Цветанов трябваше да каже: Сгрешихме, простете

Премиерът БОЙКО БОРИСОВ пред ИЛИЯНА БЕНОВСКА за радио К2:

- Г-н премиер, в понеделник заминавате на извънредно заседание на ЕС в Брюксел, където ще се обсъждат икономическият растеж и заетостта. Какви са очакванията ви?

- Нищо драматично не очаквам. Има пореден опит да се стабилизира Европа. Винаги съм казвал, че са по-важни причините, а не следствията. Това, което се случва сега, е следствие. На популизъм, на слаба финансова дисциплина. Политика, която се водеше от много държави - да харчат повече, отколкото изкарват... Затова България даде пример. Настояваме да има тежки финансови наказания за тези, които нарушават дисциплината, и стимули за тези, които се справят добре.

- Вчера (петък - б. р.) парламентът прие да участваме в пакт за стабилност. Какви са ползите и недостатъците за България?

- Недостатъци няма. В момента страните от ЕС търсят изход от кризата. Добре е България да присъства и да се чува нейният глас. За радост всичко, което предложихме, беше прието в този пакт и аз съм доволен.

- Имаше спорове как България, една бедна държава, ще издържи. Ще бъдем задължени да нямаме инфлация и дефицит по текущата сметка.

- Ние и в момента нямаме и искаме да го вкараме в конституцията - дефицитът ни да е под 3%, а външният дълг не повече от 60%. И още: точката, която би могла и през задния вход да влезе данъчна канализация, между страните от ЕС отпадна от пакта.

- Икономистите са на мнение, че при липса на дефицит и ограничена инфлация ще спадне развитието …

- Кои икономисти? Тези, които докараха кризата ли? Какво означава дефицит? Означава, ако си изкарал 100 лв. и похарчиш 120 лв., 20-телв. са дефицит. А ако си изкарал 100 лв. и изхарчиш 200 лв., новите 100 лв. са дефицит. И в един момент ти казват: Дай парите. И тогава държавите изпадат във финансови катастрофи.

- Каква ще бъде цената, след като не сме член на еврозоната, да подпишем договора за стабилност, координация и управление в икономическия и валутен съюз?

- Какво да направим? Някой в Европа да взима решения, а ние да чакаме говорителят на ЕК да каже какво са решили? Това ли? Ние казваме ясно и точно: България, докато не влезе в еврозоната, не подпомага никоя закъсала страна. Ще подпомагаме закъсалите едва когато при тях пенсиите и заплатите са по-ниски от българските.

- Обмисля се смесена стратегия за имитиране на дълг на вътрешния пазар и на еврооблигации, съобщи министър Дянков. Еврооблигациите да бъдат с приоритет 7 години и стойност между 500 млн. и 1 млрд. евро. Одобрявате ли това?

- Аз знам, че на 1 януари 2013 г., трябва да платим над 1,5 млрд. евро от заема на Милен Велчев, от еврооблигациите. Обмисляме варианти как да не изпаднем в дългова криза.

- Знаете ли, че на Балканите само България няма национална стратегия за развитие, национална доктрина?

- Но пък си имаме надпис на парламента “Съединението прави силата”. Казвам го с ирония. Няма как да имаме национална доктрина, когато в един пиано бар подписваш 3 договора по енергийната карта на България, които задължават държавата за 50-60 години напред, без да се обсъди с обществото, и после да говорим за стратегия. И за да не кажете, че хвърлям камъни в чуждата градина, ще напомня, че дори проучването за шистов газ не го обяснихме на обществото. Няма нищо лошо народът да знае дали има залежи и колко. Само че лавината от популизъм ни заля... Ако дойде ден, в който обществото иска да дебатира по тази тема, ще го направим. И с “Белене” е същото, и с други проекти. Затова нямаме стратегия. На думи сме много обединени, но само на думи. На книга ще направим най-добрата стратегия, ще напишем и за 2020, и за 2030, и за енергийна ефективност, и за всичко, което е приятно да се слуша. Но консенсус много трудно може да се постигне. Ако имаше консенсус, щяха да кажат, че ГЕРБ пое властта и управлява в най-тежката криза в света. А Станишев казва: Оставихме резерв. А че бяха изяли еврофондовете се забравя. С такива хора трудно се сяда на преговори. Ние сме готови за такава стратегия, но как да стане с наличната политическа класа?

