"Книга на гениите" е за най-големите графомани. За самородните капризи на Вселената. За класиците на пустословието. За Нягул Семков и неговите най-верни последователи, които са издържали проверката на времето.
"Книга на гениите" е пантеон на екстраординарните таланти. Представени са 25 имена, сред които Михаил Гребенаров, Звездомир Белчев, Димитър Сливков, Иван Бунарджиев, Славейко Трепетликов, Любомир Бобевски, Дончо Майсторски, Стоян Ц. Даскалов, Венко Марковски, Орлин Орлинов, Йоло Денев, Юлиан Вучков.
"Книга на гениите" е съкровищница на глупостта, събрала най-крещящите алабализми в аналите на националната ни литература. Изданието е изградено от автентични текстове на свръхнадарените плюс техните биографии, критически отзиви, спомени на съвременници, възторзи на почитатели.
"Книга на гениите" е колективно дело. Със свои анализи на явлението участват Радой Ралин, Иван Славов, Копринка Червенкова, Николай Аретов, Тодор Токин, Димитър Бежански.
"Книга на гениите" е със сертификат за достоверност. Няма лъжа, няма измама - всичко в тази книга е абсолютна истина. Това я прави една от най-смешните, но и най-тъжните книги в българската литература.
Ето няколко от бисерите в нея:
Нягул Семков
Върху человека
Человек защо има глава?
Да мисли, да разсъждава, както казахме, человек има разум да мисли за всички неща, за лошо, за добро и за хубаво. Защо има человек ум?! - Защото Господ си науми за человека и затова има ум. Защо може человек да мисли, помни и не забравя? - Защото человек има мозък и затова може да помни и мисли; защото знаем, че человеческото тяло Бог направи от пръст и вдъхна въздух във въздушността! Затова въздухът се разпространява на две части: горна и долна. Горната е главата, а долната - сърцето. Горната част се отстрани и стана мозък и затова человек може да мисли. А що става с долната част? Както знаем, человеческото сърце постоянно работи в тялото и затова то е най-нужното.
* Откъс от романа "Ничтожна фамилия и въздушна природа" (1885). Този фундаментален труд полага темелите на пустословното съчинителство. Семковец става синоним на гений на графоманията.
Ст. Ц. Даскалов
Прасето преди и след 9. ІIХ. 1944
Ами да - прасетата са толкова важно нещо сега. Някога прасето си квичеше в кочината и никой не се тревожеше, дори и стопанинът му. Дадеше му бъркане или го пуснеше да пасе и рови и това си е. Когато му дойде времето, го заколи или продаде и това е всичко.
А сега - грухне ли само, начаса се явяват гледачите, бригадирите, председателят, кооператорите, дотича с джипката ветеринарният, звънят от окръжния комитет, пишат във вестника. Всичко живо се занимава и трепери над прасето. Ами да, прасето е днеска едва ли не съдбовно нещо. Това е романтика и песен. И стопанство, и хора, и студенти, и игри, и песни - всичко зависи от това колко много здрави и яки прасета ще отгледат.
* Ясно е като бял ден, че Стоян Ц. Даскалов и Джордж Оруел мислят еднакво. В "Животинската ферма" на Оруел господари са също прасетата.
Тодор Станчев
Стефан Караджа говори на английски
Стефан. (Гръмогласно, с гола сабя в ръка, като гледа към своите момци.) Би реде, брадърс! Аген уй ар сараундед! (Гледа внимателно.) Регюлер търкиш арми из къминг ту етак ъз! Страйк, брейв янг мен! Етак, лет ъз драйв фром дис плейс диз нясте търкс! Лет ъз гет фрийд фром деър етак! (В това време излиза един турчин напреде му, върху когото незабавно се спуща.) О, ю, дитестабл тинг, хяв ю към хир (пробожда го, турчинът пада на земята), дай! Дай, ю бийст! Ю ар нат уърде ту лив! Дъс риуордс ю ди Бългериян! Ю, дърте кричарс ин ди уърлд! (Вика.) Форуърд, брейвс, кът тем!... (В това време един турчин се появява бежешком, подир него един въстаник, пробожда го с щика на пушката си.)
