Тетралектика, материя и дуx

Най-дългия спор воден от човечеството е спорът за изясняване същността на материята и духа, който ражда двете основни противоположни течения във философията: материалзъм, атеизъм и идеализъм, теизъм и поражда нейния основен въпрос за първичността на битието, материята или съзнанието, духът. Така започва най-дългата борба за изясняване, какво е битие, материя и какво е съзнание, дух. Това е една велика борба на развитието потопила човечеството в море от пот, кръв и сълзи без да изясни напълно, какво е материя и какво е дух и кое е първично от тях.
Хилядолетия разумния човек е бил роб, столетия е бил крепостен селянин, за да се превърне в свободен работник днес, който донякъде е задоволил физическите си потребности за оцеляване, но все още е далеч от пълното им задоволяване и много далеч от задоволяване и развитие на духовните си потребности. По този повод Яне Сандански е казал: „Когато човечеството се пребори и постигне физическата си свобода, то ще започне борба за духовната си свобода”. От казаното си вадим извод, че все още не сме постигнали напълно физическата си свобода, а не може да има духовна свобода и развитие без да сме отвоювали физическата си свобода. За да получим физическата си свобода трябва да задоволим цялото човечество с всичко необходимо за ежедневните му нужди като развием така обществото, че човека да не израсходва времето си за приудителен труд срещу заплащане, за да обеспечи тези нужди. При това положение само е възможно постигане на необходимата свобода за духовно развитие, върху основата на социалното задоволяване или постигане на определено равновесно битие, което ще позволи развитие на съзнанието и духовното израстване на човека. Това може да го постигнем само чрез НТП, което демокрацията ще направи чрез пазарната икономика, а социализма ще разпрдели благата от НТП, за да се постигне едно социално равенство като основа за духовно развитие на всички. До тогава индивдуалното развитие на човека ще бъде подтиснато, а свободното му време ограничено заради развитието на обществото и създаване на необходимата социална база за развитие на идивидуалния човек, което ще е възможност за еволюция на неговия мозък и неговия ум като основание за духовност. Така че духовното усъвършенстване е невъзможно ако не се развие обществото, съзнанието и мисленето на човека. Всички останали методи, които не включват развитието на обществото и умствените развитие на човека са половинчати или неверни и са в услуга на заблуждението. Достигнали сме до такъв етап на развитие на обществото и човека, че вече нямаме право да се заблуждаваме, а трябва да разкрием истината за съществуването, развитието и управлението на света, за да продължим напред. В противен случай ще вземе връх заблуждението, незнанието и невежеството, което ще сложи край на съществуването и развитието на нашата цивилизация. Затова всичко зависи от нас, а не от богове и сатани.
Изводът, е че без битие няма дух, а без дух няма ново осъзнато битие. Така при Първобитно-общинния строй върху социалното равновесие се ражда разумния човек, който се отличава от животните, а при социалното равновесие създадено от пазарната икономика ще се роди умния човек, който ще се отличава от разумния човек. Човекът не се е променил физически през своето противоречиво развитие след пещерата, за да може да развива и променя обществото чрез познанието и то да достигне до необходимото равновесно социално битие, след което ще започне развитието на човека в посока към духовното чрез усъвършенстване на мисленето и метаморфоза на физическото тяло и мозък. Така стоят нещата при разумния човек, който е върха на еволюционното развитие на материята в този сектор от нашата Вселена, наречен Слънчева система. Тава е единственото разумно и мислещо същество, единственото духовно съзнание, доказано от научното познание, притежаващо духовност и имащо нужда от развитие на тази духовност. Така че човек е духовно същество, плод на материалната еволюционно развитие, а Тетралектиката е неразумен механизъма на еволюцията.
За да разберем и определим добре, какво е материя и какво е дух, е необходимо да ги потърсим във фундаменталното първично ниво или в началото на всички начала, за да видим има ли там разум притежаващ дух и съзнани или всичко започва от една най-проста неразумна материална субстанция с неразумен потенциал за развитие. Веднага възниква въпросът! Какво представлява първичната материя или материалната субстанция без разумен дух от тетралектична гледна точка? Първото необходимо условие, е съществуването на качествена характеристика съдържаща необходимите субстанционални атрибути да съществува, да се развива и да бъде управляема материята, за да бъде познаваема. Всички тези атрибути предполагат и подлежат на доказателство за вярност като съществуване и развитие.
