За ДОЧО ЛЕКОВ



Дочо Леков е роден на 11.10.1928 г. в Ямбол. Завършва Българска филология в СУ "Св. Кл. Охридски". Учителства в Грудово и Сливница, записва аспирантура през 1956, след което постъпва на работа в Института за литература. Чете лекции по възрожденска литература в СУ "Св. Кл. Охридски" и в ПУ "П. Хилендарски". Дочо Леков е сред най-видните изследователи на възрожденската литература, съставител и редактор на съчиненията на мнозина възрожденски писатели. Някои от най-значителните му трудове са: "Проблеми на българската белетристика през Възраждането" (1970), "Васил Друмев - живот и дело" (1976), "Любен Каравелов" (1977), "Тодор Пеев" (1978), "Райко Жинзифов" (1979), "Литература, общество, култура" (1982), "Ради Колесов" (1983), "Ръкописните учебници на Добри Чинтулов" (1987), "Писател - творба - възприемател през Българското възраждане" (1988), "Българска възрожденска литература. Т. 1-2" (1988) и др. Умира на 03.06.2003 г.

ЛИТЕРАТУРНА КРИТИКА

Статии
  Вечната "История славяноболгарская"

* * *
Критика за Дочо Леков

За МИХАИЛ АРНАУДОВ



Михаил АрнаудовМихаил Петров Арнаудов е роден на 5.Х.1878 г. в Русе. Завършва гимназия в родния си град и славянска филология във Висшето училище в София (1898). Специализира през 1898-1900 индогерманско езикознание, философия и литература в Германия. Известно време е гимназиален учител във Видин и София. През 1903-04 специализира в Прага. През 1907 е поддиректор на Народната библиотека в София. Доцент (1908), извънреден професор (1914), редовен професор (1919) в Софийския университет. Декан на Историко-филол. факултет (1921-22), ректор на Софийския университет (1935-36). Директор на Народния театър в София (1926). Дописен чл. на БАН (от 1918), академик (от 1929). Член на Украинската АН, на Унгарската литературна академия "Петьофи", почетен доктор на университетите в Хайделберг (1936) и Мюнстер (1943). За участието си в кабинета на И. Багрянов като министър на народната просвета, през 1945 г. е съден от НС на доживотен строг тъмничен затвор. Освободен от затвора през 1947. До края на живота си се занимава с научно-творческа дейност. Научните интереси и творческото дело на Арнаудов са разностранни - той е ерудиран фолклорист, етнограф, литературен историк и теоретик. Дълги години (1925-43) е редактор на сп. "Българска мисъл". Издава библ. "Български писатели" (т. 1-6, 1929-1930; 2003-2004). Под ред. на Арнаудов излизат съчинения на редица български писатели и сборници с народни умотворения. По-известни негови трудове са: "Български народни празници" (1918), "Крали Марко в народната поезия" (1918), "Студии върху българските обреди и легенди" (1920-1924), "Увод в литературната наука. Задачи. История. Съвременно състояние" (1920), "Психология на литературното творчество" (1931), "Очерки по българския фолклор" (1934), "Творци на Българското възраждане" (1940), "Из живота и поезията на Иван Вазов" (1958); "Яворов. Личност, творчество, съдба" (1961), "Поети и герои на Българското възраждане" (1965), "Веркович и Веда Словена" (1968) и др. Умира на 18.11.1978 г. в София.
КРИТИЧЕСКИ ПРЕГЛЕД
Предговори
   Предговор [към първото издание на "Библиотека "Български писатели"]
ЛИТЕРАТУРНА КРИТИКА
Студии и статии
   Канонът на българската литература
ЛИТЕРАТУРНА ИСТОРИЯ
Студии и статии
   Васил Априлов
   Г. С. Раковски
   Алеко Константинов
   Ив. Д. Шишманов
   Пейо Крачолов Яворов
Съставителства
   Библиотека "Български писатели". Живот - Творчество - Идеи. Т. I-VI
ЕТНОЛОГИЯ
Предговори
   Предговор [Български народни песни от Македония. Съст. Панчо Михайлов]
ФОЛКЛОР
Съставителства
   Българско народно творчество в дванадесет тома. Т. IV. Митически песни
   Българско народно творчество в дванадесет тома. Т. V. Обредни песни (съсъст. Христо Вакарелски)
   Баладни мотиви в народната поезия: 1. Песента за делба на двама братя 
   Български народни песни. І. Лирика 
   Български народни песни. ІІ. Епос
   Вековно наследство: Българско народно поетическо творчество. Т. 1.

