КОГАТО НАУКАТА И ПОЕЗИЯТА БЯХА ПРИЯТЕЛИ

Фриймън Дайсън
Епохата на чудото – това е периодът от шестдесет години между 1770 и 1830 г.,
обикновено наричан Епоха на Романтизма. Често е определяна и директно като епоха
на поезията. Като всеки английски ученик от моето поколение и аз знаех, че Епохата
на Романтизма се слави с трима големи поети – Блейк, Уърдсуърт и Колридж, в на-
чалото й, и с трима още по-големи поети – Шели, Кийтс и Байрон, в края й. И че по
отношение на стила тази епоха рязко се различава от Класицизма преди нея (Драйдън
и Поуп) и Викторианската епоха след нея (Тенисън и Браунинг). Обръщайки се към
природата, Блейк вижда образа на дивостта:
Тигре, тигре, плам искрящ
във горите на нощта,
смъртен ли черта с десница
твойта страшна симетричност?
1
Байрон вижда образа на мрака:
Угаснало бе слънцето и сляпо
из непрогледното небе звездите
витаеха; смразената Земя
се носеше в безлунното пространство...
2
През същия период работят и други големи поети романтици в други страни, Гьоте
и Шилер в Германия или Пушкин в Русия, но Ричард Холмс пише само за локалната
сцена в Англия.
1
 Превод Теменуга Маринова – Електронно списание LiterNet, 25.10.2010, № 10 (131),
http://liternet.bg/publish24/william-blake/tigyryt.htm.
Оригиналът:
Tyger, tyger, burning bright,
In the forests of the night;
What immortal hand or eye,
Could frame thy fearful symmetry?
2
 Превод Любен Любенов – Джордж Байрон, „Слънце на безсънните”, 1989.
Оригиналът:
The bright sun was extinguish’d, and the stars
Did wander darkling in the eternal space,
Rayless, and pathless, and the icy earth
Swung blind and blackening in the moonless air….
Холмс е известен като биограф. Има издадени биографии на Колридж, Шели и дру-
ги литературни колоси. Но тази книга е преди всичко свързана с учените, не с поетите.
Главните герои в повествованието са ботаникът Джоузеф Банкс, химиците Хъмфри
Дейви и Майкъл Фарадей, астрономите Уилям Хершел, сестра му Каролин и сина му
Джон, медиците Еразъм Дарвин и Уилям Лоурънс, и пътешествениците Джеймс Кук
и Мънго Парк. Учените от тази епоха са толкова романтици, колкото и поетите. Науч-
ните открития са толкова неочаквани и опияняващи, колкото стихотворенията. Много
от поетите са силно привлечени от науката, както и много от учените – от поезията.
Учените и поетите принадлежат към една култура и в много случаи са лични
приятели. Еразъм Дарвин, дядо на Чарлз Дарвин и прародител на много от идеите
на Чарлз, публикува своите размишления за еволюцията през 1791 г. в поема, дълга
колкото цяла книга, „Ботаническата градина”. Хъмфри Дейви пише поезия през целия
си живот и публикува голяма част от нея. Дейви е бил близък приятел на Колридж,
Шели – близък приятел на Лоурънс. Безграничното разточителство на природата
вдъхновява учените и поетите с едно и също усещане за чудо. „Епохата на чудото” е
научнопопулярна история от най-добра проба, колоритна, четивна и добре докумен-
тирана. Подзаглавието, „Как поколението на романтиците открива красотата и ужаса
на науката”, точно описва какво се е случило.
