Тетралектика, вяра, истина и доказателство

Човек не вярва, че ще го сполети лошото

Вяра значи нещо да се приеме за истина, без да е доказано, че е истина. Или да се приеме, че нещо ще се случи, без да има доказателства за това. Ето защо възможността да се осъществи или да е истина това, в което вярваме, е въпрос на случайност.
И все пак всички хора се уповават на вярата, кой повече, кой по-малко. Защото вярата не е съвсем неоснователно интелектуално явление. Тя се основава на известни връзки, белези, желания, представи, идеи, мечти, чувства, които човек има в своето съзнание или „подсъзнание”. В този случай във вярата има много повече субективизъм, отколкото в разума. Защото поведението, убежденията и отношенията, които човек изгражда на основание на вярата не се основават на същността на процесите и явленията, а са основание на тяхната форма и външни белези, традиции и социални внушения, които вярващият единствено взима за достоверни.
На вярата се разчита толкова повече, колкото човек по-малко знае или знае колко много не знае. Обикновено човек не обича да вярва в лошото, мрачното и злокобното. Човек вярва в неща, които по-скоро са позитивни или му носят приятни изживявания. С вярата човек се опитва да намери истината директно, без да разсъждава, докато с разума си човек намира истината индиректно след много расъждения, понякога изключително сложни. Аз също мисля и държа на истината. Но колкото и да се придържаме към истината, виждам, че във всяка истина има вплетена някаква илюзия, мечта и суета, които са посестрими на вярата и са плод на човешките страсти. Вярата, илюзията, суетите и мечтите са допинг за човешката мисъл. Те заместват онова, което не сме още опознали и без което истината не може да бъде пълна. И едновременно с това те са израз на нашето желание и немощ да знаем и да можем всичко.
Д-р Любен АСТИНОВ

С тази кратка статия за вярата Д-р Астинов стига до най-доброто нейно определение, до нейната истинска същност. Да тръгнем към нещо с вяра е необходимост, но да стигнем до него може само като подплатим вярата с доказателство. Вървим ли само с вяра в своето търсене на истината, вярата се превръща в заблужаение, ограничение и става отрицание на обективната истината поради своят субективизъм. Точно в това се състои диалектичното раздвояване на вярата да служи и за добро, и за зло или да бъде и положителна, и отрицателна, което е тетралектичен принцип на всички противоположности да се раздвояват, за да се удвоят. Затова само като вярваме в нещо, то може да се осъществи или да стигнем до истина съвсем случайно, но такова постигане на истината е прекалено рядко. Същото се случва и ако не вярваме в нещо. Постигаме истината случайно и прекалено рядко. Пак опираме до всеобщия тетралектичен прицип за раздвояване и удвояване на противоположностите при вярване и не вярване.
Всички сме подвластни на вярата, но стигат до истината само тези, които тръгват с вяра към истината и вървят към нея с вяра, за да я постигнат с доказателство като обективно съществуваща и се освободят напълно от субективизма на вярата. Това е пътя на мислещия разум, пътят на расъжденията, който е изцяло субективен и труден.
Ако не съществуваше обективната истина за процесите, явленията, структурите и формите на материята, светът и човека не биха могли да съществут и да се развиват. Не би имало субект, който да мисли, да търси и доказва обективната истина на съществуващия и развиващ се материален свят, не би могло изобщо да има познание. Така че мисловните процеси поради своя субективизъм са идеални процеси, родени от материалата реалнаст и подвластни на нея като нейно отражение. Без материалната обективна действетелност не биха могли да съществуват субективните процеси на мисленето, защото обективната материална реалност се основава на качества изградени от количество, форма и посока, което е възможност за обективно съществуване. Субективните процеси на мисленето са идеални защото нямат количество и форма. Те не могат да съществуват без обективните системи на материалните структури и форми, които са отразени от човека и са послужили за изграждането на символи, термини, понятия и категории като думи за вярно мислене и общуване. Затова материална обективна реалност съществува извън човекът и независимо от него. Разумният човек не би могъл да съществува без материалната обективна реалност или извън нея, но може вярно да я отразява, за да изгради своят мисловен апарат, с който да разкрива истината да я доказва и да я прилага в практиката. Така че това вярно отражение на действителността от човека е основата за вярно намиране, доказване и прилагане на истината за съществуването, развитието и управление на света, която е относителна.
Вярата е основание за търсене на истината от знаещия човек и се превръща в катализатор на това търсене при него. За незнаещия човек вярата замества търсенето на истината и се превръща в основание на заблуждението. На знаещия човек вярата му дава сила да намери истината, а на незнаещия силата на вярата му пречи да стигне до истината. Само с вяра е невъзможно намирането на истината. Ето защо всички мистични и религозни учения забраняват разумното търсене на истината, забраняват мисленето като ги подменят със сляпата вяра, за да могат да маниполират вярващите и ги отклонят от търсенето на истината. И колкото вярващия е по-незнаещ, толкова по-лесно се маниполира, толкова по-лесно се заблуждава. Затова, за да намерим истината е необходимо вяра,знание и доказателство.
Склонни сме най-често да вярваме в доброто, което също е закономерен процес, който ни води към успешен край при търсене и развитие на нещата. Не може да постигаме, каквото и да е, ако не нярваме, че нашето постижение е възможно. Защото в заобикалящия ни и развиващ се свят преобладава злото поради неговата неразумност и ще трябва да преминем през прекалено много трудности, за да постигнем определена истина като цел. В човешкото общество също преобладаващо до момента е злото, което увеличава още повече трудностите около човекът. Намаляването на трудностите може да постигнем само с точно и доказано познание като винаги тръгваме с вяра и завършваме с доказателство за истината. В това се състои смисълът както на нашето развитие, така и развитието на цивилизацията ни. Да постигаме и трупаме познание от доказани истини за съществуването, развитието и управлението на света, за да оцеляваме и продължаваме напред.
При доказаната обективна истина отпада всякакъв субективизъм, защото се узаконява нейното съществуване, но въпреки това тя си остава относителна, което означава крайна, ограничена и цялостна. Това ще рече, че истината за едно нещо може да бъде само една или за едно нещо няма две истини. Абсолютната истина не съществува обективно, защото садържа абсолютен субективизъм, което я обезсмисля и отрицава. Затова относителната истина е възможност за смисленото същесвуване, развитие и управление на света, възможност за познание с вечно вървене към съвършенство, което е необходимост за нашето оцеляване и развитие при това вървене.


http://www.izvorite.com/smf/index.php?topic=3086.0;wap2