* * *
Критика за Михаил Арнаудов
Михаил Арнаудов в книжарница "Книгосвят"
   Основи на литературната наука
   Психология на литературното творчество Т.1 - 2 / Комплект

За ЮЛИЯ НИКОЛОВА



 Юлия Николова
Юлия Николова е родена на 10.03.1941 г. в гр. Плевен. Завършва основно и средно образование в гр. Свищов през 1959 г. , а висше - през 1964 г. в Софийския университет "Св. Климент Охридски", специалност "Българска филология". От 1973 г. е преподавател в Пловдивския университет "Паисий Хилендарски", от 1987 г. - доцент. Защитава докторантура през 1983 г. на тема "Баснята в българската възрожденска литература (фолклорна, долитературна и литературна басня)". Чете лекции в Бургаския свободен университет (1996-2000), Пловдивския университет, филиал Смолян (от 1999), АМТИИ, Пловдив (2000-2002), Софийския университет "Св. Климент Охридски" (от 2003). Член е на специализирания научен съвет по литературознание към ВАК; ръководител на катедрата по българска литература (1999-2000); член на Съюза на учените в България; член на обществото "Българският ХVІІІ век". Професионални занимания и интереси: българска възрожденска литература, култура на ХVІІІ-ХІХ в., културна антропология, етнология, фолклор. Автор е на три монографии (две от тях в ръкопис), университетски учебник, учебно помагало (с три издания). Съставител, редактор и съавтор на три университетски сборника - учебни помагала. Има над осемдесет научни статии и тридесет рецензии, обзори и публицистични статии. Удостоена е със званието "Почетен гражданин на град Свищов" (2006).
ЛИТЕРАТУРНА ИСТОРИЯ
Рецензии
   Почеркът на пътя
   "Модерните потреби на Възраждането" и съвременната им научна потребност 
   Книгата... "Няма край"


За НИКОЛА ТАБАКОВ


       Никола Захариев Табаков е роден на 31.10.1891 в гр. Сливен. Завършва гимназия в родния си град. През 1915 г. завършва Славянска филология в Софийския университет. Участва в Първата световна война. Учителства в Сливенската мъжка гимназия (1919-1926). Неин директор (1933-1934). Директор на Варненската мъжка гимназия (1927-1928). Учител в Бургаската мъжка гимназия (1934-1938) и в Трета и Първа софийски мъжки гимназии (1941-1945). Член на Висшия учебен комитет при Министерството на просветата (1928-1933, 1938-1941). Научен сътрудник в института "Ботев-Левски" при БАН (1955-1958). Редактор на сп. "Училищен преглед" (1931-1933). Във връзка с педагогогическата си дейност посещава Полша, Франция, Турция, Гърция, Холандия, Германия, Италия. Пише по проблеми на образованието и възпитанието. Научните му интереси са в областта на възрожденската литература - Добри Чинтулов, Петър Берон, Братя Миладинови, П. Р. Славейков. Автор е на спомени за Яворов, Йовков, Фурнаджиев и на биографичните очерци "Добри Чинтулов" (1955) и "Братя Миладинови" (1966). Под негова редакция излизат "Сборник Добри Чинтулов" (1922), "Юбилеен сборник на Сливенската мъжка гимназия" (1934). Умира на 14.05.1975 в София.
ЛИТЕРАТУРНА ИСТОРИЯ


Патриот - ДОБРИ ЧИНТУЛОВ



Отколе слънцето заседна,
настана нощна тишина
и зад гората близоседна
погледна пълната луна.

Тя със зарите си огряла
върху зелената трева,
дружина вярна там седяла
с войвода патушна глава.

Прохладен извор там извира
като на огън варево,
а сянка длъгнеста простира
зелено буково дърво.

Войвода дума на дружина:
почакайте под този бук,
за малко време ще замина,
че пак ще ви намеря тук.

И стана той самси тогава,
на рамо пушка си качи,
на пояс револвер запава
и мигом се отдалечи.

Върви той бърже през гората,
минава много трапища
и се прехвърля през водата
в дълбоките им долища.

А по стръмнините нагоре
пъхти и в огън цял гори,
най-сетне с божията воля
достигна сини канари.

На върха веч като достигна,
да си почине той седна,
към юг очите си издигна
и видя родна си страна.

Открил е бащино огнище,
градът, във който се родил:
где се научи, за да ище
на нежна майка поглед мил.

Нещастний във години млади
какви е претърпял беди!
Какво не стори, що не даде,
догде да се освободи.

