Тетралектика и структура на вакуума

За да построим структурата на вакуума от неговите тухлички Вакуумон и Антивакуумон, е необходимо да изясним нещата свързани със съществуването на празното пространство, защото все пак вакуумът е още на ниво „нещо като нищо”, но много важно нещо. Дори латинското име вакуум означава нищо или празнина.

От дълбока древност пълнотата и празнината е занмавала мислителите. Преди около 2600 год. Лао Дзъ е казал:”Ето защо изгодата идва от онова, което го има: полезността – от онова, което го няма”. Ще се убедим по-нататък при построяване на структурата на вакуума, какво дълбоко съзерцателно прозрение за същността на пълното и празното или за нещото и нищото, е направил Лао Дзъ.

В противоречивия спор на древните гърци за съществуването или не съществуването на празното пространство се намесва косвено древното учението за четирите елемента /земя, вода, въздух и огън/ съставящи света. Намесата на четирите съставни начала на света се състои в логичния въпрос на древногръцките философи: възможно ли е да има таково място в света, където тези четири елемента не съществуват? Зададеният въпрос предполага изводът, че там, където не съществуват четрите съставни елемента на света или нещото, пълноправен господар ще бъде нищото или абсолютното празно пространство. Възможно ли е то да съществува и като какво, как и защо е необходимо да съществува празнината? На тезивъпроси и до днес не е намерен задоволителен отговор.

Съществуването на празното пространство за много от древногръцките философи е невъзможно, но друга част от философите са на противоположното мнение . Аристотел, който е против съществуването на празното пространство все пак допуска, че:„... работата на физиката е да разгледа въпросът за празното пространство, съществува ли то или не, и в какъв вид съществува или какво представлява то...”. Аристотел въпреки отрицателното си отношение към празното пространство стига до извода, че мястото на празното пространство трябва да се заеме от нещо друго по-осезаемо. Това друго нещо, което той предлага е етера и което име взема наготово от гръцката митология. Аристотел придава научно значение на етера като го признава за петия елемент в състава на света.

Демокрит е на противоположна позиция като приема, че света е изграден от неделимите атоми и празно пространство, което ги разделя като необходимост за движение и промени. Така атомите са необходимост за съществуване на битието, а празното пространство /небитието/ е необходимост за развитие на битието. Вярно и красиво предположение за обединение на битието и небитието или идеалното нищо с материалното нещо, без което обединение светът е не възможен. Обединението на материалното с идеалното го наблюдавахме вече в няколко варианта в по-предните статии.

В основата на това демокритово виждане стоят трите принципа: запазване на материята, запазване на формите /видовете/ на материята и съществуване на празното пространство. Демокрит показва, че безкрйния брой на дискретните атоми е възможен само в еднородно, безкрайно пространство на пустотата. Това определя възможността за взаимодействие между атомите и получаване на безкрайно разнообразие на материалните форми в тяхното вечно двжение и превръщане. Това виждане на Демокрит си остава актуално и днес като се покрива с научното обяснение на света и нашият светоглед.

Свободата на възникване на въпросите и даването на отговорите свързани с празното пространство, от гръцката натурфилософия, без подкрепа на опитно доказателство, придава на отговорите и на двете страни някаква непълна истина, което е невъзможност за получаване на определената истина, а е предпоставка само за водене на хилядолетния спор, който все още не е завършил. Стига се само до оформянето на две направления за търсене на истината и раждането на съвременната наука и технологично развитие. Едното течение приема за основа на битието пространствено-временната материална неразумна структура на света, а второто направление поставя, мисленето, духът, съзнанието в основите на битието. Появата на тези две течения във философията узаконява борбата между материалисти и идеалисти, за търсене и изясняване на истината за съществуването, развитието и управлението на света.