- Не е ли време вие да извършите в лично качество тази национално отговорна задача?

- Ние имаме огромно желание да я направим, но няма да се случи... Успех пожелавам на Росен Плевнелиев и ако успее да го направи, всячески ще го подкрепям. Съмнявам се, че с наличната политическа класа това ще стане.

- Тези субсидии, които се разпределят в ГЕРБ в размер на около 5000 лева, давате ли ги на тези депутати, които са се присъединили към вас?

- Всичко, свързано с партията, с нейното счетоводство, финанси, управление, с нотариално пълномощно, съм го прехвърлил на колегата Цветанов. По тези въпроси се обърнете към него.

- И той не ви е питал дали да им дава тези 5000 лева?

- Колко точно им дава, или точно колкото е решено да се дава, не мога да кажа.

- Тлее ли напрежение между вас и вицепремиера Цветанов?

- Не, никакво. Пълно доверие му имам на Цветанов и считам, че единствената му грешка е, че тръгва да защитава при всяка операция и във всеки случай подчинените си. А както виждате, те и в днешните интервюта, които дават, са големи мъже и могат сами да се защитят. Никой не го кара Цветанов след операцията в Перник или в Мировяне да излиза и на всяка цена да ги защитава. Те бяха виновни и трябваше и той да се разграничи от полицейското насилие. Трябваше да наложи тежки наказания, да направят едно-две съвещания, в които да обучат своите служители, да им припомнят как се прави оглед, да им припомнят как се прави арест, да им припомнят как се прави задържане и да излязат честно пред обществото да кажат: Да, сгрешихме, простете ни

- Той ще ви послуша ли?

- Надявам се, да. Няма безгрешни хора. Затова няма нищо лошо при грешка - отиваш, извиняваш се, казваш как ще поправиш тази грешка и вървиш напред. Той допусна тази грешка, лоша тактическа грешка. Отиде в парламента и нападна останалите. Да, абсолютно справедливо ги нападна, но преди това трябваше да признае своята грешка. Тя не е лично негова, тя е на неговите подчинени.

- И сега горкият Калин Георгиев ще бъде ли уволнен?

- Защо горкият?!

- Мисля, че той е слушал инструкциите на началника си - министъра...

- Лично Калин Георгиев ръководи операцията, инструктажа, начина на провеждането, плановете, които се подписват... Защо “горкият” Калин, напротив! Калин Георгиев се ползва с пълната ми подкрепа, аз съм го взел от Пловдив и съм го издигал пост по пост, за да стигне до най-висшaта професионална длъжност и за това мога като колега да му кажа: “Груба грешка, колега!” И на Вальо Йорданов за това, че праща маскирани да ловят контрабандисти на цигари според тях. Дали са 5 цигари или 5 тира, то е едно и също. Няма защо да отиват маскирани хора. Министърът ли е виновен за това?

- Така ли приятелски ще защитите министъра на вътрешните работи за правилността на нападките му срещу съдебната система?

- За съжаление в същия дух бих продължил и нататък. Снощи, понеже дълго говорих с Цветанов... Бих направил за вас едно изключение да отидете и да слушате оперативките на полицейските началници и колеги, когато планират акцията за повторното залавяне на Вальо Бореца. И тогава ще прочете в очите на тези хора животинска ярост и яд! Защо толкова пъти те задържат един и същ особено опасен човек с бронирана кола, с оръжие? А той е пуснат да си гледа децата. Тогава ще усетите яростта на тези хора. Техният труд не е смачкан, той е хванат и хвърлен на боклука. Министърът стои на тези оперативки, почва да акумулира този гняв и понеже е публично лице, после излиза и го излива навън и става скандал със съдебната сиситема.

- Подкрепяте го в упреците му?