В ръце хайдушки е изпадал,
нуждал се гладен да стои,
в градски тъмници е страдал,
железни влачил букаи.

Защо? Защото се увличал
нещастните да отърве,
без да го викат, самси тичал,
за да им помощ подаде.

Но времето се променява,
светът еднакъв не стои,
дъждът за всички превалява
и под небесата пои.

Като присъдбата изпълне,
свободен вече той стана,
да мисли кой път да прегърне
във мила бащина страна.

Обиден мъченик тогава,
мъчителите намрази,
се мисли, колчем ляга, става,
как може да ги порази.

Дружина вярна той събира,
на волята си ги склони
и времето без да простира,
реши се да се подиви,

да обикаляме планините,
мъчителите си да трий,
що теглил той злочестините,
колко-годе да измий.

Или пък родното му племе,
ако се някак съживи
и скочи, за да се отнеме,
на помощ да му се яви.

Но спи това злочесто племе
в дълбок и непробуден сън,
в тежки мъки тегли, стене,
черней отхвърлено навън.

Войвода щом си туй представи,
пот го побива по лице,
какво да стори, да направи
с раненото си той сърце.

На път когато му се падне,
макар и стар, но като млад
ще гледа как да се открадне,
към родния си тича град.

На канарите се възкача,
градът изглежда отдалеч,
порони сълзи, горко плаче,
изгубен е за него веч.

И щом престане той да плаче
и сълзите му да текат,
изново хваща пак да краче
и връща се по същий път.

Читателю, ти питаш кой е
злощастний този патриот.
Самси се усети, че той е
дядо Иванов Панайот.

Стани, стани, юнак балкански - Добри Чинтулов



Стани, стани юнак балкански
от сън дълбок се събуди,
срещу народа отомански
ти българите поведи!

Че сълзи кървави пролива
във робство милий наш народ;
високо той ръце простира
да го избави вишний бог!

И тъй ний много претърпяхме,
но стига толкоз да търпим,
да бъдем пак, каквито бяхме,
ил' всинца да се изтребим.

Докога, братя, да се губим?
Защо да се не съберем?
Така ли вечно ще се трудим
и в робство всинца да измрем?

Я вижте, братя, погледнете
на ближните нам племена!
От тях добър пример вземете
как си прославят имена!

Станете, братя, вий станете,
начало покажете вий;
и сабите си запашете,
и помощ ще ви се яви.

На помощ сърби, черногорци
със радост ще се затекат,
а и от север храбри руси
тозчас ще да се появят.

Догде е мъничка змията,
елате да се съберем!
С крака да й строшим главата,
свободни да се назовем!

Да стане лева наш балкански,
от него вятър да повей,
та полумесец отомански
под тъмен облак затъмней!

Да си развием знамената,
да светне нашата земя,
да си прославим имената,
да гинат турски племена!

Къде си, вярна ти любов народна - ДОБРИ ЧИНТУЛОВ



Къде си, вярна ти любов народна?
Къде блестиш ти, искра любородна?
Я силен пламък ти пламни,
та буен огън разпали
на младите в сърцата,
да тръгнат по гората.

Пламни, пламни ти в нас, любов гореща,
противу турци да стоим насреща!
Да викнем всинца с глас голям
по всичкия Коджабалкан:
голямо, мало, ставай,
оръжие запасвай!

На пояс тънки сабли запашете,
за бащината си земя станете,
колете турски племена,
пълнете с техните тела
пространните равнини,
дълбоките долини!

За нашето отечество и слава,
за нашата свобода и държава
да си пролеем вси кръвта,
да си добием волността
от нашите тирани,
неверни мюсюлмани!

Байраци български навред да вдигнем,
към бога със краст във ръка да викнем:
о, наш създательо Христе,
я виж от ясното небе,
нашето мъчение,
дългото търпение.

Благослови ти нашето желание,
на тебе имаме ний упование,
подвигът да ни е осветен,
на твоя вяра утвърден,
на славното ти име,
предвечний божи сине!

Кога в български предели настъпим,
кога вразите си от нас изгоним.
Да се възвишат знамена
на българските рамена
от върха на Дуная
в Тесалия до края.

Кога свободата си ний доставим,
кога си имената ний прославим,
да видим всички мир тогас,
и ний да викнем всички с глас,
живейте православно,
в България държавно.

Двама приятели - ДОБРИ ЧИНТУЛОВ



- Поклонниче на Аполона,
къде е писано в закона,
та толкоз рано излезна,
без да ме чакаш, в път тръгна?