В спора за изясняване на същността на етера най-вярно се включва К. Томов:„В дискусията за етера и вакуума има един много интересен момент. Свойствата им, необходими да се впишат в съвременната наука, картина на света, неизбежно напомят за субстанцията”. Защото предложените тетралектични свойства на субстанцията определят вярната структура на вакуума, към която вървим 

Докато идеализма потъваше в своето небитие, материализмът се развиваше като търсеше истината за битието и празното пространство. Така пръв получава опитно доказателство за съществуването на празното пространство, Торичели. В подкрепа на празното пространство на Торичели, Декарт развива отново хипотезата за етера на древните гърци като уточнява, че абсолютно празно пространство не може да съществува, защото пространството е атрибут, дори същност на материята. Затова той стига до извода, че в пространството винаги присъства материя, което става основен материалистичен прицип: Няма материя без пространство, както и няма пространство без материя.

След публикуането на СТО и ОТО, Айнщайн признава съществуването на етера, но това не е предишния етер, а е „Континиумът притежаващ физични свойства” – по думите на Айнщайн. Това вече е вакуум с физически свойства и с определена структура в празнината, която е получил Торичели. Така в пустотата на празното пространство се появи нещото реално – вакуумът, което опита доказа, а физиците теоретици предсказаха, че това е най-плътната материя – 1095 г/см3. Трудно е да си представим енергийната сила съдържаща се в тази плътност на вакуума. Още по-трудно е да си представим, че с тази сила е запълнено безкрайната празнина на пространството, в което е потопено всичко – включително и ние. В сравнене с нея атомната енергия е бледа сянка. Въпреки всичко вакуумът не е заместител на празното пространство, той го изпълва. Така че празнината на пространството си остава, само е унищожена нейната абсолютност от присъствието на реална вакуумна материя в нея, което прави празнината на порстранството и вакуума относителни. Ако не присъстваше материалния вакуумен пълнеж в безкрайната празнина на пространството, тя си оставаше абсолютна или абсолютно нищо, което е отрицание на всичко съществуващо. За да съществува и се развива закономерно светът, първичната материя изпълва безкрайната еднородна празнина на пространството /прозрение на Демокрит/. Така че безкрайната пространствена празнина може да бъде изпълнено само от нещо абсолютно. Тогава това абсолютно нещо, ако има абсолютна плътност може да унищожи напълно пространствената празнината. Защото при една безкрайна еднородна плътност на първичната материя, тя се превръща в отрицание на всичко и е също така безсмислена, както е безсмислена и абсолютната празнина.

При забраната на абсолютната еднородна пространствена празнина от присъствието на нещото в нея, тя запазва нейнатата еднородност и губи само своята протяженост насечена от относителната дискретна материя и затворена в нея – празнината става относителна.

Противоположна е забраната на абсолютното еднородно нещо от присъствието на празнината в него. При това положение при него е забранена напълно само абсолютната еднородна плътност, но е запазена неговата протяженост – при вакуума като необходимост, която ни предстои да разкрием. Тази забрана я прави дискретността на материята като се получава възможност за развитие и относителна разнородна плътност – разнообразна материя с относително тегло, което реално е установено от науката.

Така че абсолютното нищо е неунщожима и несътворима иреалност, неразумно небитие, което не се развива, а само осигурява място за развитие на битието в пътя към разума. Обратно е при битието. То се развива като от първичната неунищожима и несътворима реална материя се получава обективното разнообразие на материалната действителност без да има унищожение на нищото, а само го прави да съществува относително. Изводът, е че нищото и нещото не се раждат едно от друго и не могат де се унищожат едно от друго, но не могат едно без друго. Така идеалното празно пространство, небитието съществува съвместно с материалното геометрично пространство, битието като взаимно се ограничават. Небитието създава възможност на битието да върви към абсолютното, а битието създава възможност на небитието да върви към относителното. Винаги двете противоположни системи на тетралектиката вървят в противоположни посоки, за да се ограничават и разграничават една от друга като се раздвояват и се удвояват.

