Книгите и България – Quo vadis?


Александър Кръстев, създател на „Аз чета“: Забавянето на е-книгите в България е lose-lose ситуация
От Дневник
В края на годината започват неизбежните обобщения. Сред тях и класациите за най-четени, най-продавани книги, за литературни награди, за очаквания за следващата година. Освен тези традиционни четива обаче „Дневник“ ще ви срещне с български писатели и издатели, в които те правят личните си класации с любими книги за годината и коментират бъдещето на българската литература.

Задаваме им и въпрос биха ли и коя книга подарили като част от припомненото послание на Георги Господинов „Подари книга за Коледа. Отново“

Александър Кръстев е само на 20 години, когато през 2006г. създава сайта „Аз чета“. Оттогава цялото му свободно време е резервирано за книгите и насърчаване на четенето. Занимава се професионално с PR и споделя, че „това му помага да се справя по-добре с достигането на нови хора при „пропагандирането“ на любовта към хубавите книги. Вдъхновението, което ми носи всеки нов човек, привлечен към читателската кауза, е едно от нещата, които ще ме задържат в България и през 2012“.

Коя книга препрочетохте през тази година?
– Като се замисля, май не съм препрочитал нищо старо. Обаче имаше една книга, която тази година прочетох два пъти – „Морската звезда и паякът“, където съавтор е президентът на ICANN Род Бекстрьом.

Книгата разказва за няколко типични примера за организации, които нямат ясно изразен център или ръководен орган и точно тази децентрализираност им помага да се развиват светкавично и да взимат „правилните“ решения във всеки един момент. Липсата на ядро на практика прави „справянето“ с тях непосилна задача – както е например с онлайн пиратството през различните торент тракери и дори с клетките на „Ал Кайда“.

Една теория, която много ми хареса, и затова реших да я приложа и в „Аз чета“. Тепърва предстои да видим дали ще проработи, но е факт, че след структурните промени, екипът ни се разраства, а броят на авторите ни, които пишат за книги, се увеличава постоянно.

Четат ли повече хората в България?
– Искрено се надявам да е така, а още повече се надявам за пет години нашият сайт да е допринесъл за това. Със сигурност ще продължаваме да работим в тази насока, защото сме го приели като лична кауза.

Може би финансовото състояние на българите не им позволява да си купуват много нови книги, но пък много семейства са наследили големи библиотеки с нелоши заглавия. Ако желанието на хората в България да четат се увеличава, начини за намиране на нещо хубаво за четене винаги има.

Коя книга вие лично бихте подарили за Коледа? 
– Вече подарих няколко неща, повечето от които бяха бизнес ориентирани – за по-добро управление на екипи, за „овластяване“ на способните служители, за предприемачество. Тази Коледа съм по-скоро на такава вълна.

Ако трябва да спомена нещо конкретно като художествена литература, може би последното от Георги Господинов. „Физика на тъгата“ тепърва ще се превръща в явление  – първият тираж вече бе изчерпан.

Винаги препоръчвам да се подаряват книги от български автори – дори да не харесвате някои от тях, има прекалено много качествени неща, за да ги отминаваме с лека ръка.

Електронните книги – заплаха или възможност?
– Заплаха. Но са заплаха от гледна точка на това, че ако издателите не видят възможността и не се активизират в публикуването в електронни формати поне за българските си автори, младите и по-технологично ориентираните читатели просто ще спрат да четат на български заради липса на дигитално съдържание. Забавянето на е-книгите в България просто е lose-lose (губиш-губиш) ситуация.
„Аз чета“ е най-голямата специализирана онлайн медия за новини и тематични материали за книгите и четенето в България. Екипът насочва все повече усилия към кампании и насърчаване на четенето сред децата. През 2012 г. ще се появи и портала www.detskiknigi.com.
Какви литературни събития очаквате през 2012?
– Много е трудно да се отговори конкретно на този въпрос. За разлика от издателствата по света, които планират книгите си с месеци, дори с години напред, тук нещата се правят по-скоро седмица за седмица. Въпреки че вече се знаят имената на няколко световни автори, които ще посетят България през 2012г., за книги-събития трудно можем да си говорим отсега.

По-скоро можем да си пожелаваме – например повече литературни фестивали като София:Поетики, повече наши автори да бъдат превеждани в чужбина, а може би е време и за голяма световна литературна награда за българин.