Защо под облака небесен
стоиш ти тъй като унесен?
Кажи, приятелю, как си?
Що се замисли пак сам си?

- Сам си? О, аз не бях самичък,
когато дойде ти едничък
и ме попита: ти как си?
Тогаз останах аз сам си.

Ела, седни и ти при мене,
прилично то е сега време,
да видиш в този сгоден час
къде със ум се носех аз.

Я погледни наоколо си
как всичко мами и ум носи,
припомня стари времена,
народната ни старина!

Аз минах селото Преслава,
достигнах и до таз морава
и като гледам тез места,
макар да нямат те уста,

кръвта ми силно те вълнуват
и на душата ми хортуват:
"Запри се, та си почини
при тез свещени старини!"

Като от коня си отседнах,
спокойно тука се облегнах,
обърнах поглед аз навред,
изгледах всичкото наред.

Отде се мисли появиха,
та в мене всичко съживиха,
преминалото се яви
и ми душата съживи!

Аз видях древната столица,
на наште градове царица,
Преслав със свойте старини
във Хемуските планини!

Във бащините си палати
цар Крум от мислове крилати
разхождал се обиколен,
душевно много нажален.

За мир два пъти се обаждал,
нарочно пратеник проваждал
до Никофора гордий цар,
на византийци господар.

Но никак гордий цар не слуша,
но повече уши запуша
и се присмива в веселба
на царска Крумова молба.

Крум трети път му изпроводи
от свои верни скороходи,
дано Никифор се склони
да пощади деца, жени.

Но всичко пусто и напразно!
Никифор казва гръмогласно,
че нищо той не ще да чуй,
и Круму във лицето плюй.

Сърце се Круму наранява,
душата му се разярява
и като някой гладен лев
провиква се със стрешен рев:

"О, вишний боже безпределний,
и ти, Перуне огнестрелний,
кои от горния ефир
боравите над долний мир;

кои със правдата в ръката
въртите по света делата,
по нея всички да вървят,
кои живеят по светът!

Насам, насам се обърнете,
насам си погледа втренчете,
та вижте с ваший верен глед
врага, Никифора проклет!

За милост той не ще да знае,
да тъпче правдата дерзае;
като разбойник нападна
на бащината ни страна!

Ако да имам аз погрешка
и тъпча правдата човешка,
на всички богове гневът
да ми увисне на вратът!

Ако ли ази съм невинен,
то нека огънят ваш силен
врага в глава да устрели,
рода му долу да свали!

О, скоро, скоро, воеводи,
навред пратете скороходи,
народът да се призове
и тука да се събере.

Оттука да го наредите
места да хване по горите;
да чака, да не влиза в бой,
приказ догде не вземе мой."

Веднага в всичката Преслава
голямо-мало се разшава:
кой ножа носи да кали,
кой чанта пълни със стрели,

кой тетиви на лък обтяга,
кой вранен коня чеше, стяга
и клето му сърце трепти,
кога да тръгне, не търпи.

По българското всичко царство,
под Крумовото господарство,
зад тебе или пред очи
навред за бой сал глас ечи:

война, война непримирима
за бащината ни любима,
война противу лютий враг,
нечакан гостенин недраг!

Но на! Никифор наближава,
нахлува в Крумова държава,
наред той коли и плени,
не ще да знай деца, жени.

В Хемуски планини наскочи
и право към Преслава сочи
и нея той да изгори,
народа й да измори!

Но бог набесни не допусна
врагът със жадността си гнусна
народ невинен тъй да трий,
докрай кръвта му да изпий.

Крум вече се добре приготви,
премина друмища и локви,
войската му се настани
зад тез високи планини.

Във старо време планините
със дърва били все покрити,
с дъбрави и със гъсталак,
обвиснали с зебен шумак.

Там всеки българин, достоен
на бой да иде като воин,
захванал място във леса
и чакал сал за бой гласа.

Крум строга заповед проводи,
за да завземат вси проходи
и да оставят сал един
за византийски исполин,

да чакат свободно да мине
със зверските си той дружини
и щом пристигне във градът,
прохода да заобиколят.

Току-що Крум това изрече,
ей че Никифор се изпречи,
нахлува право във градът
и повелява да пленят.

На туй пример сам той подаде,
като каза на войни млади,
хазната царска във градът
за него те да задържат.

Таквози кесарево щене
на всички даде дързновене,
захващат всички да пленят,
наред без милост да сечат.

И вред в столищата Преслава
плач и ридане се раздава;
ни стар, ни млад не пощаден
от врага люто разярен.