Холмс представя драмата в десет сцени, всяка доминирана от един или двама от
водещите персонажи. Първата сцена принадлежи на Джоузеф Банкс, който отплава
с капитан Джеймс Кук на борда на кораба „Индевър”. Това е първото пътешествие
на Кук около света. Една от целите на експедицията е да наблюдава преминаването
на Венера през диска на Слънцето, на 3 юни 1769 г., от остров Таити в южната част
на Тихия океан. Следенето на това преминаване от позиция в Южното полукълбо,
в съчетание с подобни наблюдения, направени от Европа, ще даде на астрономите
по-точни данни за разстоянието от Земята до Слънцето. Банкс официално е главен
ботаник на експедицията, но бързо интересът му се прехвърля върху жителите на
острова, а растенията остават на заден план. Корабът остава на Таити три месеца, а
той прекарва на брега по-голямата част от времето, включително и нощите. Нощем
едва ли е наблюдавал някакви растения.
Състоятелен млад мъж, свикнал с аристократични привилегии в Англия, Банкс
бързо се сприятелява с кралицата на Таити Оборея, която нарежда на една от личните
си служителки, Отеотея, да се грижи за него. С помощта на Отеотея и други добри
приятели, той постига прилично ниво на владеене на таитянския език и обичаи.
Дневникът му съдържа речник на таитянските думи и подробни описания на хората,
с които е успял да се запознае. Когато идва моментът да подготви астрономически-
те си прибори за наблюдението на преминаването на Венера, той си прави труда да
обясни на своите приятели от Таити какво ще се случи пред очите им. „Че ще гледаме
как планетата преминава върху слънцето и да разберат, че сме дошли нарочно, за да
извършим това наблюдение.”
По време на дългите месеци в морето след напускането на Таити Банкс преписва
дневника си в един официален разказ, „За нравите и обичаите на островите в Южните
н а у к а и о б щ е с т в о н а у к а и о б щ е с т в о330 Светът на физиката 3/2011 Светът на физиката 3/2011 331
морета”, един от основополагащите документи на науката антропология. В по-малко
официално есе, написано след завръщането си в Англия, той пише:
На остров Отахейте, където любовта е основното занимание, любим, дори единс-
твен лукс за жителите, както телата, така и душите на жените са моделирани в най-
голямо съвършенство за целите на тази нежна наука.
Таити, който той описва като същински рай на земята, все още не е опустошен от
европейската алчност и европейските болести, двадесет години преди да го посетят
Уилям Блай и бунтовниците на кораба „Баунти”, шестдесет и шест години преди по-
сещението на Чарлз Дарвин и „Бигъл”.
След като проучва Южните морета, Кук отплава към източното крайбрежие на
Австралия и пуска котва в Ботаническия залив. Банкс не успява да установи контакт
с австралийските аборигени и се връща в ролята си на ботаник, донасяйки със себе
си обратно в Англия съкровище от екзотични растения, много от които днес носят
неговото име. След завръщането си в Англия, установява, че заедно с капитан Кук са
станали национални герои. Поканен е на среща с крал Джордж III, който тогава е млад,
със здрав дух и на всичкото отгоре споделя неговата страст към ботаниката. Това е
началото на едно доживотно приятелство с краля, който активно подкрепя създаването
на Националната ботаническа градина в Кю, инициирано от Банкс.
Банкс става председател на Кралското дружество през 1778 г. и го оглавява цели
четиридесет и две години, с което официално ръководи британската наука за повече
от половината от Епохата на чудото. Ръководи я с лека ръка и не се опитва да превър-
не Кралското дружество в професионална организация, като академиите на науките
в Париж и Берлин. Той вярва, че науката се прави най-добре от аматьори като него
самия. Ако известна финансова подкрепа е необходима за занимаващите се с наука
без лични финансови източници, тя може най-добре да се получи от аристократични
покровители.
Един от онези, на които Банкс посредничи да намерят подкрепа е Уилям Хершел,
най-великият астроном на века. Хершел е родом от Хановер, а на седемнадесет е мо-
билизиран да се бие за родината в Седемгодишната война срещу французите. След
като оцелява в една битка, която Хановер губи, той успява да избяга в Англия, за да
започне нов живот като професионален музикант. Започва като безпаричен бежанец,
но мълниеносно прави кариера в английския музикален свят. Още ненавършил трийсет
вече е капелмайстор на оркестъра в Бат, курорта, в който силните на деня ходели, за
да ползват минералната вода и да слушат концерти. Остава в Бат шестнадесет годи-
ни, като работи за въздигането на музикалния живот на града през деня и наблюдава
небето през нощта. Като астроном е пълен аматьор, самоук и без никакво заплащане.