Въстаникът. Дет ту ю, инфидел, го ту Мейхомед ту сейв юър сол!
Стефан. (Като го сече.)Дай, ю бийст. Нау дят ю ар килд бай ей революшънист! Ар дер мени мор, Спирю?
Спирю. Дер ар мени; мей год кил тем! Фор ту аурс уй хяв бийн кътинг тем даун, енд дер из но енд ав дем. Деър аур янг мен дисплейд грейт брейвяре! Файф таймс дей рипелд ди търкиш етакс. Ит уъз ей грейт бятл, енд мени търкс фел дед. Ди грас уъз кавърд уйд блъд. Дей хяв стронг позишън енд ит уъз хард ту дисладж дем. Ей барбъръс нейшън, офул блъд сакърс, бийстс дей онле ноу хау ту кансийл демселвс. Фийрсле дей файт, бът дей уйл римембър хуен дей фот уйд Бългериян революшънистс. Ай донт ноу, Стифен, хуай ди търкс спик ди уърд комита, ез сун ез дей сий ъз.
Стефан. Дей кол ъз комита. Дей хев хърд дят ей Бългериян къмите екзистс ин Бюкарест, енд фром дят уърд уйдаут ноуинг итс мининг, дей кол комита еври Бългериян революшънист.
* През 1906 г. драмата "Стефан Караджа" е издадена на английски език с български букви. Идеята е англоезичният свят да прочете творбата и заедно с това да научи езика на Кирил и Методий.
Йоло Денев
Българи основават Мексико
В 1452 г. пр.н.е. се преселват с летящи кораби от Изток - от Хунорската империя, българи - бели хора, и предоставят на местните племена висока култура, писменост, съвети за развитие на земеделието и животновъдството, за строителството. Построяват невероятните пирамиди, дворци, шосета, храмове. Разпространяват вярата на бог Тангра и Слънцето. Култът към слънцето в тези държави е невероятно голям.
След заминаването на белите българи те ги очаквали на всеки 52 години. Обяснено им е, че белите някога са дошли на Земята от планетата Тангра в Слънчевата система - разбитата Фаетон, която има период на въртене 52 години.
Племена като маи, ацтеки, киче са принасяли жертвоприношения от сърцата на хора, на деца, за да не изгасне слънцето. Планина от кости са дар на Слънцето.
Хура-Кан е Бог на слънцето, на небето при маите. При българите е управлявал вожд с име Хуракан (кан Хура). Чингизхан, при киче и ацтеките - Кабра-хан - като КАБА.
Известни са големите благоустроени градове като гр. Балам (Бал - голям; Бал-кани) полуостров; езерата Бал-хаш; да си спомним за кан Кардам, цар Приам (на Троя), гр. Акаб и в Арабия, и Акаба, храма в Мека; гр. Ика - Балам, Тохил и при българите като Тулан (и Тула, Тулча в Русия; Тулово в България).
Орлин Орлинов
Чилийска фиеста
Даваш ли, даваш,
Виктор Хара,
своята песен и свойта китара?
Китарата ти, седемструнната,
ако звънне
в подкрепа на хунтата,
ще имаш долари цяла камара,
жив ще останеш, Виктор Хара!
Виктор Хара
от смях се превива
и стадионът от смях се залива,
Виктор Хара с китарата пее,
с китарата си, седемструнната,
но пее Виктор не за хунтата -
ЗА ЧИЛИ ПЕЕ И НОЩТА,
БЕЗЛУННАТА.
Скъсаха му първата струна -
китарата пееше,
както пееше Чили.
Скъсаха му втората струна -
китарата плачеше,
както плачеха майките.
Скъсаха му третата струна -
китарата стенеше,
както стенеха
любимите в тъмното...
Скъсаха му четвъртата струна -
китарата беше жива,
както беше жива свободата...
Скъсаха му петата струна -
китарата викаше за мъст,
както викаше
кръвта на убитите...
Скъсаха му шестата струна -
китарата палеше огън
в сърцата на нови борци.
Скъсаха му седмата струна,
но и безструнна
китарата свиреше марш,
китарата викаше смелите,
китарата будеше плахите,
китарата стягаше строя -
вдигнете челата за боя!