Когато вече се насити
на страстите си зверовити
да гледа как да угоди
и радва се, че победи,

донасят му хабер веднага,
по-скоро казват му, да бяга,
че е отвред обиколен,
на българи ще падне в плен.

Никифор се на коня мята,
на него като птица лята,
насам-нататък криволи,
местата да обиколи.

Когато вече вред обиде
и със очите си сам виде,
че няма где да се спаси,
на войните си разгласи:

"Човек, макар да би бил птица,
да хвърка като гълъбица,
не може никак отърва
злочестата си тук глава.

Но щита няма ний да сложим,
ще да се бием колко можем,
догде ръцете ни държат,
кръв ще проливат, ще сечат."

Никифор тъй като издума,
зелената във леса шума
веднага силно зашумтя
и тропот конски затуптя.

С войската си се Крум затече,
на всяко място се препречи,
захванал се е страшен бой
между двете войски безброй.

Бръмчат унило тетивите,
пищят във въздуха стрелите,
ножовете навред лъщят,
тела човешки те сечат.

Пръхтението на конете
и трясъкът на щитовете
разнасят се далеч в леса
и си възвръщат пак гласа.

Въздишания се тежки дигат,
до сини небеса достигат,
земята силно се люлей,
кръвта човешка все се лей.

Най-сетне падна на земята
на византийците войската
и клюмна вирнатият нос
като трева по сенокос.

Сам си Никифор тук загина
с въртоглавата си дружина,
със всичките си големци
и със придворните скопци.

С сърдечна радост Крум погледна
на тази кървава победа;
хвала въздаде с викове
на българските богове.

А на Никифора главата
като улови за косата,
погледа и се причерви,
душата му се разгневи.

"Когато, рече, не щеш мира,
за тебе острата секира,
о, враже гордий, опознай,
небето отреди за пай!

Вий, мои предани другари,
достойни, верни главатари,
България се отърва,
вземете сега таз глава,

вземете, та я отрежете
и черепа й очистете
от всякаква нечистота,
щото докарва гнусота.

На огъня я изварете,
със чисто злато обковете,
писецът със кистцата си
да я опише, украси.

Да бъде тя за спомен чаша
на славната победа наша,
със нея ний ще да пием,
кога на сбор се съберем.

Когато българин пирува
и в радостта си тържествува,
със пълна чаша във ръце,
наздраве, братя, да рече."

- Кажи ми сега ти, наздраво,
не ти ли отговорих право,
когато тука преди час
не бях сам си, ти казах аз?

Ха, качвай се сега на конят,
мъглите виж, на дъжд се гонят;
доволно, стига да стоим,
път дълъг ний ще да вървим.

Възпоменание - ДОБРИ ЧИНТУЛОВ



Току-що се яви зората
в един прекрасен майски ден,
излязох аз из одаята
душевно много наскърбен.

Но где и към кого да тръгна?
Кой може да ме утеши?
Към кой мъдрец да се обърна
с съвет той да ми се яви?

И тъй стоях със нетърпене,
и много, много аз мълчах,
но по сърдечно си влечене
към Трапезица аз тръгнах.

Навред там тихий вятър вее,
реката Янтра там шуми:
и славейчето сладко пее
и пътниците весели.

Мен само не развеселява
тази природна веселба,
но само ми възпоменава
за прадедните времена!

И дума: "Слушай, юноше, с внимане,
към тебе вика таен глас,
на, гледай, със възпоменане
живее всичко до тозчас.

Смисли за тази Трапезица,
за този старий, наший град,
той българска е бил столица,
и скрива прадедния прах!

Със вярната си тук дружина
Асен е някога живял,
но много оттогаз се мина,
откак със слава той гърмял.

Оттука български юнаци
далеко тичали на смърт,
високо дигали байраци,
врази кога им се явят!

Китка от Балкана - ДОБРИ ЧИНТУЛОВ



Със позволение от Зевеса
прочул се беше глас в Одеса,
че красна китка от Балкана,
от хубави цветя събрана,
ще да се скоро появи.

Зарадвари се българите,
със радост смятали те дните,
кога по-скоро да я видят,
замислили да я поливат,
на много време да цъфти.

Но на току речи една година
и още повече се мина,
откакто тя не се явява;
какво горката е станала?
Дали потънала в морето?

Но на - надникна от небето
и тихом мен пришепна днес
на дясното ухо Зевес:
че мишката я уж грабнала,
а нея котката изяла.