Би било чудесно и ако през следващата година институциите най-накрая се включат и подкрепят идеята за денонощна библиотека в София – един проект, който би могъл да се развие чудесно и дори да се самоиздържа.
Топ 5 на книгите-събития за 2011, подреден от екипа на „Аз чета“
Голяма част от книгите-събития се превърнаха в такива заради дълго чакане – като например “Физика на тъгата“, която излиза 12 години след първия роман на Георги Господинов, или“Танц с дракони“, която Джордж Р. Р. Мартин публикува 6 години след четвъртата част от поредицата „Песен за огън и лед“. 

Официалната биография на Стив Джобс
 също бе очаквана доста дълго време, а пускането й дори бе изтеглено няколко седмици напред, заради смъртта на Стив.

Няма как да пропуснем и пробива на Милен Русков с “Възвишение“, която като че ли бе пренебрегната от медиите, но получава страхотни отзиви от читателите. И нещо специализирано, направено със страхотно качество и с много достъпен стил – „Властта на хората“ на Пламен Русев – може би първото сериозно издание за социални медии от български автор.

Единодушно решихме да отбележим извън този своеобразен Топ 5 възхода на детското книгоиздаване у нас през 2011 г. Много от световните детски поредици най-накрая стъпиха и на българския пазар, а издателствата вече комбинират хартията освен с pop-up технологии и с мултимедия и добавена реалност.

Богдан Русев, писател: Българите нищо не четат
Богдан Русев има дълга визитка. Ако трябва да се съкрати – освен писател, най-много се занимава с реклама – в момента пак работи в рекламната агенция „Demner, Merlicek & Bergmann Sofia“. Последната му книга „Три новели“ е по книжарниците, а в момента превежда Александър Хемон – „много интересен американски автор от босненски произход, който за пръв път ще излиза на български език“. Другите му актуални занимания – заедно с Радослав Парушев (писател и адвокат) пише в блога otkraivreme.bg, води „Лига на разказвачите“ и журира конкурс за къс разказ.

Кои са за вас книгите – събития за 2011?
– „Възвишение“ на Милен Русков, „На изток от запад“ на Мирослав Пенков, „Градът и градът“ на Чайна Миевил, „The Dervish House“ на Йън Макдоналд, но тя не е от 2011, просто през тази година открих този автор за себе си.

Коя книга препрочетохте през тази година?
– „Look to Windward“ на Йън М. Банкс, препрочитам я всяка година.

Какви литературни събития очаквате през 2012?
 Обичам да се изненадвам приятно, така че не очаквам нищо от литературата.

Четат ли повече хората в България?
– Не, нищо не четат. Много са заспали хората в България, честно. Казвам го с най-добри чувства, но си е така.

Пишете ли в момента? 
– Да, дълги разкази. Мисля да ги събера в книга към края на 2012, най-вероятно ще се казва „Думите“.

Коя книга вие лично бихте подарили за Коледа? 
– Вече го направих – беше един от онези скъпи лъскави сборници с много снимки от сорта на „1000 филма, които трябва да гледаш, преди да умреш“. Безопасен подарък за офис парти, на което изтегляш листче с името на някой колега и трябва да му подариш нещо.

Манол Пейков, издател, „Жанет 45“: Видно е, че има все повече четящи хора
Манол Пейков е неуморният управител на „Жанет 45“ от пет години. Той непрекъснато снове между Пловдив (където е издателството и където живее) и София, за да организира премиери на книги и други събития. През тази година издателството продължи активно да представя както нова и актуална европейска литература, така и българска и да впечатлява с вниманието към детайла в оформлението на книгите.

Кои са за вас книгите събития за 2011 г?

– Труден въпрос, тъй като обикновено краят на годината засенчва началото й. Със сигурност сред книгите събития са „Възвишение“ на Милен Русков и „Физика на тъгата“ на Георги Господинов. Едва смогваме на интереса към нея, продавачите на „Славейков“ стоят до късно, за да получат нови бройки, което е много определящ фактор. Също така книгата за графика Стефан Кънчев „Анонимният известен“, която подготвяхме в продължение на няколко години и която запълва една голяма празнина. Нашите дизайнери обикновено се учат от чужди образци, а сега всички могат да видят, че има и български такъв.

Това са заглавия, издадени от „Жанет 45“. За чужди ми е трудно да се сетя, все пак човек помни по-ясно своите неща от чуждите.

Коя книга препрочетохте през тази година?
– Нямам никакво време за препрочитане поне на този етап от живота си. Чета много нови книги на английски и български, купувам много заглавия на други издателства, така че препрочитането за мен отива на заден план.

