Loading

Таня Мангалакова – Нашите в Гърция

Книгата „Нашите в Гърция. Сред помаците в Западна Тракия“ е пътешествие в Родопите, сред помаците в Гръцка Тракия и техните роднини в България.
„Нашите в Гърция“ е пътуване в една друга Гърция, различна от популярните туристически маршрути, по места, където българският турист няма нужда от преводач, защото местните говорят старинен български диалект. Таня Мангалакова разказва как родопчани от двете страни на българо-гръцката граница се преоткриват след края на „Студената война“ и падането на комунизма през 1989.
      Едни други се наричат „наши“, общуват помежду си на родопски диалект, „нашите“ в Гърция го наричат „помацки“. Говорът на гръцките помаци е рупски диалект от Централните Родопи и Беломорска Македония.
      Според българистите това е един от най-старинните български диалекти. Авторката очертава географията на българския говор сред гръцките помаци, който следва контурите на Родопите в три области – Ксанти, Родопи и Еврос.
      Първата група българоезични помаци е в областта Ксанти (център град Ксанти или Скеча, както го наричат нашенци), където майчиният език е най-добре запазен. Помаците в района на Ксанти са активни в съхранението на своя фолклор, а също и в неправителствения сектор. Втората група е в областта Родопи (център Комотини, наричан и сега от „нашите“ Гюмюрджина).
      В гюмюрджинските села „нашите“ са подложени на силна турцизация. Третата група е в областта Еврос (център Александруполи, наричан и сега Дедеагач), където живеят нашенци къзълбаши, селяни, изповядващи народен ислям. Крайната точка на българския говор в Гръцка Тракия са селата Руса и Гонико, на около 80 км от гръцко-турската граница. Авторката е записала свидетелства за разединението в идентичността на гръцките помаци. „Нашите“ в ксантийските села се самоопределят предимно като помаци, в областите Родопи и Еврос много говорещи български диалект мюсюлмани са турцизирани.

Няма коментари:

Публикуване на коментар