Изпроводяк на едного българина из Одеса - ДОБРИ ЧИНТУЛОВ



Ти тръгваш, друже наш любезний,
достигна тоз несносен час,
когато вече в път последний
ний слушаме тук твоят глас.

Фърчи, фърчи, о друже, с радост,
фърчи към родните страни;
развесели ти твойта младост
под милите нам планини.

Небесна радост там живее
покрай студената вода;
там вятърът кога повее,
в сърца разлива веселба.

Там родните ти мили братя
и твойте майка и баща,
да те приемат във обятя,
деня те чакат и нощя.

Но там във бащини обятя,
кога те радост огради,
смисли, че общите ни братя
във мрак живеят и мъгли.

И чакат те със нетърпене
небесний свят да ги огрей
и в тях да светне просвещене
и мракът тъмен да развей.

Ний ще те помним, дето ходим,
деня, нощя и всякой час;
а тебе всинца ти се молим
да не забравяш и ти нас.

Земни от нас о, друже верний,
на вечна дружба тоз залог
и в пътят ти, път най-надеждний,
да ти е всемогъщий бог.

Стара майка се прощава със сина си - ДОБРИ ЧИНТУЛОВ



Прощавай, синко, много здраве,
едничка рожбо на светът;
така съдбата нам направи
син с майка да се разделят.

Това ли чаках аз от тебе,
откак си още малък бил,
та сега в мойто старо време
в път дълъг си се наредил?

В страни ти чужди ще да идеш,
къде ти сочи съвестта,
светът и хората да видиш
и да си търсиш там честта.

Но мислиш ли ти, рожбо мила,
че ще да имам аз покой,
кога от старост и без сила
любезний образ спомня твой?

Ако да видя буря страшна
със силен дъжд да завали,
то моята душа нещастна
от страх ще скоро затрепти.

Ако трескавицата слушам
и страшен гърмел да гърми,
то аз със страх голям ще думам:
ах, сега де ли е син ми?

Когато овците заблеят,
играят, тичат по поле;
когато птичките запеят
под синьо-ясното небе,

ще думам аз: ах, птички, овци,
и вий си имате деца,
при вас играят ваште рожби,
но мойта в чужда е страна!

Кога се вече ти находиш
по чуждостранни градове
и в тази къща пак си додиш,
кой ще ти помощ подаде?

Къде е мойта майка мила,
роднините ще питаш ти,
но само нейната могила
тогаз щът ти покажат тий.

Душата ти не ще забрави
това, що ти хортувах аз.
Върви, носи си много здраве
и споменувай пак за нас.

Бойко Борисов в Пловдив

29 април 2012г.

Предстоят още тежки преговори за цената на горивата у нас, заяви в Пловдив министър–председателят Бойко Борисов. Той уточни, че по темата има интереси за милиарди и за политическо влияние.
„Ще поговорим пак с президента Путин, Барозу и Ердоган, това са ключовите играчи, които биха могли да доведат до евентуална диверсификация”, добави той. По думите му правителството полага много усилия цените на горивата у нас да поевтинеят.


Виждам какво значи 20 години мърлявщина в Пловдив. Това заяви премиерът Бойко Борисов по време на днешното откриване на Римския стадион в Пловдив. „Честитя ви това красиво място, но като гледам другите сгради наоколо, виждам какво значи 20 години мърлявщина”, бяха точните думи на премиера.


След като разгледа Римския стадион, Бойко Борисов се разходи по Главната улица, където седна да пие кафе и се снима и раздаде автографи на пловдивчани.


3а РАДОСЛАВ РАДЕВ



РАДОСЛАВ РАДЕВ
=============================
Радослав Димитров Радев е роден на 5 октомври 1954 година в гр. Главеница. През 1979 г. завършва българска филология във ВТУ "Св. св. Кирил и Методий", където понастоящем е преподавател по методика на литературното обучение. Автор е на книгите: "Алеко Константинов. Лице и опако", "Иван Вазов и българското предвечерие", "Енциклопедия на българската възрожденска литература (в съавторство с акад. Иван Радев), "История и култура на България в дати. Възраждане" (в съавторство с акад. Иван Радев), "От калпака до цървулите", Енциклопедия "Българска еротика". Интересите му в областта изобразителното изкуство пораждат монографиите: "Размисли за иконата и стенописа в българската литература", "Сбъднати пътувания на духа чрез словото и пластиката" (в съавторство с доц. Румяна Лебедова). Редактор на алманах "Света гора".