- Казах му: Нищо не печелиш нито ти, нито ние, нито правителството, нито държавата, като ежедневно тази тема се следи. Дори да си прав, то не е ползотворно. Много по-ползотворно е, ако се намери начин дали с Лазар Груев, дали на неофициални срещи... Аз като главен секретар, когато имах подобни проблеми, отивах и правих среща със съдиите, все по дела, конкретно. И им казвах: Народът очаква да има ред и справедливост, трябва да го постигнем. И ние като полицаи, и вие като съдии, прокурори и всички останали.

Когато говорим за пускането на даден престъпник да си гледа децата, това демотивира служителите в МВР. Или когато сега разбират, че някой на много висок пост, втори човек в държавата, е помилвал престъпници, и то тежки - нафркотрафиканти, какви ли не. Дори имало някакъв, който с присъда, преди да влезе в затвора, е бил помилван. Ако е вярно, е падение на цялата система.

- Какви са взаимоотношенията ви с едрия бизнес в България. Приемате ли техните съвети, позиции?

- Има т. нар. организация КРИБ, има други браншови организации, камари - немска, американска и каква ли не. По всички техни мероприятия с моите министри активно участваме. Много от нещата впоследствие се правят и се надявам и в бъдеще да продължаваме така. Особено с КРИБ мисля, че работим прекрасно.

- Парите на държавата продължават да седят в Кооперативна търговска банка, а тя сега ще вземе да спечели и управлението на Фонда за енергийна ефективност в МРРБ. Защо държите тая завеса между обществото и КТБ?

- Много пъти съм ви отговарял, че парите на държавата в различни банки, те са на търговско дружество и то само си определя къде, как, в кои банки, какви лихви, времето и начин за работа.

- Пак се измъквате.

- Не. Това е тяхната работа. Както на вас бих ви отговорил - купува държавата и от “Софарма” лекарства, защото това са нашите предприятия, които ги произвеждат. Купува горива държавата от рафинерията в Бургас, защото тя произвежда бензин и нафта. Ние сме абсолютно равноотдалечени и помагаме на всички по законовия път и в малкия, и в средния, и в големия бизнес. А когато не си изпълняват ангажиментите, им отнемаме лицензите с месеци.

- НСО къде ще остане? При президента? НРС при вас ли?

- НСО си остава при държавния глава. Тя е по принцип служба към президента. Пази и бившите президенти, и опозиционните лидери. И е най-добре да бъде при държавния глава, но със свой закон, който да защитава и хората, които работят в НСО. А НРС е нужна на правителството. Има важни теми, по които, ако имаме достоверна информация, много различно ще бъде нашето решение, ще се готвим по-различно.

(Със съкращения)

http://www.trud.bg/Article.asp?ArticleId=1206656

Бисерите на Емо Чолаков от "Времето" по BTV

Гърми, не гърми – имайте слънчев следобед!
Като погледне човек картата – едни слънца… като палачинки!
Време! Как да му се разсърдиш?
Юлското слънце през юни ще изгрее с августовски замах.
Навсякъде е безсрамно хладно за това време на годината.
Циганско или индианско – така му викат американците, но лятото продължава слънчево и горещо и през октомври.
Октомврийски плаж в България, не на Канарските острови – не пропускайте тази златна възможност.
Ще задуха и ще завали – а защо точно през почивните дни… и аз това се питам, ама на – време!
Планината остава без настроение.
Утре вече ще имаме идеалното време за неходене на планина: бурен вятър, дъжд, по високото – сняг. Да, сняг. Не си причинявайте всичко това, освен ако не го наблюдавате някъде пред камината.
По-качествените, по-тъмни и по-купести облаци са за утре следобед,
Морето става все по-морско с всеки изминал ден.
За пореден ден вижте на картата какво си причиняваме.
На картата така вали, та и студиото ще наводни.
Морско – откъдето и да го погледнеш – ще бъде времето през почивните дни.
В четвъртък вече – дъждове, бури, порои и градушки ще има за всички.
Облаците през цялото време се опитват да саботират прогнозата за необичайното топло време.
Само след няколко часа градусите ще скочат с 5-6 и така ще скочат, че ще прескочат 30.
Не знам за вас, но на мен ми дойдоха в повече бурите в тази прогноза, затова предлагам да видим спортните новини.
Ей такова нестабилно ще е времето – докато се стабилизира.
То бива промяна, бива рязка промяна, ама чак пък толкоз…
А че му е време на времето да се променя – време му е.
Не може да е все така нечовешки горещо в средата на септември.
Във вторник ще задуха, ще завали, ще се разхлади и ще подготви терена есента да се почувства като у дома си.
Следобед сме си по къс ръкав – сигурен знак, че макар и в по-мургав вариант лятото все още продължава.
При подухващ северен ветрец морето може би не заслужава вече толкова специално внимание в прогнозите, но… мен ме гони носталгия.
Сняг ринат вече в Бавария и Швейцария – ако това, разбира се, ви успокоява.

