3a Сръбският шовинизъм



В историята на народите сърбите са най-добър пример, до каква степен мегаломанията и безогледния шовинизъм могат да заслепят цял един народ, да го обезумят и доведат до гибелна катастрофа. Сръбският народ векове наред е живял с мисълта, че от всички славянски народи има най-велико историческо минало, най-храбри и славни юнаци, най-хубави песни и най-велики владетели. „Србин има све , што други нема”, се казва в една популярна сръбска песен. В тая нещастна страна дето манията за величие е заразила и стари и млади, и правителство и народ, има само един аршин, с който се мери всичко, що е сръбско – в Сърбия всичко е „велико”: и държавата, и народа, и земята, и камъните, и дърветата... Всяко селско училище, в което едва се събират десетина ученици, е велико, всяка провинциална прогимназия е „велика српска гимназија”.
Една просташка песнопойка, която струва един грош – и тя е наречена „Илустрована велика српска лира.” Дори най-обикновена готварска книга е озаглавена „Велики српски кувар”... Човек трябва да се очудва, как - в продължение на толкова време – на тоя народ не му се втръсна от думата „велико”.

Един сръбски писател д-р Драгиша Станоевич пише така: „Няма език по-хубав от сръбския, който се говори в центъра на света - от Суботица дори до Черно море и Цариград: в бъдеще около тоя сръбски център ще се движат около 200 милиона европейци и 800 милона азиатци. Две велики царства се боят от този език – а това най-добре показва неговото бъдеще.” Що да кажем – това е малка част от предговора на Драгиша Станоевич. По-нататък прилежният автор заявява, че от Дувър във Великобритания до Страсбург се говори главно френски, от споменатата Суботица до река Искър и София – сръбски, от София до Черно море и близо до Цариград „покварен српски” (бугарски). От тези три главни езика най-хубав е сръбския, според виденията на упоменатия езиковед.

Така във всичко сърбите намират повод да величаят себе си – не само когато се въздигат, но и когато пропадат. Тяхната мегаломания не знае никакви граници. Като някоя епидемия тя върлува в сръбската земя и отравя всичко, що е здраво и годно за развитие.



ИЗ предговора на "Сръбският шовинизъм" от професор Боян Пенев, 1915 г.

Граматика и лексика


Граматиката е основен дял от езикознанието, изучаващ строежа на езика.
Съществителното име
Съществителното име, наричано понякога за краткост само съществително, е
изменяема част на речта, която означава конкретни или абстрактни понятия.
Съществителното име е познато още като субстантив. То е с неизменяем граматичен
род.
В изречението съществителното име може да изпълнява синтактичните функции
подлог, допълнение, несъгласувано определение или обстоятелствено пояснение.
Например в изречението „Иван написа писмо до баба си.“ Иван е подлог, а писмо и
баба са съответно пряко и непряко допълнение.
За разлика от глаголите, които назовават извършването на определено действие и
отговарят на въпроса "Какво прави?", съществителните имена са част на речта, която
именува предмет, явление, лице, представител на животинския или растителния свят и
отговаря на въпроса "Какво е това?". Според вида и обхвата на предмета или
явлението, което назовават, съществителните имена се делят на различни групи.
Част от съществителните имена са думи, които се отнасят до определени, конкретни
предмети, като стол, ябълка, Мария, които могат да се пипнат, видят или чуят. Те се
наричат конкретни съществителни. Втората група съществителни - абстрактни, или
още отвлечени, назовават идеи или абстракти понятия, неща духовни или
нематериални, напр. свобода, справедливост и т.н.
Със съществително име може да се означи броим предмет или лице, например куче,
работник, химикалка. В същото време дадено съществително може да обхваща
комплексен предмет, за чиито части няма възможност или смисъл да бъдат преброени -
земя, тълпа. Първият вид се определя като обикновено (единично), а вторият като
събирателно (колективно) име.
Най-ясното разграничение според значението е на съществителни собствени и
съществителни нарицателни имена. При вторите името не носи родова характеристика
на предмета/ лицето, а го определя еднозначно.
Съществителни нарицателни имена
Съществителните нарицателни имена назовават група еднородни явления и
същевременно конкретното явление. Т.е. са названия на понятията. Може да се нарекат
още общи съществителни имена: мисъл, дърво, писател, смелост и т.н
Съществителни собствени именаСъществителните собствени имена назовават отделни лица, животни, обекти или
абстрактни явления. Те не се свързват с понятие, а принадлежат на единични явления,
поради което може да се нарекат частни съществителни имена. Те биват:
 повторяеми - имена на лица (Иван, Мария), животни (Шаро), институции и др.
 неповторяеми - най-често географски понятия (Азия) и прозвища (Дякона).
Наблюдават се случаи, в които нарицателните съществителни имена преминават в
собствени и обратно: вяра - Вяра, надежда - Надежда, Кулон (Шарл Кулон) - кулон.
В българския и английския, както и в други езици, съществителните собствени имена
се пишат с начална главна буква, за да се различават от другите думи по-лесно и бързо.
В писмения немски език съществителните имена без изключение започват с главна
буква, независимо дали са нарицателни или собствени.
Примери
 България (съществително собствено име, за кратко с.с.и.) е държава (съществително
нарицателно име, за кратко с.н.и.) в Балканския полуостров (с.н.и.)
 Иван (с.с.и.) стана от масата (с.н.и.) и отиде да плати сметката. (с.н.и.)
 Калина (с.с.и.) е име (с.н.и.) на момиче (с.н.и.).
Род
Съществителните (същ. име.) имат и род: Мъжки, женски, среден. Рода се определя от
съществителното име, показва от кой род е на който допада. Помощните думи са Един
(м.р. - мъжки род), Една (ж.р. - женски род), Едно (Ср.р. - среден род).
Число
Съществителното има 2 числа единствено и множествено Използваме
единствено,когато има един предмет А множественото когато имаме 2 или повече
предмета Числата имат съкращения Единствено число - ед.ч Множествено - мн.ч.
Определеност
Съществителните имена имат категория определеност и това се изразява с членуване:
м.р - пълен член -ЪТ, -ЯТ; непълен член -А, -Я ср.р. - ТО ж.р. – ТА
Падеж
С граматическата категория падеж се означава синтактичната роля на
съществителното.
В българския език най-често се използват звателни форми за съществителните имена
от мъжки и женски род, които практически се употребяват за обръщения само при
съществителните, назоваващи живи същества. Падежните окончания са -е и о, а за мъжки род и -ю. При образуване на формите понякога се изпускат или преобразуват
звукове.
Примери:
Стефан - Стефане, ученик - ученико, Спасител - Спасителю, старец - старче
кучка - кучке, Мария - Марийо
Тъй като звучат грубо, с.с.и. ж.р. зв. п. на -о се избягват.
Прилагателно име
Прилагателното име, наричано понякога за краткост само прилагателно, е част на
речта, която означава признак, качество или свойство на предметите. Прилагателното
име се изменя по род и число, съгласувани с рода и числото на съществителното име,
което характеризират.
Има 2 вида прилагателни имена - качествени и относителни.
 Качествените прилагателни показват признака на предмета и могат да се степенуват.
 Относителните показват от какво са направени предметите и не могат да се степенуват.
Примери
Примери за качествени прилагателни (показват какъв е предметът, но не показват от
какво е направен).
 тъп
 млад
 умен
 грозен
 голям
 глупав
Примери за относителни прилагателни (показват само от какво е направен предметът).
 златен
 дървен
 сребърен
Местоимение
Местоимението е самостойна, изменяема част на речта, която замества име
(съществително, прилагателно или числително). Някои местоимения имат форми за
лице, число, падеж. Някои се менят и по род, а някои се членуват.
Видове
Според значението си местоименията се делят на следните видове:
 Лични
Назовават участниците в общуването (аз, ние, ти, вие) и лицата или предметите, за
които се говори (той, тя, то, те). В сравнение с останалите видове местоимения личните
се характеризират с най-много граматични форми - за лице, число, падеж и за род. Във
винителен и дателен падеж те имат по две форми - пълна и кратка - с еднакво значение
в изречението. Пълните и кратките форми на личното местоимение се употребяват
поотделно, когато пълната и кратката форма са употребени заедно те образуват
специфична за балканските езици форма, наричана удвоено допълнение.
 Притежателни
Изразяват отношение на принадлежност. По произход те са тясно свъразани с личните
местоимения и освен род и число имат и категория лице. Формите на притежателните
местоимения зависят от рода и числото както на притежавания предмет, така и на
притежателя, когато той е в 3 л. ед. ч., напр. братът на Иван - неговият брат,
сестрата на Иван - неговата сестра; братът на Иванка - нейният брат, сестрата на
Иванка - нейната сестра. Това са: мой, моя, мое, мои (ми); твой, твоя, твое, твои (ти),
негов, негова, негово, негови (му); неин, нейна, нейно, нейни (й); наш, наша, наше,
наши (ни); ваш, ваша, ваше, ваши (ви); техен, тяхна, тяхно, техни (им).
Кратките форми на личните местеимения в дателен падеж и кратките форми на
притежателните местоимения се различават само по синтактичната си роля:
 кратките форми на лични местоимения в дателен падеж са непреки допълнения, а
 кратките форми на притежателните местоимения - определения.
 Възвратни лични, възвратни притежателни
Когато глаголното действие, излизащо от глаголното лице, т.е. от подлога, не пада
върху друго лице или предмет, а се "възвръща" върху глаголното лице, тогава вместо
лични местоимения за съответното граматическо лице за допълнение използваме
възвратно лично местоимение. Възвратното местоимение има, както и всички лични
местоимения, две кратки форми - за пряко допълнение се и за непряко допълнение си,
като лице, число и род също така не се различават - на него му, на мене ми, на нея и, на
вас ви, на нас ни, на тях им и т.н.
 Показателни
Местоимения-прилагателни, т.е. "указват" (без да назовават) някакъв признак (качество
или свойство) на предмет или лице. за посочване на предмети и лица
Число Род За близост За отдалеченост
ед.  м.  този  онзи
ед.  ж.  тази  онази
ед.  ср.  това  онова
мн.  тези  онези
 за посочване на признаци
такъв  онакъв инакъв  толкав (толчав)
такава  онакава  инаква  толкава (толчава)
такова онакова  инакво  толкаво (толчаво)
такива  онакива  инакви  толкави (толчави)
 за посочване на количество - толкова (толкоз)
 Въпросителни
При общуване чрез речта често се налага да питаме за неизвестни на нас лица,
предмети, признаци. Тогава си служим с въпросителни местоимения - кой, на кого, коя,
кое, кои, какъв, каква, какво, какви, що, колко, чие, чия , чий, чии
 Относителни
С помощта на словообразуваща морфема частица -то, прибавена към въпросителните
местоимения, се образуват относителните местоимения. Частицата -то се присъединява
към оформеното с окончание за род и число въпросително местоимение, така че всички
относителни местоимения завършват на -то, а показателите за род и число
(окончанията) са, така да се каже "вътрешни": който, която , което, които; какъвто,
каквато, каквото, каквито; чийто, чиято, чието, чиито същото се отнася и до старите
падежни форми когото и комуто.
 Неопределителни
Когато искаме да изразим неопределени лица, предмети, признаци (качествени и
количествени), ние си служим с неопределителните местоимения. Те се получават от
въпросителните посредством предпоставената морфема ня-: някой, някоя, някого,
нечии, нечия, нечие и т.н. Има и друг тип неопределителни местоимения, образувани
също от въпросителни местоимения, но с помощта на други морфеми. Като се постави
пред въпр. местоимение словообразувателната частица еди-, получават се
неопределителните местоимения еди-кой, еди-коя, еди-кое, еди-кои, еди-какъв, еди-
каква, еди-какво, еди-какви,, еди-колко, еди-що. Така е и с частицата -годе: кой-годе,
какъв-годе, що-годе, колко-годе. Получават се неопределителни местоимения и като се
прибави да е : кой да е, какъв да е, колко да е.
 ОтрицателниПолучават се от въпросителните местоимения с помощта на предпоставената частица
ни-: никой, никоя, никое, никои; никакъв, никаква, никакво, никакви; ничий, ничия,
ничие, ничии; николко
 Обобщителни
Образуват се от частицата вся-, която се редува с все- - всякой, всякоя, всякое, всякои,
но може и формите всеки, всяка, всяко, всички.
Примери
Лични местоимения в Българския език
Именителен падеж Винителен падеж Дателен падеж



 Възвратни: се, си, на него му, на мене ми, на нея и, на вас ви, на нас ни, на тях им и т.н.За посочване на признаци или количество: такъв, онакъв, инакъв, толкав, толчав),
такава, онакава, инаква, толкава (толчава), такова, онакова, инакво, толкаво (толчаво),
такива, онакива, инакви, толкави (толчави), толкова (толкоз)
Глагол
Глаголът е част на речта, която означава действие. Той се изменя по лице, число,
време, спрежение, вид, залог и наклонение.

Спрежение
Глаголът има 3 спрежения. Пример:
 1-во спр. - пишЕ
 2-ро спр. - мислИ
 3-то спр. - разказвА
Глаголите от 1-во спрежение имат завършек на сегашната основа (формата за 3л., ед. ч.,
сег. вр.) морфемата -Е: четЕ, пишЕ, живеЕ.
Глаголите от 2-ро спрежение имат завършек на сегашната основа морфемата -И:
говорИ, мислИ.
При глаголите от 1-во и 2-ро спрежение в 1-во лице единствено число и 3-то лице
множествено число на немаркираното сегашно време основната наставка се е сляла със
следващата граматична морфема за лице и число (пиша, пишат, говоря, говорят),
поради което показателят на спрежението се открива в останалите форми: пишЕш,
пишЕм, говорИш, говорИте.
Глаголите от 3-то спрежение имат завършек на сегашната основа морфемата -А: гледА,
стреля (стрел'А)
Предлог
Предлогът е неизменяема, несамостойна част на речта, която стои пред граматическо
име (съществително, прилагателно, числително или местоимение) и изразява
синтактичната му зависимост.
Например в изречението „През март често валят дъждове, особено в средата на
месеца.“ в и на са предлози.
Когато при свързване на 2 думи едната е пояснение към другата, говорим за
подчинителна връзка. Главната и зависимата дума могат да се свържат чрез думи,
наречени предлози. Предлозите показват отношенята на зависимост между думите в
простото изречение.Най-често употребяваните предлози в българския език са: в, на, от, до, с, за, над, под,
зад, към, през, край, върху, срещу, между и други. Например:
 Петър говори с Мария.
 Той не се обади на Калин.
 Вървяхме през парка.
Наставка
Наставката или суфиксът е част от думата (морфема), която стои след корена. Тя е
смислообразуваща и се използва за показване на деятелно лице или предмет (ора -> ор-
ач, уча -> учи-тел, работя -> работ-ник), продължителност, за образуване на отглаголни
съществителни (ходя -> ходе-не) и други.
Етимология
суфикс- Словообразувателна частица, която стои след корена на думата и видоизменя
значението и; наставка
суфиксален - Който се отнася до суфикс
суфиксация - Словообразуване с помощта на суфикси
Сказуемо
Сказуемото е част на изречението, която изразява дадено действие.
Сказуемо в българския език
В българския език във всяко изречение има поне едно сказуемо:
 Аз купих мляко от магазина.
 Цар Симеон се възкачва на престола през 893 година.
 Тази стая е прекалено тъмна.
В изречението функцията на сказуемо обикновено се изпълнява от глагол, но също така
може да се изпълнява от комбинация от местоимение и глагол (както е във втория
пример).
Изречението е сложно, когато сказуемите са повече от едно.
Просто и сложно изречениеИзречение, което съдържа едно сказуемо, се нарича просто.
Изречение, което съдържа повече от едно сказуемо, се нарича сложно. > Простите
изречения се превръщат в сложни по два начина
     1. чрез и,а,но,че и други.
2. чрез кой, защото, къде...
Числително име
Числително име в българския език е част на речта, която изразява количество или
поредност.
Числителните имена, които изразяват бройка, се наричат числителни бройни: нула,
едно, две, три, сто и едно, две хиляди и т.н.
Числителните имена, които изразяват поредност, се наричат числителни редни: първи,
втори, девети, осемстотин и десети и т.н.
В граматиката подлогът е тази част на изречението, която показва кой извършва
действието. Той е главна част на изречението, която изразява предметно понятие и се
определя от сказуемото. Предметът, означен с подлога, може да бъде предмет или лице,
явление или признак. Открива се с въпроса: Кой? или Кои?.
Пример:
Но Стефан не винаги избираше прекия път за воденицата. (Йордан Йовков; Кошута)
Горските долини трепетно повтарят на боя ревът" (Иван Вазов; Опълченците на
Шипка)
Подлогът
Подлогът може да се изпълнява с няколко имена:
1. съществително име - Детето играе.
2. прилагателно име - Красивата се омъжи.
3. местоимение - То изчезна.
4. числително име - Петият спечели.
Подлогът на български се членува с пълен член.
ДопълнениеДопълнение в езикознанието и граматиката е второстепенна част на изречението,
изразена със съществително име или местоимение, която посочва обекта на действието.
Отговаря на въпросите: Какво?(-а;-и) Що?
Например в изречението Христо хвърли топката. подлогът е „Христо“, действието се
означава със сказуемото „хвърлям“, а допълението е „топка“.
Видове допълнения
 Пряко - използва се без предлог след глагола
 Косвено - използва се с предлог след глагола
Лексика
ОМОНИМИ - омонимите са думи и изрази, които звучат и/или се пишат по един и същ начин,
но имат различни лексикални значения. Те назовават различни неща и се използват при
различни случаи.
Например: «гол» (необлечен) и «гол» (в спорта).
ПАРОНИМИ - Паронимите са думи, които си приличат по звуков състав, а понякога имат нещо
общо и в лексикалното си значение, но въпреки това служат за назоваване на различни неща.
Например: «преписвам» и «приписвам», «комплект» и «комплекс» и пр.
АНТОНИМИ - Антонимите са думи с противоположно значение, но с еднакви граматически
характеристики. Те образуват антонимни двойки.
Например: „голям” и „малък”.
СИНОНИМИ - Синоними се наричат думи и устойчиви изрази, които имат сходно лексикално
значение. Думите и изразите с близки лексикални значения образуват синонимни родове.
Например: «прочут» и «прославен».