* В тази историческа творба Виктор Хара е латиноамерикански вариант на Балканджи Йово. Орлин Орлинов обаче отчита "Чилийска фиеста" (1974) като творчески неуспех. Поемата излиза едва 40 страници, тъничка е, книжле, жалва се поетът. "Ами тънка ще е, като си взел китара само със седем струни", сочи къде е бедата редакторът на книгата Петър Алипиев.
Стоян Бочуков
На Бойко Борисов
Светец на истината се роди
в България с много лъжци дори,
войн с душа искряща, без покой,
отиваше на все да види той.
Бойко съзна истината свята,
пое в села, градове, полята
да се бори с лъжци по земята
българска, опръскана с лъжата.
Днес е тук, а утре там, далече,
при убийци, мафиоти, лъжци,
със сърце неуморно върви напред,
за да бъде България във ред.
Опълчи се срещу прокурори,
с имунитета измислен от тях,
за да могат да си правят това
както си искат те сами дори.
Вселюбещ от народа мъченик,
той раздава си живота велик,
крилато хванал истината той,
без да потърси за себе си покой.
* Този лирико-драматичен спев извисява делото на Бойко Борисов до това на Васил Левски, както е според Иван Вазов: "Той не знайше отдих, ни мир, нито сън, / обърнал се беше на дух, на огън."
Юлиан Вучков
Полова просвета
Жената и мъжът се влияят от видимото устройство на тялото си, особено когато се срещат за първи път, когато правят избора си и началните си стъпки в интимната обич. Тогава то може да ги възхищава, ако е много стройно. Но то би могло да ги развълнува с някоя подробност от себе си, без да е красиво, без да е достатъчно съразмерно. Зависи какъв е техният личен вкус, дали те се палят повече от строго очертаните, или от щедро изразените форми. Зависи дали ги привлича повече стегнатата, прибраната, или по-заоблената плът.
***
Сексуално способният и сексуално просветеният тръгва към интимната си близост с вяра в силите си за нея. Той е възбуден от своите приятни очаквания.
***
Едни жени и мъже обичат да се притежават на светло, особено когато се харесват много физически и се отличават с красивото си телосложение, с майсторството на разнообразното разгръщане в пространството. Те пламват силно, когато се разглеждат и се наслаждават на многото съчетания от движенията и положенията на телата.
***
Не малко мъже имат нужда от всекидневна сексуална близост. Настройват се в нейните гами, щом видят проснатото си бельо.
***
Умният и разумният пенсионер се владее методично, системно и гледа на себе си колкото може по-философски. Въздържа се от всякаква стихия на чувствата, без да ограничава свободата на тяхната изява. Разчита на моралните си сили и активно ги подхранва. Никога не забравя, че физическата му енергия постепенно намалява.
***
Българите и българките са емоционални, еротични натури. Не се нуждаят от много обективни предпоставки, за да изпитват сексуален глад. Общо взето, те все още са относително далече от сексуалните извращения в други и най-вече в икономически силно напреднали страни.
* За първи път в сексологията проф. Вучков прави паралел между половите извращения и икономическото състояние на извратените.
Венко Марковски
Чернобил
Там где радиация витай,
в страх живее всичко там.
Буря с облак ядрен си играй.
Умни същества са в плам.
Още никой
страшна вест не чул.
Демон земен шета свит.
Облак броди като сомнамбул
и безспир сменява вид.
Тоя век е вечен панаир.
Всеки се измамва днес.
Суетата е неспиращ вир.
Беднотата скрит е стрес.
Всичко е за продан в стар пазар,
пъпки-рози под роса,
кадифе-елек с момински чар,
бяла майчина коса.
И вина прочути надалек,
и луканка с аромат,
и като душа погача - хлеб.
Мами глед пазар богат.
Пушена сланина и меса,
бито сирене и боб,
и чеснов, марули и масла,
мами нюх пазар-въртоп.
Може би това е слух един,
и лъжа е - може би.
Прометей е с огън исполин,
с мощ са нашите съдби.
Общността победа закова.
Избуява дих не тих в гръдта.
Разумът - изгубил е слова.
В боя власт изгубила смъртта.