На първо място в най-общ план стои качеството, на второ количествената характеристика, на трето мяксто е формата и на четвърто място е посоката, като всички са атрибути на симетрията или на Всеобщия симетричен, тетралектичен закон на съществуването, развитието и управлението на света. Тези обобщени характеристики трябва да притежават или да съдържат строго определени същности на качеството, количеството, формата и посоката, които да преминават като червена нишка през цялата материя. От материалната субстанция до човешкия мозък. Такива са: маса, спин, електричен заряд и магнитен заряд или те като система представляват тетралектичната тетрада. Така че тези основни същности не се предлагат случайно или като необоснована фантазия, а се предлагат, защото ги има във всички материални нива на съществуването, развитието и управлението на света: физично – елементарни частици; химично – атоми и химични съединения; биологично – ДНК, белтъци, ензими и всички живи системи и разумно ниво – човек и неговото общество.
Масата олицетворява целостта на системата, спинът – движението, електрическия заряд – взаимодействията и магнитния заряд – енергията, които като система представляват тетрадада на Тетралектиката. Първичната материална субстанция е с определена маса, спин ½, елементарен електичен заряд – единица и елементарен магнитен заряд /монопола на Дирак/, който може да съществува елементарно само на фундаментално ниво при материалната субстанция. За да може материалната субстанция да реализира своят тетралектичен потенциал, от посочените атрибутивни свойсва, като развитие е необходимо носителят на посочените фундаментални свойства да бъде двуполюсен или две субстанционални частици: частица и античастица подчинявайки се на Антисиметрията. Защото само така може да се стигне до взаимодействие. Ако фундаменталната частица е само една, тя не би могла да взаимодейства сама със себе си и няма да има възможността да структурира материята.
Други важни особености на фундаменталните частица и античастица, е че са неделими, безструктурни, което значи безформени и точковидни. Всъщност това са истинските елементарни частици, които при взаимодействие получават следващите и т. н., както е при химичните елементи, докато се достигне до вещественото и антивещественото /атомно/ състояние на материята. Две антипротивоположни частици с четири атрибутивни тетралектични свойства, което е пренесено ката отражение при ДНК като две антипротивоположни вериги свързани с четири бази и във всички еволюционни нива на материята. Така при тези фундаментални частица и античастица липсва формата, но съществува количеството, поради което не са идеални, както са идеални субективните противоположности, с които оперира човешкото мислене. Субективните противоположности са идеални, защото при тях няма не само формата, но липса и количество, което обяснява идеалността на мисълта родена от материалното.
Ето че на това фундаментално ниво липса разум, който да бъде носител на първично съзнание, дух и идеалността на мисълта, а съществува най-простта материална, неделима, безформена и точковидна субстанция с неразумен потенциал за развитие. При това положение на фундаменталната субстанция отпада нуждата от сътворението и, и сътворението на света, Защото сътворението на света се извършва от неразумния тетралектичен потенциал чрез еволюция, а невъзможността за сътворението на прото частицата и античастицата ще представим логично в следващия постинг.


Параметрите като свойства, които предложихме и които обективно и логично може да притежава Материалната субстанция изключват нейната разумна идеалност, което определя субстанцията като първична материя или началото на всички начала. Защото условието за неразумност на Материалната субстанция се определя от липсата при нея на разумна идеалност, което подчертава липсата на първично нематериално съзнание като първичен мислещ разум. Това е така, защото на това прото ниво материята притежава маса и определени свойства, което определя нейната обективност, без която тя би се превърнала в идеално нищо, а това нищо ще е абсолютна безкрайна или съвършена празнина, което е отрицание на съществуването. Така че забраната на съществуването от абсолютното нищо е ограничение, за каквото и да е нематериално или идеално съзнание преди съществуването на Материалната субстанция, а след нея е безсмислено поради съществуването на обективна и неразумна развваща се материя, която ражда разумът.
При разумния човек субективната идеалност на мисленето не може да съществува без обективния материален носител, човешкия мозък. Затова параметрите от свойства /маса, спин 1/2, единица електричен заряд и елементарен магнитен заряд/ , които притежава Материалната субстанция, определят нейната възможност за обективно и неразумно съществуване на елементарна частица и античастица с предел на делимост и потенциални тетралектични свойства за неразумно тетралектично развитие. Ограничението за делимост на Материалната субстанция се определя по необходимост от нейната безструктурност, което я прави безформена, защото няма как и няма на какво да разделим нещо безструуктурно и безформено.
Ако допуснем, че делимостта е безкрайна, тагава няма да има начало, а без начало не може да има постоянство и цялост на съществуването. Също така при такава делимост няма откъде да започне развитието, а ще има вечно двжение към малката безкрайност с постоянно приближаване до абсолютното нищо. Така че развитие, съществуване и управление на света без начало не може да има, както не може да има развитие, съществуване и управление на света и при постоянна промяна на началото, което предполага безкрайната делимост. Това са причините това начало, да е неделимо, да е неразумно, несътворимо и неунищожимо, но с потенциални тетралектични свойства за развитие.