В началото, когато Хершел започва да наблюдава небесните тела, той е убеден,
че те са населени от интелигентни извънземни. Кръглите обекти, които вижда вър-
ху Луната, той приема за градове, които лунните жители са построили. През целия
си живот продължава да публикува дивашки хипотези, много от които по-късно се
оказват верни. Той има две големи предимства като наблюдател. Първо, сам създава
собствени инструменти и с ръцете си на музикант прави изящно изработени огледала,
които дават по-резки образи, отколкото всеки друг телескоп, съществуващ по това
време. На второ място, той извиква от Хановер при себе си за помощник малката си
сестра Каролин, а тя се превръща в експерт астроном с много независими от него свои
открития. Неговият живот като аматьор приключва през 1781 г., когато с помощта на
Каролин открива планетата Уран.
Веднага щом Банкс чува за откритието, кани Хершел на вечеря, представя го на
краля и му урежда да бъде назначен за личен кралски астроном с годишна заплата от
200 лири, като по-късно към това се прибавя и отделна заплата от 50 лири годишно
за Каролин. Музикалната кариера на Хершел приключва, той прекарва остатъка от
живота си като професионален астроном. Сдобива се с кралска субсидия за строежа
на по-големи телескопи и се залавя със систематично изследване на всяка звезда и
всеки неизяснен обект в небето, насочвайки изследванията си все по-навън, към все
по-неясни и далечни обекти от наблюдаваните от който и да било астроном преди него.
Хершел разбира, че когато гледа към отдалечени обекти, навлиза дълбоко не само
в космоса, но и дълбоко във времето. Той правилно идентифицира много от мъгляви-
ните като външни галактики, подобни на нашата собствена, Млечния път, и изчислява,
че това, което вижда, са обекти, съществували най-малко преди 2 милиона години.
Той показва, че Вселената е не само изключително голяма, но изключително стара.
Публикува трудове, с които се отдалечава от стария Аристотелов възглед за небето
като статична зона на вечен мир и хармония и върви към съвременните представи за
Вселената като динамично развиваща се система. Пише за „постепенния разпад на
Млечния път”, който ще осигури „нещо като хронометър, който да се използва за из-
мерване както на времето на неговото минало, така и на бъдещото му съществуване”.
Тази идея за галактическия хронометър е началото на нова наука – космологията.
От сметките на Холмс излиза, че всички водещи учени на Романтическата епоха,
като Банкс и Хершел, започват живота си като блестящи, нестандартни и лековерни
аматьори с приключенски дух. Те правят груби грешки в науката и литературата, пре-
следвайки идеи, които често са абсурдни. Превръщат се в трезви професионалисти
едва след като успехът ги застига. Друг пример е Хъмфри Дейви, който първоначално
възнамерява да бъде лекар и работи, като част от медицинското си обучение, като
асистент в белодробния институт в Бристол. Белодробният институт е клиника, където
пациентите са лекувани за заболявания от всякакъв вид с помощта на инхалации с
газове. Сред газовете, използвани за тези инхалации, е азотният оксид. Дейви енту-
сиазирано експериментира с диазотен оксид
3
, използвайки за опитни зайчета себе
си и своите приятели, включително и Колридж. След една от тези сесии, той пише:
Не съм усещал по-висока степен на удоволствие от дишането на азотен оксид –
сравнено с усещанията, предизвикани от всякакви други причини – целият бях про-
3
 Популярното му название, за което Дейви и Колридж също носят вина, е „райски газ“.
