ЗЕЛЕН ЯВОР И ТЪНКА ЕЛХА



(Коледна песен)
Любили сай двама млади,
Вивдо ле, момне ле, Коладе ле,
от мънани дор до големи,
станали са за женени.
Пратил момко до момата,
до момата женихлари,
женихлари с жълта бъкличка.
Момина майка не я дава,
момком баща каил не става.
Сдумали сай двама млади:
- Ха да идем татък долу,
татък долу в росни градини,
аз ще стана ран босилек,
а ти до мене жълта ружа.
Де ги зачула момина майка,
момина майка, момком баща,
заръчали и поръчали,
по овчари и градинари:
- Дето видите ран босилек
и до него жълта ружа,
изтръгнете, изхвърлете!
Сдумали сай двама млади:
- Ха да идем, де да идем,
ха да идем татък долу,
татък долу в долни ливади,
аз ще стана бистър геран,
ти над мене медна кофа.
Де ги зачула момина майка,
момина майка, момком баща,
заръчали и поръчали
по дървари и говедари:
- Дето видите бистър геран,
и над него медна кофа,
изтрошете, изхвърлете!
Сдумали сай двама млади:
- Ха да идем татък горе,
татък горе в гора зелена,
аз ще стана зелен явор,
ти до мене тънка елха.
Как се оплели, тъй се взели,
от никого несмутени,
Вивдо ле, момне ле, Коладе ле.
Песента е изпратена на списание ЛИТЕРАТУРЕН СВЯТ от Димитър Атанасов.