Нужни ли са ни рицари днес?



Всички хора като чуят думата ’рицар’ се сещат за едно и също. Средновековнетор, снажен момак с рицарски одежди, сабия, копие, дама на сьрцето, и т.н. както си му е реда. Но дали това е най точното определение? Смятам че един човек може да бьде рицар дори и в този свят на технологии и модернизация, но само по душа. Ако той е честен, достоен, справедлив, какво му пречи дори без меч в рька да побеждава своите противници? За сьжаление има и друг на4ин определян от много хора за по лесен, а може би и по сигурен, да си подал, нечестен и лицемерен или просто да си готов да забиеш ножа в гьрба на всякого дори и на най добрият ти приятел за да победиш.
И на вьпроса имаме ли нужда от рицари или не? ДА имаме нужда но по по вазният вьпрос е от какьв тип рицари нмаме нужда. От сьваршенният непобедим рицьр или от безопасният герой на Мигел де Сарвандес Сааоведра—Дон Кихот внушил си че е рицар. Представете си сега как един толкова идеален герой ще сьществува в нашият толкова не сьваршен свят. Вьпреки чистотата на мислите и намеренията си те едва ли биха могли да ни променят и да ни помогнат. Ние сме такива каквито сме, имаме както плусове така и минуси в характера си, но понякога се получава така че именно отрицателните черти ни спасяват. От друга страна Дон Кихот – несьваршенният рицар е типа герой който би могал да ни спаси и от когото имаме нужда. Ще кажете как би могал да ни помогне един луд човек, биещ се с вятьрни мелници и нападащ невинни монаси. А пьк аз ще кажа: в лицето на този персонаж никои не визжда типичният рицар, а виждаме един невинен, безопасен човек който по никакьв начин не би могьл да ни застраши. И този толкова безпомощен без каквито и да е физически нипадения или проповеди, само като наблудаваме уж лудите му действия той ни променя. Преврьща ни в мечтатели уверени в силите си, готови да полетим в небесата като орли. Това е рицаря от който се нуждае нащият свят.
Човек има нужда да е част от група. Да се чувства приеман и значим. Да вижда че има някои по-зле, по-луд и по-смешен от него. Така различният от всички Дон Кихот ни обединява в общата ни подигравка и насмешка над него. А обединените хора са непобедими.
Според мен именно това (.............) Дон Кихот е типа рицар който би могьл да ни преварне в едни достоини и честни хора каквито са били средновековните рицари. От такива хора се нуждаем и колкото повече познаваме толкова по-добре за нас самите. Защото водещто в Дон Кихот не е лудоста му, а непрестанното му желание да направи добро, да помогне, да бьде полезен.