Електронните книги – възможност или заплаха?
– Със сигурност не са заплаха, по-скоро възможност. Според мен електронните книги в краткосрочен план ще помогнат, защото може да активизират читателите, които са отвикнали да четат на хартия, докато тези, които продължават да четат на хартия, мисля, че няма да я оставят. Ние издаваме някои от книгите си дигитално, но за да издадем всички, ще бъдат необходими години, много сложен процес е, най-вече и заради процента на ДДС в България, който е най-високият в Европа. В дългосрочен план не се наемам да кажа как биха стояли нещата. Задава се едно поколение, което отрано се научава да борави с компютъра, съдя и по дъщеря си, която не изпитва никакво затруднение. А дъщерята на едни приятели веднъж се опита да премести чаша с пръст, все едно е тачскрийн.

Но мисля, че четящите на хартия са достатъчна силна група от хора и винаги ще я има. Все пак хартията е оцеляла толкова векове, така че мисля, че ще оцелее още няколко столетия. По-опасна е ситуацията за книжарите, които и сега са на ръба.

Коя книга бихте подарили за Коледа и на кого?
– Вече съм започнал да подарявам. Имам принцип да не подарявам заглавия, които са издадени от „Жанет 45“, но този път направих изключение с „Физика на тъгата“ на Георги Господинов. Давам книги, които искрено ме кефят и в които вярвам. Често ги купувам от колегите от „Сиела“ в Пловдив, тъй като там има неща, които понякога не знам, че са вече на пазара.

Увеличава ли се или намалява четящата аудитория в България?
– Увеличава се, което за мен е видно, въпреки че то си е почти като просветителска работа. Хубавото е, че излизаме от прехода, когато ценностите бяха напълно разместени и това се проявяваше в отношението към всичко, дори поп музиката. Сега започват да се отварят сетивата. Впечатлен съм колко млади хора идват на представянията на книгите и то на автори, които не са чак толкова млади.

Проблемно е по-скоро нечетенето, когато няма пример в семейството за човек, който чете. Но това не е всичко. Докато в София и по-големите градове нещата са горе-долу добре, в по-малките положението е отчайващо. В чирпанската библиотека не са чували за Георги Господинов, а това са четящи хора. Значи нещо във връзката се чупи и кара тези хора да остават в средните векове.

Какво ви мотивира да продължавате да се занимавате с книгоиздаване в България?
– Усещането за лично удовлетворение. Мисля, че правим нещо добре и го правим със страст, и може би и затова не ме уморява. Отворен съм за нови неща и въпреки кризата или може би заради нея, имам повече енергия отвсякога. В една друга ситуация може би бих пял, бих превеждал, бих писал, но точно в този момент ролята на издател за мен е по-допринасяща. Задържат ме и два основни фактора – детските спомени и преживявания, чувството на принадлежност и усещането, че трябва да продължа това, което е започнато преди мен. Моята роля е да променям и го правя, както го разбирам. Работя и в  екип от хора, които са отдадени на това, отдадени са на изкуството. Не е като в бизнеса, където единствената цел са парите и забогатяването.

Светлозар Желев, издател, „Сиела“: Подарявам само книги на най-близките си хора
Светлозар Желев е директор на издателство „Сиела“, чиито автори тази година станаха носители на някои от най-престижните отличия в страната – националната литературна награда „Елиас Канети“ (Галин Никифоров за „Къщата на клоуните“), български роман на годината (Галин Никифоров за „Лятото на неудачниците“), национална награда „Хр. Г. Данов“ (Недялко Славов) и награда „Хеликон“ (Васил Георгиев за „Деград“).

Кои са за вас книгите събития за 2011 г.?
– Автобиографията на Кийт Ричардс, „От Изток на Запад“ на Мирослав Пенков, която за мен е най-голямото събитие в българската литература, тъй като излиза на 12 от най-големите пазари на света, включително САЩ, Германия, Италия, Испания и Великобритания. Бих отличил и „Лудост“ на Калин Терзийски, както и предстоящата книга на Захари Карабашлиев „Симетрия“, която излиза на 20 декември. За мен е страхотно и че „Сиела“ взе най-големите литературни награди в страната.

Като чуждестранни заглавия годината не беше особено силна.

Коя книга препрочетохте през тази година?
– Много са! „Илюзии“ на Ричард Бах, „Сътворението“ на Гор Видал, „Стършел“ на Етел Войнич.

Коя книга ще подарите за Коледа и на кого?
– Подарявам само книги на близките си хора и тази година ще го направя пак. Бих подарил „За ползата от позите“ на Калин Терзийски, „Симетрия“ на Захари Карабашлиев, както и едно страхотно издание – „Загадки и мистерии на Втората световна война“.

Електронните книги – възможност или заплаха?
– В никакъв случай не са заплаха. Единственото притеснение може да е, че хората трябва да четат повече. Иначе електронната книга е като всички други и притежава всички нейни характеристики както при написването си, така и при изработката си.