Уместен е въпроса, какво е необходимо тогава, за да съществува светът, такъв какъвто е, и да се развива закономерно? За съществуването и развитието на света е необходимо да бъде както дискретен/прекъснат/ така и протяжен или да имат дискретност /относителност/ и асолютност както пространството, така и материята. Абсолютната пространствена празнина не може да бъде дискретна, защото тя е абсолютно нищо, а дискретно може да бъде само нещото, което чрез своята дискретност е унищожило и своята протяженост, абсолютност и тази на нищото, и така те стават относителни. Тогава само такова дискртно нещо може да изпълва безкрайната пространствена еднородна празнина без обаче да я унищожи напълно, а унищожава само нейната протяженост, абсолютност със своята дискретност и празнината става относителна. Само при таково отношение между пространството и материята или небитието и битието, светът може да съществува и да се развива закономерно без външна намеса.В такъв свят може да има както механично движение, така и еволюционно движение на развитието. Точно такъв е нашия свят. Вече е уместно да припомним прозрението на Лао Дзъ за ползата от пълнотата или абсолютността на дискретната материя – „...изгодата идва от онова, което го има: полезността – от онова, което го няма” – и полезността на абсолютната пространствена празнина като възможност за развитието. Абсолютната дискретна материя определя необходимостта на съществуването, а абсолютното празно пространство определя необходимата възможност за развитие – двете заедно като относителни създават относителните законите за управление на всичко съществуващо и развиващо се.

Един такъв Космос или свят като предложения по-горе е възможен да съществува само тетралектично, което е описаната необходимост за двойственост както на пространството, така и на материята. Така че тази двойственост прави празното пространство да същестува и като абсолютно и като относително дискретно. Материята се подчинява на същия тетралектичен принцип, за да бъде както абсолютна, протяжена, така и относителна, дискретна, за да може да се прекъсва протяжеността както на празното пространство, така и на материята. Пространството и материята се раздвояват диалектично, за да се удвоят тетралектично, но в противоположни посоки. Когато е абсолютна пространствена празнина има необходимост от дискретност, а когато е дискретна материята има необходимост от абсолютност. Така че абсолютната пространствена празнина получава дискретността си чрез материята, която същевременно узаконява и неговата абсолютност, а относителната дискретна материя получава абсолютността си чрез пространството и същевременно му дава възможност за дискретност. Затова е невъзможно пространство без материя, както е неъзможна материя без пространство. Ето че стигнахме до доказателството на всеобщата валидност на този материалистичен принцип.

Това диалектично раздвояване и тетралектично удвояване на всички противоположности води до появата на парадоксите и до тяхната противоречивост – която Кант ни е предложил като логически неразрешими противоречия /антиномии/ – което фактически е необходимост за съществуването, развитието и управлението на света.

Един наш не само добър философ и човек, но и добър познавач на парадоксите – С. Петров в книгата си „Логическите парадокси във философската итерпретация” – допуска, че виновник за антиномичните противоречия може да бъде несъвършенството на нашето мислене или още неоткрити материални закони. Той пише:„И все пак въпреки безблачните хоризонти някакви скрити съвършенства на нашето познание или може би някакви още по-скрити закономерности на обективния свят са подготвили коварна клопка” – клопката на парадоксите. В действителност непознаването на тетралектичността на света води до неговата прадоксалност. Нима не е парадокс добро, което ражда зло и зло, което ражда добро, но в действителност това е закономерен тетралектичен принцип, без който доброто и злото биха се абсолютизирали.

След като уточнихме възможностите за съществуване както на абсолютното и относително нищо, така и възможностите за съществуване на абсолютното и относително нещо и отхвърлихме парадоксалността на света, може да преминем към построяването на структурата на вакуума. За построяване на вакуумната структура основна роля ще играят свойствата на първичната Материална субстанция или Материалните идеални точка /Б- и Б+/, от които получихме частиците на вакуума: Вакуумон /В0/ и Антивакуумон /В̄0/. При взаимодействие на отрицателния Бегетрон /Б-/ с положителния Антибегетрон /Б+/ се получават двете възможни частици Вакуумон и Антивакуумон със занулени електричен заряд, спин и маса, които са частици магнитни диполи. При това положение остава да действа само магнитния двуполюсен /S и N/ заряд, което е възможност за Вакуумона и Антивакуумонът да осъществят по-нататъшна връзка чрез магнитните лоренцови сили. Осъществявайки тази връзка помежду си чрез магнитните сили, частицата и античастицата на вакуума се навръзват чрез ориентация на своите различни магнитни полюси/...–S–В0–NS–В̄̄̄0–NS–В0–NS–В̄0–NS–В0–NS–В̄0–NS–В0–NS–В̄0–N–.../, по подобие на химичните полимерни вериги, но по-правдоподобно, е че полимирните химични вериги са отражение на вакуумната нишковидна структура.Комбинативната възможност на нишковдната вакуумната структура, е че може да съществува като две редуващи се противоположни вериги /нишки/ само с различие в посоки. Противоположната двупосочност на двете вериги на ДНК е отражение на тази противоположна двупосочност на вакуумните нишки.

