В нощта на 8 срещу 9 септември 1944 година сбирщина въшливи скотове, наричащи се партизански отряд "Чавдар", водени от неколцина офицери-родоотстъпници, нахълтват в сградата на Военното министерство и обявяват създаването на правителството на Безотечествения фронт. На сутринта водачът на преврата Кимон Георгиев прочита по Радио София обръщение към народа, че "Отечественият фронт взема властта в България в тия тежки часове, за да я спаси от гибел..." и т.н. и т. н. Впоследствие години наред това деяние беше представяно от комунистите като "народна революция", "деветосептемврийско въоръжено въстание", "освобождение от фашистко робство" и прочие небивалици. Непрекъснато се тръбеше, че "9 септември" дал началото на новия живот, на благоденствитео и свободата, без тирани, фашисти и експолоататори.
След падането на еднопартийния режим през ноември 1989 година и последвалия политически и медиен плурализъм, излязоха наяве доста факти около събитията непосредствено след 09.09.1944 година, а именно:
- 30 хиляди убити и "безследно изчезнали" българи само до края на 1944г.;
- жестока и кървава разправа с целия политически спектър, включително и с немалка част от самите комунисти;
- национализация и отнемане на земята, съпроводени с насилие, репресии и затваряне в концентрационни лагери;
- пълно премахване на демократичните свободи и гражданските права;
- де факто превръщане на сувереното българско Царство в съветска республика по Сталински образец.
При наличието на такива факти вече нямаше как "9 септември" да се приема еднозначно от обществото (наследниците на репресираните след 09.09.1944г. никога не са и приемали тази дата за празник, но при комунизма те не можеха да обявят това публично). Затова идеолозите на "деветосептемврийската революция" започнагха да налагат нови митове за "9 септември" - че макар и ролята на "9 септември" във вътрешно-политическия живот да е противоречива, във външно-политическо отношение "9 септември" има изцяло положителна роля. Точно на тези митове бих желал да обърна внимание днес.
Мит Nо1: "9 септември" изважда България от международна изолация.
Пълни глупости. Превратът на 09.09.1944г. сваля правителството на Константин Муравиев, съставено от народняци, демократи и десни земеделци, т.е. легалната опозиция на предишните прогермански правителства. Партиите и политиците в него са имали доверието на Англия и САЩ през цялото време на войната. Самото правителство вече е водило преговори запримирие с Англия и САЩ, а още предишното българско правителство (на Иван Багрянов) е извадило страната от Тристранния пакт и е разоръжило 15 хиляди германски войници и офицери на българска територия.
Мит Nо2: Благодарение на "9 септември" България е предпазена от териториално орязване.
Да бе, да. Политиката на Запада по време на Парижката мирна конференция през 1947 година е възвръщане на "справедливотта", т.е. на мирновременните граници. Ето защо България е принудена да върне Македония и Беломорието на Югославия и Гърция, но запазва Южна Добруджа, а гръцките апетити за Родопите са пресечени. СССР подкрепя териториалната цялост на България по две причини: липса на обща граница (за разлика от случая с Полша) и факта, че през 1947 година България е вече трайно в съветската сфера на влияние.
Мит Nо3: "9 септември" предотвратява нова "национална катастрофа".
Това вече е върха на сладоледа. Вярно е, че новото ОФ-правителство постига споразумение със Съюзниците за преминаване на България на страната на антихитлеристката коалиция. Но въпреки участието в заключителния етап на войната и дадените 32 хиляди жертви, България не е призната за победител и е била третирана като победена страна. И от Запада, и от СССР. За сравнение, Финландия въпеки че воювасрещу Съветския съюз, накрая успява да избегне окупацията благодарение на умела дипломация и военни успехи срещу СССР през лятото нма 1944 година. Примерът с Финландия показва, че България също е имала шанс за друго развитие, но този шанс е минавал през няколко важни стъпки:
- по-активна дипломация със Западните съюзници. Всеизвестно е, че Чърчил е настоявал за съюзнически десант на Балканите през Гърция, гонейки две цели - прогонване на немската армия и възпиране на евентуална съветска инвазия. В тази ситуация България е държала един много важен коз - Беломорието, което е било под контрола на българската армия. Предаването на Беломорието (и Македония) на съюзните армии би предизвикало по-благосклонно отношение към България;
- от своя страна, България е могла да настоява в тези територии да няма сръбски и гръцки окупационни войски (подобно на ПСВ), с цел предпазване на българското население от ексцесии. Българското правителство също е могло да въоръжи отрядите на ВМРО в тези области - хем да подпомагат съюзниците срещу хитлеристите, хем да защитават цивилното българско население;
- освободените български армии са могли да бъдат придвижени на север към Дунава, а правителството да сключи отбранителен съюз с Румъния срещу евентуална съветска агресия. След като главнокомандуващия Трети украински фронт маршал Толбухин е събирал армия от милион и половина червеноармейци, само за да нападне България, можем да си представим дали СССР би се осмелил да нападне обединените сили на България и Румъния, при положение, че войната с Германия е в разгара си.
Вереме е истината да излезе наяве! Стига сме търпяли лъжите и манипулациите на червени "историци" и пропагандатори!
Нека първо обаче да почетем паметта на жертвите на онези лумпени и безродници, които взеха властта на 09.09.1944г. Същите лупмени и безродници, които разказаха играта на цялото българско общество, а днес техните наследници продължават да ни се качват на главите.
Бог да прости жертвите на комунизма!
Източник: http://thetrooper.blog.bg/politika/2009/09/09/mitovete-okolo-9-septemvri-1944-godina.393952
Няма коментари:
Публикуване на коментар