ОСНОВНИ ПРАБЪЛГАРСКИ СИМВОЛИ (Y, IYI) И ТЯХНОТО ЗНАЧЕНИЕ


ОСНОВНИ ПРАБЪЛГАРСКИ СИМВОЛИ (Y, IYI) И ТЯХНОТО ЗНАЧЕНИЕ

Иван Танев Иванов


 (В-к България, издание на в-к Сливенско дело. Година II, брой 58, 4 декември, вторник, 2007, с. 10)

Страница за прабългарите. Език, произход, история и религия в статии, книги и музика.


            Отделните културни общности в древността (индоевропейци, китайци, алтайци, семити и др.) са изразявали с подходящи символи своите религиозни и космогонични представи за устройството на света. По този начин изследването на символиката на даден древен народ прибавя нова информация за неговата духовна култура.
При древните индоевропейци (германци, индийци, славяни, иранци включително прабългари и др.), светът е бил разделян и подреждан в две направления, хоризонтално и вертикално [1]. В хоризонталната плоскост, моделът на света е представен като квадрат с четирите посоки – изток, запад, север и юг. По аналогия с това, годината е разделяна на четири сезона (пролет, лято, есен и зима), природата се разглежда като изградена от четири основни елемента (вода, въздух, земя, огън), денонощието се представя като съставено от четири части (утро, ден, вечер и нощ), човешкият живот минава през четири етапа – раждане, разтеж, стареене, смърт.
Вертикалният дележ на света при индоевропейците като цяло и прабългарите в частност е на три нива - горен свят, където живеят боговете, среден свят на хората и долен свят на злите сили. По подобие на това тристепенно делене по вертикалата е и деленето на времето на три части – минало, настояще и бъдеще; дележа на религиозно-нравствените категории на благоприятни, неутрални и неблагоприятни, деленето на индоевропейското общество на три класи – владетели и жреци, войни, трудов народ.
            Чрез тези представи, в съзнанието на древните индоевропейци са откроени две важни числа – числото ТРИ и числото ЧЕТИРИ. Сборът от тези две важни числа дава числото СЕДЕМ, а точно седем са и небесните светила-планети, схващани като богове, които управляват съдбата на хората и държавите. Седем са и дните в неделята.
               Връзката между вертикалния и хоризонталния модел на света се осъществявал от дървото на света, митологична представа съществуваща при много народи. Корените на дървото са в долния стят, а върхът му стига до света на боговете. Друга форма на този архетип е планината, разположена в центъра на света, през която преминава оста на света. Тази планина е имала различни названия: при иранците – Elbruz (Гара березайти), латините - Mons Albanus, норманите – Asgard, древните шумери – Sumer, индуси – Sumeru, гърци – Олимп, вавилонци – Ziggurat, саксонци – Irminsul, германци – Himingbjorrg. Представата за "дървото на живота" при древните българи се припокривала с обожествяването на дъба като цар на всички дървета [2]. Този култ се подчертава от ролята на дъба по време на българските новогодишни празници Еднажден и Бъдни вечер, когато в огнището се пали дъбово дърво. На връщане от хазарската си мисия през 860-861 г. св. Кирил Философ пристига в кримския град Фула, където живеят т.н. “черни българи”, т.е., българи подчинени на хазарите. Там св. Кирил Философ премахва култ към дъб, който уж предизвиква дъжд и дава други блага. Той отвръща на магията с магия, като удря дървото 33 пъти и накрая го отсича [3].
           При други културни общности в древността (китайци, хуни, тюрки), хоризонталния модел на света се състои не от четири, а от пет елемента. Освен четирите посоки на света има и още един пети елемент – центъра. Това е най-познатото и усвоено място, центърът на света.
Изключително богатата символика на прабългарите, представена като рунни знаци и орнаменти отразява техните митологични представи и религия. Въпреки че тя е добре установена и систематизирана, нейното значение все още остава неясно. Значителна част от тези  рунни знаци или техни варианти могат да се видят на Фиг. 3. Всички изследователи на тези знаци са единодушни, че те са имали многофункционална роля, служейки понякога като защитно средство, родов белег, религиозен символ, производствен знак,  някои като букви и др. Има много данни, че прабългарите, както и родствените им алани и съседните касоги са имали буквена писменост, основана на рунни знаци, частично ползвана и от хазарите в предюдейския им период. По-долу е даден анализ на някои групи прабългарски символи, на основата на данни от  митологията и религията на прабългарите и сродните и съседните им народи.
  1Соларни знаци при прабългарите. Най-древните соларни знаци от района на Кавказ, Северното Причерноморие, Месопотамия и др. са кръст +, кръг O, кръг с кръст Å, кръг с точка в средата, свастика и триквестер, розети (звезда) и детелини, спирали [5]. В древноегипетското йероглифно писмо, знакът ¤ е означавал понятието "светлина" и "лъчите на слънчевия бог Амон-Ра". Китайската изобразителна логограма  ¤ - "жи" ("ин" между 1776 - 1122 г. пр. н. е.) също означава "слънце" [6]. Тези знаци имат паралели със шумерското пиктографично писмо и са играли ролята на магически знаци със защитно действие. Триквестърът и свастиката са основни соларни знаци при древните индоевропейски народи. Те изразяват вечното движение на Слънцето и неговият кръговрат.
Напоследък множество такива соларни знаци бяха открити в Северното Прикавказие, в историческите земи на Берсилия и Стара Велика България (Фиг. 2). Знаците са синхронни със живеещото по тези земи население на българите-оногхонтори и родствените им берсили. Това са петроглифи, съдържащи триквестри, спирали, кръгове и др. подобни древни слънчеви символи. Петроглифите са изсечени върху градежни камъни, поставяни на видно място по известните каменни кули в Чечня, най-вече в източната гранична зона с Дагестан. Датират се от първото хилядолетие на нашата ера, но вероятно са по-стари, защото камъните, върху които са изобразени такива знаци са считани за свещени и са пренасяни от старите към новите постройки.
           



