Тетралектика, системно познание, противоположности и движение

Взаимодействието заедно със елементите /компонентите/ на системообразуването е основа на системен процес. Затова самото взаимодействие само по себе не е система, както не са система и необвързани с нищо елементи. Така че, ако предположим липсата на взаимодействия или нещо, което да обвързва определени елементи, които не са противоположности няма да има изобщо процеси и системообразуване, няма да го има реда в света или ще има един замръзнал свят, в който е невъзможно да има системи, защото го няма закономерния системообразуващ фактор взаимодействието и противоположностите като елементи. Тук е редно да поставим въпроса, а може ли да съществува взаимодействие без да съществуват елементи /противоположности/ и обратно, може ли да съществуват противоположности без да си взаимодействат. Отговора е, не може и за двата случая, защото, ако липсват противоположности /елементи/. В първият случай няма да съществува движението като действие, защото ще има абсолютна, бездиханна празнина /абсолютно нищо/. Във вторият случай съществуват ли противоположности те непременно ще си взаимодействат. Какво излиза, че без противополжности е невъзмжно както движението, така и образуване на цялостни системи – невъзможен е света. Затова основния принцип на Тетралектиката е: Всичко е противополжности, които се раздвояват, за да се удвоят. Поради това е необходимо да се изясни, какво е взаимодействие и какво са елементи или противоположности, за да има както системообразуващ фактор – движението, така и системите изградени от елементи съхраняващи движението като относителен покой. Защото както елементите /противоположностите/, така процесите и явленията са в основата на образуването на категоралния апарат на мисленето изведен субективно от обективната реална действителност. Философите първо е трябвало да се заемат с решаването на тази задача, което е предпоставка не само за направа на Обща теория на системите съдържаща конкретни системи, а е предпоставка и за Всеобща теория на системите. Това решение се намира както в обективната действителност така и в субективната, което определя категориите да бъдат и обективни и субективни, както са обективни и субективни противоположностите, така както са обективни и субективни системите. Взаимодействието е оня субективен всеобщ фактор, който действа между всичките елементи, противоположности в по-конкретния случай, в по-общият и всеобщият, за да съществуват както обективни, така и субективни системи.
РИП на К. Томов представлява точно тая законова същност хем да бъде всеобщ като обхваща всичко, хем да действа и се проявява във всеки по-общ или конкретен, частен случай и в най-простия случай само между две противоположности. Затова този принцип можем да го издигнем като системообразуващ фактор, който е търсен от системните теоретици. Това разрешава напълно проблема между общност, всеобщност и конкретност, а не хегеловите „мътни води” според Ленин, които не разрешават всеобщността, общността и конкретността на понятийния и категоралния апарат, за да може той правилно да се приложи при системния подход и най-вече за определение на категорията система. Тетралектиката го е разрешила този въпрос изцяло, защото е определила видовете противоположности /елементи/ образувани от противоположностите и антипротивоположностите спрямо процесите и явленията, в които участват, с възможност да се изграждат и съществуват както обективни системи, така и субективни, което теоретиците на системното познание са пропуснали и това ги е довело до спиране на търсенето и развиването на Общата теория на системите.
Хегел затова не е разрешил този въпрос, защото се е ползвал само от диалектиката на субективното мислене, което няма за обект съществуването на реалната материална действителност, както погрешно е предложил триадата с намеса на елементи от антитриадата получило тетралектично обяснено в по-предните постинги. Кант пък ни представя неразрешимите диалектични антиномии поради непознаването на нещата, които всъщност са неразрешими само на определено ниво на познанието, но чрез придобитите нови знания стават разрешими. За Тетралектиката антиномичнстта на нещата носеща парадоксалността е нормално нещо определено от тетралектичното удвояване на противоположностите. Затова Кант като ни предлага „нещото в себе си”, което е не познаваемо само усложнява нещата без да се постигне разрешаване на проблема свързан с парадоксалността. В действителност такова „нещо в себе си” е непознаваемо поради тожва, че то не съществува.
