Прабългарски руни

Прабългарските руни са древна писменост на прабългарите, използвана до 10 век паралелно с кирилицата. Съдържа около 50 знаци и все още не е напълно дешифрирана. Проблемът с дешифрирането ѝ е свързан с оскъдния материал, намерен от археолозите, който не е достатъчен за пълното ѝ разчитане.


Теории за произхода на българските руни

132 прабългарски рунически знака според Петър Добрев

Тюркска теория

Според най-разпространената теория за произхода на прабългарите, която е приета и в чужбина руните следва да са от тюркски произход. Въз основа на тази причина се правят научни опити за разчитане на руните на базата на тюркската лексика и орхоно-енисейската писменост. Въпреки изследванията в тази посока българските руни остават неразчетени.


Източноиранска теория

Според друга версия, поддържана от нелингвисти като Петър Добрев иЖивко Войников, българските руни са написани на прабългарски език(според тази теория езикът принадлежи към иранската група) и произлизат от памиро-исъкското писмо, което още не е дешифрирано. Според Добрев, за разлика от орхоно-енисейските руни, българските са се писали и чели от ляво на дясно, с равнения в левия край и главна буква в началото. При разчитането им Петър Добрев използва метода на Турчанинов, заключавайки, че прабългарският е източноирански език, близък до памирските езици. Изследванията на Добрев не се приемат еднозначно от науката.
Според Ж. Войников, който също прилага метода на Турчанинов, алано-прабългарското (донско-кубанско) писмо няма нищо общо с орхоно-енисейското (което възниква от согдийското писмо), а е производно на арамейската писменост. Заемане на арамейското писмо има още и в скитската епоха (8-7 в. пр. Н. е.), съдейки по откритите рунни надписи върху керамични съдове. Алано-прабългарското писмо е с по-късен произход, като вероятното заимстване е станало в Средна Азия при контактите на алани и прабългари с уседналите цивилизации, използващи арамейската писменост и нейния по-късен сирийско-несториански вариант.
Следвайки методиката на Турчанинов, Ж. Войников разчита познатите древнобългарски рунически надписи от Мурфатлар, Наги Сент Миклош, Плиска, както и надписите на древнобългарски език с гръцки букви (плочките от Силистра) изцяло с помощта на осетинския език, което показва че те са оставяни от ираноезичната част на древнобългарската общност, явно използвала същия „сармато-алански“ език.
За големия надпис с гръцки букви от Наги Сент Миклошкия поднос, Войников предлага и алатернативно разчитане с помощта на тунгусо-манджурските езици.
Видно е, че някои от руните от българското руническо писмо са напълно аналогични с букви от глаголицата и кирилицата, в частност: GlagolitsaAz.gif (глаголишко А), БЖЗУФШЩЪЬѢѪ и Ѧ.

Външни препратки

  • също на бълг. език „Алано-древнобългарското писмо“: