7 септември 1945 г

7 септември 1945 г. – Правителството решава да легализира опозиционните партии. До края на месеца са регистрирани БЗНС със секретар Никола Петков, Демократическата партия на Никола Мушанов и Александър Гиргинов, БРСДП(о) с главен секретар Коста Лулчев и Радикалната партия (обединена). Разрешено е издаването на техните партийни вестници.

Паметникът през 60-те години | Снимка: lostbulgaria.com.

7 септември 1954 г. – Открит е паметникът на Съветската армия в София в чест на 10-годишнината от влизането на Червената армия в България. Решението за изграждането му е взето от комунистическото правителство начело с Васил Коларов на 4 октомври 1949 г. Първата копка на бъдещия монумент е направена на 5 юли 1952 г., а при откриването през 1954 г. присъства и съветският маршал Сергей Бирюзо, който 10 години по-рано представлява нахлулите в България войски на 3-ти Украински фронт и впоследствие оглавява Съюзната контролна комисия.

Паметникът е създаден от колектив с ръководител скулпторът Иван Фунев и е висок 37 метра. До 9 септември 1944 г. мястото, на което е построен е Княжеска градина.

През 1882 г. по идея на княз Батенберг градският градинар Карл Бетц създава тампървата зеленчукова и овощна градина и построява четири павилиона за цветя, а десетина години по-късно тя е оформена като Ботаническа градина.

През 1887 г. княз Фердинанд I кани швейцареца Л. Шевалас, да преработи алейната мрежа, да построи остъклени павилиони за цветарници и да обогати растителността в Ботаническата градина. От Австрия е извикан и градинарят Й. Келерер, за да оформи голям алпинеум с няколко хиляди редки видове. Оранжериите са построени през 1893 г. от арх. Фридрих Грюнангер. От 1891 г. със средства на княза в градината се организира зоопарк. Князът и градинарите проф. Ж. Лошо, Й. Фрай и Ж. Моризе структурират ботанически и декоративен екзотични отдел. През 1903 г. е изградена елегантна сецесионова чугунена ограда с каменни стълбове от арх. Георги Фингов.

Част от паментика е изрисувана в графити през 2011 г. | Фотограф: Христо Христов.

През 1936 г. със средства на цар Борис III архитектите Любен Нейков и Тотю Горанов изграждат там „царска детска градина“ с лабиринт, басейн, летен и детски театър за 600 деца, малък медицински пункт, с алпинеум и цветен кът с цветя от Мала Азия, Кавказ, Пирин, Рила и Родопите.

След промените в България Паметникът на Съветската армия предизвиква много политически и обществени спорове. През 1993 г. Столичния общински съвет взима решение за премахването му, но решението не е изпълнено.

През есента на 2010 г. се създава инициатива за демонтирането му.

През лятото на 2011 г. неизвестни художници оцветяват една от композициите, претворявайки скулптурите на съветските войници в герои от американските комикси и поставят надпис "В крак с времето". Няколко дни по-късно графитите са заличени.

По същото време се провежда широка обществена дискусия. Столичният общински съвет решава съдбата на паметника да се реши в резултат на провеждането на международен конкурс. общинският съветник Вили Лилков внася предложение в СОС за наименуване на мястото "Княжеска градина", позовавайки се традицията отпреди 9 септември 1944 г.