Диазотният оксид (N2O) се получава при загряване на амониев нитрат. При вдишване предиз-
виква чувство за еуфория. Използва се в хирургията и зъболечението заради своя анестетичен и
аналгетичен ефект, а заради еуфоричните си свойства се използва от някои хора като наркотик.
н а у к а и о б щ е с т в о н а у к а и о б щ е с т в о332 Светът на физиката 3/2011 Светът на физиката 3/2011 333
низан от извънмерна наслада и си казах, че съм роден, за да даря света с резултатите
от огромния си талант.
Дейви е толкова популярен в Бристол, че на двадесет и три е поканен да стане
асистент преподавател по химия в Кралския институт в Лондон. Кралският институт е
новоучредено дружество, което организира „редовни курсове с философски лекции и
експерименти” за моднеещите лондонски слушатели. За да смае и образова обществе-
ността чрез експериментални демонстрации, преподавателят е снабден с лаборатория,
в която би могъл да прави и реални изследвания.
Дейви незабавно прехвърля изследователската си активност от физиологията към
химията. Той става първият електрохимик, който, използвайки огромна електрическа
батерия, разлага химически съединения на съставките им и така открива елементите
натрий и калий. По-късно изобретява и безопасната лампа на Дейви, която дава въз-
можност на миньорите да работят под земята, без да отиват по дяволите при метанови
експлозии. Лампата го прави още по-известен. Колридж го кани на север, за да създаде
химическа лаборатория в Лейк Дистрикт, където живеят Колридж и Уърдсуърт. В
писмото си Колридж е близо до еуфорията: „Ще атакувам химията като акула”. Дейви
мъдро си остава в Лондон, където наследява Банкс като председател на Кралското
дружество и главатар на британската наука. Поетът Байрон му посвещава няколко
стиха в романа си „Дон Жуан”:
Векът ни има толкова открити
похвати за убийство на плътта
и за спасението на душите;
днес с лампата на Дейви по света,
копаят въглища във глъбините;
до полюсите стигат с лекота –
туй по-добро е от войната мерзка,
от Ватерло с оная битка зверска.
4
4
 Превод Любен Любенов – Джордж Байрон, „Дон Жуан”, С., „Народна култура”, 1986, с.65
(Първа песен, 132 станца). В оригинала освен до полюсите се говори като за подвиг и за пъте-
шествието до Тимбукту, Дейви е с първото си име и дори титлата си, а съмнението в ползата от
откритията на науката, които уж са противопоставени на войната (с Наполеон) се вижда от един
стих, който тук е прескочен и в който след споменаването на сър Хъмфри Дейви и откритието
му следва, „както той предполагаше – винаги в полза на човечеството”. Ето и оригинала:
This is the patent-age of new inventions
For killing bodies, and for saving souls,
All propagated with the best intentions;
Sir Humphrey Davy’s lantern, by which coals
Are safely mined for in the mode he mentions,
Timbuktoo travels, voyages to the Poles,
Are always to benefit mankind, as true,
Perhaps, as shooting them at Waterloo.
Въпросът, който Байрон повдига – дали научните постижения и изобретения наис-
тина носят полза на хората, получава драматичен негативен отговор от Виктор Фран-
кенщайн, едно от най-трайните творения на Епохата на чудото. Мери Шели, съпруга
на поета, е на деветнадесет през 1817 г., когато написва романа си „Франкенщайн, или
Новият Прометей”. През същата година нейният съпруг често посещава лекаря Уилям
Лоурънс – и като пациент, и като близък приятел. Лоурънс написва една научно-по-
пулярна книга – „Лекции върху естествената история на човека”, научен опит върху
човешката анатомия и физиология, основаващ се на последните открития на хирурзите
в дисекционните зали. Лоурънс яростно атакува учението на витализма, което тогава
е на мода. Според виталистите съществува „жизнена сила”, която задвижва живите
същества и ги прави коренно различни от мъртвата материя. Лоурънс е материалист и
не вярва в никаква подобна сила. Холмс обсъжда дали идеята на Мери за нейния роман
не е продукт на интелектуалната битка между виталисти и материалисти, или дори
от конкретните опити на известните шарлатани Алдини в Англия и Ритер в Германия
да съживяват мъртви животни с електрически ток. При една от демонстрациите си
Алдини публично се опитва да съживи трупа на убиец.