 Фиг. 1. Прабългарски символи намерени върху каменни елементи на строежи от Плиска и Плеслав [4].
  
 Аналогични знаци са открити и по керамични и метални изделия в Западното Прикавказие, където наред със старото кавказко население са живели родствените българи и алани. Това е т.н. Кубанска култура от началото на н.е. В списъка на знаците се включват спирали, двойни спирали, соларни знаци, човешки длани и др. Тези знаци са отражение на факта, че култът към Слънцето е бил разпространен сред ранните алани, нахци, абхазо-адигци и българи. 
На фиг. 2 (сегмент 4) е представен кръст, разделящ равнината на четири квадранта, като във всеки квадрант е поставен по един знак. В три от квадрантите са поставени явни соларни символи, а в четвъртия - знакът ипсилонY. Поставянето на знакът “Y” е в равностойно положение спрямо другите три соларни знаци показва, че този знак е бил също схващан като соларен знак, еквивалентен на триквестъра. Този вид предхристиянски соларен кръст прилича на някои раннохристиянски кръстове, между раменете на които има други, по-малки кръстове (Фиг. 2, сегмент 5). Това се съгласува с представата, че ранното християнство възприема част от предходната соларна символика, влагайки в нея ново съдържание.
Идвайки на Балканите от своите прикавказки земи, българите-оногхонтори донасят една символика, която включва знаци, подобни на слънчевите знаци от Северното Прикавказие. Те могат да се видят по строежите на Плиска, Преслав, Мадара и др. раннобългарски селища [7]. Общо върху раннобългарски градежи, надписи, плочи, съдове и др., досега са намерени и описани около 1337 прабългарски знаци [8]. От тях 276 или 21% са  соларни знаци [9].  
Наличието на тези знаци при дунавските прабългари, при това в убедително висок дял спрямо останалите техни знаци дебело подчертава приемствеността и връзката между тяхната религиозна и космогонична символика и соларните традиции от първите векове на новата ера на север от Кавказ.  Този извод ни позволява да добием по-точна представа за смисъла и произхода на множеството орнаменти, характерни за носиите, шевиците, килимите и битовите предмети на българите от различните етнографски области на България. Тези орнаменти включват кръг, кръг с точка, спирала-криулица, свастика, знака ипсилон [10], които съвпадат с посочените по-горе прабългарски символи на Слънцето и небесните светила. По тази причина можем да смятаме, че тези фолклорни орнаменти са наследство от многобройните прабългари, държавнотворческия елемент на българската държава и народ.         

