Таня Шелхорн е българска писателка, която живее в Швейцария. Родена е в град Брезово, завършва НАТФИЗ „Кръстю Сарафов”. Издала е автобиографичните романи „Дарина” и „Д-р Кристиан и неговата компания”. Публикуваме със съкращения интервю на Таня Шелхорн за важните неща, които я крепят като личност и които съставляват тайната на нейното щастие.
Въпрос: И какво се случи с Таня Шелхорн? Тъгува ли за бедна България в богатата Швейцария?
Таня Шелхорн: Още преди години Цар Соломон ме беше научил, че „както молец поврежда дрехата и червей – дървото, тъй скръбта поврежда човешкото сърце” (Притч. 25:20). Запомних този съвет и се стремя да го изпълнявам, доколкото е по силите ми. Тъгата по България е неизбежна, но аз винаги нося нейния образ в сърцето си и това ми помага да преодолявам разстоянието.
Когато гледам голямата картина с Рилския манастир и слушам „Български и руски църковни песнопения” в изпълнение на Борис Христов с хора при храм-паметник „Св. Ал. Невски”, аз съм вече у дома! Когато се моля пред иконата на нашия небесен закрилник св. Иван Рилски и целувам с благоговение реликвата от раката с неговите мощи, сърцето ми се изпълва с радост и аз изживявам мислимото в действителността. Това е тайната на моето щастие.
Когато гледам голямата картина с Рилския манастир и слушам „Български и руски църковни песнопения” в изпълнение на Борис Христов с хора при храм-паметник „Св. Ал. Невски”, аз съм вече у дома! Когато се моля пред иконата на нашия небесен закрилник св. Иван Рилски и целувам с благоговение реликвата от раката с неговите мощи, сърцето ми се изпълва с радост и аз изживявам мислимото в действителността. Това е тайната на моето щастие.
Не, не е бедна нашата България, напротив – тя е толкова богата, колкото и Швейцария! Бог щедро е изсипал даровете си над тия две страни и е оставил свободно хората да се ползват от плодовете на труда си. Но това, че българинът се е уподобил на оня просек, който спял върху съкровища, но не знаел за тях и продължавал да проси, си е лично негова вина.
Таня, как ти изглеждаме всички ние, като ни гледаш отстрани? Накъде върви според теб литературата ни?
Нищо не може да ме откъсне от моите български приятели и колеги. Винаги съм се възхищавала, че сме останали истински потомци на един жилав народ и независимо от проблемите и неволите оцеляваме.
Накъде може да върви литературата, изкуството и цялата ни култура, когато двете нива на пирамидата на човешките потребности са не само разклатени, ами направо разрушени? Как можем да говорим за развитието на личните способности и да търсим смисления принос на индивида, преди да са задоволени неговите материални и социални нужди? Знаем, че душевно-духовните нужди са на върха. Той може да бъде достигнат само тогава, когато пирамидата е цяла и трите нива са стабилни.
Според тебе чия е вината за драмата, която преживяваме – на политиците, че са крадливи и престъпни типове, или на нацията, че ги търпи?
Таня, как ти изглеждаме всички ние, като ни гледаш отстрани? Накъде върви според теб литературата ни?
Нищо не може да ме откъсне от моите български приятели и колеги. Винаги съм се възхищавала, че сме останали истински потомци на един жилав народ и независимо от проблемите и неволите оцеляваме.
Накъде може да върви литературата, изкуството и цялата ни култура, когато двете нива на пирамидата на човешките потребности са не само разклатени, ами направо разрушени? Как можем да говорим за развитието на личните способности и да търсим смисления принос на индивида, преди да са задоволени неговите материални и социални нужди? Знаем, че душевно-духовните нужди са на върха. Той може да бъде достигнат само тогава, когато пирамидата е цяла и трите нива са стабилни.
Според тебе чия е вината за драмата, която преживяваме – на политиците, че са крадливи и престъпни типове, или на нацията, че ги търпи?
Народната мъдрост толкова точно казва: „Всеки народ си заслужава царя”. Неведнъж и аз съм се питала защо у нас всичко е толкова обратно програмирано? Мъдър отговор намерих в думите на цар Соломон: „Защото невежите ще ги убие тяхното упорство, а глупците ще ги погуби тяхната безгрижност” (Притч.1:32).
Имал съм нелепи мигове в живота си, когато наивно смятах, че българските емигранти ще помогнат на умиращата култура в България… Защо не се случва това? Знам, че държавата в сегашния си вид ненавижда емигрантите и все пак?
Преди години в България гърмеше новомодерната фраза: „Ще се оправим!” А сега само хленчене: „Надявахме се”. На какво? И още повече: на кого? То ясно е казано: „Помогни си сам, за да ти помогне Бог!”
Питате ли ги тия емигранти по света как преживяват? Ако някои от тях са достигнали до материално благополучие, то е заплатено с цената на много безсънни нощи. Но искам да кажа и нещо друго, което изразява само моето скромно мнение: когато чета някои „художествени” произведения на съвременни автори, аз се изчервявам и се чувствам неудобно като жена. Циничните изрази и мръсните думи не правят сюжета по-оригинален, нито пък имат някакво еротично въздействие, просто показват едно творческо безсилие.