Защо не ръмжим срещу бандитите - Мартин Карбовски



Представете си една държава България, в която до всеки гражданин има полицай. Ще има ли мир в душите ни, ще има ли лошотия, убийства, насилени деца и взломове? Сигурно няма да има. Но и никой не иска такава държава, а и е невъзможно.
Представете си дом за сираци, пълен с проклети пораснали деца, изродени и извратени от безмислието на живота, от беднота, от душевна празност, знаещи, че любовта я няма, а сексът е само насилие над по-слабите?! Това е днес страната България. Хора, знаещи, че правила няма или са за другите. Представете си хора, лошо облечени, с развалени зъби, невярващи в Бог, нямащи реална Родина, имащи само едно село с разградени дворове, разбити къщи, изтръгнати кабели и животни, пасящи на гробищата? Как да опазиш тези хора да не се избият?!
Това, че министър Цветан Цветанов е несимпатичен, че говори лошо, че ченгетата са изнервени и бият, е само едната страна на медала. Трябва да разберем какво искаме от властта един път завинаги.
Когато няма справедливост, вием до Бога и смятаме, че това е по-лошо от полицейска държава. Когато ченге бутне някого, крещим до дъното на ада, че държавата е полицейска. Искайте и ще ви се даде! Милиони хора наоколо мечтаят за полицейска държава, но това няма как да се случи. Други мечтаят да имат повод да крещят, че сме полицейска държава, за да могат да редят далавери и да затрудняват разкриването им. Трети имат право да не ги бият - тогава нека осъдят лошите полицаи, но да не се стига до истерия.
Искате ли работеща полиция? Представете си, че тя трябва да работи в градовете Содом и Гомор. Старите ценности ги няма, днес бабите съветват внучките си как да са по-добри проститутки, бащи помагат на децата си да станат бандити, престъпникът произвежда не толкова престъпления, колкото други престъпници. Сами избрахме да живеем в такова общество, където "нищо-святото" е единственият модел на поведение и където "истината е въпрос на гледна точка", и където "колкото хора, толкова истини". Дори медийните ни слогани утвърждават новия обществен строй, в който живеем. Строят на безумието, липсата на любов и правила.
В парламента опозицията говори за това, как полицията не се справя. Някой път, като пътувате из селата, извън главните шосета, се замислете дали пък това не е максимумът за държавен ред, при условие че сме страна от айдуци.
Ако можем да откраднем, ще откраднем. Ако може да бием - ще бием. Ако може да ми пуснат, да ми пуснат, ако не ми пуснат - с бой ще ми пуснат. В държавата, където шамарът за децата и юмрукът за жената са единствените закони, вие искате полицията да мирише на маргаритки?!
Истината е, че се избиваме сами, полицията дори ни пречи да го правим още по-качествено. Че си организирахме общество, където децата на всички, които ни управляват, живеят в чужбина. Това трябва да ви подскаже много. И основната грешка - тоталната безнаказаност, която приехме, че се нарича демокрация. Ние не наказахме никого от предишния строй, не наказахме нито едно ченге, проваляло животите на нашите родители. И после просто престанахме да наказваме сатрапите си. От крадящи политици до обикновен крадящ циганин - ние не ги наказваме, милостиви сме. После логично следва бунтът на милостивите, които се оказаха онеправдани. Огледайте се. Полицията няма да се справи, тя ще бъде пренесена в жертва. А без нея?!
Ненаказаните управляват живота ни. Правосъдната система се провали тотално - време е да го кажем честно - и по времето на Борисовото управление. Няма такава страна, не защото я няма на картата, а защото не раздава правосъдие. Истината умира на две места - в съда и в редакциите на медиите, които винаги знаят много повече от самата полиция, ужким. Пречи се на житейската логика, произвежда се дефицит на справедливост и за това не е виновна полицията. Затова сме виновни ние. Ние сме кръвожадни овце, на които хем ни е топло в собствените лайна и кръв, хем виним някой друг за собственото си бездействие и безпринципност. И ръмжим. Срещу кого ръмжите - срещу бандитите веднъж не съм ви видял да ръмжите, но срещу полицията - айде, покажи си зъбите, овчице!