  
Фиг. 2. Религиозни символи от първите векове на н. е., открити в Северното Прикавказие, кавказката родина на българите. В ляво: символи от Дагестан. А – триквестри. Б – знаци за "трибожие" - трилистници и трикръстници [5]. В дясно: магически и защитни знаци от района на Чечения. 1 – спирала (по български "криулица"), 2- двойна спирала (пафта), 3 - розетка (соларен кръг със звезда) и 4 - кръст с вписани защитни знаци от вида розета, соларен кръг с точка, соларен кръг с кръст и знак "ипсилон" (Y).

Характерни за българското народно приложно изкуство от епохата на Възраждането за района на Централна Стара планина са кръг, кръг с точка в средата (птиче око), e center (bird's eye), вмъкнати и преплетени кръгове, спирали, розети и кръстове [Васил Марков. Българска етнология. Геометрични слънчеви символи в народното приложно изкуство от Централна Стара планина. № 5-6, 1993. с. 138 - 149]. Те са разпространени върху геги, софри, талиги, сватбени ракли, сватбени бъклици, детски люлки, върху вратите на традиционни български къщи и църкви, домашни иконостаси, църковни паметници, черковни иконостаси и абсидни прозорци. По време на Възраждането започва да се губи смисъла на предишната семантика. Независимо от това, те продължават да се ползват поради силната занаятчийска традиция.

           2Смисъл и значение на прабългарския знак IYI (бог, седмобожие, седмица). Най-типичният прабългарски знак е знакът IYI, чието присъствие върху коя да е историческа находка от землището на древните българи почти сигурно издава връзка с прабългарите (Фиг. 1). Навремето В. Бешевлиев заподозря важен религиозен смисъл на този символ и предположи в духа на тогавашната хуно-тюркска теория, че този знак изобразява един от второразрядните алтайски богове Тенгри (деформирано на Тангра). Днес обаче предполагаемата връзка на алтайските богове Улген, Умай, Тенгри, Хормуста и др. с прабългарите изглежда трудно защитима. По всичко изглежда, този знак е имал многофункционално значение, защото е поставян и 100 години след християнизацията на българите. Счита се, че този, както и много други прабългарски рунни знаци са използвани като родови, защитни, магически и производствени знаци.
        При коментиране на възможните функции на знака IYI, много автори или не посочват възможността той да е изпълнявал ролята на цифра или малко прибързано отхвърлят подобна роля. Много обстоятелства обаче не подкрепят такова отношение. Например, сред намерените многобройни прабългарски руни се срещат и знаци, подобни на него: Y׀YIYYI и др. (Фиг. 1), които, взети като цяло, наподобяват на самостоятелна и добре оформена знакова система с вътрешна логика, каквато например е коя да е система от цифри. На второ място, тези знаци се срещат или в изолиран вид или когато са сред множество от други знаци, те са в много случаи групирани на едно място. Това обосновава идеята, че те могат да са цифри, обикновени или което е по-вероятно, свещени цифри.
За това, какви са били цифрите при прабългарите досега няма яснота. Върху исторически паметници от Плиска (корниз от придворната църква в Плиска, открит от Карел Шкорпил още в 1899 г.) са открити множество знаци, съдържащи голям брой успоредни вертикални или наклонени отсечки (Фиг. 1), за които се продполага, че играят ролята на цифри. В книгата на Минчо Бейков [11] е дадена таблица с възможни прабългарски цифри от 1 до 100, които най-вероятно са заимствани от теорията на Иван Ганчев [12]. Почти същите знаци дава и Христо Вакарелски [13] за цифрите, използвани от някои професии средновековни българи. Според тези автори, индийската цифра 1 се е записвала като |, цифрата 5 като /, а цифрата 10 като Х (таблица 1). За цифрите 100 и 1000 има големи разминавания между различните автори. 
Имайки пред вид възможността знакът IYI и подобните му знаци (Y׀YIYYI и др.) да са използвани и като цифри, тук ще представим наша хипотеза за втори (свещен) начин на представяне на прабългарските цифри, както е обяснено в по-долната таблица № 1.

