Дамян Дамянов Утринна Размисъл


Слънчева река е утринта.
От усмивки въждухът трепери.
Този свят е пълен с доброта!
Този свят е по-щастлив от вчера!
Той отвред ми казва "добър ден".
Той на всеки ъгъл се ръкува.
Сякаш че светът е променен,
сякаш никога не е врагувал.
Сякаш че, отново заживял,
свойте грешки е простил отдавна.
Спътили на равния асфалт,
всички хора в него днес са равни.
Светла радост в мене се таи...
...Но внезапно срещам хора, спрели
пред Съдебната палата и
пред вратата на "Света Неделя".
И помръква изведнъж денят.
Значи още този свят е болен!
Хората, които с мен вървят,
и до днес се съдят и се молят.
И човекът още е жесток,
грешен и разкаян, и обиден,
щом говори с немия Христос,
и е сляп пред сляпата Темида!
Гледам този Съд и този Храм.
Техните фасади, тъй прекрасни,
крият зад гърба си толкоз срам.
И заемат толкоз много място!
Мисля си: „На техните места
могат чудни паркове да светят"
Знаете ли вий какви цветя
биха никнали над греховете!

Утрото гори. До вечерта
има още толкоз много време.