Романът разказва как доктор Франкенщайн създава чудовището си тихо, на светли-
ната на свещници, като използва фини хирургически инструменти за дисекция, а след
това представя чудовището като реторически обигран философ, който оплаква самотата
си със затрогващо поетичен език. Шест години по-късно романът е префасониран на
пиеса – „Дързост, или съдбата на Франкенщайн”, която постига триумф в Лондон,
Бристол, Париж и Ню Йорк. Пиесата преобръща интелектуалната драма на Мери
Шели с главата надолу. Тя се превръща в комбинация от хорър стори с черна комедия,
и това е формата, с която остава нататък, на сцена и в киното. В пиесата чудовището е
създадено като резултат от токов удар в мъртво тяло с искра от огромна електрическа
бобина, а творението изплува пред нас като няма и несполучлива карикатура на човек,
олицетворение на брутална зла воля. И тогава идва изненадата. Мери Шели отива да
види постановката и се влюбва в нея. Тя пише в писмо до свой приятел:
Ето и ето! Станах известна!... Г-н Кук изигра сцените на „празното” същество
изключително добре... всичко, което представи, беше с въображение и блестящо из-
пълнено... публиката остана без дъх от вълнение... При първите сцени всички дами
припаднаха, а после дойдоха викове на възторг!
Тя нарича чудовището „празно”, защото мястото за името му е оставено празно
в програмите, раздавани в театъра. Тя е прелъстена от магията на шоу бизнеса през
1823 г., точно както са изкушени от магията на шоу бизнеса младите писатели днес.
През 1831 г. Мери Шели пише предговор за новото издание на романа. В предговора
описва спомените си за раждането на своя шедьовър четиринадесет години по-рано:
Видях блед ученик на нечестивите изкуства да коленичи край Нещото, което беше
поставил до себе си. Видях прострян отвратителния фантазъм на един човек, а след
това, при работата над някакъв мощен двигател, го видях да показва признаци на живот
и да помръдва в несигурно, полужизнено движение. Трябва да е ужасяващ, във висша
н а у к а и о б щ е с т в о н а у к а и о б щ е с т в о334 Светът на физиката 3/2011 Светът на физиката 3/2011 335
степен ужасяващ ефектът от всяко човешко усилие да бъде измамен изумителният
механизъм на Създателя на света.
Нейните спомени са свързани по-скоро с пиесата, отколкото с романа. В първо-
началната концепция на Мери чудовището е способно на безкористна любов и може
да бъде щастливо, но се обръща към злото едва когато Франкенщайн отказва да му
създаде партньорка, с която да се обичат и да се грижат един за друг. Но на сцената
и винаги след това то се превръща в чисто зло, пълна катастрофа. Науката става не
само морално двусмислена, а направо агент на смъртта.