Таблица 1. Възможен начин за представяне на обикновени и свещени цифри при прабългарите.

          
           Индийска цифра


  1

   2

   3

   4

5

6

7

8

9

10
Прабългарски  знаци с възможно използване като обикновени цифри (според Хр. Вакарелски и Иван Ганчев)


׀


׀׀

 

׀׀׀  
   
׀׀׀׀
   
/

׀

׀׀
   
׀׀׀ 

׀׀׀׀  

Х
Прабългарски  знаци с възможно използване като свещени цифри (наша хипотеза)

׀


׀׀

 

   Y

   
׀Y
   
׀Y׀

IY׀

IYI
   
-

-

-
   
Предлаганият в таблица 1 втори начин за записване на основните цифри е подобен на системата от римски цифри. Съгласно тази хипотеза, знаците и IYI са играли роля на основните свещени цифри ТРИ и СЕДЕМ, колкото е броя на чертичките и на върховете в тях. Като косвено доказателство за такъв начин на изписване на цифрите може да се приведе фактът, че в по-късната кирилица (най-вероятно създадена в Преслав под силното влияние на българите -оногхонтори) цифрата 7 (седем, IYI) е записвана с буквата Ж, която единствена от другите кирилски букви прилича много на знака IYI.
Играейки роля на цифрата седем, знакът IYI може да е бил натоварен и с дълбоко религиозно съдържание, изразявайки известната от византийските хроники “скитска” религия на българите - седмобожие. Тази религия е основана върху вярата в седем бога-светила: Слънцето, Месечината и петте известни тогава планети Меркурий, Венера, Марс, Юпитер и Сатурн. Арабският пътешественик от Х-ти век Ибн Фадлан пише, че "те, борджаните (българите) са от вярата на магите". Маги са били наричани жреците в древна Мидия, където основната религия е "седмобожието". С контекста си на “седмобожие”, знакът IYI може да е играл и защитна, магическа и заклинателна функция, обяснаваща широкото му използване от древните българи като самостоятелен знак, поставян върху муски, строителни елементи, глинени съдове и др. (Фиг. 1).
Съгласно многобройните данни, събрани от Милош Сидеров [15], древните българи са били привърженици на числото седем, за което сигурно са имали представата като за магическо, божествено число даже известно време след приемане на християнството. Като допълнителни факти в полза на тази теза служат и следните примери. Наскоро след официалното приемане на християнството, на 4 март 870 г., става учредяване на автономна Българска църква. Тогавашната обширна българска земя се разделя на СЕДЕМ първоначални епископии-митрополии. Построяват се СЕДЕМ велики съборни храма, по един за всяка митрополия. В една изключително важна поема от тази епоха, “О писменех - За буквите”, Чернорзец Храбър обяснява живота и делото на Св.Св. Кирил и Методий, като на много места употребява и подчертава числото СЕДЕМ. Да си спомним и за седемте главни просветители на българския народ, наречени СЕДМОЧИСЛЕНИЦИ: Константин-Кирил Философ (починал в Рим на 14 февруари 869 г.), архиепископ Методий (починал на 6 април 885 г.), презвитер Наум Преславско-Охридски (починал на 23 декември 910 г.), епископ Климент Охридски (починал на 27 юли 916 г.), епископ Константин Преславски (починал в началото на X в.), учениците Горазд и Ангеларий. Те са положили основите на новата християнска култура сред българите. Наречени са “седмочисленици” не защото техният брой случайно е седем, а за да се подчертае тяхната дейност с един художествен похват и образ, разбираем и близък до ранните българи - знакът "седмица".
           Близък до знакът IYI е и прабългарският знак IYvI, който може да бъде пояснителен вариант на първия. П. Добрев, използвайки буквените значения на прабългаро-алано-касожките рунически знаци, чете знака IYI като “йуй”, а IYvI като "юве". Според мене самият знак IYI също може да се прочете като "иви, иве, уве", ако се допусне, че при прабългарите руната Y е имала звуков еквивалент на полугласната "W" - палатално "В" (сравни германското vater - water). Това полугласно У (В) присъства в осетинския (наследник на аланския) език и може да е съществувал и в езика на родствените им прабългари. В такъв случай двата знака IYI и IYvI ще изписват практически една и съща дума "иви, юви".
        Какво може да означава думата "иви, юви" при прабългарите? По-горе беше обоснована  хипотезата, че прабългарският знак IYI може да е имал цифрова стойност на 7, при това на божествена седмица. Следователно, можем да очакваме, че думата "иви, юви" ще има връзка с названието на цифрата 7. И действително, на един от основните езици в района на Памир (древния Белур), прародината на българите, съвременния афганистански език пащо (10 млн. души), числото 7 се произнася по същия начин, като УВЕ, с полугласна У(В) - UWE (виж табл. 2).

