Loading

Капитализиране на езика. Първи и втори начин. Автор: Николай Аретов

http://aretov.queenmab.eu/reflections/120-to-capitalize-the-language.html

Поради доброволното лятно откъсване от медии, интернет и пр. сигурно съм пропуснал доста информация. В някои случаи това може и да е предимство. Малкото, което чух и прочетох за дебатите около езика, ми позволи да забележа същностното. А то е, че привидно неочаквано и като че ли без връзка помежду им са се родили (по-точно актуализирали) две светли идеи. Едната е за Закон, другата – за Реформа. Не че някое време е особено подходящо за подобни неща, но все пак се сещам за поговорката „Всичката Мара втасала...”

Няколко неща сближават двете идеи. Първото е, че всяка от тях не се интересуват от другата, изразителите им смятат, че територията е тяхна и всякакви пришълци не са желани. Освен ако не се приемат да служат на каузата им. Второто е, солидната доза демагогия (сега е по-модно да се казва „популизъм”). Винаги е изгодно да браниш националните ценности. Попитайте се кога тази тенденция е най-силна. А като се облече и в европейски одежди – пей сърце. Имали във Франция подобен Закон, глобявали за чуждици, ами ние да не сме по-балами. Доста съмнителна, да не кажа нещо друго, ми се струва тезата, че всичко във Франция е достойно за подражание. При това там имат бивши колонии, които говорят разни езици. Някои от тях носят бурки, що не ги забраним и тях.
А проверили и са законодателите какви са резултатите от действието на този закон, изпълнил ли е целите си. Сигурно ги е изпълнил – някои популисти са спечелили някой и друг глас в повече. Колкото за юридическите качества на този проект, сигурно ще са като на предишната идея на същия законотворец – за евтаназията. А тя наистина е проблем, който си заслужава да бъде обмислян сериозно.
Добре, ползата за вносителя на Закона е ясна. При това с него той надцака афишираните патриоти, които отдавна пъчат гърди и се заканват на чуждиците. А каква е ползата на реформаторите? Разнопосочна. Една академична институция напомня за правата си и доказва необходимостта си за обществото. Говорителят на реформаторите е интересна персона, която използва случая за да компенсира щетите от разкритията на Комисията по досиетата. (Преди това колумнист на „Демокрация” и директор на престижна институция в хубава чужбина.)
На това ли му викам „капитализация”, някой може да попита. Не, не само на това. От разясненията на реформаторите разбрах, че готвят нов Правописен речник. Но преди да излезе – ще отпечатат предговора му. В издателство, с което говорителят е финансово обвързан. След това ще почнат семинари за учители, нови учебници и пр. Е, на това вече му викам капитализация. Другото си е „втория начин”, метафорка.
Сигурно пропускам нещо, но основният пример, който непрекъснато се повтаря, е че вече в официални писма ще се пише „Вие” с главна буква, дори когато обръщението е към един човек. Поради слаба грамотност аз, а и много други, си пишехме така и по-рано. Освен това щели да ни обяснят по-разбираемо правилата за запетайките. Това добре, въпреки че малко се съмнявам. Едва ли е реформа в истинския смисъл на думата, но пък осигурява добър символен и реален капитал.
А набедените „неолиберали”, които иначе все изчисляват икономическата целесъобразнот, гнусливо си затварят очите пред тези сметки, може би защото нищо няма да спечелят, ако възразят. В замяна на това лансират идеята, че „бизнесът” трябва да определя специалностите и програмите в университетите. То пък един „бизнес”, напомня ми друга поговорка, не много политическа коректна – „Кога стана циганин, кога ти почерня задника.” На циганите се извинявам, на бизнесмените – някой друг път.

Няма коментари:

Публикуване на коментар