ЛИТЕРАТУРНА КРИТИКА

В превод на сръбски език - Денко Рангелов
ИСТОРИЯ
Рецензии
   Храм на посветените

ОБРАЗОВАНИЕ

Рецензии
   Помагало за българите в чужбина (съавтор: Койка Попова)
Анкети
   Есето

* * *
Радослав Радев в книжарница "Книгосвят"
   Тестове по литература за 9 клас (съавтори: Койка Попова; Станимир Цветков)
   Енциклопедия "Българска еротика"
   Всичко за матурата по български език и литература 40 + 1 (в съавторство)
   Тестове по български език и литература 8 клас (в съавторство)
   Тестове по български език и литература 7 клас (в съавторство)
   За седмокласници... като за седмокласници (в съавторство)
   Седмокласниците пишат (в съавторство)
   Българската възрожденска литература в училище (в съавторство)
   Тестове по български език и литература 11 и 12 клас (в съавторство)
   Деветокласниците пишат (в съавторство)

Из поезията на Трендафил Акациев



ИНДУСТРИАЛИЗАЦИЯ

ХЕЙ, другарю, спри!
Грабвай чук в ръката!
В бой за индустри-
ализацията!!!

1959 г


КОЛЕКТИВИЗАЦИЯ

АЗ,
ти,
той,
тя,
ний,
вий,
те -
в поход към селата.
То -
и то да порасте,
да укрепва също Те-
кезесата-та-та!!

1959 г


ОТЧАЯНИЕ

В МОЗЪКА си страшно ровя -
може би ще се отровя.
Но пред погледа ми съмна -
по-добре да се гръмна.
Вятърът зловещо свири:
х
а
р
а
к
и
р
и
х а р а к и р и!!!

1960 г


ХАМЛЕТОВ ВЪПРОС

СТРАННА измет се навъди -
чуди се дали да бъди.
Щом не искаш – не бъди,
но отсреща врагът бди.
Чуйте моята присъда:
Той не ще, но аз ще бъда!
Две са нашите съдби -
аз: туби, той – не туби!

1961 г


НЕЩА

ТАКВИЗ неща ми обеща
пред твойта майка и баща,
и въпреки това не щя,
когато мен ми се дощя.
Добре, не щеш. Като не щеш
какви тогаз ще ги ядеш?
А аз тогава, срам не срам,
ще си ги ям, обаче, сам.

1965


СОФКА ФИЛОСОФКА

НА латински „фило – софка“
означава „любя Софка“.
Но това девойче мило
не знай думичката „фило“.
Знам три превода на нея:
любя,
тача
и милея.
Аз я любя, любя, Софка
със или без опаковка.
Хем я любя, хем я филя
и след туй я трендафиля.

1966 г


ЛЯВО УТРЕ

МОЕ светло, бъдно утре,
вземи лявото ми кутре.
Идвай, чакам те горещо
да ти дам и още нещо -
нещо здраво и кораво,
нещо щръкнало и ляво!

1969 г


ОДА ЗА СССР

ЗНАЯ всичко наизуст
за Съветския съюз.
Кой на този свят не знае
как той крачи и шагае.
И си казвам: Ех, блазя
на съветските друзя.

1970 г


ЗНАМЕ НА МИРА

АЗ съм мъничко детенце,
аз съм знаме на мира.
Ходя, бродя из гората
гъбки да си набера.
Но не щеш ли – мухоморка!!
Казва Партията зорка:
„Не бери я, остави я
тази гъбка, о дете,
нека тя да си расте.
Тук ще мине след момент
един гладен дисидент.
Ще я глътне кат муха,
ще се гътне, ха, ха, ха!

1988 г


ОДА ЗА ПАРТИЯТА

НЕ на думи, не на хартия
славя свойта родна Партия.
С нея крача вдъхновен,
тя е влязла вътре в мен:
в моите очи червени,
в моите аорти, вени,
в моя нос и в моя крак,
в моя бъбрек и далак,
тя е в моята глава
и във моите черва.
Както хапчето целително
тя ми действа очистително.

1988 г


ДЕСЕТОНОЕМВРИЙСКИ ПРЕВРАТ

СПЯХ си в моя мек креват.
То пък станало преврат.
Тръгвайте, сестри и братя,
да отидем на превратя.
Става всеки от кревата
и отива на преврата.
Вика: „Слава на преврата!“
и отново във кревата.
Славна дата, светла дата:
от кревата – на преврата,
от преврата – във кревата.

1989 г


ДОСИЕ

БЕСЕПАРИ, седесари,
господа или другари,
безпартийни и сие
търсят мойто досие.
Нека да узнай шпиона -
скрил съм си го в панталона.
Там почива най-подир
миналото във вечен мир.