            Табл.  2. Бройни числителни при някои ирански и индийски езици.

Дари
Фарси
Хинди-урду
Кюрдски
Пашто
1
йак
Ек
Ек
Ек
Йао
2
Ду
До
До
Доду
Два
3
Сай
Се
Тин
Сесе
Дре
4
Чар
Чар
Чар
Чар
Салор
5
Пандж
Пенч
Панч
Пендж
Пинза
6
Шаш
Шеш
Че
Шеш
Шпаг
7
Афт
Хафт
Сат
Хафт
Уве(Uwe)
8
Ашт
Хашт
Атх
Хашт
ату
9
Ну
Но
Нао
Не
Наха
10
Да
Да
Дас
Де
Лас

         Интересно е, че името на еврейския бог Саваот и на почивния седми ден при евреите саббат много прилича на еврейската дума шавуот (седмици), която се получава от шавуа (ед. ч. - една седмица), швуаим (двойствено число = 2 седмици). Точно седем седмици след главния еврейски празник Песах се чества друг голям еврейски празник, Шавуот (седем седмици). Шавуот е празник на жътвата, на даването на Тората и началото на сезона на сватбите. Така че, при народите, които са почитали седморката като свещено число не случайно името на бога е близко до тяхната дума за "седем, седмица". В този смисъл при прабългарите УВЕ може да е било личното име на техния бог, така както Саваот е личното име на еврейския бог. 
       Горните факти могат да се приемат като доказателство, че характерният прабългарски знак IYI може да е изразявал древната религия на "седмобожието" и да е символизирал съвкупността от седемте бога-светила, т.е да е олицетворявал обобщения бог-природа. Разглеждан като поредица от букви, с него се е изписвала думата "иви, юви, уви", която съвпада с днешното название на цифрата СЕДЕМ в района на Памир - УВЕ.
Още едно доказателство, че прабългарската дума УВИ може да е имала божествен смисъл и значение можем да намерим във владетелската титла на предхристиянска България. Титлата “CANASVВHГY" - KANAΣYBIΓI(канасювиги, канасувиги, канасюбиги, канасубиги) е засвидетелствана само за българските владетели Омуртаг и Маламир (т.е. между 814-836 г). Омуртаг (814 – 831 г.) се титулова “CANASVВHГY, от бога архонт на земята, гдето се е родил”.
        Досега не е намерена задоволителна семантика на титлата KANAΣYBIΓI, въпреки че напоследък доц. Цветелин Степанов успя да утвърди представата, че тя е семантично еквивалентна на паралелната гръцка формула"ho ek Theou archon(който е от бога владетел) [16]. Главната причина за това е, че тази многосъставна титла се разглобява твърде несполучливо по начина CANASVВHГY = CANA + SVВHГY. Най-вероятно, правилното разглобяване на титлата е по формулата KANAΣYBIΓI = KANAΣ +YBIΓI. В тази формула думата KANAΣ означава "владетел" и в следващата християнска епоха става  известна като "княз". Основата на YBIΓI е известната ни вече дума YBI - УВИ "седмица, седмобожие, бог", а окончанието "-IΓI" е алано-български суфикс за образуване на прилагателни имена. Този суфикс е извънредно плодотворен в съвременния осетински език. В такъв смисъл, KANAΣYBIΓI ще означава "княз божествен", или като преминем от ирански на славянски словоред ще получим "божествен княз" или "княз, чиято власт идва от бога", което е същото, каквото изразява и паралелната гръцка формула.