Мартин Карбовски

Евтим Евтимов

За две ръце протегнати насреща,
земята бих до края извървял.
За две очи, като звезди горещи,
за цялата си топлина бих дал.

За две слова, от мене вдъхновени,
най-хубавите думи бих редил.
За две сълзи, изплакани за мене,
аз всички океани бих изпил.

Как малко исках аз - по зрънце само,
по капка от далечен, чакан дъжд.
А ти дойде наистина голяма
и всичко ми донесе изведнъж.

Донесе ми от ветрове заръка,
пожари звездни, за да не тъжа,
от мъка - песен, а от песен - мъка
и аз не зная как ще издържа.


Евтим Евтимов

СОКОЛ ИДЕ, ГЪЛЪБИЦА ВОДИ - Народна любовна лирика



СОКОЛ ИДЕ, ГЪЛЪБИЦА ВОДИНародна любовна лирика=============================
Съставител: Иван Бурин и Фанка Панайотова










І. Люляк ми цъфти в градина
   1. Бяла съм, бяла, юначе
   2. Сладуно ле, сладка ябълка
   3. Две се млади у ливади либат
   4. Раде, Раде, бяло Раде мари

   5. Сяла й мома калинчица
   6. Райне, мила батьова
   7. Момине ле, мари хубава!
   8. Излези, майчо, погледай
   9. Проводил ми, проводил ми
   10. Малка мома коня води
   11. Аз ке дойдам вая вечер
   12. Събрала Рада седянка
   13. Горе седи добър юнак
   14. Що ми сияе в Давидови двори?
   15. Дайте сито и ситно решето
   16. Цъфти ми, цъфти, босилкох
   17. Момне ле мари хубава
   18. От обед се мома разплакала
   19. Лудо-младо коня стега
   20. Изяздило лудо-младо
   21. Коню лю ален, каматан
   22. Похвали се малка мома
   23. Киряне бела-червена
   24. Драгано, мари Драгано
   25. Доброва мама на път седи
   26. Не слушай, либе, хората
   27. Иван Марийки думаше
   28. Да знаеш, мари моме, да знаеш
   29. Протекла е вода
   30. Тръгнало ми е момиче
   31. Ваклино моме, Ваклино
   32. Болен да съм се поболил
   33. Сос са фали, малка моме
   34. Гора се развива
   35. Я дойди, либе, я дойди
   36. Седна момче да вечеря
   37. Запели ми са, Латино
   38. Мела й Дойна равни двори
   39. Расла, расла малка мома
   40. Байно Радки дума
   41. Не ходи рано на вода, либе
ІІ. Вода газя, жаден ходя
   42. Разтури ми, момне ле Цвето
   43. Море у кого си, де гиди Гане
   44. Колко ми й драго, по-драго, мамо
   45. Нали ти снощи заръчах, либе
   46. Сън сънувах, Севделино, сън бленувах
   47. Добро льо, мари хубава
   48. Срещнали се два гявола
   49. Задало се й ясно зоре
   50. Отишла девойка долу в ливаге
   51. Припаднало, Стояне ле
   52. Заспала е Маринка
   53. Тънка Янка град градила
   54. Що се боре покрай море
   55. Ветър духа низ зелена гора
   56. Стани, момице, погльодай
   57. Седи юнак накрай море
   58. Бранко юнак коня кове
   59. Върви конче, двама да вървиме
   60. Пил съм вино, пил съм медовино
   61. Две Ради вода газеха
   62. Дойди, либе, довечера
   63. Я дойди, либе, я дойди
   64. Станке ле, любе ле мое
   65. Дунаве, бели, не бели
   66. Боянчице, капчице!
   67. Ой, съньо, съньо, мой съньо
   68. Изгреяла ясна звезда
   69. Момиче, девойче
   70. Стоян на Ганка думаше
   71. Седя седянка, що седя
   72. Теменуго, Теменужке