Епохата на чудото според Холмс завършва с първата среща на Британската асо-
циация за напредък на науката в Йорк през 1831 г. Междувременно тримата колоси,
Джоузеф Банкс, Уилям Хершел и Хъмфри Дейви, остаряват, изнемощяват и в крайна
сметка умират. Тримата млади лидери, които заемат местата им, са математикът Чарлз
Бабидж, астрономът Джон Хершел и физикът Дейвид Брюстър. Бабидж повежда
атаката срещу стария режим през 1830 г. с книгата си „Размисли върху упадъка на
науките в Англия”. Той атакува сановниците на Кралското дружество в Лондон като
група лениви и некомпетентни сноби, без всякакъв контакт с модерния свят на наука-
та и промишлеността. Професионалните учени от Франция и Германия са оставили
английските аматьори далеч зад гърба си. Англия се нуждае от нова организация на
учените, стъпила върху въздигащите се индустриални градове на север, а не върху
Лондон. Организация, управлявана от активни професионалисти, а не от джентълмени
аматьори. Британската асоциация за напредък на науката е създадена според специфи-
кациите на Бабидж, с годишни конференции, провеждани в различни провинциални
градове и никога в Лондон. Членската й маса бързо нараства. На третата конференция
в Кеймбридж през 1833 г., думата „учен” е използван за пръв път вместо „натурфи-
лософ”, да се наблегне на скъсването с миналото. Виктория все още не е кралица, но
Викторианската епоха е започнала.
Историята на Холмс за Епохата на чудото повдига интересен въпрос относно
нашата съвременна епоха. Възможно ли е да навлизаме в нова романтическа епоха,
простираща се над първата половина на двадесет и първи век, със съвременните тех-
нологични милиардери, които днес играят роля, подобна на онази на просветените
аристократи от осемнадесети век? Твърде рано е все още да се отговори на този въпрос,
но не е твърде рано да се започне проверка на доказателствата. Доказателство за една
нова епоха на чудото може да бъде връщането на махалото в културата на науката – от
организации към личности, от професионалисти към аматьори, от изследователски
програми към произведения на изкуството.
Ако новата романтическа епоха е реална, тя ще бъде центрирана в биологията и
компютрите, както старата е била съсредоточена в химията и поезията. Кандидати
за лидерството на съвременната Романтическа епоха са биолозите магьосници Кери
Мълис, Дийн Кеймън и Крейг Вентър, и компютърните магьосници Лари Пейдж,
Сергей Брин и Чарлз Симони. Крейг Вентър е предприемач, който научи света как да
разчита бързо геномите; Кери Мълис е сърфист, който научи света как да мултипли-
цира бързо геномите, Дийн Кеймън е медицински инженер, който научи света как да
прави изкуствени ръце, които наистина функционират пълноценно.
Всяко постижение на пионерите на съвременната наука резонира с някакво ехо от
миналото. Вентър плава по целия свят на борда на яхтата си, за да събира геномите
на микроби в океана и да търси общата им генетична последователност, като Банкс,
който плава по целия свят, за да събира на растения. Мълис изобретява полимеразна-
та верижна реакция, която позволява на биолозите да размножават една молекула
на ДНК в цяла кофа от идентични молекули в рамките на няколко часа, а след това
прекарва голяма част от времето си в сърф по плажовете на Калифорния, като Дейви,
който изобретява миньорската лампа, след което прекарва голяма част от времето си
в риболов с блесна по реките на Шотландия.
Дийн Кеймън изгражда връзки между живите човешки мозъци и механичните
пръсти и палци, като Виктор Франкенщайн, който пришива мъртъв мозък към ръце
и ги събужда за живот. Пейдж и Брин изграждат гигантската търсачка Google, която
достига до най-далечните граници на човешкото познание, като Уилям Хершел, който
построява гигантски четиридесетфутов телескоп, за да се достигне до границите на
Вселената. Симони е главният архитект на софтуерните системи за Microsoft и по-
късно лети два пъти като космонавт на Международната космическа станция, като
храбрите въздухоплаватели Бланшар и Джефри, които извършват първото пътуване
по въздух от Англия до Франция с балон през 1795 г.
Съществуват значителни разлики между нашата съвременност и Епохата на чу-
дото. Сега разполагаме с постоянна армия от хиляди и хиляди професионални учени.
Тогава сме имали само една шепа. Сега науката се е превърнала в организирана про-
фесионална дейност с големи бюджети и големи ведомости за заплати. Тогава науката
е смес от частни хобита и обществени развлечения. Независимо от различията, има
много прилики. Холмс отбелязва, че през 1812 г. „Преносими химически сандъчета”
започват да се продават на „Пикадили”, на цена между шест и двадесет гвинеи. Съдъ-
ржали оборудване и реактиви за сериозни любители химици.