             3Знаци за "трибожие" при прабългарите. Във и близо до старите български земи край Кавказ - Дагестан, Чечения и Ингушетия се срещат в голямо изобилие и предхристиянски фигури, които са варианти на знакът "трибожие". Това са триквестри, трилистници и трикръстници  (Фиг. 2). Тези знаци са били основни езически символи за местното население, включващо прабългари и съседните им нахчи от Северен Кавказ.  По-късно, знаците от вида "трибожие" са донесени от кавказките българи в Дунавска България. За това може да се съди от факта, че същите или подобни знаци са често срещани фигури в орнаментиката на колони, каменни плочи, метални токи и апликации от Плиска и Преслав, а така също и в дърворезбата върху сандъка от Терачина [17]. Среща се и в българската църковна и домашна дърворезба от Средновековието и в по-ново време.
         Поначало, троичното начало и троичното мислене има много древен произход и се среща сред много древни народи, предимно индо-иранци. Религията на трибожието, съгласно която начело на многобройния пантеон от богове стоят три главни бога е характерна най-вече за индоариите. Например, при родствените помежду си митани и ведически индийци, основните богове са три - Брахма, Вишну и Шива, които съставляват божествената триада (тримурти). При много други народи, основните богове са също три - Богиня-майка (Земя), Бог-син и Слънце (Бог-отец). Троичното начало е възприето и в християнството, където представата за божественост се олицетворява от божието триединство - Бог-баща, Бог-син и Свети дух. В старобългарската литература троичното начало, триединството на християнския бог е подчертано с термини като ТРИСВЕТЕН  (излъчващ тройна светлина), ТPИСВЕТЪЛ (трисветъл) и TPИCЛЪНЧЕН (съдържащ три Слънца, тройносвят), които се отнасят до трите същности на християнския бог.
         Съдейки по символиката, оставени ни от древните българи, в тяхната религия вероятно също е господствала представата за трибожие и култът към числото три.  При прабългарите извънредно често се срещат знаците триквестър, трикръстник и трилистник (фиг. 1). Някои автори считат, че трилистникът е родов знак на рода Дуло, което може и да е вярно, но едва ли този знак е изпълнявал единствено такава роля. Този знак е типичен и извънредно срещан при древните и днешни народи от Източен Кавказ (Дагестан, Чечня и Ингушетия), а така също и сред казаците по Северното Причерноморие. По-общо, знаците трилистник и триквестър се обясняват като “знаци на трибожието”. Знакът трилистник е възприет и от християнството като израз на триединството на божията същност.
        При прабългарите,  култът към числото три може да е изразяван освен чрез триквестър, трикръстник и трилистника, още и чрез знакът ипсилон Y. Както видяхме, при тях знакът Y вероятно е играл роля на свещената цифра три (табл. 1). Може да се очаква, че както прабългарската цифра за седмицата, IYI, е символизирала религията "седмобожие" така също и прабългарската цифра за числото три Y може да е представлявала символ на религията "трибожие". Съответно, знакът може да е играл функцията на знак за "трибожие", отличавайки се от знакът ׀׀׀, който е означавал примерно "три камъка" или "три коня".


Фиг. 3. Знакът "трибожие" изобразен върху старинен ингушетски килим  от село Фуртуог [18]. В тази си форма знакът на трибожието удивително точно съвпада с първата буква на глаголицата!