Морфологията като дял от граматиката



Морфологията е дял от граматиката, който има за предмет на изучаване думите като части на речта. Морфологията изучава не отделни конкретни думи, а думите изобщо. Изучавайки характерните особености на всички думи от дадена част на речта, морфологията установява основните граматически категории (род, число, време, наклонение и др.) и техните специфични разновидности с най-разнообразните особености на техните форми, значения и употреба в съответния език. Задача на морфологията на даден език е да изучи съществуващата в него с-ма на словоизменение: нейните фотмални средства, тяхната роля, място и степен на продуктивност. Морфологията изучава и неизменяемите думи като части на речта, които имат свои формални и смислови особености и ф-ии. Морфологията има за задача да ни подпомогне в правилното овладяване на книжовния език. Морфологията се състои от дялове, посветени на отделни части на речта. Под морфология се разбира и самият морфологичен строеж, морфологичната с-ма на езика. Морфологичната с-ма на СБЕ се различава от морфологичната с-ма на другите славянски езици с доста своеобразни особености, каквито са преди всичко отсъствието на падежи, наличието на задпоставен определителен член при имената, степенуването на прилагателните, наличието на сложна с-ма от глаголни времена и т.нар преизказно наклонение, отсъствието на инфинитив, образуването на второ причастие и др. Традиционната морфология изучава и въпросите на словообразуването. С различните си граматични значения дадена дума има и различни ф-ми. От думата стол например имаме ф-ма столове, с която означаваме мн.ч. на този предмет.

Основни понятия в морфологията

Морфологията е наука за думата като словоформа. Във всички свои прояви морфологията отчита 2 плана: план на съдържание и план на изразяване. Планът на съдържание също включва 2 компонента- семантично и структурно съдържание. Семантичното съд. е инвариантът на с-мата от дуференциални признаци на явленията.Структурното съдържание включва определени граматични ф-ии, свързани с дадена граматична морфема. Понятия като м., ж. и ср. род , които в миналото да имали упора във физиологичния пол, сега нямат никакво семантично съдържание. Морфемата е наи-малката значеща съставяща на думата неразложима на други значещи елементи. Най-малката двупланова единица в езика, имаща материален експонент и съответстващо му съдържание.

Традиционно българското езикознание дели морфемите на : корен, наставка, представка, окончание и съединителна морфема. Коренът е главната морфема, тя носи главното значение на думата. Представката е морфема, която стои пред корена или пред друга представка. Представката е елемент на словообразуването. Наставката е морфема, която стои след корена или след друга наставка. Наставките също са елемент на словообразуването. Съединителните морфеми са о и е и изпълняват труктурна роля в сложни думи, съединявайки 2 корена. Окончанието е морфема, която стои в края на думата и изразява граматични значения. Окончанието е елемент на формообразуването. Членната морфена стои в края на имена и самостоятелно употребени причастия и изразява граматичното значение определеност. Например красивият, детето, мухата.

Основа- съвкупността от лексикалните морфеми на дадена дума. Глаголните формообразувателни основи са сегашна, аорисна и инперфектна. Сегашната основа получаваме като отстраним граматичните морфеми за лице и число във формите за сег. вр. Аорисната формообразувателна основа се получава чрез отстраняване на граматичните морфеми във формите на минало несвършено време.

Словоформа- разновидностите или формите на дадена дума, които де обединяват от общо лексикално значение, а се различават по граматичните си значения и по лексикалния си показател. Сборът на всички възможни словоформи се нарича парадигма. Съществуват 2 типа- синтетични и аналитични.Синтетичните представляват единна езикова и акцентична цялост, която се дели на основа и форматив и в която граматичните значения се изразяват в рамките на форматива. Формативът е граматичната морфема- например робски- а, и, о, ят, та, то, те. Аналитичната ф-ма е идиоматично съединение на спомагателната и пълнозначна дума.

Сублетивни ф-ми- образувани са от различни корени. Различните части на речта имат различен брой словоформи. В СБЕ най- беден е същ. име, а глаголът е най-богат на словоформи. Те се делят на определени и неопределени. Определените се делят на лични и нелични. Личните глаголни ф-ми се делят на синтетични и аналитични. Драматично значение е вид осъзнато и изразено в структурата на езика отношение.

Граматична категория- тя предполага наличието на с-ми от противопоставени една на друга граматични величини със еднородно съд. Тя също има план на съд. и план на изразяване.

Морфологична категория- представлява с-ма от противопоставяне един на друг, редове словоформи с еднородно съд. За да има морфологична категория дадената дума трябва да притежава ф-ми на тази категория, които изразяват еднородните подредни граматични значения.

Грамема- член на морфологичната категория, един от противопоставените помежду си редове, словоформи с еднородно съд. Грамемата е неразривно единство от план на съдържание и план на изразяване. От своя страна морфологичните категории са : двучленни и многочленни. Двучленни са тези, които имат 1 маркиран и 1 немаркиран член. Например морфологична категория число в ед.ч. немаркиран,в мн.ч. маркиран член посредством морфемата й.

Морфологична опозиция- противопоставяне на различията в рамките на общото. Осн. опозиции са т.нар. привативни опозиции. При тях има един маркиран и един немаркиран член. Маркираният член е носител на дадена граматична характеристика, която е изразена, маркирана структура на езика като граматична морфема. Общото значение за категорията число е множественост. Главното значение на немаркираният член сигнализира точно противоположно значение на значението на маркирания член. То е ядрото на общото значение и затова се нарича главно. Например категорията число при маркиран член множественост и общо значение на немаркирания член немножественост главното значение на немаркираният член е единственост.

Лексикограматична категория- тя е тази, при която дадени граматични значения се изразяват от морфеми на разнището на лексемата. При лексикограматичната категория няма словоформи и именно затова се различава от морфологичната. Съществителното име не притежава родови морфологични словоформи. Например град няма ф-ми за ж. и ср. род.

Лексикограматични разреди- граматически значими групи, в рамките на дадена част на речта, които имат обща семантична характеристика и се обособяват именно на тази основа, но най-често нямат общ формален показател.

Формални класове- явление при което група лексеми са обединени и противопоставени на други групи лексеми от ясно изразени формални белези, срещу които не може да се открие никакво семантично съдържание. Такива са например 1-во, 2-ро и 3-то спрежение на глаголите.

Части на речта- осн. групи, на които се дели речникът на езика, обединени от категориално лексикално значение. Според морфологичните си признаци частите на речта са изменяеми и неизменяеми. Изменяемите части на речта имат словоформи за присъщите им морфологични категории. Такива са същ. име, прил. име, местоимение, глагол. Според синтактичната си значимост частите на речта са: самостойни и служебни. Самостойните могат да бъдат части на изречението. Несамостойните думи са тези, които изпълняват морфологични или синтактични ф-ии: поглог, чатица, съюз.

Съществително име

Съществителното име е дума, с която се назовава предмет, явление, лице, животно и др. То е една от двете най-важни думи в езка. Другата е глаголът. По значение съществителните имена се делят на нарицателни и собствени, конкретни и абстрактни, обикновени и събирателни. По произход съществителните имена се делят на пътвични и производни. Първични са например вода, мъж, жена. Производни са ученик от уча, младост от млад, пепелник от пепел. По форма са прости и сложни. Прости са например град, вода, станция. Сложни са Ботевград, водохранилище. Същ. имена се образуват от други думи с помощта на наставки. Същ. имена се изменят по форма, чрез което се изразяват различните им граматични категории. Граматичните категории на същ. имена са: род, число и определеност. В българския език същ. имена имат 3 рода: мъжки, женски и среден. Родът е присъща характеристика на всяко същ. име Всяко същ. име е или от м.род, или от ж.род, или от ср.род.

Можем да говорим за изменение по род само на същ. имена за лица и животни. От мъжки род са всички същ. имена, които оначават лица или живеотни от мъжки пол, както и много други същ. имена. От ж.род са всички същ. имена, които означават лица или животни от женски пол. Същ. имена ор среден род завършват на гласен звук. Някои същ. имена от м.род за лица нямат ф-ми за ж.род: профсор, министър. Не е ясен родът на някои същ.имена, които нямат единствено число: финанси, очила. Същ. имена имат форми за единствено и множествено число. Същ. имена от м.род, които завършват на съгласен звук имат освен обикновената форма за множествено число и друга, по-особена форма, която се нар. бройна ф-ма. Тази форма се използва след всяко числително бройно име и след наречията колко, толкова, няколко.

Бройната ф-ма се образува с окончанията а и я. При образуване на броина ф-ма няма изпадане на звукове ъ или е е краесловието, както при пбразуването на обикновеното мн. число. Изключение правят същ. имена метър и литър, когато означават единица мярка. Ударението с бройната ф-ма никога не пада накрая в/у окончанието. Същ. имена от ж. род образуват мн. число с окончанието и. Някои същ. имена от ср. род имат дублетни ф-ми за множествено число. В бълг. език има отделни същ. само в ед. число. Например идеализъм, любов, младост, студентство, кислород и др. Съществуват и думи, които имат ф-ми само за множествено число. Например очила, ножици, финанси. Същ. имена в бълг. език имат и ф-ми за определеност. Морфологически показател за определеност е наличието на специална морфема, наричана определителен член. Той се поставя след същ. име и се пише слято с него. Образуването на ф-ми с определителен член обикновено се нар. членуване. Членуваната ф-ма на същ. име означава познат, известен, определен предмет. Например книгата е кафява. Членът ът се нар. още пълен член. Например Народът ще победи. Членът а се нар. кратък член. Правилото за плълен и кратък член при същ. имена от м.род се спазна само в послемата реч. В устната реч разграничение не се прави. Еднакво правилни са и двете форми. При членуване на някой едносрични имена от м.род ударението пада в/у определителния член. В такъв случай има несъответствие м/у изговора и писането на члена. Същ. имена от м.род, които завършват на а, я, о, е и означават лице (баща, чичо), образуват членувани ф-ми с определнителните членове та и то, когато са членове за женски и среден род. Например бащата, чичото. Същ. имена от м.р и ж.р ед.ч имат специална форма за обръщение, която се нарича звателна ф-ми с окончанията е, о, ю. Например Иван- Иване, господин- господине, учител- учителю. При образуване на звателна ф-ма в м.род са възможни звукови промени в същ. име и изпускане на звукове. Например Петър- Петре, юнак- юначе, старец- старче. Същ. имена от ж.род образуват звателни ф-ми с окончанията о и е. Например учителка- учителко, сестра- сестро, хазайка- хазайке.


Прилагателно име

Прилагателното име е дума, която се отнася към някое същ. име, за да поясни негово качество, произход и др. Про значение прилагателните имена се делят на 2 осн. вида- качествени и относителни.

Качествените прил. означават: цвят (бял), вкус (сладък), размер (малък), форма (прав), физически качества (твърд), духовни качества (интелигентен). Относителните прил. означават свойство, свързано с: веществен произход (дървен), местен произход (градски), принадлежност (народен), предназначение (супен). По произход прил. имена се делят на първични и производни. Пурвични са тези, които не са произведени от други имена. Тазкива са повечето качествени прил., които можем да призведем от други думи. Например нов, млад, добър, топъл и др. Производни са тези, които са произведени от други думи. Такива са повечето относителни прилагателни. Например воден, градски, дървен. По форма прил. имена се делят на прости и сложни. Прости са тези, които съдържат една коренна морфема. Например млад, стар, нов. Сложни са тези, които съдържат две и повече коренни морфеми. Например селскостопански, добросърдечен. Прил. имена се образуват от други думи с помощта на наставки и представки. Прил. имена се изменят по форма, чрез което се изразяват различните им граматични категории. Прилагателните имена в бълг. език се изменят по род и число, като се съгласуват със съответния род и съответното число на същ. имена. Следователно те имат отделни форми за м, ж и ср род. В СБЕ формата за мн.ч. на трите рода е еднаква. Осн. форма на прил. име е нечленуваната форма за м.р ед.ч. Например нов. Тя се нар. още проста форма. Освен нея има една друга форма, която се нар. разширена форма. В СБЕ разширената форма няма своя самостоятелна употреба.

Формата за ж.род се образува от основната форма, като се прибави окончанието а. Например нов- нова. Формата за ср.род се образува с окончанието о. Например нов-ново. Множественото число и за трите рода се образува от осн. ф-ма, като се прибави окончанието и. Членуваната ф-ма за м.род се образува с помощта на определителния член ят, я, за в.р. с та, ср.р. то, за мн.ч те. Качествените прилагателни имена притежават ф-ми за степени: положителна, сразвнителна и превъзходна. Положителната степен на прил. имена се изразява с всички ф-ми. Например добър- добра- добро- добрия- добрият- добрата и т.н. Сравнителната степен се образува с частица по и превъзходната с частица най. Например по-добър, по-добра, най-добрият.


Местоимение

Местоименията са думи, които стоят на мястото на други имена, на изречения или цели текстове. Местоименията заместват други имена, които вече са споменати предварително в текста. В бълг. език има следните видове местоимения: лични, притежателни, възвратни, показателни, въпросителни, относителни, неопределителни, отрицателни, обобщителни. Личните местоимения се изменят по число, лице, падеж, а формите за 3л.ед.ч. и по род. Най-често се употребяват кратките ф-ми на личните местоимения. По-често се употребяват предложните ф-ми на личните местоимения в дателен падеж. Кратките ф-ми за винителен и дателен падеж нямат свое собствено ударение. Те са енклитики и никога не стоят в началото на изречението. Формите за 2л.мн.ч. се употребяват като форми за учтивост при официални обръщения. В такъв случай те се пишат с главна буква. Например Вие, Вас, Ви, на Вас. В бълг. език може да се употреби едновременно дълга и кратка форма на личното местоимение. Притежателните местоимения са думи, които показват притежание на някого или на нещо от някого или от нещо. Следователно, при употреба на притежателни местоимения може да се говори за притежател и притежавано. Притежателните местоимения, които се употребяват заедн със същ. име, приличат много на прил. имена, особено на относителни прил. имена за притежание или принадлежност. Притежателните местоимения, които се употребяват самостоятелно без същ. име са истински местоимения. Например “Казах моето мнение. Какво е твоето?” Притежателните местоимения се изменят по число, лице и род. Те също имат дълги и кратки ф-ми. Кратките ф-ми са еднакви с тези на личните местоимения в дателен падеж. Дългите ф-ми на притежателните местоимения нямат собствено ударение. Те са енклитики и затова никога не стоят в началото на изречението. Формите за 2л.мн.ч. се употребяват и като ф-ми за учтивост.

Възвратните местоимения биват лични и притежателни. Възвратното лично местоимение “възвръща” действието към самия извършител. Например храня се, храня себе си, казвам си, казвам на себе си. Възвратното притежателно местоимение “възрвъща” притежаваното към самия притежател. Например “Той взема своята чанта.” Кратката ф-ма на възвратното притежателно местоимение няма собствено ударение.