Ето защо има само една единствена възможност за съществуване, развитие и управление на света, а тя е ограничение като предел на делимостта, което е вярно предположение още на Демокрит. В този предел е смисълът за съществуване, развитие и управление на света, за да има начало на развитието, но да няма начало материалната субстанция, което я прави несътворима и вечна най-проста материя. Така няма край съществуването на материята,а развитието и е безкрайно, което предполага закономерно управление на света и безкрайно познание за него.
Единствен безтруктурен и безформен геометричен елемент е геометричната точка. Тя е първичния геометричен елемент служещ като основа за изгреждането на всички останали основни геометрични елементи с възможност за получаване на безкрайно разнообразие от геометрични форми. Друга закономерна възможност на геометричните форми е подреждането им в в закономерна Периодична геометрична таблица по аналогия с Химичната периодична таблица, където точката е в първа група на първи период. Така че субстанционалните материални частици и античастици са единствените точковидни, безтруктурни, безформени елементарни частици с потенциални свойства за съществуването, развитието и закономерното управление на света и достигане до разум. Безформените точковидни частици и античастици са огледални двойници, които се подчиняват на Антисиметрията и представляват Съвършената материална точка, първопричина и начало на всички неща или на всички материални структури и форми. Веднага възниква въпросът за създателя и сътворението на Съвършената материална точка или нейните носители субстанционалните частица и античастица.
Така определените потенциални свойства на Материалната субстанция я прави не сътворима и не унищожима. Защото тяхната неделимост и безформие не могат да бъдат създадени или унищожени по никакъв друг начин освен с магическа пръчка. Въпреки това тяхното безформие и неделимост могат да бъдат разрушени и изградени само чрез еволюционно развитие или инволюционно разрушение поради техните потенциални тетралектични свойства съдържащи възможност за еволюция и за инволюция.
При еволюционното развитие безформието и неделимостта на субстанцията се премахват чрез получаване на структури и форми или вторична организирана смъртна метерия чрез взаимодействието между субстанционалните частици и античастици без те да бъдат унищожени. При това взаимодействие се слага начало за структуриране на всички частици и античастици необходими за образуване на атома, антиатома и носителите на трите основни сили ядрена, електромагнитна и гравитационна, което се определя от системите на Тетралектиката. Това превръща еволюционното развитие в прогресивен закономерен принцип за раждане на новото, а след всяко раждане протича определен живот. Изводът, е че еволюцията като закономерен принцип на развитието е съзидателна, а тази съзидателност се съдържат в потенциалните тетралектични свойства на Материалната субстанция.
При инволюцията става обратния процес като се разрушават получените при еволюцията структури и форми на организираната и смъртна материя и те се връщат до първичната неделима и безформена Материална субстанция, която е неразрушима и неунищожима. Това определя инволюцията като разрушителен, регресивен закономерен принцип за връщане към старото или назад чрез смъртта. Изводът, е че инволюцията е закономерен принцип на разрушението, което е спиране на развитието и връщане назад, съдържащо се също в потенциалните свойства на субстанцията, но инволюция може да има, само ако е съществувала еволюция.
Изводът, е че материалната субстанция предполага съществуването на основните тетралектични системи и техните производни като отражение в съществуването, развитието и управлението на материята.
Несътворимостта и неунищожимостта на Материалната субстанция се определя от нейната безструктурност и безформие или от същността на Идеалната материална точка. Ето защото никой не може да сътвори и унищожи Идеалната материална точка – същност на Материалната субстанция. Така че Материалната субстанция може да бъде идеална, но тази идеалност не съдържа разум поради простотата на своята безструктурност и безформие. Излиза, че простотата на Материалната идеална точка е не сътворима и не унищожима, а е сътворима и унищожима само организираната сложна материя структурирана от нея. Идеалността на Материалната субстанци не е абсолютна, а е относителна, за да притежава и относителни материални свойства като потенциал за съществуване, развитие и управление на света.
Затова Материалната субстанция подлежи на тетралектично раздвояване, което определя съществуването и като сплав от неразумна идеалност и материалност. Неразумната и идеалност притиежава поради това, че е Идеална материална точка, а неразумна материалност поради това, че притежава само първични свойства с потенциал за материално развитие и достигане на разумна идеалност. Друго тетралектично раздвояване, което също придава на Материалната субстанция неунищожимост и не сътворимост ще разгледаме в следващия постинг. 


http://www.izvorite.com/smf/index.php?topic=3096.0;wap2