   73. Запиши ме, Димо либе, на пушката
   74. Разшъта се тънка Неда
   75. Пил би вино, пил би медовино
   76. Кога мама умираше
   77. Дохождай, либе, дохождай
   78. Отдолу идат, мамо бе
   79. Що ми не дохождаш, любе
   80. Защо ми се сърдиш, любе
   81. Зайди ми, зайди, ясно слънчице
   82. Кажи ми, Доне, кажи ми , либе
   83. Зарекох се, мамо, закълнах се
   84. Петлите пеят на разсъмване
ІІІ. Камък ми падна на сърце
   85. Снощи си вечер, мамо отидох
   86. Иван на Дуда думаше
   87. Що стоиш, любе, що гледаш
   88. Садила мома по море лозе
   89. Ой травице, ситна траво
   90. Израсло е дърво, дърво дафиново
   91. Снощи съм, Ганке, замръкнал
   92. Ага ми росне росица
   93. Кани се село да бега
   94. Девойче, жива раздело
   95. Моме, малка моме
   96. Здравко-Бравко, цвете миризливо
   97. Садила мома по море лойзе
   98. Снощи си ази отидох
   99. Либе Тодоро, Тодоро!
   100. Вдовице ле, Милице
   101. Стою на Станка думаше
   102. Рано съм цвете сеяло
   103. Аз ти постилам да лягаш, лудо
   104. Радо лю, моя дощерю
   105. Запуща Балю за Яна
   106. Бял вятър духа, бял вятър духа
   107. Станенине, господине
   108. Радо ле, мила мамино
   109. Не наспа ли се, либе ле
   110. Горо ле, горо зелена
   111. Дунаве, бели Дунаве
   112. Либили се луди-млади
   113. Дето се Дунав повива
ІV. Пукни се, тресни, юначе
   114. Никола Ради думаше
   115. Станко ле, Михалчина мари
   116. Вара пере на реката, мари
   117. Стано ле, голям дяволе
   118. Севдимко, Радо хубава
   119. Йове ле, Йове, Иване!
   120. Лайте го, лайте
   121. Весден мома пяла
   122. Цъфнало бело цвекице
   123. Цоне моме, немала те майка!
   124. Рано рани Маргита девойка
   125. Момне ле, мари хубава
   126. Изгори ме, Стояно
   127. От баир слиза, назлъм
   128. Разболяла се й Дудинка, мари
   129. Мари Марийке
   130. Дето слънцето захожда
   131. Проклето, триклето
   132. Ай, мори Мито
   133. Я стани, Стано, отвори
   134. Загогучал ми е грив гълъб
   135. Зарекло се Станиното
   136. Звъннало ми ясно звънче
   137. Протекла е ладната вода
   138. Горице ле лилянова
   139. Мар момиче, мар кокиче
   140. Пелин, пелин, зелен пелин
   141. Дойна двора мете
   142. Откакто се залюбихме
V. Мома коси зелена ливада
   143. Два са орли бият
   144. Мома коси зелена ливада
   145. Дренак ми цъфти, ягодо
   146. Я ми вей, ветре, я не вей
   147. Сокол гони мала птичка
   148. Левент Тодор кула гради
   149. Както се молех тъй стана
   150. Наемаш ли се, орехче
   151. Над Неда хвърчат два гълъба
   152. Байно ле, Иване
   153. Замръкнала Донка
   154. Доне, Донке, малка моме
   155. Брала е Яна еньово цвете
   156. Ветре ле, разладане ле
   157. Ранила е Детелина
   158. Би що би лято, мина се
   159. На морава сбор се бере
   160. Тръгнали ми са, тръгнали
   161. Седнала е малка мома
   162. Мела мома равни двори
   163. Подранило мало звънче
   164. Овце пасе Нанко чобан
   165. Два са яловари
   166. Слънце зад облак залезе
   167. Заблеяло рудо стадо
   168. Замръкнало стадо