ЕМИГРАНТСКО ЕЛЕГИЧНО

НЕ страдам от мания
да отида в Германия.
Германия -
мани я!
Ще отида с автобус
във Съветския съюз.



ЖЪЛТЪК И БЕЛТЪК

ВСИЧКИ български деца
трябва да ядат яйца.
Ако имаш ти яйца,
ще си имаш и деца.
Но не бойте се, деца,
за утрешните си яйца.



ЕКСТРАСЕНС

НЯМАМ стаж и нямам ценз,
за да бъда екстрасенс.
Но какво е екстрасенза
в този бурен двайсти век?
Екстрасенза също кенза -
най-обикновен човек.
Тъй че в моята поензия
също има екстасензия.
Средно два пъти на ден
се отделя тя от мен.



НОМЕНКЛАТУРНО

СТАРАТА номенклатура
пак се хваща за кобура.
Новата номенклатура
ще ме хване за клатура.



СЕКСУАЛНО – СОЦИАЛНО

УЧЕНИЧКИ, ученици
мислят все за секс и цици.
Аз не съм за секс и цица,
ами съм за кекс и пица.



МРЪСНА ДУМА

КАКТО брах в гората бъз,
паднах тутакси по гъз.

Не възставайте срещу ми.
Мразя всички мръсни думи.
Мразя тази дума: гъз.
Ама брах в гората бъз.



КООПЕРАТИВНО

В МОЙТА нива цъфна слива.
В твойта нива цъфна слива.
Твойта слива си я бива,
но и мойта си я бива.
Всеки сливи ще добива
само в кооператива,
в който дружно ще се слива
мойта слива с твойта слива.



КЪСО СЪЕДИНЕНИЕ

АЗ обърнах и шушона,
тя ми изгори бушона.
Стана късо – тя ме скепсала
в суматохата за щепсъла.



СЕМЕЙНА БАЛАДА

НАСТАНЕ вечер. Вкъщи се върнем,
и си полегнем със госпожата.
Па плеснем с ръце, та се прегърнем
и търсим духа на Караджата.



ГНЕВЕН ПРИЗИВ

ПИТАТ ме: „Поете, как си
с тези невъзможни такси?
Как издържаш по количество
на пари за електричество,
за вода или за парно?“
Казвам:
- Аз се чувствам харно.
Заявявам, че не ща
да използвам тез неща.
Харча аз ограничено,
спя на тъмно и студено,
нито ям и нито пия
и изобщо не се мия.
Запомнете, мили хора,
вижте кучето на двора.
Вън, снегът като забръска
какво прави то зимъска?
Камъкът от студ се пука,
а на него не му пука.
Братя българи, на слука!
Чуйте моята поука:
закалете своите внучета
да издържат като кучета.



ЖЕЛЕЗНИЧАРСКО ИНТИМНО

РОДНИЯТ железничер
има специфичен чар.
Но какъв? Железничара
от желязо му е чара.
Родната железничарка
от желязо и е чарка.
Тя железничара чака
и като пристигне влака
му предлага свойта роза
право върху коловоза.



ВЪПРОС

(в творителен падеж)
ТОЗ въпрос ти шепна ухом
да ми се дадеш изцялом.
Няма аз да падна духом
докато не паднеш тялом.
Тоз въпрос ти шепна първом.
Откликни на него щедром.
Ако се обърнеш гърбом,
ще ти го поставя ребром.
После като си омръзнем,
пак ще се обърнем гъзнем.



ОТКАЗ ОТ НОБЕЛОВА НАГРАДА

ЧУХ за шведа Нобел. Нобел не ме блазни.
Швед ли е – мани го. Шведското ме дразни.
Шведките какво са? Шведките това са
вечер – шведска тройка,
сутрин – шведска маса.



ИЗПОВЕД

Питат ме: „Поете как си
с тези невъзможни такси?
Как издържаш по количество
на пари за електричество,
за вода или за парно?„
Казвам: „Аз се чувствам харно.
Заявявам, че не ща
да използвам тез неща.
Харча аз ограничено,
спя на тъмно и студено,
нито ям и нито пия
и изобщо не се мия.„

Запомнете, мили хора -
вижте кучето на двора.
Каквно прави то зимъска,
сняг навън като забръска?
Камъкът от студ се пука,
а на него не му пука.
Братя българи, наслука!
Чуйте моята поука:
ЗАКАЛЕТЕ ВАШТЕ ВНУЧЕТА
ДА ИЗДЪРЖАТ КАТО КУЧЕТА!