   
Известно е, че при римляните четните числа са носители на нещастие, докато нечетните са имали положителна роля. Това може да е било и дълбоко вкоренено вярване и при прабългарите, особено по отношение на числата три, пет и седем. Това би могло да обясни, защо прабългарите са употребявали толкова често знаците Y, ׀Y׀ и IYI, които съгласно нашето предположение представляват свещените цифри 3, 5 и 7, което обяснява изобилното им поставяне по муски, строителни елементи и битови съдове. Много често, прабългарите са изразявали тези нечетни числа и с многолистни клонки – трилистник, петолистник, седмолистник. Очевидно е, че между двата начина на изразяване на религиозното вярване има единство и сходство – листото при клонката отговаря на отсечката при руните. Това още веднаж подчертава ролята на този вид прабългарска символика като обозначение на свещени цифри и числа.
        Особено интересен е знакът "трибожие", изплетен върху старинен килим от Ингушетия (фиг. 3). Той е изобразен в такава форма, която напълно съвпада с формата на първата глаголическа буква "Аз". От тук идва идеята, че всъщност тази първа и най-важна буква в азбуката на Св. Кирил Философ може да има смисъл на "знак за трибожие". С това Св. Кирил Философ вероятно е искал да подчертае, че основната идея за трибожието при древните религии е наследена и от нововъзникналото християнство. 
 4Смисъл и значение на прабългарския знак “троен квадрат”. Този  знак (фиг. 4) е многократно засвидетелстван върху различни строителни материали от Плиска и Преслав, както и от по-ранните градове Саркел и Хумар, също населени с прабългари. Представлява троен квадрат, в който е вписан двоен (фиг. 4) или единичен кръст (фиг. 5). Намерен е и върху капаци на саркофази в Плиска, а също върху саркофази от черква в град Василев, Западна Украйна, разположен близо до северния български град Унгвар, днешния Ужгород (фиг. 5). От тук се предполага, че този знак е играел роля на родов знак.  Сред руските изследователи този знак е известен като “знак на древните строители” или “знак Вавилон”.

Фиг. 4. Прабългарски трислоен знак, често срещан по различни строителни елементи от епохата на Кубратова и Аспарухова България.

Фиг. 5. Строителен знак “Вавилон” върху капака на саркофаг от XII-ти век, град Василев, област Буковина, Украйна. Градът се намира на територия, върху която до X-ти век е българската административна област Унг с център град Унг (дн. Ужгород) на България. Близо до този град се намира гробът на княз Персиян II, първороден син на българския цар Иван Владислав.

Предполага се обаче, че този знак е имал и по-обща функция, изразявайки някакъв строителен план или космогонична представа. Може би в него е отразена основната митологична представа на древните индоевропейци за трите вертикални пласта и четирите главни посоки на света, която беше обсъдена в началото на статията. Възможно е в този знак да са отразени и междинните направления между главните посоки на света, което пък е характерно за древните ведически индийци.  
            В нашето народно изкуство идеята за троичността (трите вертикални пласта, трибожието) и четирите (осемте) основни посоки на света (кръст, двоен кръст) са изразени  чрез няколко фигури, характерни за шевиците, носиите и различни битови предмети (фиг. 6). Тези фигури са известни като елбетица (елем-бехт = седем-осем?), роджета и др. В елбетиците и рожетата от фиг. 6 идеята за четвъртичността (кръстта, символ на Слънцето) се съчетава с идеята за троичност (знаците ипсилон Y и триъгълниците) по върховете на кръстовете. Като съчетание от кръст и знаци ипсилон, българските елбетици и рожета от фиг. 6 напълно се припокриват с фигурата от древния кавказки килим от фиг. 3. Това доказва прабългарския произход на тези основни български битови орнаменти, които са явни носители на древно, предхристиянско космогонично съдържание. Според Тачо Танев [19] в тези фигури може да има вложен и календарен смисъл.





Фиг. 6. Елбетица и роджета – ръкав от Софийско[19].



Съчетанието "троен квадрат с вмъкнат единичен или двоен кръст" прилича на прабългарската бронзова розета от с. Якимово, Северо-източна България, която съдържа три концентрични кръга (заместители на квадратите) и центриран двоен кръст. Този розета обаче е явен соларен символ, от тук може да се предположи, че посоченият знак има подобна функция.
Ранните български столици Плискав и Преслав, както и много селища и крепости в Североизточна България и Добруджа са имали трислоен архитектурен план, подобен на този знак. Също такъв трислоен план са имали и градовете на Волжска България. Този характерен за ранните българи начин на изграждане и защита на техните градове има средноазиатски корени, където градовете, строени около началото на новата ера и по-късно са съдържали три концентрични слоя. Най-древен град с такъв план е град Балх – столицата на древна Бахлика, бащата на всички градове и първа столица на първата държава в света според най-ранната иранска митология. Общото в тези източноирански градове и крепости е, че те са съдържали три слоя – вътрешна крепост на владетеля, среден град, където са живеели занаятчии и търговци и външен град, населен предимно със земеделци и животновъди. И трите части са оградени с крепостни стени. В Плиска са открити и подземни проходи – тунели, които са свързвали крепостта на владетеля с външния свят. Трите слоя, както и тунелите между тях присъстват и в прабългарския рунен знак показан на фиг. 4.
 В Шуменския музей се пази каменна плоча, върху която е нарисуван такъв знак, но всички черти са оформени като улеи за изтичане на течност. Съвсем основателно е предположено, че тази плоча е ползвана като жертвеник. Напълно е възможно, въздаването на жертва (коурван, обет) да е целяло заздравяване на новострояща се сграда.