Показателните местоимения са думи, чрез които се показват лица, предмети или техни признаци. Например “Тази книга търся. Дайте ми тази.” Употребата на показателни местоимения е свързана най-често с извънезикова информациа, която е налице в конкретната ситуация на конкретното общуване. Показателното местоимение това е една от най-икономичните и най-често срещани думи в езика. Тя може да замести думи, съчетания от думи, цели малки и големи текстове. Например “Остави това. (това= всичко, което е казано до момента). С въпросителните местоимения се пита за нещо неизвестно. Те заместват онова, което става известно след отговора, което се изразява словестно в отговора. С въпросителните местоимения се пита за неизвестни лица предмети, признаци. Въпросителните местоимения се изменят по род и число. Освен въпросителни местоимения съществуват въпросителни наречия. С тях се пита за неизвестни обстоятелства – за време, за място, за начин, за причина, за количество. Относителното местоимение е свързано с наличието на фраза, наречена сложно-съставно изречение, а още по-точно – със сложно съставно изречение, което има главно и подчинено определително изречение. Относителните местоимения в бг. език се образуват от въпросителните с помоща на частицата то. Те се изменят по род и число. Неопределителните местоимения поясняват лица и предмети по един твърде общ и неопределен начин. С отрицателни местоимения се отрича наличието на лица, предмети, признаци. Например “Никой не е идвал.” В бг. език отрицателните местоимения се образуват от въпросителните с помощта на частицата ни, която се поставя пред въпросителните местоимения. Те се изменят по род и число.

С обобщителни местоимения се обобщават лица, предмети, признаци. Например “Всеки е добър по рождение.” Нечленувана ф-ма на обобщителното местоимение за количество в м.р. не съществува. Нечленуваните ф-ми за ж. и ср.р. почти не се употребяват.Членуваната и не членуваната ф-ма за мн. ч. на количествените обобщителни мест. са еднакви по смисъл, няма разлика в значението. Например “Всички бяха на площада.”

Числително име

Числителното име е дума, която означава броя или реда на съществата и предметите. Числителните имена се делят на 2 основни вида: числителни броини и числителни редни. Броините числителни показват броя на съществата и предметите. Например един, два, три, пет. Редните числителни показват реда на съществата и предметите. Например първи, втори, пети. На всяко числително броино отговаря числително редно. От бройни числителни имена се образуват умалителни числителни. От бройни числителни се образуват съществителни за означаване на неща, белязани с бройно числително име. Бройните числителни имена имат мъжко лични ф-ми. Някои броини числителни имена имат ф-ми за приблизителен брой-апроксимативини. Числителните редни се образуват от числителните броини с наставка и. Например пет- пети, шест- шести, десет- десети, двайсет- двайсети. Изключение правят числителните редни първи и втори, които не се ообразуват от числителните бройни един и два. Редните числителни имена се изменят по род и число. Имат и членувани ф-ми. Например втори, втора, второ, вторият, втората и т.н. Числителните имена са много употребявани в речта, затова се поддават на книжовни и некнижовни и съкращения.

Обща характеристика на глаголната с-ма

Глаголът е част на речта, която означава действия или състояния, като динамични признаци на явленията, назовани със същ. имена. Глаголът изразява действен динамичен признак, проявяващ се във времето и обикновенно представя една от характеристиките, един от признаците на явленията, назовавани със същ. имена. Например “Ученикът пише.” Глагола е най-развитата част на речта и притежава морфологичните категории – число, род, лице, време, вид на действието, наклонение, таксис, вид на изказването, залог, статус. Осн. лексико граматични разреди при глагола се представят чрез няколко противопставяния, а именно – лични и безлични глаголи, преходни и не преходни, глаголи, означаващи действие и глаголи, означаващи състояния, пълнозначни и спомагателни. Личните имат лице и имат персонални ф-ми които изразяват различни отношения на глаголния субект към изказването. Безличните глаголи не притежават морфологичната категория лице. Според лексико синтактични особенности: преходни и непреходни. Преходните изразяват действие, които могат пряко да засегнат дадени обекти, което в синтактичен смисъл означава, че могат да имат пряко допълнение. Например пиша писмо, строя сграда. Непреходни са глаголи които изразяват действие неможещи да засегнат пряко дадени обекти. Според някой особености на лексикалното си значение глаголите са: За действие и за състояние. Например ходя, скачам- за действие, спя, лежа- за състояние. Според функционалните си особености глаголите биват пълнозначни и спомагателни. Пълнозначни са основна група глаголи и спомагателни са тези които са загубили лексикалното си значение и служат за общуване на аналитични словоформи. Например съм, бъда, бивам. Според отсъствието или наличието на възвратно местоименна частица глаголите биват обикновенни и възвратни. Обикновенни са: пиша, чета. Възвратните глаголи съдържат се и си. Например усмихвам се, спомням си. Някой глаголи могат да бъдат и обикновени и възвратни. В граматиката те се тълкуват като различни глаголи. Например мия- мия се. Според завършека на сегашната си основа глаголите в бг език могат да бъдат от 1во 2ро и 3то спрежение.Глаголите от 1во спрежение са тези, чиито сегашна основа завършва ба е – чете. Глаголи от 2ро спрежение са тези чиято сегашна основа завършва на и. Глаголи от 3то спрежение са тези чиято сегашна основа завършва на а.



Морфологична категория време

Комуникативния акт м/у говорещия и слушащия се извършва в определен момент във времето. В граматиката този момент се нарича обобщено момент на говорене. Всички действия, за които става дума в конкретното езиково общуване, се ориентират към момента на говорене. Това е основният ориентационен момент според който действията се определят като преходни, съвременни и следходни. Освен момента на говоренето съществуват и др. моменти-минали и бъдещи, според които може да се ориентира действието във времето. В граматиките те се наричат допълнителни ориентационни моменти. И според тях действията може да бъдат предходни, съвременни и следходни. Изменението на глагола по лице число време и т.н. се нарича спрежение. Поради липса на инфинитив в СБЕ за основна ф-ма на глагола се приема формата за сег. време 1л. ед. ч. С тази си ф-ма глаголите се поставят в речниците.

Глагол в сег. вр. означва действие което се извършва в момента на говоренето или състояние което съществува в момента на говоренето. Например работя, лежа, поливам. Сегашно време на глагола е най-немаркирано темпорално заради това има и най-широка и най-разнобразна употреба. Ф-мите за сег. вр. се образуват от сег. основа на глаголите и съответното окончание за лице и число. Според основната гласна на която завършва основата в сегашно вр. и която се вижда най-добре в 3л ед.ч. различаваме 3 групи глаголи или 3 спрежения. Отрицателните ф-ми се образуват с отрицателната частица не която се пише отделно от глаголите. Например не чета, не работя, не искам. Глагол в минало свършено вр. означава действие извършено и завършено преди момента на говоренето. Отрицателните ф-ми за мин. св. вр. се образуват с отриц. частица не която се пише разделно от глаголите. Например не четох, не работих, не исках. При образуване на ф-ми в мин. св. вр. са възможни някой звукови промени. Глагол в бъд. вр. означава действие което може или което трябва да се изварши след момента на говоренето. Порпинцип то е иреално време. Действието може да се осъществи но може и да не се осъществи. Например ще пиша писмо, ще замина за Монтана. Ф-мите за бъд. вр. се образуват с помоща на частицата ще и ф-мите за сег. вр. на гла. Отрицателните ф-ми за бъд. вр. се образуват с няма да и ф-мите на сег. вр. Съществуват и отрицателни ф-ми с отрицателната частица не но те се употребяват по-рядко. Например Не ще работя. Глагол в мин. не опр. вр. озн. действие извършено и завършено преди момента на говоренето. Кокнретния момент в миналото когато е извършено и завършено действието не е ясен и не е точно определен. Затова и времето се нарича минало не определено. Мн често мин. неопр. вр. се употребява във въп. и в отрицателни изрази при които се пита или отрича нещо по общо. Глагол в мин. несвр. вр. означава действие което е минало по отношение на момента на говоренето, но е съвременно на друг минал момент. Например Вчера ходих у Пламен. Той четеше за изпит. Глагол в мин. предварително вр. ознчава действие което е минало по отношение на момента на говоренето и е извършено преди друг минало момент за който се говори. Глагол в бъдеще предварително време означава действие което е бъдещо спрямо момента на говоренето но е минало спрямо друг бъдещ момент за който се говори. Например Вчера ходих у Пламен. Той беше заминал. Глагол в бъдеще време в миналото означава действие което е минало спрямо момента на говоренето но е бъдещо спрямо др. минал момент за който се говори. Например Снощи щях да говоря по телефона.

Глагол в бъдеще предварително вр. в миналото означва действие което е минало спрямо момента на говоренето, минало спрямо др. минал момент, който е едновременно бъдещ момент спрямо втори минал момент. Например Ако бяхме тръгнали по-рано щяхме да сме стигнали в Монтана.

Морфологична категория вид на действието

Най-често основните глаголи са от несвършен вид. Например говоря, пиша, живея, търпя, мия. За изказване на всяко действие в бг. език съществуват обикновенно 2 глагола – един от несвършен вид и един от свършен вид. Например давам и дам, купувам и купя, пиша и напиша. Във връзка с тази особенност на нашата глаголна с-ма съществуват различни начини за образуване на свършени глаголи от не свършени и обратното. Когато се прибави към глагол от несвършен вид някоя представка, получава се нов глагол от свършен вид. Например пиша- напиша, подпиша; готвя- приготвя, сготвя. Получените по този начин глаголи се отличават от основните не само по вид но и по значение. В отделни случаи някои представки не внасят ново значение в основата на глагола а само го променят по вид. По-този начин се получават 2ки от глаголи които имат еднакво значение а се противопоставят помежду си само по вид. Например раста- пораста, старея- остарея, чета- прочета. Когато се прибави към някой глаголи от несвършен вид наставката на, получават се нови глаголи от свършен вид. Например лежа- легна, светя- светна. От всеки глагол от свършен вид може да се образува посредством някоя наставка нов глагол от несвършен вид. Например излетя- излитам, изгоря- изгарям.


Морфологична категория наклонение

В процеса на общуването говорещия може да представи действието по различен начин: като реално извършващо се, като желано, като възможно при определени условия като наблюдавано и ненаблюдавано. Това представяне на действието може да се направи с различни езикови средства-фонетични, лексикални и граматически. В граматиките начина по който се представя действието се нарича наклонение. В бг. език има 3 основни начина за представяне на действията: Изявително, повелително и условно наклонение. Когато говорещото лице се ангажира с дустоверността и реалността на действието то го представя с глаголни ф-ми в изявително наклонение. Такива са ф-мите на всички глаголни времена. Например “Аз работя в градината. Аз работих в градината. Аз ще работя в градината и тн.” Това е най-разпространеното наклонение, основното и най-често срещано в бг. език. Когато говорещото лице иска да бъде извършено някое действие то си служи с глаголни ф-ми в повелително наклонение. Чрез тези ф-ми то представя действието като искано като действие което трябва да бъде извършено по негова воля. Волята на говорещото лице може да бъде изразена също по различни начини: като категорична заповед, като молба, като съвет и др. В реалния комуникативен процес заповед може да се предаде само на лице или лица които присъстват.

Когато говорещото лице представя действията само като възможно, евентуално и все още нереално, но което е осъществимо при някакви условия, тогава то си служи с глаголни ф-ми в условно наклонение. Например Бих си купила тази книга. Бих излязла тази вечер. Условното наклонение най-често се употребява заедно с условно изречение. Например Ако имам пари бих купила тази книга . На една от най-честите употреби на условното наклонение в СБЕ е свързано с учтивото, смекченото, деликатното отношение на говорещото лице към събеседника. Например Бих Ви попитала. Бих Ви помолила.

Морфологична категория вид на изказването

Когато говорещото лице не е било свидетел на действието а го представя по информация на др. очевидец то си служи с глаголни ф-ми за преизказно наклонение. Например Той пишел писма всяка седмица. Той щял да пише писма на родителите си. Преизказно наклонение се използва още:

1. За предаване на исторически събития от по-далечно време.

2. В народните приказки

3. В худ. произведения

Преизказното наклонение е специфично за бг. език наклонение. То не се среща в др. славянски езици. Всички глаголни времена в изявително наклонение имат и ф-ми за преизказно наклонение. Тези ф-ми се образуват с минали деятелни причастия и спомагателния глагол съм който в 3л. се изпуска. Самостоятелни ф-ми за преизказно наклонение има само мин. свр. вр. Например работила съм. Отрицателните преизказни ф-ми се образуват с не и нямало да. Например не съм работила, нямало да работя. Въпросителните ф-ми се образуват с въп. частица ли. Например работила ли съм. Освен обикновените ф-ми за преизказно наклонение съществуват и ф-ми за по-силно преизказване. Например работила съм била, щяла съм да работя.

Морфологична категория залог

Глаголното лице което е изразено във всяка глаголна ф-ма има различно “поведение” към действието. Ако това “поведение” е активно, казваме че глаголът е в деятелен залог. Например Учителят изпитва ученика. В този случай глаголното лице е вършител а др лице е получател на действието. Ако “поведението” на глаголното лице е пасивно казваме че глаголат е в страдателен залог. Например Ученикът е изпитван от учителя. В този случай глаголното лице е получател на действието, а вършителят е друг. Глаголът е в деятелен залог когато подлогът извършва действието. Глаголът е в страдателен залог когато подлогът получава действието. Основен и по-широко разпространен в езика е деятелния залог. Страдателен залог имат само преходните глаголи. Ф-мите за страдателен залог се образуват по 2 начина:

1. С възвратна частица се и съответния глагол. Такива ф-ми се наричат възвратно страдателни.

2. Със спомагателния глагол съм и минало страдателно причастие. Тези ф-ми се наричат причастно страдателни.

Страдателните ф-ми в ед. число имат варианти за род. Например се е писала, се е писало, беше се писала, беше се писало, ще се е писала, е писана и т.н. Отрицателни ф-ми се образуват с частица не. Например не се пише, не е писан. Въп. ф-ми се образуват с частица ли. Например пише ми се, писан ли е. При ф-ми от страдателен залог не е задължително винаги да се изразява словестно вършителят на действието. Например Книгата е прочетена. Книгата е прочетена от ученика. Страдателни ф-ми се употребяват по-малко от деятелните. При използване на страдателна ф-ма за учтивост спомагателния глагол и миналото страдателно причастие не се съгласуват по число. Например Вие сте поканена от посланика.

Вид на глагола

Онази страна от значението на глагола която показва дали действието се дава в неговото развитие или в цялостната му завършеност се нарича вид на глагола. Различаваме глаголи от несвършен и глаголи от глаголи от свършен вид. Глаголите от не свършен вид изказват действието направо в неговото извършване в дадения момент или интервал без да се включва самия завършек. Например чета, копая, поправям, закачам, боядисвам. Глаголите от свършен вид изказват действието в неговата цялост заедно със завършека който се изчерпва. Например прочета, прекопая, закача. Глаголите от свършен вид не са пригодни за нормална употреба в сегашно време тъй като те изказват действието в по-широк обсег отколкото позволяват рамките на това време в който не може да се включи краят на действието. Например чета и прочета, наливам и налея. Ф-мите за сег. вр. на глаголите от свършен вид немогът да се употребяват самостойно тоест направо като сегашно вр. но могат да се употребяват след накой съюзи. Затова сег. вр. на тези глаголи се нарича несамостойно. Глаголите от несвършен вид имат самостойно сег. вр. Например чета, наливам и др. Практически глаголите от свършен вид се познават най-добре по това,че имат не самостойно сег. вр. затова е важно да се открива правилно ф-мата за сег. вр. на всеки глагол без да се смесва с др близки глаголи.

Глаголите от свършен и от не свършен вид си имат всеки за себе си самостоятелно спрежение в отделните времена въпреки, че някой времена на глаголите от свършен вид не се употребяват при обикновенни обстоятелства. Неправилно е да се определят несвършените глаголи само като “многократни”, а свършените като “еднократни”. Най-често основните глаголи са от несвършен вид. Например говоря, пиша, живея, търпя, мия, чистя. За изказване на всяко действие в бг. език съществуват обикновенно 2 глагола – един от несвършен и един от свършен вид. Например давам и дам, купувам и купя, пиша и напиша. Във връзка с тази особеност на нашата глаголна с-ма съществуват различни начини за образуване на свършени глаголи от не свършени и обратно. Кокато се прибавя към глагола от не свършен вид някоя представка получава се нов глагол от свършен вид. Например пиша- напиша, зная- узная, крия- покрия. Получените по този начин глаголи се отличават от основните не само по вид но и по значение. В отделни случаи някой представки не внасят ново значение в основата на глагола, а само го променят по вид. По този начин се получават 2ки от глаголи които имат еднакво значение, а се противопоставят помежду си само по вди. Например меря- премеря, чета- прочета. Когато се прибави към някои глаголи от несвършен вид наставка на се получават нови глаголи от свършен вид. Например грея-грейна, мълча- млъкна. От всеки глагол от свършен вид може да се образува нов глагол от несвършен вид. Например кажа- казвам, претърпя- претърпявам.

Нелични глаголни ф-ми

Многобройните ф-ми на глагола имат един и същ общ елемент, който ги обединява. Всички притежават глаголната категория лице. Те са лични ф-ми на глагола. Освен тях има и други ф-ми, които не притежават категорията лице. Това са неличните ф-ми на глагола.