   169. Калинка колан тъчеше
   170. Тодоро, Тодорке
   171. Мама Андроне думаше
   172. Либе ле, либе Йоване
VІ. Сокол иде, гълъбица води
   173. Сещай се, Цвето моме, сещай се
   174. Слънцето трепти, изгрява
   175. Добра за вода отива
   176. Драгана дари сновеше
   177. Дана из пътя вървеше
   178. Добре ми дошел, драгинко
   179. Два славея на пенджери пеят
   180. Славей пиле, не пей рано
   181. Вила мома три зелени венци
   182. Вила мома зелен венец
   183. Ела се вие, превива
   184. Доде си ерген походих
   185. Море веке ми се додеяло
   186. Слънцето ходи, заходи
   187. Зимнали са девет порти
   188. Процвилил ми сив-зелен кон
   189. Викни ме, майчо, раничко
   190. Засилна се силна звезда
   191. Коню, коню, хранен коню
   192. Момиче, голем дяволе
   193. Иван на Неда думаше
   194. Три ми се моми скарали
   195. Мама Николу думаше
   196. Що ми гора на росен мирише?
   197. Притекъл ми, мамо
   198. Гюл девойка поди гюл заспала
   199. На бас се ловят ерген и вдовец
   200. Снощи на вода отидох
   201. Седи мома у градина
   202. Я изскочи, юнакова майко
   203. Ой дъбе, дъбе, син-зелен дъбе
   204. Дотече река златена
   205. Девойче, моме ле, девойче
   206. Блазе им, Боже, на тези
   207. Седела е Елин-Дойна
   208. Залиби Стоян три моми
   209. Кавали свирят в усое
   210. Дрямка ми се дреме
   211. Георги на Тинка думаше
   212. Майчинко, яговичко лю!
   213. Девойка Богу се молила
VІІ. Китка смесена
   214. Грабил Богдан хубава девойка
   215. Стани ми, стани, Дилбер Ангелино
   216. Снощи дойде тугин юнак у дома на гости
   217. Вятре горненине
   218. Кълни, майко, кого кълнеш
   219. Герги слазя от планина
   220. Малка мома град градила
   221. Допратил е невен до босильок
   222. Моме Калино, Калино!
   223. Мори Тодоро, моме Тодоро!
   224. Паша на Станчо думаше
   225. Копеле карат ворзанко
   226. Радо ле, една на мама
   227. Марко льо, луда гидийо
   228. Захарино мори, малай моме!
   229. Птичка фръкна по полето
   230. Мари китко невянкова
   231. Ружице ле, бяло Ружо
   232. Слънцето изгрява
   233. Мари горице лилянова
   234. Засвириха два гълъба
   235. Ти кат ме чуеш, мамо
   236. Димитър Ради думаше
   237. Мари Тодоро, тьонка Тодоро
   238. Момиче, тънко, високо
   239. По Гергьовден спаднах, лельо
   240. Рашке ле, конакчийке ле!
   241. Знаеш ли, либе, помниш ли
   242. Йованчо Марийки думаше


Под някои песни има обяснителни бележки на Иван Бурин, които оставяме за яснота на метода при съставяне и редактиране на антологията (бел. ред., Т.М.).

© Иван Бурин и Фанка Панайотова, съставителство
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 31.10.2005
Сокол иде, гълъбица води. Народна любовна лирика. Съст. Иван Бурин и Фанка Панайотова. Под редакцията на Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2005
Други публикации: 
Сокол иде, гълъбица води. Народна любовна лирика. Отбор и редакция Иван Бурин и Фанка Панайотова. София: Изд. на ЦК на ДСНМ "Народна младеж", 1956.