Заключение: Направеният анализ на основните прабългарски символи (Y, IYI, соларни знаци, знак Вавилон) показва, че те имат религиозно-космогоничен характер. Тези знаци отразяват и свидетелстват за сложните представи на прабългарите за трипластовия строеж на света и за естеството и елементите на тяхната “скитска” религия.

Литература:

1. Стойнев Анани. Българските славяни – митология и религия. Изд. Народна просвета. София. 1988
2. Спасов, Ст. За прабългарските езически храмове. - Трудове на катедрите по история и богословие. Шуменски университет. Т. 1, 1998, 121-131
3. Климент Охридски. Събрани съчинения. Том 3. Пространни жития на Кирил и Методий. С., 1973, с. 135
4. Н. Тулешков. Архитектурното изкуство на старите българи. том 1. Средновековие. Изд. АИ "Проф. Марин Дринов", Архитектура и изкуство. С. 2001, с. 140
5. Голан А., Миф и символ. 1993. Москва
6. Георги Стоянов. Глинена плочка с писмени знаци от халколита. Анали. 2-3, 1994, с. 12-27
7. Добрев, П., М. Добрева. Древнобългарска епиграфика. Център за изследване на българите. Тангра ТанНакРа ИК. София, 2001
8. Л. Дончева-Петкова. Знаци върху археологически паметници (VII – X-ти век. София. БАН, 1980, стр. 17-18
9. П. Добрев. Да изтръгнеш слово от камъка. ИК Галик., 2002, стр. 24
10. Бояджиева, Л. Българската шевица. Древни магически буквени знаци. Издателство Кота. Стара Загора. 2003
11. Бейков М. Математическите познания на българите през VII – XIV век. Изд. Слово. 2004
12. Ганчев, И. Обучението по математика през 1300-годишната история на България.-Национална научна сесия по математика, В. Търново, 1980, стр. 31-43
13. Вакарелски Хр. Етнография на България. Изд. Наука и изкуство. София. 1974
14. Петър Добрев, Милена Добрева. Древнобългарска епиграфика. Център за изследване на българите. Тангра ТанНакРа ИК. София. 2001
15. Сидеров М. Блъгарианството - религията на седемте. София. 1997.
16. Stepanov Tsvetelin.  The Bulgar title KANAΣYBIΓI: reconstructing the notions of divine kingship in Bulgaria, AD 822-836. Early Medieval Europe. Vol. 10 Issue 1 Page 1 March 2001
17. Милчева, Хр., Сандъкът от Терачина. Старобългарски паметник от IX век. Изд. “Безсмъртни мисли”. София. 2001
18. Кокорина Н. А. Керамика Волжской Булгарии второй половины XI - начала XV в. Москва, 2002, с. 383
 19. Тачо Танев, Българското везмо и изтокът, С.1941, глава VІІ.

Резюме. Изследването на символите, оставени от прабългарите може да помогне за изясняване на тяхната религия и космогонични представи. В настоящето изследване е направен анализ на основните прабългарски символи (Y, IYI, соларни знаци, знак Вавилон). Резултатите показват, че прабългарите са ползвали основно соларни знаци, известни на древните египтяни, кавказци и китайци. Знаците Y, IYI имат многофункционално приложение, но вероятно главната им роля е да служат като знаци за трибожие и седмобожие. Знакът “Вавилон” отразява представата за трипластовия строеж на света и на трислойния план за устройство на ранните български градове и крепости. Тези знаци свидетелстват за сложните религиозно-космогонични представи на прабългарите, напълно съответстващи на сложното административно устройство на тяхната държава.