Тяхното съществуване доказва, че някои от модерните дами и господа, които се
тълпят на публичните лекции на Дейви в Кралския институт, или сами извършват
истински химически експерименти в домовете си, или насърчават децата си да правят
такива експерименти. Миналата година получих като коледен подарък „Преносимо
геномно сандъче”, компактдиск, съдържащ най-същественото количество информация
за моя геном. Моите деца и внуци, и нашите съпрузи, също получиха своите компакт
дискове. Сравнявайки нашите геноми, можем да измерим количествено колко всяко
внуче е наследило от всяка баба или дядо.
Дисковете ни говорят на местата, където нашата лична ДНК се различава от стан-
дартния човешки геном с една буква в генетичния код. Други по-сложни различия, като
например изтриване или повторения на серия от букви, не са включени. Дисковете
се произвеждат и се продават от една компания, наречена 23andMe, двадесет и три е
броят на хромозомите в човешката клетка зародиш. Основателят на компанията е Ан
Войчицки, съпругата на Сергей Брин.
н а у к а и о б щ е с т в о н а у к а и о б щ е с т в о336 Светът на физиката 3/2011 Светът на физиката 3/2011 337
Езикът на генома е все още неразчетен надпис, като линейното писмо Б, открито на
древни глинени таблички в Крит. Професионалните археолози и лингвистите вече петде-
сет години се издънват в разчитането на линейно писмо Б. Аматьорът Майкъл Вентрис
успява там, където експертите се провалят – той доказва, че линейно писмо Б е пред-
Омирова форма на гръцкия език. Аз със сигурност не съм Вентрис. Не мога да разчета
собствения си геном, нито да извлека от него полезна информация за моята анатомия и
физиология. Но мисля, че е повод за празненство, че личната генетична информация сега
широко се разпространява на цена, която обикновените граждани могат да си позволят.
Не след дълго пълните човешки геноми ще бъдат широко достъпни. Тогава ще видим
дали професионалните експерти ще спечелят състезанието за разбиране на фината
архитектура на генома, или пък някой нов Вентрис ще ги бие в собствената им игра.
Важна стъпка към разбирането на генома е последната работа на Дейвид Хауслър
и колегите му от университета на Калифорния в Санта Круз, публикувана в електрон-
ното издание на списание „Нейчър”, от 16 август 2006 г. Хауслър е професионален
компютърен експерт, пренасочил своя интерес към биологията. Той никога не е правил
дисекция на труп на мишка или човек. Инструментът за експериментите му е един
обикновен компютър, който той и неговите ученици използват, за да правят точни
сравнения на геномите на различни животински видове. Те открили малък участък от
ДНК в генома на гръбначните, който е стриктно съхранен в геномите на пилета, миш-
ки, плъхове и шимпанзета, но е силно модифициран при хората. Участъкът е наречен
HAR1, съкратено от Human Accelerated Region 1. Той еволюира с усилие за около 300
милиона години от общия прародител на пилетата и мишките до общия прародител на
шимпанзетата и хората, след което бързо, за някакви си 6 милиона години, еволюира
от общия прародител на шимпанзетата и хората до съвременните хора.
През последните шест милиона години са извършени осемнадесет промени в този
участък на човешкия ембрион. Някои основни реорганизации трябва да са се случили
в програмата за развитие на ембриона, на която този участък помага да бъде управля-
вана. Вече е известен и друг ключов факт за HAR1. Той става активен при развитието
на кората на мозъка на ембриона по време на второто тримесечие от бременността
на майката, в момента, в който се изгражда детайлната структура на мозъка. Екипът
на Хауслър констатира друг подобен участък на ДНК в генома на гръбначните, който
е наричен HAR2. Той е активен при развитието на китката на ръката на човешките
ембриони. Мозъкът и ръката са двата органа, които най-рязко разграничават хората
от техните гръбначни братовчеди.
