Свилена Димитрова - Слънчева душа
Слънчева душа
В душата си съм скрила светлина,
че тъмни са житейските пътеки
и тръгнеш ли да търсиш добрина,
... те стават много стръмни и нелеки.
В сърцето си съм скрила топлина,
че злобата сърцата замразява.
Аз пазя я от детските лета,
но лошото тъй трудно се стопява.
Аз скрила съм в ръцете нежността,
че жестовете малки не цениме,
а смисълът е в малките неща,
в това прегръдка топла да дариме.
В душата си аз слънцето съм скрила,
така по-лесно болката теша
и всеки изгрев нов ми дава сила,
защото имам слънчева душа.
Свилена Димитрова
Абонамент за:
Коментари за публикацията (Atom)
Няма коментари:
Публикуване на коментар