителност, на нас ни е нужно вие да ни подкрепите във взимането на такива решения. Аз нямам случай да съм изпратил български посланик при който и да било премиер в света, да отиде и да лобира и да защитава какъвто и да било интерес на български фирми.
На мен ми трябвате тука да ме подпрете, да ми помогнете, когато отстояваме тези свои интереси. И в момента, в който ние спряхме, примерно и на електроразпределителните дружества аутсорсването на дейността... знаете какво правеха - за да обиколят закона, те го обикаляха перфектно, големи компании, те това не си го позволяват да го правят в Европа, в техните държави, но тука половината от дейността я аутсорсват през тяхна дъщерна фирма. И парите от това не отиват в инвестиции в трафопостове, стълбове, жици, да електрифицираме там, където няма или да се подменят старите, а направо си отиват към фирмите майки.
Така и с мобилните оператори, знаете. И това е от 10-15 години. С една дума, ние сме много гостоприемен народ. Много, но не бива чак толкова, не бива чак толкова и затова повтарям - много е важно да бъдем единни в отстояването на националния интерес.
Разбира се, добре дошли са всички инвеститори, добре дошли са главно тези, които на нас ни трябват да инвестират главно в реалната икономика, да откриват работни места и печалбата им да остава тук, в България, и да се развиваме като икономика.
Коментар:
Всички инвеститори по света искат едно и също нещо - да възвърнат своите инвестиции възможно най-бързо.
Срокът на откупуване пряко зависи от оценката за риска на мястото, в което се инвестира. В момента инвеститорите очакват възвращаемост от поне 12-15% от държава като България. Колкото повече се настройва обществото срещу чуждите инвестиции, променят им се условията и договорите със задна дата, сменят се тарифи, толкова по-несигурна става средата, толкова по-малко инвеститори ще искат да дойдат и толкова по-висока възвращаемост ще очакват от несигурно място като България.
С изказването си премиерът несъмнено допуска стратегическа грешка и пряко увеличава политическия риск на България като инвестиционна дестинация. Без чужди инвестиции страната няма шанс да се измъкне от кризата. С проблемите в банковата система (банките не пропускат спестяванията на населението към икономиката), ниските доходи и потребление единственият източник на капитал е отвън.
Всичките проблеми, за които премиерът Борисов говори, всъщност са изцяло в компетенциите на различните регулатори. Премиерът обвинява три групи инвеститори: Енергийните фирми, главно ЕРП, че изнасят печалба чрез аутсорсинг, мобилните оператори и търговските вериги, че заради монопол или доминантно положение на пазара печелят твърде много и изнасят печалбите навън.
ЕРП и мобилните оператори са регулиран бизнес, за дейността, рентабилността и колко печалба изнасят отговорност пред обществото носят двата регулатора ДКЕВР (Държавна комисия за енергийно и водно регулиране) и КРС (Комитет за радио и съобщения). Злоупотребата с господстващо положение на пазара за търговските вериги (ако се докаже такава) пък е изцяло в полето на дейност на КЗК (Комисия за защита на конкуренцията). Не е редно да се обвиняват инвеститорите за слабостите на регулаторите през годините. В момента и трите регулатора са с ръководства, назначени от управлението наГЕРБ.
Важното е, когато държавата и регулаторите обявят правила, подпишат договор или направят политика, те да се спазват желязно. Иначе никой няма да има доверие в България.
Опитите да се противопостави българският бизнес на чуждите инвеститори също са идеологически недопустими и ни връщат в едно позабравено минало на тезите за "националния капитал" и Г-13.
Покрай всяка голяма чужда инвестиция има клъстъри от местни поддоставчици, които печелят, създават работни места и стойност в икономиката. Ако има смислен разговор, е как държавата да подкрепи български компании да инвестират навън, а не да гоним чужденците от България.
Страната е избрала ценностите на Европа и НАТО, те включват свободен пазар и свободно движение на хора, стоки и капитал.
Брюксел, инфраструктура, 80/20, усвояване
В XXI век аз съм принуден да обяснявам, че магистралите са нещо важно и трябва да са приоритет и трябва да ги направим, да стискаме зъби за две-три години, вие сте бизнесмени – ако някой ви даде 100 лв. и ви каже само, че вие 20 ще дадете, а ние 80, и вие да кажете: не, не, няма да ги взема тези пари, какъв бизнесмен можеш да бъдеш ти.
Същото е като държавата, Брюксел казва: Ще ви дадем 80% за инфраструктура, екология и примерно още няколко неща, вие си извадете от бюджета и си гарантирайте, че ще ни дадете тези 20%, което сме направили в този бюджет, защото аз мога да се обзаложа с вас, че ако не си разбутаме държавата догодина по това време, ще усвоим от порядъка най-малко на 4 млрд.
Ще ви кажа защо съм сигурен. Защото сега се пилеехме по много проекти. Ходят, ратифицират се, връщат, проверки. ОЛАФ, много сложно. Сега сме избрали 5-6. Лично президентът Барозу ги посети, европейските комисари по три-четири пъти. И всъщност те ще изтеглят големите пари, които можем да усвоим. Това са софийското метро и южната дъга, това са "Тракия", "Марица", "Хемус", "Струма" плюс неколко други пречиствателни станции, Златни пясъци и още няколко нали, не е толкова важно. А и жп линията Пловдив - Свиленград, Пловдив - Бургас. Това, когато ни бъде платено, е около 4 млрд., Дунав мост 2 пропуснах, до края на 2012 трябва да стане.
Така че в общи линии тия няколко проекта, 7-8 ще гарантират това усвояване. А защо ни е важно това усвояване, защото ние, ако усвоим оттам тези пари, ще можем от вътрешния бюджет догодина да заделим повече за другите пера - образование, здраве, спорт, култура, всичко. Сигурно бих могъл още да ви кажа. Вярвайте, че в Европа изключително много ценят дисциплината, която има, финансовата дисциплина. Това което в момента правителството прави като такова.
Имаме добра подкрепа, хората гласуваха доверие. Повтарям, аз, когато партийците ми така много са радостни, че сме победили толкова много, големите градове, нали, другите избори, им казвам не толкова че ни харесват и ни одобряват. В случая те ни разбират, че това ако направим, ще е по-добре за страната, отколкото всичко останало. Много ощетени има, мога да говоря за земеделие, мога да говоря по всяка една, защото за съжаление рано или късно всеки проблем идва при мен. Но все пак да ви поздравя и с днешното мероприятие и много бих се радвал да дадем по 3-4 теми и да направим по няколко срещи с този състав.
Коментар:
Няма спор - магистралите са важни, създават потенциал за растеж, структурните фондове в ЕС са един от малкото източници на финансиране в тежката ситуация в момента.
Добре е, че правителството иска да чуе от бизнеса къде са възможностите за развитие и конкурентните предимства.
Трябва да се внимава единствено културата на "усвояването" на фондове да не завземе изцяло разговора за бизнес и икономика. Това е, което уби икономиките на Гърция, Испания, Португалия и притъпи естествените им инстинкти да оцеляват в пазарна среда.
Бизнесът се прави от предприемачи. Те са тези, които рискуват, създават стойност и откриват работни места. Няма икономика без предприемачи, държавата трябва да им даде не пари, а сигурност, справедлив съд и ясни и стабилни правила. И да е горда, когато те печелят и плащат данъци, а не да криминализира всеки успех. КРИБ в най-голяма степен представлява българските и чуждите предприемачи в България и е добре, че този разговор най-накрая започва.
Няма коментари:
Публикуване на коментар