Увеличава ли се, или намалява четящата аудитория в България?
– Много е трудно да се каже, тъй като това не подлежи на статистика. Ако се движа само с хора, които четат, ще ми се струва, че всички четат, ако никой около мен не чете, ще си мисля, че не са останали такива хора. Въпреки че може би процентно четящите са по-малко, не мисля, че интересът е по-малък. А вече купуващи и четящи литература са две съвсем различни неща.

Какво ви мотивира да продължавате да се занимавате с книгоиздаване в България?
– Мотивира ме примерно това, което се случи на панаира на книгата, който тази година имаше огромен успех. Има и толкова много хора, които се интересуват, има и много нови имена като автори. Най-голямо е удовлетворението, когато някой ти каже лично или ти напише имейл, в който казва колко много е харесал някоя книга. Това е най-красивото нещо.

Раймонд Вагенщайн, изд. „Колибри“: Бих подарил книги на всичките си приятели
Раймонд Вагенщайн е управител на издателство „Колибри“ от над 20 години и е директор на Международния панаир на книгата, който се проведе с голям успех и тази година. Той е и кинокритик, журналист, сценарист и автор на поредица от кулинарни книги.

Кои са за вас книгите събития за 2011 г.?
– Мемоарите на Анжел Вагенщайн, както и друга негова книга – „Преди края на света“. А от международните – трилогията „Милениум“ на Стиг Ларшон, „Възнегодувайте“ – едно есе на Стефан Есел, което подлуди света. Също така четирите части за Малкият Никола, останалите шест трябва да се появят през 2012 г.

Коя книга препрочетохте през 2011 г.?
– Не ми остава никакво време за препрочитане, дори ми е трудно да довърша това, което съм започнал. Получавам по пет книги на ден.

Електронните книги – възможност или заплаха?
– Вероятно са възможност, въпреки че това е актуален формат най-вече в САЩ. В Европа това е идея, която още се оформя. Иначе книгите, които издаваме, могат да се намерят и в електронен вариант.

Коя книга бихте подарили за Коледа и на кого?
– На всички си приятели бих подарил книги, а коя книга – това зависи от човека.

Намалява ли, или се увеличава четящата аудитория в България?
– И едното, и другото. Като демографски процент намаляват, но страшно много хора остават заинтригувани.

Какво ви мотивира да продължите да се занимавате с книгоиздаване в България?
– Друго не умея да правя.

Калин Терзийски, писател: България е идеално място за силния дух
Започваме с Калин Терзийски. 2011 г. беше изключително силна за него – той издаде романа „Лудост“, спечели Европейска литературна награда за нови или утвърждаващи се автори за сборника „Има ли кой да ви обича?“, а в началото на този месец излезе и новата му стихосбирка „За ползата от позите“.

Кои за Вас са книгите-събития за 2011 г?
– Мисля, че романът „Възвишение“ на Милен Русков е събитие, както и „Физиката на тъгата“ на Георги Господинов. Още не съм чел „Машини за любов“ на Момчил Николов, но от познати знам, че е нещо сериозно. Също така „Чекмедже за единични неща“ на Гергана Пожарски, много сериозна писателка. Бих споменал и новата ми стихосбирка „За ползата от позите“, тъй като поезията трябва да влиза в живота на хората. Причината да включа и моя книга е жест към тези, които не проявяват византийска скромност – тази, която е фамилиарна и фалшива.

През тази година мисля, че нови чуждестранни книги не съм прочел. Предпочитам да чета стари. Дразня се, когато някой чете нови неща, единствено, за да се информира. Това е все едно да правиш секс с жена, за да се информираш каква е. Любопитството при четенето е жалка работа.

Коя книга препрочетохте тази година?
– „Моби Дик“ за пореден път – това е фундаментална, християнска и философска книга. Също така „Тъй рече Заратустра“ на Ницше, „Нежна е нощта“ на Ф. Скот Фицджералд, продължавам да чета и Карл Юнг.
Коя книга бихте подарили за Коледа и на кого?
– Книгите освен нещо като свещенодействие, са също така нещо работно , което не подлежи на подаряване – също като хляба. Може би бих подарил такива, които са красиви като оформление, като предмет – фото албум или енциклопедия. Книги и торти не държа да получавам.
Какво може да очакваме от вас през 2012г.?
– Сборник от разкази и се надявам да завършва новия ми роман „Войник“, въпреки че напоследък нямам много време за писане от всичките ми „светски“ изяви.