Нелични ф-ми на глагола в БЕ са: причастията, деепричастията и отглаголните същ. Глаголи от 1во и 2ро спрежение, с ударение на последната сричка, образуват сег. деятелно причастие с ящ. Например чета- четящ, лежа- лежящ. Всички сег. деятелни причастия се изменят по род и число. Например четяща, пееща, искаща. Сег. деятелни причастия се употребяват често в обособени конструкции в писмената реч в публицистичния и научния стил. Например Домакинята, готвеща супата, владее положението. Те се употребяват също като определения. Например пишещо у-во, падащи камъни. Поради това, че гласните а и ъ когато не са под ударение, се изговарят приблизително еднакво, се допускат грешки при писане на минали деятелни свършени причастия. Всички минали св. деятелни причастия се изменят по род и число. Например писал- писала, работил- работила. Минало несв. деятелно причастия се обр. от основата на мин. несв. вр. като окончанието за 1л.ед.ч. х се замени с л. Например четях- четял, пишех- пишел.Всички мин. несв. деятлни причастия се изменят по род и число. Например четял- четяла, пишел- пишела. Употребяват се само за образуване на преизказни ф-ми на сег. и мин.несв. време. Мин. страдателно причастие се образува от осн. на мин. несв. вр. като окончанието за 1л.ед.ч. се замени с н, ен или т. Например казах- казан, видя- видян. Това причастие се използва за образуване на глаголни ф-ми в страдателен залог и като прил. в ролята на определения. Тези причастия може да се членуват. Например прочетеният, прочетената, прочетените. Деепричастието е отглаголна ф-ма която озн. действие което е паралелно, допълнително на основното действие и се отнася до един и същ вършител. Например Той седи на канапето, четейки вестник. Деепричастията се образуват само от глаголи от несвършен вид. Деепричастието е неизменяема част на речта. Употребата му в разговорната практика е ограничена. Те се срещат и в обособени части където може да се заменят и с подчинени изречения. От всички глаголи от несвършен вид може да се образуват отглаголни същ. с наставка не. Например четене, писане, рисуване, плуване. Те означават опредметено действие. Дейсвтието се представя като извършващ се процес. В този смисъл те стоят по-близо до глагола от колкото до същ. име. Затова като глагола те може да имат допълнение. Например чета книга, четене на книга.

Неизменяеми части на речта

Наречието е: пълнозначна, самостоятелна и неизменяема дума. То е дума модификатор. Тя модифицира глагол, по-рядко прил. или друго наречие. Например Той работи много. Той е много добър. Макар че понякога пояснява и др. думи, наречието спада към групата на глагола. Малка чат от наречията в БГ са оригинални. Например тук, там, вътре, много, вън. По-голяма част от наречията са образувани от други думи. Произведените наречия от местоимения се нар. местоименни наречия. Те служат за замяна на други наречия или изрази. По семантика наречията се подразделят на разл. групи. Те биват: наречия за начин (добре, зле), за време (днес, сега), за място (горе, напред), за количество (много, често).

Предлозите са: непълнозначни, несамостойни и неизменяеми думи. Това са думи, които служат за връзка м/у другите думи, за изразяване на отношения м/у думите. Наричат се още коректори. Предлозите имат по-широка употреба в аналитичните езиц, какъвто е бг. По-малките по звуков състав предлози в речта нямат собствено ударение. Например без, в, върху, до, за, зад, у, чрез, при, с и др.

Съюзите са: непълнозначни, несамостойни и неизменяеми думи. Те са думи, които свързват думи или изречения. Те свързват еднакви части в простото изречение и прости изречения в сложното. Различават се: истински съюзи (а, но, че), местоимения (кой, който) и наречия съюзи (как, както, къде). Обикновено кратките съюзи не носят свое ударене, те са проклитики- присъединяват се в акцентно отношение към следващите думи.

Частиците са: непълнозначни, несамостойни и неименяеми думи. Частиците са обикновено малки думи, които изпълняват модификационна, деривационна и формативна функция.

Предмет и задачи на синтаксиса

Думата “синтаксис” е гръцка и значи “ред”, “подреждане”. Синтаксисът е наука за изречението. В тази част на граматиката се излагат правилата на съединяване на думите в изречението. Синтаксисът изучава: видове изречения, подредба и свързване на думите в изречението, подредба и свързване на простите изречения в по-сложни езикови цялости. Синтаксисът има важно значение за овладяване на езика. Като изучаваме синтактичните правила, в същото време шридобиваме умение да се изказваме ясно, правилно и точно. Изречението е езикова единица, която изразява относително завършена мисъл, чувство или волева подбуда и има определен формален строеж. Например Кървавият бой престана...Мръкна.

Основни признаци на изречението

Отделните изречения са относително равършени. Ние можем да ги разберем напълно само във връзка с дадения текст. Подреждането и свързването на думите в изречения се извършва по законите на езика. Нищо не може да се разбере, ако произволно изменим реда или връзката на думите. Например Ври в тенджерата супата, вместо В тенджерата ври супата. В устната реч изречението се изговаря с особено движение на гласа- интонация. В първата част на изречението гласът обикновено се повишава, а в края се понижава. По такъв начин се очертава и смисловата завършеност на изречението. Според това дали гласът се повишава или понижава, интонацията бива 2 вида: възходяща и низходяща. Благодарение на интонацията не само съчетания , но и отделни думи могат да получат знаение на изречение.При четене на стихотворения не бива да се понижава гласа в края на стихове, където изречението не е завършено.

Словосъчетание и изречение

По състав изречението може да бъде просто или сложно. Изречение, кото изказва една отделна мисъл се нарича просто. Например Пролетта дойде. Всичко наоколо цъфти. Стопля се. Простите изречения са обособени смислово и интонационно. Паузата в края се отбелязва с препинателен знак. Съчетание от две или повече прости изречения, които изразяват сложна мисъл,се нар. сложно изречение. Например Любимият ми сезон, който толкова дълго чаках, най-после дойде. От характера на предмета зависи в голяма степен дали в дадено съчинение ще преобладават прости или сложни изречения. При общуване чрез езика човек си поставя различни цели: да съобщи нещо, да запита за нещо и т.н Според това изреченията биват 4 вида: разказни, въпросителни, ъзклицателни и заповедни. Изречение, което съобщава нещо се нарича разказно. Разказно изречение е най-обикновената ф-ма на чов. реч. Изговаря се бавно, спокойно. След малко повишаване на гласа изречението завършва с низходяща интонация. Например Тракторът оре. Дъждът вали. Изречение, което изразява въпрос се нар. въпросително. Обикновено въпросителното изречение съд. някоя въпросителна дума или частица (кой, какъв, как, защо, дали) и завършва с низходяща интонация. Въпросителната дума стои наи-често в началото на изречението и се изговаря с рязко повишаване на гласа. С частицата ли всяка част на изречението може да стане въпросителна.

Изречение, в което мисълта е свързана с израз на силно чувство, се нар. възклицателно. То започва с повишаване на гласа и завършва с низходяща интонация. В края се пише удувителен знак. Едно и също изречение може да бъде разказно или възклицателно според това, дали се изказва спокойно или с вълнение. Например Той не умира. Той не умира! Изречение, с което се изказва заповед, молба или забрана се нар. заповедно. Интонацията на заповедните изречения е разнообразна. В края на заповедните изречения, които имат х-ер на задачи, упражнения, съвети, се пише точка. Когато в заповедното изречение липсва глаголна ф-ма интонацията се предава чрез удивителен знак. В нашия език обикновено всяко изречение съдържа глагол. Затова в синтаксиса се отделя най-много място на глаголните изречения. Но има и изречения, в които няма и не се подразбира никакъв глагол. Такива изречения се наричат безглаголни. Според начина по който е изразена мисъл, безглаголните изречения са именни и междуметни. В именните беглаголни изречения мисълта се изразява чрез име: същ, прил и прочие. Именните изречения с използват често в плакати и лозонги. Например Един за всички, всички за един. Когато именното изречение непосредствено изразява чувство, настроение, зов, то има възклицателен х-ер. В междуметните безглаголни изречения вместо глагол се употребява междуметие. Подобни изречения се отличават с голяма живост: вместо да се означава действието, предава се направо. Безглаголните изречения се употребяват при описание на място, време, лице или в разказ за случка, която бързо протича. Но не трябва да се прекалява с употребата на безглаголни изрази, защото тогава речта става еднообразна, насечена, несвързана. Глаголните изречения са по-разнообразни, те могат да изразяват всички отсенки на мисълта.

Просто изречение. Видове

При всяка завършена мисъл свързваме предмет с негов признак, даден като действие или състояние. Затова в основата на изречението стоят думите, които означават тези два елемента. Само такова словосъчетанием взето отделно представя изречение. Основните думи в изречението могат да се поясняват от други думи. От своя страна поясненията могат да имат свои пояснения. В зависимост от службата, която изпълняват в строежа на изречението, думите се разглеждат като части на изречението. Пти синтактичния разбор трябва преди всичко да се открият основните думи. Предлози (за, в, от), съюзи (и, а, но), частици (ли, не) не отговарят на никакъв въпрос и не са части на изречението. Обикновено изречението се състои от няколко думи. Например Тихият дъжд ромоли навън. Най-важна роля в неговия строеж играят двете осн. думи: едната означава предмет, за който се говори в изречението, а другата- признак на този предмет. Думите, които означават основния предмет в изречението и неговия призна са главни чати на изречението. Това са подлогът и сказуемото.

Части на изречението, които поясняват главните части или техни пояснения се нар. второстепенни части на изречението. По състав простите изречения са кратки и разширени. Изречение, което има само главни части се нар. кратко. Например Прозорецът скръцна....Отвори се. Изречение, което има и второстепенни части се нар. разширено. С разширяване на изречението околната действителност се отразява по-пълно и по-живо. Изречение, в което е пропусната някоя част , но лесно се разбира се нар. непълно. Например Прозорецът е затворен, а с/у него- цвете. С непълните изречения се избягват излишни повторения и се постига благозвучн и стегната реч. Особен вид непълно изречение е прекъснатото, недоизказано изречение.

Сказуемо. Видове

Сказуемото е главна част на изречението, която “сказва” нещо за подлога. Това е дума, която показва какво подлогът прави или в какво състояние се намира. Например Ученикът чете. Той боледува. Сказуемото е ядро на фразата. Около това ядро се групират другите елементи на фразата. Според сказуемото се определя тяхната ф-я във фразата.

Роля на сказуемото в изречението може да играят:

1.Един глагол. Например Ученикът чете. Глаголната ф-ма може да е проста или сложна (чете, е чел, беше чел), обикновенна или възвратна (мия, мия се), положителна или отрицателна (чета, не чета), въпросителна или повелителна (чета ли, да чета ли). И простата и сложната глаголна ф-ма се смятат за едно сказуемо, което от своя страна се нар. просто сказуемо

2.Два глагола, тясно свързани по смисъл. Обикновено единият от тях е граматикализиран, отчасти десемантизиран, непълнозначен. Такова сказуемо се нар. съставно сказуемо. Непълнозначните глаголи, с които се образува съставно сказуемо са няколко вида:

-глаголи, които показват етап от протичане на действието. Например Започвам да чета. Спирам да чета.

-глаголи, които показват начини на протичане на действието или отношението на говорещия към казаното. Например Трябва да чета.

-две глаголни ф-ми в повелително наклонение. Например Иди купи, иди виж.

3.Три глагола, тясно свързани помежду си по смисъл. Обикновено първите два са граматикализирани, отчасти десемантизирани, непълнозначни. Например Трябва да почна да работя. Сказуемо, което се състои от три глагола, се нарича сложно съставно сказуемо. Сказуемото се съгласува граматически с подлога по лице, число и род.

Подлог и подчинено подложно изречение

Подлогът е главна част на изречението, която означава лицето или предметът, който върши действието. Например Ученикът чете .Подлогът може да означава и лицето и предмета, които изтърпяват действието. Например Ученикът е изпъден от учителя. Подлогът е дума, която означава глаголното лице. Той се открива с въпроса кой- за лице и какво за предмет. Най-често подлогът е същ. име (Ученикът чете), много често е местоимение (Той чете), може да бъде и всяка друга дума, която е субстантивирана. Подлог може да бъде не само отделнадума, но и словосъчетание. Напирмер Българската Народна Банка съобщава. Подчинено подложно изречение играе ролята на подлог на главното изречение. Например Знае се кой го е направил. Подчинените подложни изречения се свръзват с глaвното чрез относителното местоимение който, с въпросителни местоимения и наречия- кой, какъв, какво, чии и др., с подчинителни съюзи че и да. Има 2 осн. вида подчинени подложни изречения:

1.Изречения със съюзна връзка който. Те стоят обикновено пред главното изречение. Например Който се чувства готов да започва.

2.Изречения с други съюзни връзки. Те стоят обикновено след безличен глагол на главното изречение. Например Ясно е какво трябва да направим.

Определение и подчинено определително изречение

Определението спада към именната група на изречението. Определението е дума, която квалифицира, пояснява същ. име в простата изреченска структура. Например Добрият ученик чете. Различават се определение и определяна дума или определяемо. Връзката м/у определението и определяемото е атрибутивна. Определение може да бъде:

-прил.име (добър ученик)

-причастие (минала слава)

-числително име (два етажа)

-същ. име (чаша за вода)

-местотимение (тази чаша)

-наречие (малко багаж)

Съгласувано определение е това, което се съгласуа по род и число с определяната дума. Най-често това е прил. име (хубав мъж). Може да бъде още: причастие (минал момент), числително име (един мъж), местоимение (този мъж). Мястото на съгласувното определение е обикновено пред определяемото. В по-специални случаи то може да стои и след определяемото. Несъгласуваното иопределение е това, което не се съгласува по орд и число с определяемото. Най-често това е същ. име (сладко от череши). Определението и определяемото може да се свържат с предлог и без предлог. Несъгласувано определение може да бъде още: кратко притежатлно местоимение (му, ти, му, ви), наречие (малко плодове). Мястото на несъгласуваното определение е обикновено след определяемото. В редки случаи може да стои и пред него. Несъгласуваното определение може да означава: принадлежност (чанта на у-ка), предназначение (чаша за вода) , материялен произход (пръчка от дърво), наличие на нещо (чаша с вино), отсъствие на нещо (село без кучета), частичност (парче от плат ), квалификация (спец по компютри), количество (група от у-ци), форма (захар на бучки), място (къща край езерото).

Когато 2 и повече определения се отнасят до едно и също определяемо, те се съгласуват по род и число с него. Например хубавата кожена чанта. Когато две определения се отнасят до еднакви опрделяеми, то първото определяемо се изпуска, а второро остава в ед.ч. Подчинеото определително изречение пояснява същ. име, показателно или лично местоимение в главното изречение. По функция подчиненото определителното изречение е аналогично на определението в простото изречение. Например слушам, говорещия ученик. Няма значение каква роля изпълнява в главното изречение поясняваното същ. име. То може да бъде: подлог, допълнение, обстоятелствено пояснение. Подчинените определителни изречения се свързват с главното най-често с относителни местоимения който, чийто, какъвто и др. Когато относителното местоимение койот се отнася за лице от м.род, то има ф-ми за родителен и дателен падеж. Например Обръщам се към човека когото познавам. По-рядко за връзка на подчинените определителни изречения с главните служат подчинителните съюзи че и да. Например Получих съобщение, че е заминал. Понякога за връзка на подчинените определителни изречения с главните служат и относителни наречия където, дето, когато и др. Например Имаше време когато не можех да спя. Подчинените определителни изречения отговарят на въпроса кой, какъв и др. Подчиненото определително изречение може да пояснява показателно местоимение. Относителните местоимения който, какъвто се съгласуват по род и число с димата, която поясняват. Подчиненото определително изречение обикновенно стои след думата, която пояснява. То може да разкъсва главното изречение. По-рядко то може да стои и в началото на сложното изречение. Относителното местоимение, което служи за връзка на подчиненото определително изречение с главното, обикновено стои непосредствено до думата, която пояснява. Например Това е филмът който ми харесва. То може да бъде и по-отдалечено от думата, която пояснява. Колкото относителното местоимение връзка повече се отдалечава от поясняваната дума, толкова изразът става по-тежък, по-тромав. В писмената реч подчиненото определително изречение се отделя със запетая. Когато подчиненото определително изречение разкъсва главното, то се отделя и от двете страни със запетая. Например Филмът, който гледам, е много интересен. Когато пред относителното местоимение има други думи, които го отдалечават от поясняваната дума, запетаята се пише след поясняваната дума.

