Има ли нужда нашето съвремие от Дон Кихот?



Ако не носехме в себе си частица от Дон Кихот, как бихме живели без мечти и идеали?
Идеалите, мечтите и илюзиите са част от вечния стремеж на човека към по-добро и по-красиво бъдеще. Карат ни да бъдем по- смели и да се опитваме да променим света около себе си. Дават ни сила да устоим на трудностите, като съхраняват вярата ни в доброто.
Всеки човек, рано или късно, се изправя пред избора, дали да живее в света на идеалите си, или да подчини живота си на материалните стойности. Решава сам за себе си какъв е смисалът на човешкият живот и това определя неговото съществуване. Тези, които прекрачват бариерата на условностите и правят това, което наистина страстно желаят, почти винаги са неразбрани, сочени с пръст, понякога отритнати. Тогава има ли смисъл да се бием с вятърни мелници и с несъществуващи врагове, има ли смисъл да се опитваме да премахнем несправедливостта? Има ли нужда от Дон Кихотовци и биха ли оцелели в днешно време?
Донкихотовци са нужни на всяка епоха и на всяко време, защото ни учат как да бъдем верни на своите идеали и да ги браним с цената на собственото си щастие. Колкото повече ги има, толкова борбата със злото ще бъде по успешна. Те поддържат вярата ни в доброто и справедливостта и подтикват хората към промяна.
В днешно време на жестокости, лъжа, злоба и завист, трябва да запазим своето достойнство и морални ценности, като любов, съпричастие, доверие, честност и приятелство. Само от нас зависи в какъв свят ще живеем и какъв свят ще завещаем на поколенията. Затова не бива да губим вярата си в доброто, дори когато действителността около нас чертае грозна и отблъскваща картина. Ако угасне желанието да вярваме в идеали, да градим красиви представи за света, в който живеем, то ще изгубим своя мотив да вървим напред и да се борим за прогреса на човечеството.
Всеки от нас поне веднъж е бил Дон Кихот- отстоявал е позиции, вярвайки, че е носител на нещо по- разумно, борил се е срещу предразсъдъци и макар и нищо съществено да не постигаме, важното е да мечтаем, търсим, искаме. Рицаря на печалния образ ни учи точно как да отстояваме нещата, в които вярваме, дори когато оставаме неразбрани от останалите. Без такива като него света би бил сив и еднообразен, управляван единствено от грижа за материалното оцеляване и за настоящето.
Да успеем да съхраним и частица от духа на идалгото въпреки трудностите на живота, приумиците на природата, прищевките на света- то е като да растем, без да остаряваме и да се чувстваме истински свободни, защото „свободата е едно от най- ценните блага...”!