Loading

Хайнрих Хайне - ВЕЧЕРЕН ЗДРАЧ




Седях на сивия морски бряг
Потънал в мисли и сам.
В заревото слънцето хвърляше
По водата огненочервени бразди,
А белите, далечни вълни,
Подгонени от прилива,
Се пенеха и шумяха все по-наблизо
С някакъв странен звук, шепот и свирене,
Смях и роптание, плач и фучене,
Между тях гальовно приспивно пеене -
Сякаш дочувах потънали легенди,
Прастари, чудни сказания,
Които нявга, като момче,
Слушах от съседски деца,
Когато в летните вечери,
На каменния праг пред вратата,
Се гушехме и тихо разказвахме,
С малки, будни сърца
И любопитни, умни очи;
Догдето големите момичета
Седяха отсреща на прозореца
До ухаещи саксии с цветя,
С лица като рози,
Усмихнати, озарени от месеца.

1825


     Превод от немски:
    © ВЕНЦЕСЛАВ КОНСТАНТИНОВ

Няма коментари:

Публикуване на коментар