Сказуемно определение. Подчинено сказуемно определително изречение

В простите изреченски структури има думи ,които поясняват същ. име не направо, както при обикновеното определение, а посредством сказуемото. Например Кучето е добро. Най-често сказуемото посредник е спомагателния глагол съм. Подобно на спомагателния глагол някои други глаголи също са загубили първоначалното лексикално значение и може да служат като спомагателни или като полуспомагателни глаголи. Такива са изглеждам, ставам. Например Той изглежда голям. Тя стана добра. Има обаче глаголи посредници м/у определението и определяемото ,които напълно са запазили своето лексикално значение. Например Тя върви изправена. В тези случаи се говори за сказуемно определение. Тук сказуемното определение е второстепенна част на простото изречение. Сказуемното определение може да пояснява не само подлога , но и допълнението. Сказуемното определение на подлога се нарича първо сказуемно определение, а сказуемното определение на допълнението – второ сказуемно определение. Сказуемното определение може да бъде : същ., прил, причастие, числително, местоимение. По-честосказуемното определение не се членува , но неговото членуване е възможно. Например Той е най-умния. Сказуемното определение прил, причастие и местоимение се съгласува по род и число с подлога или с допълнението. Например Тя отива болна. При употреба на учтива ф-ма сказуемното определение остава в ед. ч. Когато подлогът е название на селище, географско понятие, марка и др. съгласуването става с граматическия им род. Например Колата стана скъпа. Подчиненото сказуемноопределително изречение, аналогично на сказуемното определение, пояснява подлога в главното изречение. То се среща най-често след форми на спомагателния глагол съм в главното изречение. Например Те са които ми липсват. Хубавото е, че всички сте тук. Подчинените сказуемноопределителни изречения се свързват с главното с относителните местоимения който ,какъвто, с наречията как, кога, с допълнителните съюзи че, да.

Допълнение. Подчинено допълнително изречение

В простите изреченски структури разширяване може да стане и в посока на сказуемото. Така се създава групата на сказуемото. Дума, която показва обекта на действието, продукта или резултата от действието се нар. допълнение. Например Чета книга. Правя омлет. То е второстепенна част на простото изречение. Функция на допълнение може да изпълнява: същ., прил, числ, кратка ф-ма на местоимение, причастие. Обикновено мястото на допълнението е след сказуемото. Кратките ф-ми на местоименията може да стоят и пред сказуемото. Допълненията може да се членуват. Когато те са от м.род се членуват с кратката ф-ма на определителния член. Допълненията биват пряко и непряко. Когато действието се упражнява пряко в/у предмета, тогава допълнението е пряко. И връзката м/у сказуемото и допълнението е пряка, без помощта на подлог. Когато действието не засяга пряко предмета, а го засяга непряко, тогава казваме че допълнението е непряко. Връзката м/у сказуемото и непрякото допълнение се осъществява с помощта на подлог. Пряко допълнение имат преходни глаголи. Възможността на такива глаголи да имат пряко допълнение ги характеризира като преходни. Например Чета книга, гледам филм. Когато местоименията допълнения имат падежни ф-ми те са винаги във винителен падеж. Например Гледам него. Гледам го. В бъл.ез. прякото допълнение може да се дублира. Непряко допълнение имат непрехопдните глаголи. Невъзможността на такива глаголи да имат пряко допълнение ги прави непреходни. Например Излизам от стаята. Когато местоименията непреки допълнения имат падежни ф-ми те са винаги в дателен падеж. Когато непрякото допълнение е падежна ф-ма на местоимение, връзката м/у сказуемото и непрякото допълнение може да бъде предложна е безпредложна. Кратки местоименни непреки допълнения се употребяват и в безлични изрази . Например Спи ми се, мило ми е. В бъл.ез. и непрякото допълнение може да се дублира. Непрякото допълнение се открива чрез въпроси на кого, кому. Когато глаголът е преходен, той може да има едновременно пряко и непряко допълнение. Например Пиша писмо на Иван. Когато глаголът е непреходен той може да има само непряко допълнение. Например Отивам на лекция. Изразяването на прякото и непрякото допълнение невинаги е задължително. Подчиненото допълнително изречение пояснява сказуемото в главното изречение, така както допълнението пояснява сказуемото в простото изречение. Например Аз питам кой ме е търсил. Подчинените допълнителни изречения се свързват с главното с подчинителните съюзи че и да със съюзни думи- въпросителни местоимения , наречия и частици.

По форма подчинените допълнителни изречения биват съобщителни и въпросителни. Съобщителните подчинени допълнителни изречения се свързват с главното изречение с подчинителните съюзи че и да.Например Той искаше да замине на село. Тя каза че е щастлива. Въпросителните подчинени допълнителни изречения се свързват с главното изречение с въпросителни местоимения и наречия и с въпросителната частица ли. Например Тя знае ли какво прави. Въпросителното подчинено допълнително изречение се нар. още непряк или косвен въпрос. Подчиненото допълнително изречение най-често стои след главното. В някои случаи то може да стои и пред него. Подчиненото допълнително изречение се отделя от главното със запетая. Не се пише запетая пред подчинителния съюз да и пред въпросителното подчинено допълнително изречение, ако то стои след главното изречение. Например Тя му каза да почака.

Обстоятелствено пояснение. Подчинено обстоятелствено изречение.

В проатите изреченски структури обстоятелственото пояснение принадлежи към групата на сказуемото. Това е дума, която носи информация за обстоятелствата, в които се извършва действието. Действието протича в някакво време, на някакво място и т.н. Обстоятелственото пояснение е второстепенна част на изречението и пояснява сказуемото откъм време, място и др. Те се откриват чрез въпроси кога, къде и т.н. Обстоятелствено пояснение може да бъде: наречие, същ.име, местоимение, деепричастие, субстантивирано прилагателно, числително име. Обстоятелственото пояснение за време носи информация за времето на извършване на действието. Ф-я на обстоятелствено пояснение за време най-често изпълняват наречията за време. Например Ще дойда утре. Ще дойда някога. Обстоятелствено пояснение за време може да бъде още: същ.име, числително и глагол. Обстоятелственото пояснение за място носи информация за мястото , където се извършва действието. Открива се с въпроси къде, от къде и т.н.

Ф-я на обстоятелствено пояснение за място може да изпълняват наречията за място и същ. имена. Обстоятелственото пояснение за начин носи информация за начина, по който се извършва действието. Открива се с въпроси как, по какъв начин. Обстоятелствено пояснение за начин може да бъде наречие за начин, същ.име, деепричастие. Обстоятелствено пояснение е и думата, която служи за сравнение. Обстоятелственото пояснение за причина носи информация за причината, поради която се извършва действието. Обстоятелственото пояснение за причина може да бъде същ. име, местоимение.

Обстоятелственото пояснение за цел носи информация за целта, поради ко0ято се извършва действието. Най-често се изразява със същ. име. Обстоятелственото пояснение за условие носи информация за условие, при което се извършва действието. Например Работя за пари. Обстоятелственото пояснение за изключване носи информация за пренебрегване на нещо при извършване на действието. Обстоятелственото пояснение за количество носи информация за количеството на действието. Например Работя много.

Подчиненото обстоятелствено изречение показва някакво обстоятелство, при което се извършва действието, изразено чрез сказуемото на главното изречение. Това обстоятелство е свързано с начина на действието, времето на действието и др. В зависимост от това различаваме следните видове обстоятелствени изречения.

Подчинено обстоятелствено изречение за начин. То показва как се извършва действието означено със сказуемото на главното изречение и е аналогично на обстоятелственото пояснение за начин в простото изречение. Например Ние се движехме, без да спираме. Подчинено обстоятелствено изречение за време показва кога се извършва действието, означено със сказуемото в главното изречение. Например те си заминаха, когато приключиха работата. Подчинено обстоятелствено изречение за място показва къде се извършва действието,означено със сказуемото в главното изречение. Например Ще отида където ми видят очите. Подчинено обстоятелственото изречение за количество показва количеството на действието, изразено със сказуемото на главното изречение. Например Работих, колкото да изпълня нормата. Изречението за причина показва причината поради която се извършва действието. Например Чета, защото обичам книги. Изречението за цел показва целта , заради която се извършва действието, това за условие показва условието, при което се извършва действието. Изречение за отстъпване показва обстоятелството , което не може да бъде пречка за извършване на действието. Например Ще работя, въпреки че съм болна.



Сложно съчинено изречение. Видове

Изказните мисли чрез простите изречения в състава на сложното съчинено изречение може да се присъединяват една към друга, да се противопоставят една на друга, да се съпоставят една с друга. От това се определя и названието на самите сложни съчинителни изречения. Те биват: съединителни, противопоставителни и съотносителни. Сложни съчинителни съединителни изречения – в такива сложни изреченски структури протите изречения се присъединяват едно към друго направо или с помощта на съединителни съюзи. Например Всяка сутрин ставам рано, правя палачинки. Чрез такива структури може да се изразяват едновременни или последователни действия. Сложни съчинителни противопоставителни изречения- В тях простите изречения се противопоставят едно на друго с помощта на противопоставителните съюзи а, но, обаче, пък и др.

Сложни съчинителни съотносителни изречения – простите изречения се отнасят едно към друго като се съпоставят, рязделят или изключват. В писмената реч отделните прости изречения в състава на сложно съчинените изречения се отделят с препинателни знаци. Най-честият препинателен знак е запетаята. Със запетая се отделят простите изречения , свързани безсъюзно. Запетая се пише пред съчинителните съюзи. Например Той чете и пише, и рисува. Понякога простите изречения се отделят с точка и запетая, с двуеточие и с тире. Това отделяне е по-силно. Например Аз работя – той лежи.

ЗА ЛИТЕРАТУРАТА



Когато говорим за литература, би трябвало да започнем с произхода на думата.  Тя е от латински произход – lit(t)еra, lit(t)eratura; в случая говорим за произведения в писмен вид, в които авторът разказва конкретна история, пресъздавайки определен сюжет.
Във всяко свое произведение авторът има за цел да накара читателя да се развълнува и замисли върху про-четеното четиво. То провокира определени емоции – радост, тъга, негодувание и други. Много важно е читателят да открие част от себе си в някои от героите и да се поучи от допуснатите грешки.
Литературата като буквален превод от латински е учение за буквите.  Това определение е сравнително ново, понеже в миналото се е приемало като изкуство. Тя се разделя в два основни дяла – поезия и проза със съот- ветните подраздели.

Всеки автор на конкретно произведение има своя стил и разбиране за живота, и заобикалящата го действителност, и с красотата на словото представя в книжен вид своята история и емоции, било в поетична форма или в проза.
Всяка прочетена книга притежава своя свят, пълен с красота, любовни чувства, приятелство, предателства, предразсъдъци и т.н.
Красотата на литературата се състои в това, че разширява кръгозора на читателя, предоставя възможност-та да се докосне и пренесе в непознати светове, отдалечавайки се от притискащото сиво ежедневие. Докосването до книжното тяло и прочита му позволява на читателя да наслади на красотата на художественото слово и вълшебното му въздействие. То може да бъде прекрасно, любвеобвилно, но и подтискащо, или болезнено. Именно в това се състои магията на словото.
Колкото повече се чете, особено подрастващото и младото поколение обогатява речниковия си фонд, разширява познанията, дори помага за по-лесно справяне с правописните проблеми.


автор: Николай Пеняшки – Плашков

Политически доклад на председателя на Изпълнителното бюро на Националния съвет на БСП Сергей Станишев за състоянието на страната и задачите на БСП




19 май 2012 година

Уважаеми гости,
Другарки и другари делегати,

Поради различни причини нашият конгрес е претоварен с очаквания.
Отдавна не сме се радвали на такъв обществен и медиен интерес.

Всички са в напрегнато очакване. Нашите съпартийци и симпатизанти със
затаен дъх наблюдават дали грозно ще се изпокараме и разединим или ще
им вдъхнем надежда и сила. Множеството българи – отчаяни от живота,
обезверени от държавата, чакат да видят дали имаме волята да се опълчим
на властта, която ги разочарова. През последните седмици и дни ГЕРБ, с
прякото участие на Бойко Борисов и Цветан Цветанов, шумно се опитват
да зададат посоката и тона на нашия конгрес чрез измислени или раздути
скандали. Внимателно се следят действията на нашия форум и от нашите
приятели от европейското социалистическо семейство.

И страховете, и надеждите, и дистанцираното любопитство имат почва. В
коя посока ще тръгнем, зависи от нас! Трябва най-сетне да осъзнаем
каква отговорност е паднала на плещите на всеки един от нас,
делегатите. Пред хората. Пред партията. Пред България.

Защото Българската социалистическа партия днес е единствената
политическа сила, която е в състояние да свали от власт това арогантно
управление, да върне държавата на хората и да поведе България към изход от
кризата и към модернизация.

48-ият конгрес се провежда в момент, когато не само нашата страна, но
цяла Европа е на кръстопът. Глобалната криза, започнала като финансова,
продължила като икономическа и прераснала в остра социална криза, вече
има остри политически измерения.

Тя поставя на изпитание общественото и държавното устройство, подлага
на ревизия цялостното виждане за следвоенния демократичен ред в Европа,
заплашва устойчивостта на международните и националните институции.
Като реакция на неспособността на международните институции и на
националните правителства да посочат справедлив път за изход от кризата,
сред хората нараства неподправен гняв – като гъби никнат радикални
популистки и дори неофашистки политически движения. Традиционни
идеологии губят идентичност и доверие.

Под пряка заплаха е социалният характер на Европейския съюз. Макар и
слабо вероятен, възможен е разпад на еврозоната, краят на кризата не се
вижда. Може би дори още не сме видели най-лошото.

Вече е ясно, че нито България, нито която и да е отделно взета страна в
Европейския съюз е способна да се справи самостоятелно с тази криза.
Налаганата вече 3 години политика на консерваторите в Европа, която
провъзгласи рецептата „рестрикции, рязане, затягане”, е в задънена улица
и се отхвърля от хората. Нужни са солидарни усилия, смели, комплексни и
мащабни нови решения, тъй като прилагането на досегашното „лечение”
утежни болестта. Нужна е промяна на политиката – и в Европейския съюз,
и в България. Именно затова толкова ме радва всеки успех на партиите
от нашето семейство през последните месеци – от Франция през Белгия,
Германия, Словакия, до съседните ни Румъния и Хърватия. Защото само ако
имаме достатъчно сила и възможности, ние, социалистите, можем да
обърнем Европейския кораб в друга посока. Иначе всеки ще потъва
поотделно.

Това е огромно предизвикателство и пред Партията на европейските
социалисти! Спорът не е с налаганото клише „десните спестяват, а левите
харчат”. Въпросът е как, без да рушим финансовите устои на държавите и
на Съюза, да осигурим растеж, заетост и справедливост. Ако ние заедно
не предложим ясна и категорична алтернатива, разочарованието от
традиционните десни партии ще отиде при други.

Именно затова, като част от своето обновление, Партията на европейските
социалисти прие „Декларация на принципите” и разработва цялостна
инвестиционна стратегия за растеж в Европа. Тя включва цял пакет
финансови инструменти от Данъка върху финансовите спекулации, през
еврооблигациите, проектни облигации, разширяване на възможностите на
Европейската инвестиционна банка за кредитиране, по-гъвкавото и бързо
използване на европейски фондовете и много, много други. Особен акцент
поставяме върху кампанията срещу младежката безработица „Твоето
бъдеще е мое бъдеще” с 2 конкретни искания – насочване спешно
на 10 милиарда евро от Европейския социален фонд в програми
срещу младежката безработица във всяка една страна и европейско
законодателство, което да уреди „младежката гаранция”. Очаквам
партията и особено Младежкото обединение да бъдат изключително
активни в тази кампания и у нас! За да видят младите хора на България, че
има и друг път, и други възможности, и по-добро бъдеще за тях.

Казвам го, за да разберем контекста, в който се намираме. През последните
години, при това провинциално правителство, което възприема Брюксел
като началник, а себе си като разпоредител, някак си обществото свикна да се
варим в собствения си сос. Но нашата партия, другарки и другари, от самото
си начало е създадена, както е казал Димитър Благоев, като „неделима част от
всесветската социалдемокрация”!

Ситуацията в България също е драматична. Наближава, слава Богу, краят
на мандата на ГЕРБ и резултатите от управлението на тази партия вече са
налице. Не могат да бъдат скрити. Всеки един от нас може с часове да говори
описания на техните лъжи, провали, полицейщина, некадърност, бруталност
и много, много други черти на управлението на ГЕРБ!

Ще перифразирам само едно изказване на световен политик: Какво е
криза? – Криза е когато съседът ти е без работа. Какво е стагнация? –
Стагнация е когато и вие сте без работа. Какво е катастрофа? – Втори
мандат на ГЕРБ!