Решението идва от Тетралектиката, което е съдържание на нейното определение като всеобщност: Всичко е противоположности, които се раздвояват, за да се удвоят. Какво ще рече това за системите? Според системния критик всеки опит за Обща теория на системите преодолява това противоречие, а според мен така го преодолява, че се стигна до там да се изостави всеки опити за построяване на Обща теория на системите.
Този въпрос Тетралектиката го решава с лекота, защото тя може да построи със своите 4 противоположности всички обективни и субективни, равновесни и противоречиви системи, което я прави всеобща без да се наруши принципността на съществуването, развитието и управлението на света, а само обогатява категоралния системен апарат с обективни и субективни системи. Тук вече стигаме до разрешаването на противоречието, което се приписва на всеобщото поради неговата всеобхватност. Понятието система е крайно и съдържателно като структура и форма, но поради тетралектичния характер на всичко съществуващо и развиващо се, то може да бъде безкрайно по брой, без да загуби съдържателната си крайна вътрешна и външна характеристика. Във вторият случай се дава полилектичната, всеобща характеристика на понятието система, а в първият случай неговата крайната, единична, конкретна и съдържателна системна характеристика. С това се прави връзката между крайно и безкрайно, в която Кант е намерил антиномично противоречие, а теоретиците на Общата теория на системите също виждат противоречие между общо и всеобщо, с което отхвърлят възможността за съществуване на Всеобща теория на системите.
Логичната връзка между крайно и безкрайно, определя възможността за съществуване и на двете като разрешимо противоречие. Безкрайността без характеристиката на крайните системи /структури и форми на материята/ като едно безкрайно качествено многообразие и едно безкрайно количествено натрупване е невъзможна, както е невъзможна една безкрайна математическа редица без числа.
Без съществуване пък на безкрайната празнина е невъзможно съществуването на крайното като качествено многообразие и количествено натрупване, защото няма къде да се извършва действието развитие, за да има многообразие и натрупване. Затова крайност и безкрайност за обвързани относително. Крайността е възможност за съществуване на безкрайното,а безкрайното е възможност за развитие и натрупване на крайното. Така че няма безкрайност без крайността, както не може да има крайно без безкрайността. Ето тази относителна обвързаност между крайно и безкрайно обяснява възможността за съществуване на Всеобща теория на системите
Изводът, е че Всеобщата теория на системите ще обхване полилектичната характеристика и няма да засегне съдържателната характеристика на понятието система, защото тая характеристика не е всеобща, а е строго специфична, индивидуална с възможност за образуване или систематизиране по-общи системи. Тогава Всеобща теория на системите е призвана да намери оная субективна характеристика, която да бъде всеобща за всички обективни, крайни и съдържателни системи/обективните структури и форми на материята/. Такава субективна характеристика е Тетралектичната схема, която е всеобхватна на базата на 4 противоположности и крайния брой тетралектични системи получени от тях. Така със субективната Тетралектична схема можем да обхванем полилилектичноста /безкрайното разнообразие/ на обективното крайно и намерим взаимовръзката между всички системи, което прави Тетралектиката Всеобща теория на системите, и което означава Единна теория на всички системи. Тетралектичния подход не само, че не е безсмислен като всеобхватен метод, но той е оня голям смисъл на съществуването и развитието на материята, който води до изясняване на всичко съществуващо и развиващо се. Пример пак може да ни бъде Периодичния Менделеев закон, който намира периодичната връзка между множеството на химичните елементи изразено в субективна абстрактна система взела за база обективно съществуващи химични елементи, което се явява общата химична система. Така че с Менделеевият периодична система се осъществява закономерната връзка между обективното /химичните елементи/ и субективното /периодичността между тях/. Тетралектичният закон е всеобхватен, защото чрез обобщаващото си субективно единство /Тетралектичната схема/ обхваща обективното многообразие на материалните структури и форми, което е предпоставка за съществуване и развитието на огромното системно разнообразие и намиране взаимовръзката между всички системи на света като Всеобща теория на системите.
http://otkrovenia.com/forum/index.php?board=14.0