Всичко е реалност и мълва.
***
Всичко е сразено в час нелеп.
Без война е всичко в бой.
Поглед бдящ е поглед зрящ и слеп.
Рев ехти сред луд покой.
Бедствени настанали беди,
сякаш е нахлул Потоп.
Юрнали са бурните води,
цял е свят огромен гроб.
Радиация излъчва смърт.
Черна зинала земя,
застрашава гибел Земна твърд.
Припят хлипи сред тъма.
С мъртви риби Днепър е покрит.
Черното море бесней.
Стар балкан шуми под звезден щит.
Чер е белият Егей.
Вие с вой добитък недоклан.
Полудели са свине.
Минал е пустинен ураган.
Цвилят и реват коне.
Първи жертви огън е обвил.
Грешките са опит тих.
Опитът съзрява в Чернобил.
Опитът е ум и дих.
Викат грешки, вика съвестта.
Викат ненки на жени,
бойни люде викат доблестта,
викат животворни дни.
Се изселват майки и деца.
Опустява термоядрен край.
Бдят надежди в мъжките сърца.
Над света страдание витай.
Не тъмнеят светлите лица.
***
Радиоактивните лъчи
са укрити в ритмен звук.
Виждащи невидими очи
в злъч облъчват всичко тук...
И меса, и риби, и млека,
зеленчуци и храна,
сирене, салами и масла,
и ракии и вина.
Обедняха къщи и поля,
обедня пазар богат.
Тъмно се проклятие изля
върху стар умиращ свят.
Горда белокаменна Москва
с гордост защити света,
с искрени слова свят призова
срещу черна клевета.
Надалеч отекна мъдра реч,
реч зове на диалог.
Да прекършим кървавия меч,
с чест да вършим мирен слог.
Спри! Смъртта витае в тоя плод.
Нейният е дъх - Земя.
Спри! Смъртта вещае звезден свод.
Нейният е лъх темян.
Туй какво е? Где е житна шир.
Где са къщите в степта?
Мъртвите огнища дирят мир.
Не гасете пепелта!
Черна е неверна самота.
С мир зефир е.
Времето е с нрав.
Болна е подмолна пустота.
Изгревът е подвиг величав.
Път към Вечността е Красота.
***
Светлина човешка где се скри?
Тук ли нейде вдън земя?
Ядрена температура ври.
Ядрени главни димят.
Умъртвил е огън жива пръст,
камък и земя стопил,
мъката разпънал е на кръст,
люде в лудост потопил.
С въртолети в кръг кръжат летци.
В бой е Велихов с реактор лют.
Денем-нощем с Велихов смелци
са творили саркофаг прочут.
В Чернобил белее саркофаг
на реактор с мирна цел.
Смел реактор под съветски флаг
за науката умрел...
Ядрени оръжия реват,
радиация струи.
Без контрол на произвол гневът
властно расне и буи.
Въздухът е мрачен и студен.
Чернобил тих мир желай.
Обикаля облак озлобен.
Смътен е безпътен край.
Лъч облъчващ е с корава власт.
Над плътта духът владей.
В мозък костен обитава свяст.
Огън с пепелта живей.
Огнеборци в огъня горят
и остават паметна следа.
Миротворци битката творят.
Влизат първи в смъртен бой с беда.
Първите в смъртта безсмъртни мрат.
* Елегиите са написани след аварията в Чернобилската АЕЦ.
РОСЕН ТАХОВ
_____________________________________________________
ТАЗИ ПУБЛИКАЦИЯ Е ВЗЕТА ОТ ТУК: http://www.24chasa.bg/
Коментар:
:): Какви поети е раждала, ражда и ще ражда, българска майка юнашка??? Не е смешно, колко ли дървета са похабени, за да могат тези гении да се зоват писатели? Това за ония лумпен от Банкя е голямо....лайно :) А за професора или добро.... или бухалка. Този книга трябва да се разпространява безплатно!!! Или да се направи издание върху тоалетна хартия и всеки път ,когато ни потрябва, символично да се почита труда на тези хора. Има хартия с вицове, хартия с пари, хартия със снимки, защо не и такава :)
Няма коментари:
Публикуване на коментар