Loading

Метаморфози


Заглавна страница на Метаморфози, 1632 г.

„Метаморфози“ е поема на римския поет Овидий. Състои се от 15 книги и описва създаването и историята на света според гръцката и римска гледна точка. Това е една от най-популярните творби на митологична тематика. Добре позната е на средновековнитеписатели и като такава оказва голямо влияние на средновековната поезия. Писана е около 8 г. сл.Хр.







Други преводи :  Езра Паунд | Гъртруд Стайн | Джо Брейнард
English Index |  Есета | Пощенски картички “Монохром” | Стихчета | Фрагменти | Нещо наслуки | Contact

Овидий "Метаморфози"

Сътворението || Четирите века || Аполон гони Дафна || Европа || Кадъм || Актеон

Смъртта на Орфей || Кеик и Алциона || Инах и Ио || Ио Аргус Сиринга || Нарцис || Филомела


Настоящите текстове са адаптирани от четири източника:
Овидиевите "Метаморфози" на латински
(латинският ми е много слаб)
Превода на Георги Батаклиев на български
(твърде трудно четим превод, полезен до някаква степен само като помагало)
Превода на Артър Голдинг на английски
(ренесансов текст, употребяван често от Шекспир; равен няма, според някои)
Свободния превод на Тед Хюз "Приказки от Овидий"

Много автори хвалят Овидий, но за мен едва в превода-адаптация на Тед Хюз Овидий придоби характер и стана разбираем. Когато подхванах превода на Батаклиев, търсейки пасажи, свързани с работата ми върху Езра Паунд, наум непрекъснато поправях усукания, объркващ словоред и опростявах изказа. Тюхках се, разбира се, че никой няма да чете това за удоволствие. Къде са хуморът, образността и острия ум? Как, например, не е видял Батаклиев, че Овидиевият Аполон е едно римско конте, което тича след хубавица на улицата? Което не му пречи на Аполон да премине от страст към гняв към отчаяние, тоест да обходи голям спектър действителни емоции. В един момент започнах да записвам тези поправки. След това започнах да сравнявам с другите версии на английски и да черпя от тях. И така нататък.


Овидий "Метаморфози"

Ще разкажа за тела, превърнати в нови тела;
богове, метаморфозите вие сътворихте –
дайте дух на тази песен, която за преобръщения
на форми, от зората на света до днес,
стих след стих да нареди !

 

Сътворението

Преди морето и земята,
преди дори небето да загърне всичко,
вселената имала един лик,
наречен хаос: неразделна маса,
огромен кълн враждебни съчетания
и елементи без разбор.
Нямало слънчев диск, ни простор светлина.
Луната не танцувала фазите си нощем.
Планини и долини не били застинали
в равновесен покой, ни Амфитрита,
богинята на океана, протягала ръце
от бряг до бряг.
Имало, да, земя, море и въздух,
но по земята никой не можел да ходи,
по вълните никой кораб да плува;
въздухът бил мрак, и
елементите враждували непрестанно:
сухо и влажно се блъскали,
топло и студено се изяждали взаимно,
тежко и леко менели с ярост места.
Бог – или някаква природна сила,
облагородена –
сложил край на тази война:
земя и небе и вода се отделили,
наместили се в строен мир.
Блеснало огнено слънцето
на синия свод над всичко;
Земята, натежала с метали,
опасана с ручеи и реки,
останала долу, а между двете
въздухът се задвижил на воля.
Богът без име тогава
заоблил земята на топка,
водата изравнил в море,
чиито вълни ветрове да надигат
и да разбиват о брегове и скали.
Загладил равнините, създал хоризонта,
смъкнал долините в краката на планини.
Реките научил да се вият в корито,
да се крият в пещери и пак да изскачат
и набрали мощ, да се вливат в морето.
Дърветата олистил, усладил плодовете,
и после, цялата хармония на зони разделил :
два пояса вдясно, два вляво, по средата – екватор.
Най на север и на юг покрил със лед и сняг;
на екватора виснала жега страхотна,
а помежду им, топло и студено създали
благодатен климат.
Така, по тежест елементите се подредили –
най-горе огън, най-долу земя, после вода,
после въздух, в чиито предели завилнели бури,
и засвирили ветровете,
залъскали с дъх божествените мълнии.
Но богът не оставил ветровете
да беснеят както искат.
На Евър дал изток, свързал го с Аврора,
галеща с пръсти хълмовете сутрин.
На Зефир дал запад, медния залез.
Борей взел север, заселил се отвъд Скития,
а Южнякът, в облаци и мъгли, заживял на юг.
Прояснил се етерът тогава,
пръснали се звездите из небосвода.
На титаните богът дал небето.
На рибите – океана и реки.
На животните – земя, на птиците – въздух.
Живот навсякъде започнал, равен,
и никой нямал ум по-висш, другите да      покори.
Но появил се човекът.
Или създателят по свой образ
пожелал да го излее,
или земята, от страстната си схватка със небето,
подела неземни семена в утроба
и напоена с дъжд, създала глина,
богоподобна,
която Прометей подхванал с огнен прах.
Замесил, заудрял, натискал с длани и пръсти,
и ето, изваял бого-образни тела.
И докато всяка твар свеждала поглед в земята,
с гръбнак полегат над краката,
Прометей изправил човека и му дал
равновесие и разум.
Обърнал лицето му нагоре
да гледа      към дълбините на небето.

Така хаосът се превърнал в свят.
И светът се облагородил с новосъздадените хора.

 

 

Сътворението || Четирите века || Аполон гони Дафна || Европа || Кадъм || Актеон

Смъртта на Орфей || Кеик и Алциона || Инах и Ио || Ио Аргус Сиринга || Нарцис || Филомела




МЕТАМОРФОЗЫ
[Перевод С. В. Шервинского]
ЛЮБОВНЫЕ ЭЛЕГИИ
[Перевод С. В. Шервинского]
[Перевод С. А. Ошерова]
ПАРНЫЕ ПОСЛАНИЯ
[Перевод Н. В. Вулих]
НАУКА ЛЮБВИ
[Перевод М. Л. Гаспарова]
ЛЕКАРСТВО ОТ ЛЮБВИ
[Перевод М. Л. Гаспарова]
ФАСТЫ
[Перевод Ф. А. Петровского]
СКОРБНЫЕ ЭЛЕГИИ
Книга первая [Перевод С. В. Шервинского (I—III), Н. Д. Вольпин (VI, VII, IX, XI)]
Книга вторая [Перевод З. Н. Морозкиной]
Книга третья [Перевод Н. Д. Вольпин (I, IV, XIV), С. В. Шервинского (II, III, VII, X, XII)]
Книга четвертая [Перевод С. В. Шервинского (I), А. В. Парина (VI), С. А. Ошерова (VIII, X)]
Книга пятая [Перевод С. А. Ошерова (I, III), С. В. Шервинского (VII), А. В. Парина (XII)]
ПИСЬМА С ПОНТА
Книга первая [Перевод А. В. Парина]
Книга третья [Перевод З. Н. Морозкиной (I—III, VIII), Н. Д. Вольпин (IV)]
Книга четвертая [Перевод Н. Д. Вольпин]
[Перевод М. Л. Гаспарова]


Няма коментари:

Публикуване на коментар