Една от нашите мисии днес е да отворим очите на хората за случващото се и
цената за тях. Да поемем дъх и да извикаме, колкото имаме сили:

„Събудете се! Отместете поглед от телевизора! Замислете се какво ви се случи
днес! Събудихте се с хвалбите и лъжите на Борисов, Цветанов и Дянков
по всички канали. Изтръпнахте от сметката за ток, която получихте. Ако
още имате работа, разбрахте, че заплатата или ще закъснее, или е намалена,
защото държавата не е платила на фирмата за свършена работа, затова
пък всички са луднали, защото НАП отново прави проверка. Чухте се с
родителите ви, на които пак са нужни животоспасяващи лекарства, а вие
нямате пари. В училище детето ви е било тормозено от хулигани, защото
днес само силата има авторитет. На връщане са ви спрели от КАТ, ядосани,
че тяхното вещево доволство пак се бави, с традиционния въпрос „и к’во
праим сега?” Вкъщи жена ви е съобщила, че щели да местят агенцията, в
която работи, в друг град. Но за разтуха, пак от новините, научихте, че когато
премиерът завърши „Тракия”, ще заживеем всички в рай!”

Българи, граждани, съотечественици! Искате ли това да продължи още 4
години!? Четири години от живота на всеки един от нас!

И все пак, кои са най-съществените характеристики на тази власт?

Първо, днес в България няма демокрация! Управлява ни олигархия!
Демокрацията е справедлива и защитава интересите на мнозинството
обикновени граждани. Олигархията съсредоточава властта в ръцете на
шепа хора, в интерес на малцина. Това е антидемократична, авторитарна
власт, която управлява страната с недемократични средства, често и
еднолично. Това е власт, която разбива целенасочено българската модерна
и демократична държавност. И трябва да разберем – колкото по-слаби и
неефективни са институциите, толкова по-добре за ГЕРБ. Те черпят сили
от слабите институции и слабата държава. Защото тогава хората започват да

търсят месията и юнака на коня.

Нашият премиер е и главен строител на републиката, и за малко да стане
почетен член на Съюза на художниците, той е и баща на футбола, той
решава кой да е треньор на националния отбор по волейбол, той е най-
умелият градинар, който сади кокичета по „Марица”. Той вече дава
оценки и напътствия на повечето партии, а с Цветанов заедно моделират
политическото пространство. Остава само предварително да обявяват и
резултатите от изборите. Впрочем, ние вече сме на път.

Българският преход има много дефекти, недъзи и, ще кажа, дори
престъпления. Имаше обаче едно огромно и ценно постижение –
демократичното право на хората да гласуват свободно, да контролират
властта, да изразяват открито мнението си, да не се страхуват. Точно това
завоевание на нашия преход е на път да бъде ликвидирано.

В най-изчистен вид това пролича на последните президентски и местни
избори, но то изпълва ежедневието ни, господства в медиите, доминира
във всяка сфера на обществения и стопанския живот. Всеки, който си
позволи да надигне глас срещу безобразията, срещу репресиите, срещу
корпоративния и административния натиск, изпитва на гърба си мигновените
удари на цялата държавна машина. Купуването на гласове, другите форми на
контролиран вот доказаха, че това е власт, която се стреми и постига целите
си, преследва своите интереси на всяка цена. Цяла България видя сцените
в зала „Универсиада” миналата есен, когато стотици членове на секционни
комисии от различни партии дружно скандираха към организаторите от
управляващите: „МАФИЯ! МАФИЯ!”

Ето защо, преди още да говорим за предизборната платформа и
предизборната кампания, трябва да направим всичко възможно да върнем
доверието на гражданите в изборната система, а оттам – и в държавата като
цяло. По този въпрос не бива да се правят дребни сметки и да се търсят
идеологически разногласия. Затова се обърнах към всички демократични
партии и структури на гражданското общество с протегната ръка, с
предложение да взаимодействаме за организиране на масиран обществен
натиск върху правителството и всички институции, за да бъде гарантирано
свободното, демократичното и законно провеждане на парламентарните
избори. Да не им позволим да ни откраднат и това право!

Второ, това е власт, която осъзнато утвърждава държавно-
монополистичен капитализъм! Над 60 „лобистки” или, просто казано,
корупционни закона! Зад всеки стоят конкретни икономически интереси
и конкретни облагодетелствани по високите етажи на властта! Държавата
участва на пазара. Но не като справедлив регулатор, а като рекетьор
в полза на монополите и избраните от ГЕРБ фирми. Управлението
произвежда икономическа среда, която отблъсква инвеститорите, без висока
заетост, без развитие на производството, без високи технологии, без стимули
за образование. Това се случва във всеки отрасъл в нашата икономика – в
производството, търговията и услугите. Умишлено се задушава дейността на

останалите дребни и средни предприятия, за да се разчисти конкуренцията.

Трябва ли да се учудваме, че прогнозата за икономически растеж за тази
година е 0,5 %, външните инвестиции са спаднали пет пъти от 2008 до 2011
г., а през тази година клонят към нулата? Не разбираме ли връзката между
мачкането на дребния и средния бизнес и това, че около 600 хиляди българи
са безработни или „обезсърчени”?

Зад тази хладна статистика стои съдбата на огромен брой хора и техните
близки. Още по-страшно е, че младежката безработица е близо една трета! За
какво бъдеще на страната изобщо говорим?!

Трето, това е власт, макар и популистка, крайно дясна и антисоциална.
Всички проблеми на бюджета се прехвърлят върху гърба на обикновения
гражданин. Замразяват доходите, режат социалните придобивки. Удари се
нанасят чрез отнети придобивки и социални помощи и това го понасят
хората с увреждания, майките, младите семейства, учениците и студентите,
етническите групи, особено ромите.

Четвърто, това е власт, неспособна да защити, да отстои националните
интереси. Тя е удобна за част от външните фактори, симпатична на
международните финансови институции, раболепна пред банковия
и спекулативния капитал. Най-драстичният пример е случилото се с
проекта „Белене” – най-значимият, а може би и единствен за последния
четвърт век голям индустриален и високотехнологичен български проект.
Под мотото за борба за енергийна независимост чертаят бъдеще на страната,
която ще е зависима от вноса на електроенергия. Без „Белене” сметките за
ток и на домакинствата, и на икономиката ще станат много, много по-солени.

Но дори това не е най-важното. Най-важното е, че България е на път да се
раздели завинаги с идеята, че ще бъде член на ядрения клуб – нещо, което
караше редица международни фактори досега, ако не да ни уважават, да
се съобразяват с българската държава. И ще чакаме да станем модерна
страна. Как, питам?! Като садим картофи, които внасяме от Франция?
Или само със сметки-писти и влекове, подарени на приближени на
премиера? Няма да стане.

Пето, това е очевадно некомпетентна власт. Едната страна на монетата
са безкрайните кадрили в държавната администрация. Четирима директори
на Фонд „Земеделие”, четирима министри на здравеопазването, петима
директори на Агенцията за аквакултури и т. н., и т. н. Сега ще разквартируват
държавната администрация в различни градове. Кой би работил в такава
обстановка? Държавата е блокирана. Администрацията е блокирана.
Задръстена е.

Вижте какво е състоянието на държавната хазна. ГЕРБ са като скакалци!
Откъдето минат, трева не расте. Пропиляха над половината от уж лошото
наследство от 8 милиарда и 200 милиона лева, които им оставихме; взеха
нови заеми за 2 милиарда; готвят нови заеми сега – за още 2, а може би и 3

милиарда. И възможно е, уважаеми другарки и другари, сметката за всички
нас от мандата на ГЕРБ да възлезе на минус 8-10 милиарда лева. Това е
равносметката.

Шесто. Най-ужасното е, че ГЕРБ разлагат самото ни общество,
неговата материя, и го превръщат в сбор от оцеляващи поотделно
индивиди. Разграждат усещането за общност, за солидарност. Разделят,
за да владеят. „Лошите” лекари срещу пациентите. „Алчните” фермери
с бентлитата срещу потребителите. „Продажните” еколози, които са се
опълчили на шистовия газ, срещу тези, които искат по-ниски цени на
енергията. И така до безкрай. Резултатът е, че никой никому не вярва,
всеки протест е задушаван и дискредитиран. Медиите са под денонощно
наблюдение. А пък опозицията да седи в ъгъла и да мълчи!

Целта е ясна – да се втълпи на хората, че алтернатива няма и не може да има.
Че ГЕРБ са на власт и ще бъдат на власт. Всеки да си прави сметката.

Това ще оставят след себе си – празна хазна, разнебитена държава,
нефункциониращи институции, масова бедност, разруха в икономиката,
нов външен дълг, огромни социални напрежения. За разлика от приказките
за нашето наследство, дясното, уви, ще бъде една действително мрачна
реалност.

Другарки и другари,

Кое ни дава основание отново да претендираме за доверието на
хората и да се готвим за управлението на страната? Първо, защото сме
длъжни, имаме отговорност към хората. Второ, защото ние устояхме на
безпрецедентен натиск и политическата репресия, защото бяхме принципни,
твърди и последователни. Ако последните избори бяха и честни, аз съм
убеден, щяхме да бъдем в много по-добро представителство в местната
власт и, убеден съм, щяхме да имаме отново президент. Защото мащабът на
фалшификациите, на купения, на контролирания вот, на корпоративния вот
беше много по-голям от онези 5 процента, с които нашият кандидат остана
на втора позиция. И най-важното – защото по никакъв начин и под никакъв
предлог не влязохме в диалог с ГЕРБ. Вижте какво се случи със Синята
коалиция. Къде са днес „Атака”, РЗС и другите? В нищото. И нека не плачем
на чуждия гроб, защото такава участ е приготвена и на нас. От нас зависи. От
нас зависи дали ще влезем в техния сценарий.

Нашият капитал е нашата безкомпромисност. Ние нямаме разговор с
ГЕРБ – нито в името на „националното съгласие”, нито под какъвто и да
е друг предлог. Не го казвам, защото не умеем да водим диалог. Напротив,
показахме, че можем – в името на истински национални интереси. Диалогът
с ГЕРБ, другарки и другари, би бил фалшив. Защото те търсят съгласие
само когато са слаби, никога в друг случай, никога! И е добре да го помним.
Сближаването с тази партия ще бъде краят на БСП. Защото манталитетът
на ГЕРБ е заразен. С всеки компромис неволно, стъпка по стъпка ще
се превърнем в част от тяхното статукво.

Другарки и другари,

Възможно ли е да спечелим парламентарните избори? Хората,
включително и в партията, дават различен отговор на този въпрос. В интерес
на истината преобладават скептиците. Не мога да ги упрекна: ГЕРБ и лично
неговият лидер продължават да удържат сравнително висок рейтинг, макар да
са далеч под онова, което бяха през 2008, 2009 и на изборите през 2009 г., и
много по-ниско от това, което имаха в началото на мандата.

От друга страна, някои, които вярват в нашата победа, смятат, че можем да
ги победим на техен терен – в лидерска битка. Образно казано, логиката
е проста: ако победим Борисов, побеждаваме ГЕРБ. Това е илюзия,
това е невъзможно. Управляващите са много сплотена група от хора,
обединена от изключително силен мотив – властта и икономическия
интерес. Който подценява организираността и монолитността на ГЕРБ,
това, че срещу нас играе изключително дисциплиниран и добре мотивиран
противник, греши. Последните избори не бяха „изработени” и спечелени
от харизмата на Борисов, а от военизираната партийна полицейска машина,
изградена от Цветанов.

Можем ли да спечелим? Моят отговор е „да”, но има няколко условия. Ще ги
посоча набързо, после ще развия по-подробно мнението си по всяко от тях.

Първо, воля за победа и единство на партията.

Второ, платформа за радикален завой в политиката и нов път за развитие на
страната.

Трето, екип и организация.

Четвърто, адекватна коалиционна политика.

Пето, ясни и изпълними предизборни ангажименти.

Ще добавя и още едно, шесто, честни избори. Ако не ги осигурим, можем да
спечелим доверието, но да ни извадят други резултати.

В подреждането, което предлагам, според мен има дълбок смисъл. Ако не
демонстрираме воля за победа, ако не излезем единни и обединени около
платформа, всичко останало, дори и да го надхвърлим, няма да ни стигне
за победа. Аз тази воля я видях с очите си, почувствах я с кожата
си миналата есен. Хиляди и хиляди смели хора имаха куража да се
изправят срещу страха и гербаджийските „изборни технологии”
и дадоха всичко от себе си за победата на нашите кандидати. Кой
твърди, че партията не беше във възход и не повярва в себе си на тези
избори? Ако има такъв, просто не е участвал в тези избори. Затова искрено
се ядосвам, уважаеми другарки и другари, че през последните месеци пилеем
толкова енергия не срещу безпрецедентно силния и коварен противник, не в
дискусии за политиката, а във вътрешни надпревари и дори кавги.

Убеден съм, че БСП е и ще остане партия идейна, програмна и колективна.
Това е извор и на силата, и на устойчивостта на българските социалисти. Не
лидерска, в която председателят стои над конгреса и над националния съвет.

За политическата платформа. Не е достатъчно да кажем „искаме да свалим
ГЕРБ от властта”. Не е достатъчно. Трябва да осъзнаем, че уникалната
възможност е, отстранявайки ГЕРБ от властта, да излезем от прехода
и да насочим страната по пътя на промените, които се очертават в
Европа.

За мен ГЕРБ са еманация на българския преход, но политиката на прехода
се провали. Ние също сме част от този провал и ако ще предлагаме на
българските граждани програми само защото сме убедени, че сме по-
компетентни от ГЕРБ, по-ефективни, ще ги реализираме по-добре, ще
управляваме отново за малко, след което ще ни отхвърлят. Големият дефицит
на българската преходна политика е, че тя изкопира и пренесе по особено
уродлив начин икономическия и политическия модел на Запада, който сам
по себе си сега търпи провал и се нужда е от принципни промени.

Навсякъде по света социалното напрежение породи необходимостта от
реставрация на автентичността на политическите алтернативи. Ще оцелеят
тези традиционни партии, които съумеят да напуснат своевременно
неолибералния консенсус между лявото и дясното, размил границите
и обезличил политиката. Европейската левица вече се събужда за тази
идейна дискусия, нямаме право ние в България да изоставаме от нея.

В конгресната дискусия трябва да стигнем до нашия отговор каква е вярната
амалгама между „ляво” и „национално”, за да бъде левицата истинска
алтернатива за скъсване с прехода, за излизане от кризата и за модернизация
на страната.

За да дадем верен отговор, трябва да преодолеем редица „табута” и
стереотипи на преход. Например, че „по-малко държава” е задължително
добре; че пазарът решава всичко и който много се труди, обезателно
ще успее, няма как да не успее; че регулациите вредят; че държавната и
обществена собственост е „лоша” по дефиниция; че колкото по-малко се
преразпределя през бюджета, толкова по-бързо се развиваме. Само така,
другарки и другари, ще водим наистина освободена дискусия.

Но наред с тези идеологически и управленски теми трябва да отхвърлим
и преходния „задкулисен” модел на правене на политика. В него едно се
говори, друго се прави. Решенията се вземат зад сцената. В кръчми и
на тайни срещи. Преразпределят се влияния и интереси. Публичната
политика отстъпва на схемите. При този модел хората всъщност не
знаят какво се случва, получават крайния продукт, не участват в истинските
процеси. И в крайна сметка ощетени от този модел са огромното мнозинство
българи, а печеливши са малцина.

Разбира се, успехът и на най-добрата политика зависи от личностите,

които я олицетворяват, и от добрата организация. Тук трябва да призная,
че имаме немалко трудности с нашата политическа дееспособност. Не
приемам внушенията, че партията е едва ли не в разпад. Те звучат в нашето
пространство. Изборите обаче показаха, че нашият противник ни
превъзхожда в тяхната технология, особено в деня на гласуването и
броенето. И това е важна и тежка поука за нас. Нашите интелигентни
и почтени представители в множество случаи се оказаха безпомощни пред
наглия натиск и манипулации на здрави напористи момчета. Поуката не е да
станем като тях! Поуката е незабавно след конгреса изграждане на постоянно
действащ Национален предизборен щаб и областни щабове. В централата
на партията е подготвена система за обучение на нашия изборен актив,
през която трябва да минат през следващите месеци и година поне 20
хиляди души – истинска армия от активисти, представители в секциите
и застъпници. Нужни са ни и текущи ясни и резултатни кампании. Две от
тях са най-актуални в момента – събирането на подписите за референдум
за „Белене” и срещу младежката безработица. И призовавам всички след
приключването на конгреса действително да съсредоточим сили, енергия
и организация за постигане на конкретни резултати в тези две кампании.
Защото това ще бъде тест за Българската социалистическа партия.

Коалиционната политика, въпросът за „съюзника” е от памтивека
любима тема на всеки наш форум. Пробвали сме какви ли не формати
– от екзотични коалиции с партии като „Ера-3”, през класическа червено-
зелено-оранжева коалиция през 1994 г., до широка ляво-патриотично-
гражданска формула в „Коалиция за България”. Успехите са били различни.
И това е обяснимо. Впрочем, тъй като се наслушах на много спекулации,
ще трябва да припомня, че трето място БСП е заемала само веднъж – на
парламентарните избори през 2001 г., когато в нашата коалиция участваха
15 партии и организации. Това ще рече, че е важно не количеството, а
качеството.