Намалява ли или се увеличава четящата аудитория в България?
– Увеличава се особено при българските автори, тъй като българските читатели щурмуват мощно, както никога. Ако не се случват обществените и социалните дейности, литературата ще бъде маргинализирана и достъпна единствено за просветените. Мисля, че тя вече влезе в живота на хората.

Какво ви мотивира да продължите да работите в България?
– Мотивира ме шопската проклетия или ако трябва да бъде по-помпозен – моята воля. Както казва Ницше – силният дух иска да му е тежко. България е голям товар и много подходяща за силния дух. Който иска да му е лесно, отива някъде другаде.

Васил Георгиев, носител на „Хеликон“ 2011: Аз съм писател в правото и адвокат в литературата
Сборникът „Деград“ на Васил Георгиев спечели „най-ценното литературно пиле“ в България по неговите думи – десетата награда на „Хеликон“ за нова българска художествена проза. Тя беше обявена на церемония на 15 декември.
„Деград“ (издател „Сиела“) е сборник с 13 разказа, написани между 2008 и 2010 г. Още при излизането на книгата през януари се предвиждаше сборникът да се превърне в едно от литературните събития на 2011 г. Авторът  е адвокат и доктор по право, преподава конкурентно право на ЕС в СУ „Св. Климент Охридски“.

„Дневник“ разговаря с победителя за егото и „слонското търпение“ на писателя.

Казвате, че наградата „Хеликон“ е най-ценното литературно пиле в България (статуетката изобразява орел – бел.р.). Какъв занаят е литературата?
 Според мен е занаят за силни и здрави мъже и жени. По-скоро е слонски занаят, защото се изисква слонско търпение.

Нуждае ли се добрата литература от награда?
 Нужни са много награди, дори жанрови награди – за разказ, за роман, за фантастичен разказ и т.н. Защото колкото повече награди има, толкова по-оценено е егото на писателя. А то е изключително важно, за да продължава той да пише. Ако съдя по себе си, като пиша нещо, аз се опитвам да се защитя пред някакви хора.

Трябва да има повече награди, за да може писателският труд да стига по-лесно до хората. Важно е да имаш някакво признание за цялата работа. Не мога да преценя дали пиша за признанието – малко пишеш за себе си, малко пишеш за другите, малко пишеш за пари, малко от суета... Не мога да намеря категоричните отговори и никога не съм можел, защото прекалено много мисля. А хората, които мислят прекалено много, не са много решителни.

Не е ли наградата преграда?
 Да, разбира се. Преграда е, защото много хора не издържат психически на прекалено голямото внимание, което получават. Защото наградата много отдалечава нещата от истината. Например имаш 12 номинирани книги и трябва да избереш една от тях. Това по някакъв начин показва, че останалите книги не са толкова добри. Голяма част от номинираните книги са прекрасни и аз съм много изненадан, че аз спечелих. Аз обаче не мога да си прочета своята книга отстрани, с други очи. В този смисъл тази изключителност, която се приписва на човека, може да му е преграда, ако иска да продължи да работи добре. Но може и да е стимул. Аз като адвокат гледам от всяко нещо да извличам някаква полза. Дали успявам или не, е друг въпрос.
Кога намирате време да пишете?
 Винаги се намира свободно време – по 12-20 минути до половин час, през ден, през два. Както имаш време за четене, за ходене на ски – намира се време. Нямам специално време, когато си казвам „Сега ще седна да пиша“, нямам специална дисциплина. Много автори я имат, но аз съм мързелив писател – не пиша много.

Какво в професията ви ви помага в литературата и обратно?
 Подреденият начин на мислене в адвокатската работа ми помага в писането, а въображението от литературата ми помага да пиша по-добри молби, по-добри договори, защото всички тези юридически документи представляват някакъв сценарий на нещата – едно предложение как да се случат.

Тоест сте писател в правото и адвокат в литературата?
– Точно така. Не се бях замислял! Да, чета написаното по 20 пъти, разделям го на подточки, а така си пиша и юридическите документи.

Какво е добра награда?
 Добрата награда е заслужената награда. Четох в един сайт покъртителни истории на хора, които е по-добре да не са печелили милиони от Тотото, защото те са ги докарали до крайна бедност, наркомания, хазарт... А в моя случай не знам – наградата е в мен от половин час и засега ми се отразява благотворно! (смее се) 

Има ли място за български книги на световния пазар?
 За да има такова, първо трябва да има добре развита агентска система, за да могат авторите да имат кой да ги представлява пред издателствата в чужбина. Липсва тази връзка. Тя ще се появи в някакъв момент, когато се натрупат достатъчно книги. Но сред номинираните книги наистина имаше много добри.
(по материали от в. „Дневник“)