Същото се отнася и до театъра. Той е храм, а сцената олтар. Не могат да се сипят псувни и да се говорят цинизми, които карат публиката да се чувства неудобно. Ако днес това се оценява като „култура”, то нека по-добре да умира. Българите, живеещи в чужбина, които имат възможност и желание да направят нещо за Родината си, ще вложат парите си там, където има смисъл. Ето например Силви Вартан – тя направи немалко за България, но вижте за какво се употребяват нейните средства! А защо държавата ненавижда емигрантите? Много просто: защото не може да ги манипулира!
Питате ли ги тия емигранти по света как преживяват? Ако някои от тях са достигнали до материално благополучие, то е заплатено с цената на много безсънни нощи. Но искам да кажа и нещо друго, което изразява само моето скромно мнение: когато чета някои „художествени” произведения на съвременни автори, аз се изчервявам и се чувствам неудобно като жена. Циничните изрази и мръсните думи не правят сюжета по-оригинален, нито пък имат някакво еротично въздействие, просто показват едно творческо безсилие.
Същото се отнася и до театъра. Той е храм, а сцената олтар. Не могат да се сипят псувни и да се говорят цинизми, които карат публиката да се чувства неудобно. Ако днес това се оценява като „култура”, то нека по-добре да умира. Българите, живеещи в чужбина, които имат възможност и желание да направят нещо за Родината си, ще вложат парите си там, където има смисъл. Ето например Силви Вартан – тя направи немалко за България, но вижте за какво се употребяват нейните средства! А защо държавата ненавижда емигрантите? Много просто: защото не може да ги манипулира!
Ти общуваш ли с българи-емигранти по света? С кои, какви са темите на вашите разговори?
Аз имам едно по-различно понятие за думата „емигрант”, защото не всеки който живее в чужбина е такъв. През 1986 год. заминах на работа в Швейцария по напълно легален път – с договори и работна виза. Имах разрешение за работа осем месеца в годината, после се връщах в България за четири месеца и пак отново. Това беше най-хубавият период от живота ми. По-късно нещата се промениха, омъжих се, имам швейцарско гражданство, тъй че не мога да се нарека емигрант. Пък и аз се адаптирам бързо, цялата земя е Господня. Обичам Швейцария, която ми даде толкова много, но Родината е само една – моята България!
Съгласна ли си, че интелигенцията у нас си заслужава хала, тя все мълчи, все блюдолизничи. Даже си мисля, че именно интелигенцията е най-големият враг на самата себе си… Ти съгласна ли си, макар че си тъй далеч.
Такава, за съжаление, е тъжната действителност.
Кажи какви да бъдат темите на протестите, които да организират българските интелектуалци? Изброй ги. Кажи кое според теб е нетърпимо вече..
Често си спомням последните думи на оня велик отец Йоан, началник на киновия: „Никого не съм учил на онова, което сам по-напред не съм изпълнил”. Тежко и горко на оня, който се улови да дава съвет напразно. Ако българските интелектуалци сами не знаят как и срещу какво и кого да протестират, то и Господ да се намеси, пак файда няма да има.
Съгласна ли си, че интелигенцията у нас си заслужава хала, тя все мълчи, все блюдолизничи. Даже си мисля, че именно интелигенцията е най-големият враг на самата себе си… Ти съгласна ли си, макар че си тъй далеч.
Такава, за съжаление, е тъжната действителност.
Кажи какви да бъдат темите на протестите, които да организират българските интелектуалци? Изброй ги. Кажи кое според теб е нетърпимо вече..
Често си спомням последните думи на оня велик отец Йоан, началник на киновия: „Никого не съм учил на онова, което сам по-напред не съм изпълнил”. Тежко и горко на оня, който се улови да дава съвет напразно. Ако българските интелектуалци сами не знаят как и срещу какво и кого да протестират, то и Господ да се намеси, пак файда няма да има.
Как живееш в твоя тъй уреден швейцарски рай?
Този швейцарски „рай” не е паднал даром от небето, а е сътворен от човешките ръце. Ако става въпрос за красивата природа, то такава имаме и в България. Защо тогава не си направим и ние страната като рай? Ако българинът работеше с таково качество и отговорност като швейцарецът, стандартът на живота би бил същият. Тук няма да видиш пълни кръчми и бездействащи тълпи, нито пък ще чуеш някой да се хвали колко е откраднал и как е излъгал.
Става ли твоят роден Пловдив все „по-цигански” след всяко твое завръщане?
Става ли твоят роден Пловдив все „по-цигански” след всяко твое завръщане?
Не само Пловдив, цяла България става все „по-циганска”, но аз не свързвам този епитет само с малцинството у нас. Ние сме свикнали да наричаме „циганска работа” всяка неразбория, без да се усещаме, че я вършим в по-голяма степен от нашите мургави сънародници. България е заприличала на цигански катун, създаден от българи.
Излишно е да разказвам какво ме възмущава, то се знае от всеки. Искам само да споделя, че тишината и чистотата стават все по-голям лукс и аз съм готова да заплатя цената на този лукс, стига да ми посочат такова място за почивка. Цялата тази вакханалия е умишлено предизвикана, за да се отвлича вниманието на народа от големите игри, които се въртят от управляващите.
Излишно е да разказвам какво ме възмущава, то се знае от всеки. Искам само да споделя, че тишината и чистотата стават все по-голям лукс и аз съм готова да заплатя цената на този лукс, стига да ми посочат такова място за почивка. Цялата тази вакханалия е умишлено предизвикана, за да се отвлича вниманието на народа от големите игри, които се въртят от управляващите.
Интервю на Стоян Вълев; със съкращения от www.knigi-news.com
Няма коментари:
Публикуване на коментар