И най-вече качеството, съдържанието и достоверността на посланията
на водещата конструкция в левицата – БСП. Винаги съм уважавал и съм
бил коректен към нашите партньори от „Коалиция за България”. Не се е
променило моето отношение и сега. Не можем лекомислено да отхвърляме
организации, с които заедно сме извървели дълъг път. Това обаче не отменя
изискването всички да имат реален принос към нашата кауза. След конгреса
предстои отговорен и откровен разговор за нашите координирани планове за
парламентарните избори.

Трябва ясно да заявим: коалиционната политика за нас отдавна не е форма
за маскиране на БСП, не е декорация вътре и навън. Този период е в
миналото. Ние не се срамуваме от нашата партия. Ние сме Българска
социалистическа партия и се гордеем с това!

Сред нашите партньорства, коалиции, на първо място естествено са нашите
партньори от левия и патриотичен спектър. Сред тях са и сегашните ни
съюзници, и тракийците, и други по-леви партии. Готови сме да говорим
и взаимодействаме за конкретни цели и политики, но не под формата на

пазарлък и за сметка и на гърба на БСП и нашите активисти.

На второ място са синдикатите. Ние сме от една страна на социалната
барикада и имаме обща кауза в отстояване на интересите на хората на труда,
на младите, на едните, на хората в неравностойно положение.

Трето, това са широк кръг партии и граждански организации от целия
политически спектър, с които сме готови да сътрудничим в името на
демокрацията, честните избори и възстановяването на живота по правила.
Убеден съм, другарки и другари, че тази голяма кауза е не само технически
въпрос за честните избори. Тази кауза създава и ще създава нови мостове на
доверие.

Четвърто, зелени и екологични движения и сдружения, чийто глас все повече
се чува сред младите в България. През последните 2 години имаме доста
успешно взаимодействие с тях по такива национални теми като спирането
на генно модифицираните организми, забраната за проучвания и добив на
шистов газ, опазването на българските гори и много други. Този диалог сме
длъжни да разширим.

Да не забравим обаче два основни източника за разширяване на
нашето влияние и изборен резултат. Това са: 1. Множеството леви хора,
които за 22 години преход бяха изтласкани, обидени или се разочароваха
от нас. На мнозина от тях, започвайки от „списъците на виновниците” през
1990 г. (някои ги помнят), дължим извинение и им казваме: „Простете за
обидите. Каузата ни е голяма. Имаме нужда от вас!” 2. Огромен брой българи,
които искат реална промяна в обществото и се оглеждат за нейния носител.
И през есента видяха в БСП инструмент за такава промяна или най-малкото,
инструмент за възпиране на ГЕРБ. Те също ни гледат сега.

Що се отнася да следизборните коалиции, тук трябва да формулираме
предварително нашите „червени линии” на основата на нашата визия,
изработена на конгреса и след него в Националния съвет, за необходимите за
страната политики. Те трябва да са публични и предвидими. На първо място
са националният интерес и социалната ангажираност. В името на това могат
да се правят и някои компромиси.

Искам, другарки и другари, да споделя и моя личен опит от Тройната
коалиция. През 2005 г. ние реално не бяхме подготвени за истинско
коалиционно управление. Единият ни партньор беше предварително
провъзгласен и това ни ограничи изборната победа. Другият не искаше
нас, пък и ние не бяхме ентусиазирани. Смятам, че натрупахме безценен
опит – и положителен, и отрицателен от работа в реална коалиция. Искам
да благодаря на лидерите на НДСВ и на ДПС – г-н Сакскобургготски и г-
н Доган, за нужното доверие, предсказуемост и коректност и за уроците,
които научих от тях. Сред поуките е необходимостта съдържанието на
политическите и управленските спорове да бъде публично огласявано,
периодично да се преглежда изпълнението на управленската програма, да
отстояваме много по-открито нашите виждания и да се научим на по-добра

и категорична кадрова политика на основата на професионалните качества.
И все пак имам самочувствието на човек, който е ръководил най-
сложните коалиция и правителство в съвременната ни история, при
това, смятам, успешно за страната.

Пред нас стои големият въпрос как нашата политика и послания да достигнат
не само до умовете, но и до сърцата на хората. Как да пробием глухотата към
нашите цялостни разработки, тежки и експертно много солидни управленски
платформи. Те са важни, но опитът показва, че с тях не можем да печелим
избори. Интересът е вял, няма чуваемост за идеите, които развиваме в тях.

Нужен ни е приоритетен подход с два до три предизборни ангажимента
за радикални реформи в ключови сфери. Освен това предизборните ни
послания трябва да очертават ясен времеви хоризонт за изпълнение. За
да не се случи така, както стана с нашия ангажимент през 2005 г. за
увеличаване на доходите с 20%, който многократно надхвърлихме, но
хората го очакваха още в деня след изборите да го направим.

Това означава, че трябва да имаме: 1. Дългосрочен проект за България, част
от който е нашият управленски мандат. 2. Програма за действия – спешни
и приложими мерки за първите 100 дни; 3. План за първата година от
управлението.

Тази работа, заедно с останалата част от подготовката за парламентарните
избори, също трябва да започне незабавно след конгреса.

С какво да започнем, кое е първото условие, за да се случи всичко в
останалото немного време до изборите? А не трябва нито за миг да изпускаме
от внимание, че може да ни се наложи да работим в изключително съкратени
срокове, ако нашият противник ни изненада с решение за предсрочни
избори.

Смятам, че това, от което трябва да тръгнем, е да предложим на българските
избиратели нашия модерен превод на идеята за равенството и
справедливостта.

И за двете наши ключови ценности има огромен глад в обществото
и ние, другарки и другари, не сме го задоволили! Ще цитирам Васил
Левски – Апостола, който каза за справедливостта: всекиму своето! И
ако говорим в неговия дух за нашето предначертание като партия, то
това днес е да възстановим усещането за справедливост!

Днес хората не вярват в държавата именно защото виждат, че тя им е
открадната, а ГЕРБ доведоха този процес до тотално господство на
произвола, до погазване на всички правила, до тотален диктат на силата
и парите като всеобщ измерител на правотата! Резултатът е, че хората
отказват да плащат здравни осигуровки, не се обаждат в полицията, когато ги
оберат, бизнесът се изтегля в сивата икономика и изнася капитали и много,
много други примери.

Точно това сме длъжни да променим! Трябва да върнем държавата на хората!
Няма да стане изведнъж, ще бъде трудно, болезнено и за нас самите, но с
последователност и упоритост можем да го направим.

Сред водещите задачи е възстановяването на демократичните структури и
механизми на обществото, които работят днес под натиск. Нужен е реален
диалог между институциите, нужен е реален диалог между институциите и
гражданското общество, чуваемост към проблемите на хората.

Ние трябва да се явим пред избирателя с цялостно и изчистено от гледна
точка на нашата лява идентичност разбиране за икономическия ред и
икономическата организация на българското общество. Това се отнася в
много голяма степен и за данъчната система.

Когато през 2005 г. поехме в съучастие с две други партии от центристкия и
десноцентристкия спектър управлението на страната, си поставихме за цел
от финансова стабилност да преминем към растеж; да разкрием стотици
хиляди нови работни места; да увеличим доходите; да създадем стимули за
привличане на инвестиции, особено чужди; да осветлим голяма част от сивия
сектор; да намалим държавния дълг; да увеличим данъчната събираемост; да
разпределяме по-голямата част и от бюджета, и от излишъците за социални
нужди. Всичко това, другарки и другари, беше постигнато. Бих казал, че дори
и резултатът значително надхвърли нашите очаквания.

Грешка ли беше плоският данък? От гледна точка на поставените от
нас цели – не. Той донесе значителни постъпления в бюджета, изсветли
икономиката. Ние обаче подценихме две неща: първо, че плоският данък
засили усещането за неравенство и несправедливост. Не само сред бедните,
но и сред средната класа, която спечели много пари, но се сравняваше с
по-богатите, които спечелиха още повече. Не разчетохме, че в ръцете на
дясна партия, каквато е ГЕРБ, този инструмент може да се окаже средство за
неприемливо разтваряне на ножицата между бедни и богати, което толкова
крещящо, че е непоносимо в България. Да не говорим, че в условия на криза
е неморално най-състоятелните да не носят солидарно тежестта от кризата.

Връщайки се към този дебат, а ние вече го направихме в документите на
Националния партиен съвет, трябва да предложим данъчно законодателство,
което да започва от нула за най-бедните, да запази ниското облагане за
трудещите се и „средната класа” и да облага много повече най-богатите.
Заблуда е, че инвестициите са били огромни в нашия мандат единствено
заради ниското данъчно облагане. Защото ние виждаме, че при ГЕРБ
данъците пак са си ниски, само че инвестиции няма, няма ги и ще бъдат още
по-малко. Очевидно е, че инвеститорите прииждат или бягат не само заради
данъчното облагане, но и заради икономическата среда, предсказуемостта,
заради доверието в институциите и в съдебната система, заради равните
правила спрямо бизнеса. А всичко това днес се руши, или най-малкото, се
разклаща.

Чрез законите, които ще разработим, чрез начините и инструментите, с

които ще ги прилагаме, трябва да убедим и българския, и чуждестранния
бизнес, че правилата се завръщат, че са незаобиколими и че се прилагат. Не е
лесно.

От ключово значение в нашата политическа и икономическа
програма е ограничаването на монополите и картелите и защитата на
свободната конкуренция, на дребния и средния бизнес и най-вече,
на потребителите. Те са на колене, буквално! Смачкани и подложени на
тотално обезправяване и унижение. Абсурдно е, другарки и другари, да
получаваш наготово естествен монопол, било то в природен, било изграден
от предишни поколения българи и от българската държава, да получаваш
този обществен ресурс и твоите задължения да не бъдат ясно очертавани
и изпълнявани. Промяната в посока на повече регулация и контрол в тази
сфера е справедлива и необходима.

Защо говоря за това? Защото първото условие за спечелване на изборите е
да започнем разговор за онова, което тормози ежедневно всеки гражданин.
Ние умеем да говорим за проекта като цяло, за световното благо със силни,
красиви думи, но много често не достигаме до ежедневните, сегашни
проблеми за обикновения българин. На практика тук, при нас, се води война,
война за оцеляване на пенсионерите, болните, безработните, война между
дребния и едрия бизнес, война между селските стопани и прекупвачите,
между търговците и спекулантите. Но, другарки и другари, ние не можем да
стоим безучастни, трябва да вземем страна.

Първият ни управленски приоритет, разбира се, остава икономиката.
Без инвестиции, силна икономика, основана на правила и справедлив ред,
не може да се преодолее най-страшният бич на България – бедността! Това е
най-страшният бич!

Важно е обаче да кажем и каква икономика. И като алтернатива на
смешните импровизации на премиера ту за износ на специалисти, ту за
ролята на доматите в просперитета, ту за ски-пистите, отговорността на БСП
е да формулира индустриална политика с механизми за развитие на
приоритетни отрасли. Редица от нашите проекти – за държавната компания
за индустриални зони, за съвместното предприятие с IBM, за създаване на
Бултрейд като част от експортната стратегия на България, бяха спрени и
ликвидирани от ГЕРБ. Закрити бяха Агенцията за икономически анализи
и прогнози, Агенцията за подпомагане на малките и средни предприятия.
Те направиха и много други поразии. Тези идейни проекти трябва да бъдат
рестартирани. Голям неизползван потенциал има Българската банка за
развитие, за която имаме конкретни планове.

За един мандат, другарки и другари, трябва да направим реални стъпки към
индустриална интеграция на България с водещи световни компании, да
направим много други концентрирани усилия, да привлечем поне едно-две
мащабни и високотехнологични производства на краен продукт с висока
добавена стойност.

В проекта „Съвременната криза и България утре” са формулирани
ясно отраслите, в които имаме конкурентни предимства – енергетиката
като носеща конструкция на икономиката, земеделието, модерната
инфраструктура. Всеки един от тях се нуждае от сериозна промяна в
държавната политика.

Смятам, че имаме особен дълг към земеделието, което е не само поминък
за една четвърт от българите, но и с огромен неизползван, разпилян
потенциал за просперитет и балансирано регионално развитие. Затова
предлагаме създаване на Агенция за земята като инструмент за управление
на това огромно национално богатство, организиране на държавни
и частни инвестиции в напоителни системи. Като приоритетен
инструмент за развитие на селските райони виждаме подкрепата от
държавата на всички форми на коопериране – от производствените
до потребителските. Тук, уважаеми другарки и другари, трябва да
признаем, че досега подценихме потенциала им – и икономически,
и социален, и политически. Защото кооперациите създават дух на
солидарност, на съпричастност. Това е левият дух.

Вторият ни приоритет трябва да бъдат инвестициите в човешките
ресурси. Изправени сме пред перспектива за гигантски демографски
срив. Ако данните за България бяха идентични с данните за която и да е от
съседните страни, държавният глава вече щеше да е обявил, че има военно
положение.

Ето защо първата ни грижа е да постигнем обрат в политиката на
здравеопазване и образование.

Третият приоритет – това са инвестициите в бъдещето, в политиката за
младежта.

Накратко казано, насоките за разработка на нашата предизборна платформа
трябва да се формулират в няколко точки:

1.Данъчна реформа, предвиждаща замяна на пропорционалното с
прогресивно облагане при определен праг за освобождаване от данък
на най-ниските доходи.
2. Обсъждане на цялостна промяна на здравния модел. Въвеждане на
данъчен модел за финансиране на системата на здравеопазване.
3. Отмяна на пенсионната реформа и връщане на предишните норми за
възраст при пенсиониране.
4. Държавно участие в инвестициите за създаване и привличане на
високотехнологични производства.
5. Програма за възраждане и насърчаване на земеделските, трудово-
производителните и потребителските кооперации.
6.Финансови стимули за учение и първа работа на завършилите
образованието си.
7. Програма за приоритетно развитие на науката и висшето образование.
8. Ускорено въвеждане на електронни публичните услуги и сериозна

административна реформа.
9. Насърчаване и стимулиране на предприятия за откриване на нови
работни места.
10.Рестартиране на проекта „АЕЦ Белене”.

Когато говорим за приоритети, ни трябват конкретни разработки,
обозначаващи посоката на политиката, която ще ни представи като
безспорна алтернатива не само на ГЕРБ, но и на всичко правено в годините
на прехода. По-конкретно:

Първо, големият дебат, който досега не се е състоял в нашето
общество, е за дела на брутния вътрешен продукт, който се
преразпределя през бюджета. Днес България преразпределя 35%, докато
в повечето европейски държави той е над 40%, и дори над 50%, стига се
до 55% и по-високо. Не можем да избягаме и от темата за съотношението
между косвените и преките данъци. Сега само поставям въпросите,
защото в тази сфера трябва да се подхожда много внимателно с оглед
стабилността на бюджетните постъпления. И решаването им не може
да се намери извън другата тема – за ефективността на бюджетните
разходи, за администрацията, за институциите, в това число съдебната
система. Защото, другарки и другари, в Швеция или в Дания хората
дисциплинирано плащат изключително високи данъци, но те ги разглеждат
като инвестиция в себе си и знаят какво получават насреща. Знаят, че тези
пари няма да бъдат откраднати, няма да бъдат похарчени неразумно.

Второ, в разходната част на бюджета увеличаване на дела от брутния
вътрешен продукт, който ще се преразпределя от държавата не само за
социални нужди, но и за наука, иновации, перспективни инвестиции в
човешките ресурси, духовността и културата. Защото ние сме пи културна.
Когато говорим за това обаче, трябва да сме наясно какви трудни стъпки
са това, ще се иска много внимателен преглед на разходите на бюджета, за
да постигнем тези цели и също така сериозни реформи, за да може тези
приоритети да се развиват.

Трето, българското здравеопазване се нуждае вече не от реформи,
които да подобряват действащия модел, а от прилагане на спешен
спасителен план. Ние разбираме ли изобщо какво означават 600-700
милиона лева задължения на болниците?! Та това вече е катастрофа на
цялата здравна система! Тя засяга всеки един човек. Неприемлив е сегашният
статут на държавните болници като търговски дружества. те са във фалит.
Всяка една почти може утре да бъде фалирана от някой, на който дължи
пари. Какво правим? Трябва да се промени статутът и държавата да се
намеси. Спешната помощ се нуждае от здраво финансиране и сериозна
реорганизация. Ще кажа повече – самият модел е необходимо да бъде
преосмислен. Сега 1 милион и 200 хиляди граждани носят цялата система.
Къде е солидарността?! На дневен ред е обсъждането на преминаване от
здравно осигурителен модел и неговото развитие и допълване с данъчна
система на целеви постъпления за здравеопазване и гарантиране от държавата
на основния пакет здравни услуги. Без сериозна промяна няма да решим тези

Четвърто, цялостен, комплексен подход към младежката политика.
Той трябва да започва от грижите за майчинството през профилактиката
на децата, държавното гарантиране на всеобщото средно образование с
реформа на професионалното, до ясни ангажименти за първото работно
място, стажовете и подкрепа на младите семейства. И това да върви във
времето, разположено в различни държавни политики хоризонтално. Този
приоритет е един от най-важните за БСП, ако искаме да бъдем партия на
бъдещето.