Получава се първичното Абсолютно едномерно геометрично, материално пространство с безкрайна дължина на двупосочните вакуумни нишки. Векуумонът и Антивакуумонът са само ограничени крайни отсечки в безкрайните нишки на вакуума. Те са построени от точковидните Бегетрон и Атибегетрон, които са истинските атоми на Демокрит. Така че истината за съществуването, развитието и закономерното управление на света е вървяла и се е и осъществявала чрез науката по материалистичната линия на Левкип, Демокрит, Епикур и Лукреций Кар, а не по идеалистичната на Сократ, Платон, Аристотел.

От автора на Тетралектиката по аналогия с Периодичния химичин закон/ПХТ/ е посроена Периодична таблица на елеменарните частици /ПТЕЧ/ изразяваща и съответния периодичен закон /ПЗЕЧ/. Принципът за построението на ПТЕЧ е съдържание на Тетралектиката, защото този принцип е основание на всички периодични закони. Точно поради него съществува аналогията в научното познание и обекивнаа Природа.

Аналогичният принцип предполага всяка периодична таблица да има две противоположни антиполовини. Да бъде изградена от 7 периода и и 9 групи, като девеата група е нулева. Всеки период започва в първа група с най-простия елемент и завършва в девета група със завършен, най-висш нулеви елемент, който преполага периодичен скок към следващия период. Всяка периодична таблица започва с най-простия елемент. В първия период влизат винаги само два елемента: в ПХТ – са водорода и хелият, в геометричната таблица – са точката и отсечката, в ПТЕЧ са – Бегетронът и Анибгетронът, в таблицата на органичнта химия – са метанът и етанът .

Двете противоположни половини са разделени така: при ПХТ  – в лявата половина са  металите, а в дясната неметалите; при геометричната таблица – в лявата половина са несиметричните, а в дясната симетричните геометрични елементи; при ПТЕЧ – в лявата половина са частиците, в дясната античастците; при органична химична таблица – в лявата половина са верижните съединеия, а в дясната цикличните. Всички елементи се изграждат последователно от по-предния като се започва от най-простия и се върви към най-сложния. Има и още много други такива тетралектични принципи, на които се подчиняват периодичните таблици.


 

Б⁻/←•⁻/Бегетрон – Материална субстанция: неделима, неразумна, вечна.

Б+/→•⁺/Антибегетрон – Антиматериална субстанция: неделима, неразумна, вечна.

В0 – Вакуумон: Вторична материя – делима, смъртна, крайна.

В̄0 – Антивакуумон: Вторична антиматерия: – делима, смъртна, крайна.

⁻•–•+ /В0/ Вакуумон.

+•–•⁻ /В̄0/ Антивакуумон.

 

                                   СТРУКТУРА НА ВАКУУМА

 

 

∞←---S–B0–NS–B̄0–NS–B0–NS–B̄0–NS–B0–NS–B̄0–NS–B0–NS–B̄0–N---←∞

∞→---N–B̄0–SN–B0–SN–B̄0–SN–B0–SN–B̄0–SN–B0–SN–B̄0–SN–B0–S---→∞

∞←---S–B0–NS–B̄̄0–NS–B0–NS–B̄0–NS–B0–NS–B̄̄0–NS–B0–NS–B̄0–N---←∞

∞→---N–B̄0–SN–B0–SN–B̄0–SN–B0–SN–B̄̄0–SN–B0–SN–B̄0–SN–B0–S---→∞↘Разрушим,

∞←---S–B0–NS–B̄0–NS–B0–NS–B̄0–NS–B0–NS–B̄0–NS–B0–NS–B̄0–N---←∞     ↘сътворим,

∞→---N–B̄0–SN–B0–SN–B̄0–SN–B0–SN–B̄0–SN–B0–SN–B̄0–SN–B0–S---→∞         ↘относителен