Откриването на HAR1 и HAR2 е може би събитие от първостепенното значение,
сравнимо с откриването на ядрото на атома от Ърнест Ръдърфорд през 1909 г. или на
откриването на двойната спирала в ядрото на клетката от Франсис Крик и Джеймс
Уотсън през 1953 г. Той отваря вратата за нова наука, изследването на човешката при-
рода на молекулярно ниво. За добро или лошо тази нова наука ще промени коренно
възможните приложения на експерименталната биология. Той може да ни даде ключа
към контрола над еволюцията на нашия вид.
Една особеност на Епохата на чудото със сигурност отсъства в новия век. Поези-
ята, доминиращата форма на изкуство в много човешки култури от Омир до Байрон,
вече не доминира. Нито един съвременен поет няма величавия статут на Колридж и
Шели. Поезията отчасти е изместена в популярната култура от графичните изкуства.
Миналата година взех участие във „Фестивал на математиката”, организиран в Рим от
Пиерджорджо Одифреди, математически ипресарио в унисон с новото време. Одифреди
наема най-голямата аудитория в Рим, останала от Олимпийските игри през 1960 г., и
в продължение на три дни успява да запълни всяка седалка с млади хора, честващи
математиката. Как го постига? Чрез смесването на математиката с изкуството. Сред
поканените гении са били художникът Мориц Ешер и математикът Беноа Манделброт,
които заедно със свои последователи показвали нови произведения на изкуството,
създадени от хора и компютри. Гостувал е и Джон Наш, наслаждаващ се на обичта на
студентите, след като филмът „Красив ум” го направил международна звезда. Имало
и изпълнение на жонгльор, който се правил на професор по математика. Той стоял на
сцената, едновременно жонглирайки с пет топки във въздуха и доказвайки елегант-
но теореми за комбинаториката на жонглиране. Неговите теореми обяснявали защо
сериозните жонгльори винаги жонглират с нечетен брой топки, обикновено пет или
седем, а не с четири или шест.
Ако доминиращата наука в новата Епоха на чудото е биологията, тогава доми-
ниращата форма на изкуство трябва да бъде дизайнът на геномите при създаване на
ново разнообразие от растения и животни. Тази форма на изкуство, която творчески
използва новата биотехнология за повишаване на древните умения за разплождане
на растения и животни, все още сама се бори за официалното си раждане. Тя трябва
да се бори както с културните бариери, така и с техническите трудности, срещу мита
за Франкенщайн, както и срещу реалността на генетичните дефекти и деформации.
Ако тази мечта се сбъдне, а новият вид изкуство триумфира, ще дойде и ново
поколение художници, които ще изписват геномните редове с такава лекота, с каквато
Блейк и Байрон пишат стихове, а може би ще се стигне и до изобилие от нови цветя,
овощни дървета и птици, които ще обогатят екологията на нашата планета. Повечето
от тези художници ще бъдат аматьори, но в тясна връзка с науката, като поетите от
старата Епоха на чудото. Новата епоха на чудото би обединила богатите предприемачи
като Вентър и Кеймън, академичните професионалисти като Хауслър, и световната
общност на градинари, фермери и животновъди, които да работят заедно, за да направят
планетата красива и плодородна, гостоприемна, както за колибритата, така и за хората.
Превод от английски: Йордан Ефтимов
Текстът е рецензия за книгата „The Age of Wonder: How the Romantic Generation
Discovered the Beauty and Terror of Science” на Ричард Холмс и е публикуван в „The
New York Review of Books”, броя от 13 август 2009 г.
н а у к а и о б щ е с т в о н а у к а и о б щ е с т в о


http://old.inrne.bas.bg/wop/wop_3_2011/Dyson.pdf