Уважаеми другарки и другари,

В хода на приключилата отчетно-изборна кампания една от най-оживените
дискусии беше за състоянието на партията. Данните за количествения състав,
посочени в отчета на Националния съвет, са тревожни. Изводите варират в
някои изказвания от „партията умира, на изчезване е” до „Уставът е сбъркан”.

Лансират се и някои екстравагантни, а в някои случаи според мен
изключително вредни идеи и предложения за нов начин на изборност
на органите, в частност на лидера на партията, и за отказ от делегираното
представителство. Нямам нищо против да водим и такава дискусия, но
призовавам делегатите тя да не е водеща днес и да не е водеща преди
парламентарните избори. Във време, когато всяка минута е ценна, когато
трябва в кратки срокове да се организираме, да се мобилизираме за
спечелване на изборите, когато имаме толкова много задачи, които са пред
нас, това ще бъде разпиляване на енергия. Хвърлят се в пространството
и идеи, които вече са реализирани. Като тази за децентрализация
на субсидията. Тя е факт и всеки общински председател го знае,
но трябва, разбира се, да се отчитат водещите задачи на БСП като
национална партия, а не като конфедерация от 298 местни организации
– общински и районни.

Уважаеми другарки и другари, аз съм дълбок демократ, по убеждение и
по начин на мислене. Винаги приветствам свободни дискусии, приемам
всякакви критики, различни мнения, но аз демокрацията я разбирам така –
спорим, съпоставяме аргументи, вземаме решения по легитимен начин и
после всички ги изпълняваме. Поне аз така съм правил. Иначе, извинявайте,
в нашата партия понякога цари един такъв дух, че много хора като че ли имат
усещането, че имат само права и никакви отговорности.Виждали сме го в
много кампании, в това число с паралелните кандидатури – слава Богу, там
поне вече имаме ред, и който се кандидатира алтернативно, да си ходи. Той
сам ще си ходи, няма какво да прави тук.

В тази отчетно-изборна кампания видях на много места и случаи на, бих
казал, грозно отношение и към ръководството на партията. И от местни
лидери и представители, които, когато им се обърне внимание върху реални
проблеми, жалби, други неща, реагират едва ли не с ехидна усмивка и си
правят своето. Другарки и другари, в нашата партия – и това смятам да правя,

ако бъда избран за председател на Националния съвет – трябва наред с
демокрацията, свободата на дискусиите, да има и малко повече ред.

Искам да кажа обаче, че наред с тревожните данни, се вижда, че равнището на
нашия качествен състав е добро: ние запазваме високо ниво на образованост
и експертност – потенциал, който, ако бъде използван правилно, е
изключително ценен за производство и правене на политики – и на местно, и
на национално ниво.

В провежданата от няколко години организационно-уставна реформа
са заложени редица нови и смели идеи. Акцентът на работата по места
постепенно се пренася от кварталните организации към клубовете по
интереси и клубовете за електронно участие.

Ние подходихме внимателно и с разбиране при въвеждането на част от
новите уставни форми, като например ограниченията при съвместяването
на партийни и публични длъжности, ограничаването на броя на мандатите
за заемане на ръководни партийни постове и други. Защото една реформа
трябва да се прави с разум, да не предизвиква сътресения, да не се разруши
нещо, което функционира.

Повече от година функционира пълноценно и Единният регистър на
членовете и организациите в БСП, членските карти на повече от 15 хиляди
партийни членове са подменени. Но това не е достатъчно.

Прочее, когато говорим за регистъра, следва да подчертая оценката на
Изпълнителното бюро, че ако бяхме положили усилия да довършим
работата по подмяната на членските карти до конгреса, щяхме да
си спестим много спорове в някои организации на общинско ниво,
за делегатското представителство, нямаше да се стига до повторно
насрочване на няколко отчетно-изборни конференции. Много
показателно е, че това се случи тъкмо на места, където общинските партийни
организации са в не блестяща позиция по изпълнението на тази задача.
Може би е добре да помислим и в бъдеще дали няма да е целесъобразно
текстовете от Правилника на Националния съвет за регистрацията на членове
и организации в БСП да станат част от уставните задължения.

Всичко това е в движение, в ход. Макар и да не протича равномерно и
безпроблемно в отделни организации, а в някои случаи среща и неразбиране,
и пасивност, дори открита съпротива, върви в желаната посока и води до
позитивни промени, които се виждат и признават.

Най-важната задача според мен е подмладяването на партията, привличането
към организационна и партийна работа на млади хора и хора в активна
възраст. На изпълнението на тази задача не може да се гледа опростено – да
приемаме повече младежи и да поставяме план за увеличаване числеността
на Младежкото обединение, защото само по себе си количественото
разширяване, ако не е с активни, ангажирани хора, е лишено от смисъл.

През всички години като лидер на партията съм човекът, който е поемал
рискове и понякога силово съм налагал млади хора на високи позиции
в партията и на местно, и на национално ниво. Аз съм убеден, че ние не
можем да следваме максимата „бъдещето ви принадлежи”, говорейки към
и за младите хора, и едновременно срамежливо премълчавайки „но никога
настоящето”. Допускал съм и грешки, защото далеч не всички от
младите хора устояха на бързото възнасяне на постове и си повярваха,
че са готови и стават за всичко. През последните години не само
създадохме, но и по всякакъв начин подкрепихме Младежкото
обединение. Убеден съм, че в предстоящите избори именно младите
хора трябва да са на предни позиции не само в кампанията, но и в
листите, и в управленските екипи, които готвим на национално и на
местно ниво.

Искам да кажа, че още с приемането си в партията, един партиен член следва
да очаква да поеме конкретни отговорности, по което ще се оценява неговата
организационна работа и неговата активността. Това трябва да се прави
ежегодно от основните партийни организации и за останалите партийни
членове. Нека не го наричаме с демодирания израз „партийни поръчения”,
но ако на някого му звучи по-модерно, нека го наричаме атестация на
кадрите. Следва да помислим дали атестационните оценки за дейността и
активността на партийните членове да не станат част от информацията, която
се поддържа в Единния регистър. Но това е важно. Иначе много пъти съм
се сблъсквал със следния феномен. Някои хора изчезват и когато наближим
избори, се появяват и веднага са кандидати. И с хубави изказвания, с ярки
изречения, които трогват нашите конференции, изведнъж изскачат нагоре, за
сметка на много други, които ежедневно работят в партията. Тоест ние този
модел трябва да го променим.

Наше слабо звено в организационна дейност са технологиите на
взаимодействие с други организации, особено със структурите на
гражданското общество. Трябва да го кажем откровено. Най-често
практиката е такава, че в диалог и общи действия нашите структури влизат
предимно по време на изборни кампании или по централни указания, по
специални поводи. През останалото време много малко се прави. Обръщам
внимание на нашите организации в тази посока.

Натрупахме много ценен опит за взаимодействие с неправителствения сектор
при работата над управленските проекти, но няма нагласа към постоянни
практики на съвместни дискусии и разработки, особено в общини, в които
сме сравнително по-добре представени в местната власт. На много от тези
места нашите структури или проявяват ревност към чуждо участие, или се
чувстват самодостатъчни да решават сами въпросите.

Този подход решително трябва да бъде променен и далеч преди
изборите следва да се изграждат широки платформи, местни в това
число, за включване на неправителствени и други организации, на
граждани и експерти в разработването на програмите и намеренията за
управлението. Националният съвет вече работи по този начин. Това трябва

да се разпространи и да обхване цялата партия. Защото, другарки и другари,
това има и пряк изборен ефект. ГЕРБ се превърнаха в последните години –
това е част от тяхната сила – в социален асансьор. Само че като правило те
издигат не качествените хора, не добрите специалисти, а просто партийните
си послушковци, които изпълняват тяхната воля. Ние трябва да кажем – всеки
добър професионалист добре дошъл в и с БСП! Не всички искат да бъдат
в листите, но искат да видят професионално развитие. Правете списъци,
говорете с тях сега, поемайте ангажименти. Те носят авторитет за партията,
носят и гласове на избори.

Ние, разбира се, имаме нужда и от разговор за разширяване на формите на
пряката вътрешнопартийна демокрация. Това беше направено за първи път
с новия Устав. Направихме, впрочем, и много по-демократично обсъждането
на нашите номинации за кметове, за листи съветници, в пъти разширихме
форматите, които вземат съответните решения и носят отговорността. И това
мисля, че е добра практика.

Стои на дневен ред и въпросът за прекия избор и на други нива в партията.
Аз смятам, че има голям потенциал в това, но има едно важно условие,
предусловие, бих казал – ефективен регистър. Да знаем колко сме, да знаем
кои реално имат право да гласуват, а не да се превърнем в копие на сегашните
български национални избори. Няма да стане така.

Що се отнася до начина на избор на партийните ръководства, моето мнение
е, че трябва да съхраним колективния и екипния стил на работа и не е редно
чрез избора на лидер на партията или лидер на която и да е общинска
организация да се поставя над колективните органи.

Смятам, че следва да се обединим и около положителна оценка за дейността
на хоризонталните структури на партията – нашите дискусионни клубове,
обединения, че изграждането на обединенията на жените, на ветераните, на
младежите дават допълнителна енергия и сила на нашата организационна
работа. Обидно и грубо е да се твърди, че чрез делегираното
представителство създаваме партийна аристокрация, особено за
представителите на Младежкото обединение.

Другарки и другари, делегатите на конгреса много добре осъзнавате,
че ако не бяхме въвели гаранции за делегирано представителство, и
регионите щяха да са по-зле представени в националното ръководство,
но особено щяхме да имаме много по-малко млади хора, много по-малко
жени в нашите органи.

От друга страна, трябва да се посочи, че дейността на хоризонталните
структури е форма за единодействие. Понякога се сблъскваме с другия
феномен – стремежът, особено на младежите, малко да изграждат отделни
основни организации, да се самозатварят и често се създава напрежение
и конфликти между различните поколения в партията. Това трябва да
го преодоляваме заедно. Нали тъкмо затова създадохме Младежкото
обединение, за да могат генерациите да си общуват по-добре.

От реформа се нуждаят и формите на вътрешнопартийно обучение и
такава вече е разработена от Националния политически институт.

С какво да започнем? Смятам за правилно на първо време да
профилираме формите на обучение и политическо образование. Сега
ние обучаваме всички и за всичко. По този начин често на изхода
получаваме произведен елитарен кръг от резервни кадри, които
смятат, че стават за всичко и очакват да го получат незабавно. Нашите
форми трябва, освен обема от информация и знания, да дават и преценка на
преподавателите и препоръка към партията по кое направление да се развива
съответният обучаван – дали по организационна линия, защото има качества
за работа в структурите на партията, дали за изпълнителските нива, дали за
работа в публичната администрация, за кампании или за други дейности.

Освен това трябва да имаме и тясно профилирани организационни школи,
в които най-вече младите хора да изучават елементарни, бих казал, и прости
организационни технологии – как се организира събрание или масово
мероприятие, как се ръководи заседание, как се подготвя дневен ред и проект
за решение, и така нататък. Може да ви звучи дребнаво, но съм виждал много
комични картини как наши млади кадри не успяват да проведат и едно по-
широко събрание.

Има остра необходимост от привличане на допълнителни ресурси и
подпомагане на дейността на аналитичните центрове и издателската дейност
на партията. Следва да се погрижим разработките на тези центрове да
се популяризират по-широко при използване на модерните форми на
комуникация – дискусионни сайтове в интернет, по електронната поща, за
да достигат до всяка една партийна структура. Защото понякога и нашите
местни организации и ръководство не знам какво чакат. Залива се реално с
много информация централата и няма обратната връзка, няма действието,
няма реакцията.

Другарки и другари,

Говорейки за състоянието на партията, държа поставя един въпрос, който
витае във въздуха от дълги години – какво означава да си ляв по убеждения
днес, във време, когато много хора са уверени, че парите решават всичко
и, че жаждата за власт е стремеж към лично обогатяване. Нашите членове,
симпатизанти и избиратели са изключително чувствителни към този
проблем по един специфичен начин, за разлика от привържениците на
десните партии не само защото голяма част от тях едва свързват двата края,
а защото очакват от дейците на социалистическата партия да са отдадени на
каузата, на нашата идея.

Тук изобщо не става дума за това, че ние обявяваме война на богатите.
Ние не воюваме с богатите, а се борим за това в България да няма
бедни. Искаме от богатите само едно: да бъдат съпричастни към

страданията на бедните и нуждаещите се, да помагат с богатството си
на обществото, да си плащат данъците, разбира се.

Когато обаче говорим за дейците на социалистическата партия, въпросът
става още по-чувствителен.

Ние не можем да отричаме приноса, включително и материалния и
финансов принос на нашите членове и симпатизанти, които имат успешен
бизнес или по-високи доходи. Ние сме благодарни за тяхната помощ, за
всичко, което според силите и възможностите си правят в потвърждение
на левите си убеждения за каузата на нашата партия. Няма как да зачеркнем
от историята на лявото движение приноса на Енгелс и неговото богатство
за раждането на най-значимото ляво философско учение на 19 и 20 век,
създадено от Маркс. Не можем да омаловажаваме факта, че учредителите
на партията са били доста заможни хора, че в нелегалния период, когато
партията е била забранена и преследвана, крупни фабриканти и банкери с
леви убеждения са финансирали нашата съпротива.

Не става дума за това. Не бива този разговор да ни праща в полето на левия
популизъм и да ставаме жертви на сиромахомилството. Става дума за това,
че нашите членове и симпатизанти стават чувствителни към проблема за
участието на парите в политиката, когато виждат как ръководни партийни
постове се заемат понякога благодарение на парите; когато заради пари
номинираме личности, които имат малък шанс за успех и всяка организация
и партията като цяло трябва да направи своите изводи и да води тези
разговори по един открит и почтен начин.

Ние не можем да отлагаме този разговор. Длъжни сме да го върнем в полето
на ценностите и морала, ако вярваме и очакваме хората с леви убеждения,
каквито според мен са мнозина в България, да ни възприемат по един
достоверен начин. И не става дума отново за това дали един състоятелен
човек може да бъде на ръководна позиция в БСП. Може. Острият проблем
е дали който и да е от нас, с по-ниски, със средни или с по-високи доходи,
участва в политиката, в ръководни органи на БСП, в листите ни за каузата
или за да заеме власт и после да се обогати. Това е големият проблем,
по който ние трябва да говорим. Но този въпрос е частичен. Големият
наистина въпрос – това е за ролята на парите в българската политика като
цяло. Защото тези, които открито заявяват своите политически позиции и
пристрастия, са ясни. Те са идентифицируеми от гражданите. И когато има
съмнение за някакви конфликти, могат да бъдат проверени от обществото.
Но има голям брой хора от бизнеса, които желаят и влияят върху политиката,
но го правят съвсем популистки. Аз съм привърженик на това, и се радвам, че
в нашия мандат направихме сериозни законодателни промени, партиите да
се финансират солидно от държавата, от данъкоплатците. Това е много по-
почтено, много по-почтено към хората, отколкото неясното финансиране,
когато неизбежно всеки ръководител, за да прави политическа дейност, на
местно и национално ниво, ще попадне в капан на услуги, които ще трябва да
връща, за пари, които са необходими за политическа дейност.

Въпросът за парите стои и по отношение на медийното пространство.
Ние трябва да сме инициатори на промени в законодателството, които да
гарантират плуралистично медийно пространство, свободни дискусии, с
различни гледни точки, особено по време на изборните кампании. Защото
ние, левите, социалистите, никога няма да бъдем конкурентни с десницата
по този въпрос. Те защитават интересите на капитала, ние защитаваме
интересите на обикновените хора.

Другарки и другари,

Знам, че ви изморих, доста дълга беше речта ми, но имаше много неща,
които държах да споделя пред конгреса на партията. Много по политически
тези според мен, нови възможности.

Този път, въпреки традицията, която съм създал, няма да правя опит
за философски обобщения или да се изразявам метафорично чрез
притчи. Би било политически неуместно в една напрегната гражданска
и вътрешнопартийна атмосфера. Не си мислете, че не съм почувствал
напрежението, което витае в партията през последните месеци.

Обръщам се към вас с един много прост призив. Дайте да си свършим
работата, за която сме се събрали. Да изработим политическа платформа,
която действително да изведе България от разрухата и безпътицата и да даде
надежда на хората за по-добър живот!

Благодаря ви за вниманието!