∞←---S–B0–NS–B̄0–NS–B0–NS–B̄0–NS–B0–NS–B̄0–NS–B0–NS–B̄0–N---←∞         ↗Неизчерпаем,

∞→---N–B̄0–SN–B0–SN–B̄0–SN–B0–SN–B̄0–SN–B0–SN–B̄0–SN–B0–S---→∞     ↗неразумен,

∞←---S–B0–NS–B̄0–NS–B0–NS–B̄0–NS–B0–NS–B̄0–NS–B0–NS–B̄0–N---←∞↗абсолютен

∞→---N–B̄0–SN–B0–SN–B̄0–SN–B0–SN–B̄0–SN–B0–SN–B̄0–SN–B0–S---→∞

∞←---S–B0–NS–B̄0–NS–B0–NS–B̄0–NS–B0–NS–B̄0–NS–B0–NS–B̄0–N---←∞

∞→---N–B̄0–SN–B0–SN–B̄0–SN–B0–SN–B̄0–SN–B0–SN–B̄0–SN–B0–S---→∞

 

 


Предложената ПТЕЧ се подчинява на всички тези тетралектични принципи. Първи период започва с най-просттите материални безструктурни, неделими частици – Бегетрон и Антибегетрон и заършва с Вакуумоните. Всички елементарни частици до ета мезона /η°/ в четвърти период влизат в структурата на протона, неутрона и антипротонът и антинеутронът, а всички останали са причината за раждането, животът и смъртта на звездите. Незавършеността на периодичните таблици отразява етапът на еволюция, а при ПТЕЧ липса седми период поради нейната първичност или не открити още частици. Абсолютно завършена е само периодичната геометрична таблица изразяваща периодичния закон на геометричните форми, по който еталон върви еволюционното развитие на материята.
При получаване структурата на вакуума взаимодействието между Бегетронит е– материята и Антибегетроните – антиматерията е многократно по-енергийно от анихелацията при другите частици. Не само поради това, че цялата енергия на масата е отишла в силата на връзката между частиците и античастиците, а и поради това, че първичния електромагнетизъм  е  с огромна енергия, за да се получи най-великото равновесие и вакуумната нишка да се превърне в нещо като нищо. Въпреки това параметри на вакуума са относително занулени, за да може той да бъде разрушим и сътворим и същевременно неунищожим, неизчерпаем, абсолютен, но неразумен, защото е вторична най-простта материя не съдържаща атрибутите на разума/чувство, въображение и логична мисъл:аналитична и синтетична/. Друга необходима полза от това най- голямо зануляване на вакуума, е че като всичко е потопено в него, огромната негова енергийна сила не може да бъде разрушителна за света. Вакуумонът и Антивакуумона също са с ограничена разрушителна мощ поради своето огромно относително зануляване, защото са първата структурна матрьошка в състава на всичко съществуащо и развиащо се. Само че от вакуумона и антивакуумона по аналогия на структуриране на химчните атоми, се върви към структурата на всички известни елементарни частици и античастици. От известните основни елементарни частици е построена от автора на Тетралектиката и Периодична таблица на елементарните частици /ПТЕЧ/ и съответния закон /ПЗЕЧ/, което предполага правилното структуриране на всички частици и античастици от по-предните. След като получим структурата на протона, неутрона и електрона и техните антидвойници, необходимите частици изграждащи структурата на атомите – се прави преход към химичното материално ниво на развитие, което построение ще предложим в следващите статии, където ще изясним какво е времето и първичния електромагнетизъм и връзката им с вакуума.


http://www.izvorite.com/smf/index.php?topic=3118.0;wap2